1 6 6 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 257 София, 09.06.2022 г. Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети април две хиляди двадесет и втора година в състав: Председател: ДИЯНА ЦЕНЕВА Членове: БОНКА ДЕЧЕВА ВАНЯ АТАНАСОВА като разгледа докладваното от съдията Атанасова гр.дело № 71 по описа за 2021 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 288 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от П. С. К., срещу решение № 104 от 28.07.2021 г. по в.гр.д.№ 368/2021 г. на Окръжен съд-Пазарджик, с което е потвърдено решение № 260033 от 17.02.2021 г. по гр.д.№ 387/2019 г. на Районен съд-Велинград, с което е отхвърлен предявеният от П. С. К. срещу В. М. Ш., по реда на чл.124 ГПК, положителен установителен иск за признаване за установено в отношенията между страните по делото, че П. С. К. е собственик на следния недвижим имот, находящ се в [населено място], Община – Р., местност „С.“: 1/2 идеална част от ИМОТ № .....по КВС на [населено място], с площ от 5,662 дка, десета категория, при граници: имот № .....- нива на насл. на Б. Я. Л., имот № .....- напоителен канал на МЗХ, имот № ......- пасище, мера на Община-Р. и имот № .....- местен път на Община-Р., който имот е идентичен с парцел ....- .....по бившия парцеларен план на бивш стопански двор на [населено място], общ. Р., при граници и съседи на имота по нотариален акт: черен полски път, свободна земеделска земя, обслужващ път от стопанския двор на града и парцел ...... /тридесет и втори/ - земя за земеделско ползване, и от построената в западната част на имота СТОПАНСКА СГРАДА - овчарник, със застроена площ от 720 кв. м. Твърди се неправилност на решението, поради постановяването му при съществени процесуални нарушения (неразглеждане на направени от ищцата във въззивната жалба възражения за нищожност на договори, от които черпят права праводатели на ответницата, необсъждане на направено от третото лице-помагач А. Б. извънсъдебно признание за привидност на сключените от него прехвърлителни сделки, необсъждане на всички събрани по делото доказателства, поотделно и във връзка едни с други), в противоречие с материалния закон (чл. 17, ал. 2 ЗЗД, чл. 79, ал. 2 ЗС и чл. 70 ЗС) и при необоснованост на фактическите изводи. Срещу касационната жалба е подаден отговор от В. М. Ш., чрез пълномощника й адв. Д. К., в който са развити съображения за неоснователност на жалбата, липса на основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение и правилност на същото. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, при извършването на преценката за наличие на основания по чл. 280 ГПК, съобрази следното: Исковото производство е образувано по предявен от П. С. К. против В. М. Ш., по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, положителен установителен иск за собственост, за установяване на собствеността на ищцата върху процесния имот, индивидуализиран по-горе. Като придобивни основания същата е посочила спечелен търг и сключен договор за покупко-продажба от съпруга й през време на брака. С н.а. № ..... г. Б. и П. К. продали 1/2 ид.ч. от имота и сградата на Г. М. Г., а с н.а. № ..... г. продали на П. Б. К., през време на брака му с М. К., и двамата родители на Б. К., целия имот и сграда. Договорът от 17. 09. 2001 г. бил симулативен, в хипотезата на абсолютна симулация, и е бил сключен, за да се предотврати насочване на изпълнението върху процесния имот от страна на кредиторите на Б. К.. Нищожността на сделката е установена със сила на пресъдено нещо с влязло в сила решение по гр. д. № 1427/2017 г. на СРС, по иск на Г. Г. срещу Б. К., П. К., П. К. и М. К.. Тъй като са придобили имота по нищожен договор, П. и М. К. не са станали собственици на същия и последващите сделки, с които последните двама продават имота на А. П. А., последният – на А. Б. и В. Д., а последните двама – на ответницата В. Ш., не са породили прехвърлително действие Твърди се, че ответницата упражнява фактическа власт върху имота без основание. Ответницата е оспорила иска като неоснователен по съображения, че е собственик на имота на основание договор за дарение на 1/20 ид.ч. и договор за покупко-продажба на 19/20 ид.ч., сключени с н.а. № № ...... г. Прави и евентуално възражение за придобивна давност, като твърди, че е владяла имота от 26. 09. 2016 г. до предявяване на иска на 05. 04. 2019 г., към което владение е присъединила и владението на праводателите си по сделката А. Б. и В. Д., които са владели имота от придобиването му с н.а. № № ..... г. и н.а. № ...... г. до прехвърлянето му на ответницата на 26. 09. 2016 г. Въззивният съд е препратил към мотивите на първоинстанционния от фактическа и правна страна, на основание чл. 272 ГПК. Изложил е и собствени мотиви. Приел е за установено от фактическа страна, че с констативен н.а. № ..... г. Б. П. К., в качеството му на ЕТ “Б. Кантарев – 92”, е признат за собственик на процесния имот и сграда, на основание договор за покупко-продажба, сключен след спечелен търг, през време на брака му с ищцата П. К.. С н.а. № .... г. Б. и П. К. продали на Г. М. Г. 1/2 ид.ч. от процесния имот, а с н.а. № ..... г. продали целия имот и сграда на П. Б. К., през време на брака му с М. К., и двамата родители на Б. К.. С н.а. № ...... г. П. и М. К. продали процесния имот и сграда на А. П. А., който с договор за дарение на 1/20 ид.ч. и договор за продажба на 19/20 ид.ч. от 5262/5662 идеални части от процесния поземлен имот, както и на цялата сграда – овчарник,сключени с н.а. № № ..... г. и н.а. № ..... г., прехвърлил имота и сградата на А. Б. и В. Д.. Последните прехвърлили имота на ответницата В. Ш. с договор за дарение на 1/20 ид.ч. и договор за покупко-продажба на 19/20 ид.ч. от 5262/5662 идеални части от процесния поземлен имот и от процесната сграда, сключени с н.а. № ..... г. и ..... г. Въз основа на показанията на свидетелите е прието за установено, че от септември 2010 г. до прехвърлянето на имота на ответницата на 26. 09. 2016 г. имотът и сградата са владени от А. Б. и В. Д., а след 26. 09. 2016 г. до предявяване на иска на 05. 04. 2010 г. – от ответницата В. Ш.. С влязло в сила решение по гр. д. № 1427/2017 г. на ВРС, постановено по предявен от Г. Г. против Б., П., П. и М. Кантареви иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД, по което исковата молба е подадена на 28. 06. 2017 г. и вписана на 02. 11. 2017 г., е прогласена нищожността на договора за покупко-продажба, сключен с н.а. № ..... г., като симулативен, и е отхвърлен предявеният от Г. Г. против В. Ш. иск по чл. 108 ЗС, за установяване на собствеността и предаване на владението върху процесния имот. Имотът бил деклариран като собствен от А. П. А. на 01.06.2009г., от А. С. Б. и В. Д. Д. – през 2010 г., от ответницата В. Ш. – на 22. 11. 2017 г. Въз основа на удостоверение за идентичност на имот № 728/09.10.2020 г. на ОСЗ-Велинград, е прието, че имот № .....с площ от 5699 кв. м. е идентичен с имота, представляващ п. № ..... от бивш стопански двор на [населено място] с площ от 5662 кв. м., като от него 5262 кв. м. са продадени заедно със сградата Овчарник и 400 кв. м е собственост на държавата. Въз основа на показанията на свидетелите Г. А., И. Г., Г. Б., Н. М. и обясненията на третите лица-помагачи В. Д. и А. Б. и на ответницата В. Ш., дадени по реда на чл. 176 ГПК, е прието за установено, че от зимата на 2012 г. до септември 2016 г. имотът и сградата били владени от А. Б. и В. Д., а от прехвърлянето му на В. Ш. през септември 2016 г. до предявяване на иска на 05. 04. 2019 г. имотът бил владян от В. Ш.. По делото са приети като доказателства представено от ищеца копие от досъдебно производство № 536/2012 г., пр. преписка № 555/2012 г. на РП-Велинград, образувана срещу Б. П. К., за престъпление по чл. 206, ал. 1 НК за това, че през 2010 г. е присвоил противозаконно чужди движими вещи – машини и съоръжения за преработка на дървесина, собственост на Г. А.. От тази преписка и по специално от жалбата на А., по която е образувана, е установено, че Г. А. е имал бизнес отношения с К., Б. и Д., като е ползвал под наем сградата, находяща се в процесния имот за дърводелска работилница в периода от 2005 г. до м. 01.2011 г. По делото е приета и молба от ответницата В. Ш. до областния управител на П., подадена на 25.01.2017 г., за закупуване на частта от 400 кв. м. от процесния имот, която е държавна собственост. От правна страна въззивният съд е приел, че процесният имот и сграда са собственост на ответницата, която ги е придобила на основание договори за дарение и продажба, сключени с нотариални актове № № .....г. и ..... г. Договорът за покупко-продажба, сключен с н.а. № ..... г., с който П. и М. К. прехвърлят на А. А. процесния имот, както и последващите прехвърлителни сделки, с които А. прехвърля имота на А. Б. и В. Д. (н.а. № № .... г. и .....г.), а последните двама прехвърлят имота на ответницата В. Ш. (н.а. № № ..... г. и ..... г.) са сключени преди 02.11.2017 г. – датата на вписването на исковата молба на Г. Г. против Б., П., П. и М. К. за прогласяване нищожността, на основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД, на договора за продажба, сключен с н.а. № ..... г., като привиден. Поради това и съгласно разпоредбата на чл. 17, ал. 2 от ЗЗД, придобитите от А. А., А. Б., В. Д. и В. Ш. - всички добросъвестни приобретатели, които не са знаели за наличието на симулация, права се запазват. В изложението към касационната жалба се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следните въпроси: 1. Следва ли въззивният съд да мотивира своето решение съобразно разпоредбите на чл.235, ал.2 и чл.236, ал.2 ГПК, като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба, включително и когато на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на първата инстанция. 2. Длъжен ли е съдът да обсъди извънсъдебното признание на противната страна на позоваващия се на симулацията, депозирани по предварителното наказателно производство, правещо вероятно твърдението за привидност на съгласието му. 3. Приложима ли е разпоредбата на чл.17, ал.2 ЗЗД по отношение на обявена за нищожна сделка при условията на абсолютна симулация по смисъла на чл.26, ал.2, предл. 5 ЗЗД. 4. Допустимо ли е приложението на чл.17, ал.2 ЗЗД по отношение на трето добросъвестно лице, което не е правоприемник от симулативния приобретател по привидното съглашение. Относно първия въпрос се твърди разрешаването му в противоречие с Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 19 от Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. по гр.д.№ 1/2001 г. на ВКС, ОСГК, решение № 157 от 08.11.2011 г. по гр.д.№ 823/2010 г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 324 от 22.04.2010 г. по гр.д.№ 1413/2009 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 237 от 24.06.2010 г. по гр.д.№ 826/2009 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 149 от 28.12.2017 г. по гр.д.№ 1604/2016 г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 130 от 28.12.2017 г. по гр.д.№ 4601/2016 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 278 от 17.08.2011 г. по гр.д.№ 1081/2010 г. на ВКС, І г.о., решение № 60089 от 02.08.2021 г. по гр.д.№ 934/2020 г. на ВКС, І т.о., решение № 179 от 04.03.2015 г. по търг.д.№ 3747/2013 г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 47 от 19.06.2019 г. по гр.д.№ 1012/2018 г. на ВКС, ІІ г.о., относно втория въпрос – разрешаването му в противоречие с решение № 235 от 04.07.2011 г. по гр.д.№ 513/2010 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 231 от 01.11.2016 г. по гр.д.№ 1614/2016 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 22 от 19.03.2015 г. по гр.д.№ 2979/2014 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 149 от 03.07.2012 г. по гр.д.№ 1084/2011 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 108 от 25.06.2020 г. по гр.д.№ 1538/2019 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 136 от 14.05.2015 г. по гр.д.№ 6554/2014 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 146 от 08.05.2014 г. по гр.д.№ 4442/2013 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 119 от 26.05.2014 г. по гр.д.№ 7034/2013 г. на ВКС, І г.о., решение № 84 от 23.06.2009 г. по гр.д.№ 681/2008 г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 484 от 11.06.2010 г. по гр.д.№ 375/2010 г. на ВКС, ІV г.о., относно третия въпрос – разрешаването му в противоречие с решение № 362 от 10.11.2011 г. по гр.д.№ 111/2011 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 120 от 11.12.2018 г. по гр.д.№ 4813/2017 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 788 от 04.01.2011 г. по гр.д.№ 1741/2009 г. на ВКС, І г.о., решение № 847 от 08.12.2009 г. по гр.д.№ 1861/2008 г. на ВКС, ІІІ г.о., относно четвъртия въпрос – разрешаването му в противоречие с решение № 62 от 290.07.2017 г. по гр.д.№ 4283/2016 г. на ВКС, ІІ г.о. Налице е основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение по третия въпрос - приложима ли е разпоредбата на чл.17, ал.2 ЗЗД по отношение на трети добросъвестни лица, придобили недвижим имот от приобретател по привидна сделка в хипотезата на абсолютна симулация по смисъла на чл.26, ал.2, предл. 5 ЗЗД, преди вписване на исковата молба за установяване на привидността, или разпоредбата на чл. 17, ал. 2 ЗЗД е приложимо само в хипотезите на относителна симулация. Въпросът е обусловил решаващите изводи на въззивния съд и е от значение при преценка основателността на заявеното от ответницата главно придобивно основание – договори за дарение и покупко-продажба, сключени със симулативния приобретател преди вписване на исковата молба по чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД, за прогласяване нищожността, като абсолютно симулативен, на договора за покупко-продажба, сключен с н.а. № ..... г. Налице е противоречие между изводите на въззивния съд по този въпрос със становището, изразено в решение № 120 от 11.12.2018 г. по гр.д.№ 4813/2017 г. на ВКС, ІІІ г.о., според което правилото на чл. 17, ал. 2 ЗЗД е приложимо само в хипотезите на относителна симулация, при която с привидната сделка се прикрива друга валидна сделка. По останалите въпроси основанието по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение не е налице. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 104 от 28.07.2021 г. по в.гр.д.№ 368/2021 г. на Окръжен съд-Пазарджик. ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на жалбоподателката П. С. К. в едноседмичен срок от съобщението да внесат по сметка на ВКС държавна такса по чл. 18, ал. 2, вр. ал. 3 от Тарифа за държавните такси, които ще се събират от съдилищата по ГПК в размер на 55, 89 лв. и представи доказателства за внасянето й, като указва, че при неизпълнение в срок на горното задължение, касационната жалба ще бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство прекратено. След изтичане на срока за внасяне на дължимата държавна такса, делото да се докладва на председателя на отделението - за насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание или на докладчика - за прекратяване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: