6
Р Е Ш Е Н И Е
№ 41
София, 26.02.2016 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на единадесети февруари през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Дияна Ценева
ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова
Геника Михайлова
при участието на секретаря Даниела Цветкова
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 4951 от 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.290-293 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. С. П. от [населено място] срещу въззивното решение на Окръжен съд-Велико Търново, постановено на 03.06.2015г. по гр.д.№183/2015г, с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен предявеният от М. С. П. против И. С. С. и К. И. С. иск с правно основание чл.108 ЗС за приемане за установено, че тя е собственик на недвижим имот, представляващ лятна кухня с площ от 16кв.м., построена в УПИ IX-2305, кв.198 по регулационния план на [населено място] и за предаване на владението.
С определение №585/23.11.2015г., постановено по настоящето дело, касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса за необходимостта да се демонстрира промяна в намерението за своене на имота спрямо собственика при наличие на основание за упражняване на фактическата власт към момента на установяването й.
К. поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушаване на съдопроизводствените правила и необоснованост, тъй като тя е допуснала ответниците в имота, след което те не са демонстрирали спрямо нея промяна в намерението си от държатели на владелци. Поддържа, че доколкото владението не може да се упражнява тайно, а субективният елемент в случая липсва, то от тази скритост на владението упражняващото фактическа власт лице не може да черпи права, докато този, на когото правата се противопоставят, не може да се защити, поради това и промяната в намерението не може да остане скрита, а трябва да намери външна изява в предприемането на конкретни действия, които да бъдат насочени спрямо собственика и да доказват несъмнено, че се отричат неговите права. Твърди, че подобни действия по делото не са доказани. Моли обжалваното решение да бъде отменено като й бъдат присъдени направените по делото разноски.
Ответниците по касационна жалба И. С. С. и К. И. С., изразяват становище, че жалбата е неоснователна по съображения, изложени в писмена защита. Претендират присъждане на направените по делото разноски.
Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290,ал.1 ГПК и чл.293 ГПК, приема следното:
По реда на чл.108 ЗС М. С. П. е предявила иск за предаване владението върху недвижим имот – лятна кухня, находяща се в УПИ IX-2305, кв.198 по регулационния план на [населено място], придобита от нея по договор за дарение, сключен на 07.12.1974г. /н.а.№9, том V, н.д.№2088/1974г./. Твърди, че преди няколко години е предоставила имота за временно ползване на ответниците, които обаче не й върнали ключовете, въпреки, че поводът, по който предоставила ползването, не се състоял.
Ответниците оспорват така предявения иск, като поддържат, че И. С. е установил самостоятелна фактическа власт върху процесния имот и е придобил по давност правото на собственост, след което на 18.12.1997г. /н.а.№64, том X., н.д.№5070/1997г./ прехвърлил правото на собственост на сина си К. И. С..
С обжалваното решение Окръжен съд-Велико Търново, действайки като въззивна инстанция, е потвърдил решението на първоинстанционния съд, с което така предявеният иск е отхвърлен като неоснователен.
Прието е, че по делото не е установено предявилото иска лице да притежава правото на собственост върху имота, предмет на ревандикация, а е установено, че имотът е придобит по давност от ответниците, като от обективна и субективна страна е налице осъществявано несмущавано владение от ответника И. С. С., считано от 1981-1982г., повече от 10 години, годно да го направи собственик на претендираното оригинерно основание, към което владение се е присъединил през 1997г. и ответникът К. И. С.. Прието е, че в този период ответниците са предприели редица действия, включително ремонтни дейности в имота, ответникът К. И. С. го е декларирал като собствен, и двамата са го ползвали самостоятелно и необезпокоявано, със съгласието и без противопоставянето на ищцата, показали са ясно манифестирана воля, намерение за своене, като последното е намерило външна изява в предприемане на споменатите конкретни действия, които са били доведени до знанието на ищцата и са противопоставени на същата.
Прието е, че по делото няма данни ответниците да са променили собственическото си намерение към имота и в тази насока са налице както писмени, така и гласни доказателства относно поддържането в изправност, ремонтирането, стопанисването и третирането му като собствен. Прието е, че по отношение на ищцовата страна е демонстрирано поведение, сочещо, че те упражняват фактическата власт върху имота в пълен обем и за себе си.
Въпросът, произнасянето по който е обосновало наличието на основание за допускане на касационно обжалване, касае приложимостта на презумпцията по чл.69 ЗС в хипотеза, при която е налице основание за упражняване на фактическата власт върху недвижим имот към момента на установяването й, и необходимостта да се демонстрира промяна в намерението, с което тази фактическа власт се упражнява спрямо собственика.
По така поставения въпрос настоящият тричленен състав на Първо ГО на ВКС приема, че ако е налице правно основание за упражняване на фактическа власт върху недвижим имот към момента на установяването й /допускане от собственика/, презумпцията на чл.69 ЗС следва да се счита оборена. За да се приеме, че упражняваната фактическа власт представлява владение, упражняващото фактическата власт лице следва да демонстрира промяна в намерението спрямо собственика на имота.
Ако собственикът на недвижим имот предостави ползването му на трето лице, упражняваната от последното фактическа власт представлява държане по смисъла на чл.68, ал.2 ЗС-налице е основание вещта да се държи не за себе си, а за другиго. За да се трансформира така установената фактическа власт във владение, упражняващото я лице следва да манифестира промяната в намерението, с което държи имота и да противопостави тази промяна на собственика, тъй като за да се придобие по давност правото на собственост фактическата власт с намерение за своене следва да бъде упражнявана явно. Това разрешение следва да намери приложение и в отношенията между лицето, което е придобило право на собственост върху вещта по силата на прехвърлителна сделка и лицето, което поддържа, че е установило самостоятелна фактическа власт върху имота с намерение за своене след сключването на сделката по волята на прехвърлителя, както и ако помежду им съществува уговорка за ползването.
В този смисъл са и постановените по реда на чл.290 ГПК решения на тричленни състави на ВКС, постановени по спорове за собственост с въведено възражение за придобивна давност, а именно: решение №291/09.08.2010г., постановено по гр.д.№859/2009г. на ІІ ГО на ВКС, в което е прието, че за да промени държането във владение държателят трябва да демонстрира промяна в намерението /interversio possessionis/ за своене на имота, която открито да демонстрира спрямо собственика; решение №270/20.05.2010г., постановено по гр.д.№1162/2009г. на ІІ ГО на ВКС, което е прието, че след като веднъж фактическата власт върху имота е установена като държане, колкото и време да продължи и каквото и да е субективното отношение на държателя, тази фактическа власт не може да доведе до придобиване на собственост по давност и само ако държателят промени намерението си и превърне държането във владение, в негова полза започва да тече придобивна давност, но за да се приеме, че е налице завладяване, е необходимо промяната в намерението фактическата власт да се упражнява вместо другиго изключително за себе си, следва да намери външна проява чрез действия, които недвусмислено да отричат правата на досегашния собственик или владелец, което следва от изискването владението да не е установено по скрит начин. Прието е, че в такава хипотеза в тежест на този, който се позовава на придобивната давност е да установи, че такава е започнала да тече чрез явна промяна на държането във владение; решение №145/14.06.2011г., постановено по гр.д.№627/2010г. на І ГО на ВКС, в което е прието, че общият принцип на справедливостта изключва скритостта на придобивната давност, защото не могат да се черпят права от поведение по време, когато засегнатият собственик няма възможност /поради неведение/ да се брани; решение №12/19.02.2014г., постановено по гр.д.№1840/2013г. на I ГО на ВКС, в което е прието, че в хипотеза, при която фактическата власт върху недвижим имот е придобита на правно основание /сключен договор за заем за послужване по чл.243 ЗЗД/ и липсва уведомяване на собственика за промяна на намерението на държателя и трансформирането му в недобросъвестно владение, презумпцията по чл.69 ЗС не намира приложение.
Презумпцията по чл.69 ЗС намира приложение само когато по естеството си фактическата власт върху имота представлява владение още от момента на установяването си.
По основателността на касационната жалба и с оглед изложеното по-горе становище, настоящият състав приема следното:
Обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо, но по същество неправилно поради неправилно приложение на материалния закон /чл.69 ЗС и чл.79 ЗС/.
След като в отговора на исковата молба ответникът И. С. С. е заявил, че е установил фактическа власт върху процесния имот през 1981г. след разговор със своя баща, който още през 1974г. заедно със съпругата си е прехвърлил правото на собственост на ищцата М. С. П. и при наличието на доказателства, че М. С. П. е предоставила на И. С. С. ползването на този имот за жилищните нужди на неговия син К. И. С., /показанията на свидетелите К. П. и Ц. Н./ неправилно въззивният съд е приел, че още към момента на установяване на фактическата власт върху имота И. С. С. е имал качеството „владелец“. Неправилно е прието също така, че предприетите от И. С. С. действия в имота /ремонтни дейности, самостоятелно ползване, както и деклариране на имота от К. И. С./ представляват манифестиране на намерение за своене, доведено до знанието на ищцата М. С. П. и противопоставено на същата. Предоставеното от собственика на имота ползване се осъществява от държателя винаги самостоятелно, освен ако не е изрично уговорено, че се осъществява съвместно със собственика или трето лице. Поддържането и ремонтирането на имота представлява израз на задължението на ползувателя да се грижи за имота като добър стопанин по смисъла на чл.244 ЗЗД, като я ползва съобразно постигнатото съгласие със собственика, включително и ремонтирайки и подобрявайки имота според конкретните нужди, за които е предоставено ползването. Наличието на уговорки с предходен собственик на имота, както вече беше отбелязано, нямат за последица установяване на владение по смисъла на чл.68, ал.1 ЗС, ако съществува уговорка и с лицето, което притежава правото на собственост към момента на установяване на фактическата власт.
Не може да бъде споделена тезата на ответниците, че показанията на свидетелите Х. С. и К. Т. опровергават наличието на такава договореност със собственика на имота, тъй като тези свидетели нямат преки и непосредствени впечатления от провежданите разговори между И. С. и М. С., а установяват само извършването на ремонтни работи и подобрения в имота, които сами по себе си при наличие на уговорка за ползването, не обосновават извод за установяване и осъществяване на самостоятелна фактическа власт. Както беше отбелязано, извършването на фактически действия по поддържане и ремонтиране на имота само по себе си не сочи и на промяна в намерението, с което се упражнява фактическата власт, тъй като тези действия са извършвани в интерес на ползващото имота лице. Манифестирането на промяна в намерението се установява едва към 2011г. в съдебното производство, имащо за предмет разпределяне на ползването. В това производство обаче не се формира сила на пресъдено нещо по въпроса за собствеността, дори съдът да е разгледал възраженията на страните за правата им /в който смисъл е тълкуването, дадено в т.2 на ТР №13/2012г. от 10.04.2013г. по тълк.д.№13/2012г. на ОСГК на ВКС/. Следва да бъде отбелязано също така, че изразената от бащата на страните воля лятната кухня да остане за И. С. не би могла да има вещноправни последици, нито да се квалифицира като предаване на владението, тъй като касае период, следващ извършеното от него в полза на М. С. разпореждане с тези права.
Неоснователен е и доводът на ответниците за липса на съзнание за притежаване на собствеността у М. С., основан на обстоятелството, че през 1997г. тя не е прехвърлила на сина си К. П. правото на собственост върху процесната лятна кухня – в съставения на 14.11.1997г. н.а.№74, том IX, н.д.№4252/1997г. действително лятната кухня не е посочена, което обаче само по себе си може да обоснове по-скоро извод, че прехвърлителят е запазил за себе си правото на собственост върху този обект.
По реда на чл.293, ал.2 ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо това предявеният иск бъде уважен, като в полза на М. С. П. бъде присъдена сумата 1330лв., представляваща направените по делото разноски.
По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивното решение на Окръжен съд-Велико Търново, постановено на 03.06.2015г. по в.гр.д.№183/2015г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И. С. С. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] и К. И. С. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], че М. С. П. с УГН [ЕГН] от [населено място], [улица] е собственик на недвижим имот, представляващ лятна кухня с площ от 16кв.м., построена в УПИ IX-2305 в кв.198 по регулационния план на [населено място] и ги ОСЪЖДА по реда на чл.108 ЗС да предадат на М. С. П. владението на този недвижим имот, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК да й заплатят сумата 1330лв. /хиляда триста и тридесет лева/, представляваща направените по делото разноски.
Председател:
Членове:
|