10 Р Е Ш Е Н И Е № 140 Гр.София, 28.10.2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ваня Алексиева ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков Тотка Калчева при секретаря Петя Кръстева, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 908 по описа за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Р. В. В. като ЕТ „Р. В. ІІ”, [населено място] срещу решение № 1036/21.06.2012г., постановено по гр.д.№ 1360/11г. от Софийския апелативен съд, с което е оставено в сила решение № 884/18.02.11г. по гр.д.№ 58/07г. на Софийския градски съд за отхвърляне на предявените от касатора против О. С. Г., [населено място] иск с правно основание чл.79, ал.1 във вр. с чл.258 ЗЗД за заплащане на сумата от 11000 лв. – частична претенция от цялото вземане в размер на 371508 лв., представляваща неизпълнено парично задължение по договор за строителство на инфраструктурни обекти от 06.12.05г. и иск с правно основание чл.59 ЗЗД за заплащане на сумата от 11000 лв. – частична претенция от цялото вземане в размер на 371508 лв., представляваща стойността на извършените строителни работи, изразяващи се в изграждането на уличен водопровод ф160 ПЕВП и канал ф 300 и ф 400 по [улица], кв.5, м.”В. – ВЕЦ С.” съгласно издадено разрешение за строеж № 32/28.11.05г. на СО – район „Студентски”, [населено място] и разрешение за ползване № ДИ-07-284/25.07.06г. на началника на СРДНСК. Със същото решение е отхвърлен и искът на касатора против С. О. Г. с правно основание чл.42, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 11000 лв. – частична претенция от цялото вземане в размер на 371508 лв., представляваща обезщетение за действия без представителна власт, изразяващи се в подписването на договор за строителство на инфраструктурни обекти от 06.12.05г. Касаторът поддържа, че решението е неправилно и моли за неговата отмяна и за постановяване на ново решение, с което предявените искове да бъдат уважени. Претендира разноски. Ответниците оспорват жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение констатира следното: За да постанови обжалваното решение въззивният Софийски апелативен съд е формирал извод, че между ищеца по иска, настоящ касатор и първият ответник О. Г. не е възникнало облигационно отношение, по силата на което последният да е поел задължение да заплати стойността на извършените от Р. В. строително-монтажни работи. От фактическа страна е прието, че в договора за строителство на инфраструктурни обекти от 06.12.05г. подписът за възложител не е положен от лицето О. Г., а от втория ответник – С. Г.. Изложени са съображения, че не е налице писмено изявено от възложителя О. Г. съгласие за сключване на договора, което съставлява порок по чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД и води до нищожност на договора. Прието е, че не е налице и писмено упълномощаване на С. Г. да представлява възложителя при подписване на договора, поради което сделката е сключена от представител без представителна власт и се намира във висящо положение. Решаващият състав се е позовал на разпоредбата на чл.37 ЗЗД, а именно, че „упълномощителната сделка трябва да бъде в същата форма като договора”, както и че „ за сделките, за които е предвидена специална форма – ad solemnitatem, потвърждаването може да стане единствено чрез волеизявление, облечено в същата специална форма – в случая писмена.” На следващо място, въззивният съд е приел, че не е налице потвърждаване на договора от 06.12.05г. с подписването от О. Г. на двата констативни акта обр.15, тъй като в същите липсва индивидуализация, поради което възложителят не е знаел за договора. Софийският апелативен съд е отхвърлил заявеното при условията на евентуалност искане на ищеца да се счете, че между него и ответника О. Г. са възникнали отношения по устен договор за строителство на водопровод и канал. Според състава на съда за този вид договори в разпоредбата на чл.163 ЗУТ е предвидена писмена форма за действителност и не биха могли да се сключват с конклудентни действия, а актовете обр.15 не съдържат данни относно същественото съдържание на процесния договор. Възражението на ответника за нищожност на договора поради невъзможен предмет също е счетено за основателно, тъй като „не е възможно валидно да се договори фактическото изграждане на една и съща вещ, съответно съоръжение, след като същата веднъж вече е била изградена”. Изводът е формиран на база на приетото от фактическа страна за доказано изграждане на съоръженията „най-късно през месец януари 2005”, т.е. преди датата на подписване на договора. Въззивният съд е отхвърлил и евентуалните искове за неоснователно обогатяване /поради липса на доказателства за извършване на СМР към релевантния за спора момент и обстоятелството, че съоръженията представляват обекти на публична общинска собственост и следователно липсва обогатяване на ответника О. Г./ и иска по чл.42, ал.1 ЗЗД срещу ответника С. Г. /поради недоказване на добросъвестността на ищеца Р. В. – т.е., че не е знаел, че лицето, с което договаря не разполага с представителна власт/. С определение № 518/12.07.2013г. по т.д.№ 908/12г. състав на ВКС, ТК, ІІ отделение е допуснал на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК касационно обжалване на въззивното решение за произнасяне по въпроса за възможността договорът за строителство, сключен от лице без представителна власт, да бъде потвърден с конклудентни действия и по-конкретно с подписването на констативен акт обр.15. Становището на състава на Върховният касационен съд по поставения по реда на чл.280, ал.1 ГПК правен въпрос произтича от следното: По силата на чл.42, ал.2 ЗЗД лицето, от името на което е сключен договор без представителна власт, може да го потвърди, като за потвърждаването се изисква същата форма, която е предвидена за упълномощаването за сключване на договора. Съгласно разпоредбата на чл.37 ЗЗД упълномощаването за сключване на договори, за които законът изисква особена форма, трябва да бъде дадено в същата форма /изключението е само за договорите, които се сключват в нотариална форма/. Понятието „особена форма” по смисъла на тази норма следва да се тълкува в смисъл на форма на договора, която е законодателно регламентирана като форма за действителност, а не формата, в която конкретен договор е сключен от упълномощения. Съпоставката между правилата по чл.42, ал.2 ЗЗД и по чл.37 ЗЗД обуславя извода, че договорът, сключен от лице без представителна власт, следва да бъде потвърден с писмено волеизявление, ако за сключването на договора е предвидена писмена форма за действителност. В този смисъл лицето, от името на което е сключен договор без представителна власт, може да направи потвърждение на договора с конклудентни действия, ако за сключването на договора не е предвидена писмена или нотариална форма за действителност. По въпроса за потвърждаване на съгласие за сключване на договор за строителство с конклудентни действия по реда на чл.290 ГПК е постановено решение № 97/03.07.13г. по т.д.№ 533/12г. на ВКС, ТК, ІІ отделение. Даденото разрешение, че авансовото плащане на възнаграждение по отправена от изпълнителя оферта за изпълнение на строителни работи може да се разглежда като конклудентно действие на възложителя, потвърждаващо съгласието му за сключване на договор за изработка при условията на офертата, е в хипотеза на съществуващ между страните спор дали е постигнато съгласие за сключване на договора. Посочено е изискване офертата да съдържа достатъчна конкретизация на предложените за изпълнение видове и количества СМР и на дължимото за извършването им възнаграждение. Независимо, че в конкретния казус не е коментирано потвърждаване чрез конклудентни действия на сключен договор от лице без представителна власт, разрешението е дадено при принципно възприетото становище, че договорът за извършване на СМР е разновидност на договора за изработка, който е неформален и консенсуален. В решение № 48/31.03.11г. по т.д.№ 822/10г. на ВКС, ТК, ІІ отделение по реда на чл.290 ГПК е прието, че когато се касае за строителни обекти, за да се дължи плащането на възнаграждение по чл.266, ал.1 ЗЗД на изпълнителя осъществените от него на място СМР следва да отговарят на одобрения технически проект /ако няма такъв - на уговореното между страните в самия договор/ и на съответните строителни правила и норми, съобразно с изискванията на разпоредбите на чл.169 ЗУТ. Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК и с решението е уеднаквена практиката на съдилищата по въпроса, че извършената работа по договор за изработка може и да не е приета изрично /със съставяне на писмен акт, подписан от възложителя/ и че са достатъчни конклудентни действия за това. Конкретният спор е бил относно заплащането на възнаграждение за допълнително изградено, извън залегналото в съдържанието на строителния проект избено помещение и поставянето на покривни панели, които са извън стойността на договорените между страните СМР – предмет на договора, но при принципна договорка за същите да се дължи възнаграждение, ако са включени в заповедната книга на строежа. В това решение е направено позоваване и на решение № 250/11.01.11г. по т.д.№ 535/10г. на ВКС, ТК, ІІ отделение за обявяване по реда на чл.291, ал.1, т.1 ГПК за правилна на практиката, според която при положение, че възложителят е във фактическа власт на изработеното от възложителя съоръжение и същото функционира по предназначение, без да има възражение за недостатъци от страна на възложителя, то следва, че изработеното е прието от последния чрез конклудентни действия. Настоящият състав на ВКС споделя съображенията в цитираната практика, като намира, че въз основа на дадените разрешения по правните въпроси следва да се изведе и отговорът на поставения в настоящото касационно производство въпрос. Становището за възможността чрез конклудентни действия да се потвърди съгласие за сключване на договор за строителство, за да се счете, че възложителят е приел извършената работа и вследствие на това същият да дължи заплащането на възнаграждение на изпълнителя при прилагане на правилата на договора за изработка, налага извода, че потвърждаването на договор за строителство, сключен от лице без представителна власт, може да бъде стане чрез конклудентни действия. Съгласно чл.176 ЗУТ след завършване на строежа възложителят, проектантът, строителят и лицето, упражняващо строителен надзор, съставят констативен акт, с който удостоверяват, че строежът е изпълнен съобразно одобрените инвестиционни проекти, заверената екзекутивна документация, изискванията към строежите по чл. 169, ал. 1 и 2 ЗУТ и условията на сключения договор. С този акт се извършва и предаването на строежа от строителя на възложителя. Необходимото съдържание на този констативен акт е посочено в Наредба № 3 от 31.07.2003г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството. В съставянето на акт обр.15 участват възложителя и строителя, както и другите участници в строителния процес, като в същия задължително се описват „договорите за изпълнение на строителството, строителните книжа, екзекутивната документация и съставените актове и протоколи по време на строителството, документацията от строителното досие на обекта” и други. Предвид на удостоверените обстоятелства, направените констатации и прилаганите към акта документи, подписването на акт обр. 15 би могло да се разглежда като изявление на възложителя, че строежът е изпълнен съобразно одобрените инвестиционни проекти, заверената екзекутивна документация, изискванията към строежите по чл. 169, ал. 1 и 2 ЗУТ и условията на сключения договор със строителя. Подписването на акта би могло да се цени и като изявление на приемане на работата, ако възложителят не е направил възражения. Приемането на работата с изявление в документ, посочващ сключения договор за строителство, представлява и потвърждаване на договора. По изложените съображения на поставения по реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК правен въпрос, съставът на ВКС отговаря в следния смисъл: Договорът за строителство, може да бъде потвърден от лицето, от името на което е сключен без представителна власт, с конклудентни действия. За действие, представляващо потвърждаване на договора, може да се приеме и подписването от възложителя без възражения на констативен акт обр.15, в който е направено препращане към договора за строителство, сключен от изпълнителя и лицето, което е действало от името на възложителя. За да е налице потвърждаване е необходима преценка за всеки конкретен случай с оглед индивидуализацията на договора, като от значение могат да бъдат и други факти и обстоятелства, като например: преддоговорните отношения при сключването на договора, изпълнението и приемането на работата или използването на изработеното от възложителя. По същество на касационната жалба. Касаторът е въвел основанията по чл.281, т.3 ГПК за отмяна на въззивното решение в частта по иска за заплащане на възнаграждение по договор за изработка срещу ответника О. Г. с доводи за неправилност на изводите на решаващия състав относно липсата на потвърждаване на договора за строителство от 06.12.05г. Според касатора потвърждаването е направено с подписването на актовете обр.15, сключения договор от ответника със Столична община за изграждане на съоръженията и ползваното преимущество за замяна на общински имоти, отбелязванията в строителните книжа, че изпълнителят – ЕТ „Р. В. ІІ” е подизпълнител на възложителя О. Г., както и поради обстоятелството, че ответникът е знаел за изграждането на обектите от страна на строителя и не е навел твърдения да съществува друг договор, освен процесния. С оглед на отговора на въведения по реда на чл.280, ал.1 ГПК въпрос въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон относно необходимата форма за упълномощаване за сключване на договора и за потвърждаването му. Съставът на апелативния съд неправилно е приложил разпоредбите на чл.37 ЗЗД и на чл.42, ал.2 ЗЗД. Договорът за изработка е неформален, поради което за упълномощаването за сключването му не е необходима писмена форма. Въведеното изискване за форма за потвърждаване на договор, сключен от лице без представителна власт, е относно наличието на предвидена форма за упълномощаването, която се определя от формата за действителност на договора. Като е приел, че „упълномощителната сделка трябва да бъде в същата форма като договора”, т.е. формата, в която същият е сключен, въззивният съд е нарушил материалния закон. Правните съображения в обжалваното решение по възражението за нищожност на договора на основание чл.26, ал.2, пр.3 ЗЗД за невъзможността договорите по чл.163 ЗУТ да се сключват с конклудентни действия и че за потвърждаването е необходима писмена форма са израз на формирано от въззивния съд становище, че формата за действителност на договора за строителство е писмена. С оглед на така приетата форма за действителност съдът е изследвал фактите относно наличието или липсата на писмена форма за сключване и за потвърждаване на договора. При принципно правилната в тази част на мотивите на решението аргументация за връзката между формата за действителност на един договор и формата за потвърждаването му съгласно чл.42, ал.2 ЗЗД, въззивният съд не е съобразил, че конкретната сделка е търговска. Изпълнител по договора за строителство е търговец, поради което сделката е търговска съгласно чл.286, ал.1 и ал.3 ТЗ, като за същата е прилагат правилата за търговските сделки по правилото на чл.287 ТЗ. Съгласно разпоредбата на чл.293, ал.3 ТЗ страната не може да се позовава на нищожност на търговска сделка поради неспазване на формата, ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението. В този смисъл наведените твърдения от изпълнителя относно потвърждаване на договора е следвало да се преценят от въззивния съд като факти и обстоятелства от значение за поведението на възложителя по оспорване или неоспорване на действителността на изявлението. По въпроса за приложението на чл.293, ал.3 ТЗ е налице задължителна за съдилищата практика на ВКС – решение № 71/22.06.09г. по т.д.№ 11/09г. на І т.о., решение № 50/25.04.12г. по т.д.№ 95/11г. на ІІ т.о., решение № 14/04.02.13г. по т.д.№ 1201/11г. на ІІ т.о., която не е съобразена от Софийския апелативен съд. Неправилността на въззивното решение обуславя неговата отмяна съгласно чл.293, ал.1 ГПК и тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, съставът на ВКС следва да се произнесе по съществото на спора след обсъждане на приетите за установени от апелативния съд факти и обстоятелства и предвид на разрешението на правния въпрос по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. На 18.05.06г. са съставени два акта обр.15 за установяване годността за приемане на строеж на уличен канал ф 300 и ф 400 и на уличен водопровод ф 160 ПЕВП. Посочените актове /на стр.142-154 от първоинстанционното дело/ са подписани от ответника О. Г. и от сина му С. Г., като това са т.нар. от страните „актове с два подписа”. Първоинстанционният съд е извършил констатация за идентичност с оригиналите на актовете в с.з. на 22.06.09г., приел е актовете като писмени доказателства и е върнал оригиналите. В този смисъл е неоснователно възражението на ответника по жалбата, че посочените документи не следва да се обсъждат, тъй като не са приети в хода на производството. Приложение намират процесуалните правила на ГПК от 1952г./отм./, не съществуват уредените в действащия ГПК преклузии и е допустимо приемането на писмени доказателства, събрани от страната без съдействие на съда или въз основа на съдебно удостоверение, издаването на което е било отменено от съда. Актовете са подписани от възложителите, проектанта, строителя и строителния надзор. Ответникът О. Г. е подписал актовете в качеството си на възложител, наред със Столична община и инж.И. П., представител на [фирма]. Ищецът Р. В. като ЕТ „Р. В. ІІ” е подписал актовете в качеството на проектант и строител. В актовете изрично е посочено, че са прегледани: разрешението за строеж, одобрените проекти и екзекутивна документация, договорите за поръчка от 02.11.05г. и договора за строителство. Първите три от посочените документи са описани с номера и дати на съставяне, докато последният е отразен като „Договора за строителство”. Съгласно Наредба № 3 от 31.07.2003г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството част от задължителното съдържание на акт бр.15 е посочването на „договорите за изпълнение на строителството” и предвид качеството на лицата, подписали актовете, това следва да са договорите между възложителите и строителя. С два договора за поръчка за изграждане инфраструктурни обекти от 02.11.05г. Столична община е възложила на О. Г. да изготви на свой риск, за своя сметка и от името на възложителя проекти за изграждане на уличен канал и уличен водопровод. Изпълнителят е имал право да избира подизпълнители за различните фази на процеса – проектиране, надзор и изграждане. С договора за строителство на инфраструктурни обекти от 06.12.05г. от името на О. Г. е възложено на Р. В. като ЕТ „Р. В. ІІ” да изгради срещу заплащане уличен канал и уличен водопровод, като възнаграждението е определено съгласно количествено-стойностна сметка – приложение № 1, неразделна част от договора. Заплащането на възнаграждението е уговорено след приключване на СМР на обекта, установено с акт обр.15 и представена на възложителя фактура. В посочения договор – т.5.2 е предвидено, че възложителят е длъжен да уведомява изпълнителя за промени в клаузите и условията при наличието на друг договор, по който възложителят е носител на правото да изпълни предмета на този договор. Предвид на идентичността на предмета на изработката в договора от 06.12.05г. и в договорите от 02.11.05г. изводът, който се налага е, че договорът от 06.12.05г. е сключен за възложителя /чрез лицето С. Г./ е в изпълнение на договорите му със Столична община от 02.11.05г. В договора от 06.12.05г. и в актовете обр.15 е посочено едно и също разрешение за строеж - № 32 от 28.11.05г., в което е отразено, че се издава по договорите от 02.11.05г. между СО и О. Г.. При тези данни съставът на ВКС приема, че посоченият в актовете обр.15 като „Договора за строителство” е договорът от 06.12.05г. Основание за този извод е както съвпадението между предмета на договора и на приетите строежи, така и констатацията в тези актове за съответствието на построеното със строителното разрешение, въз основа на което изпълнителят е поел задължението да извърши работата. От значение е и фактът, че договорът от 06.12.06г. е посочен като договор за извършване на строителството в останалите съставени актове, например в акт обр.16. Последното обстоятелство сочи на липсата на друг, различен от сключения договор за строителство, предвид и на обстоятелството, че не се спори, че СМР за извършени от ищеца по иска. От събраните по делото доказателства се установява и, че на 28.12.06г. между Столична община и О. Г. и С. Г. и сключен договор за замяна, по силата на който общината е прехвърлила два урегулирани поземлени имота в местността „В. – ВЕЦ С.” с площ от 602 кв.м. и от 564 кв.м. срещу четири апартамента в [населено място], придобити от О. Г. в периода 26.09.06г. – 08.11.06г. Решението за замяна е дадено от СОС при условията на чл.71, т.2 и т.5 от Наредба за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество на Столична община, издадена на основание чл.8, ал.2 ЗОС. Съгласно чл.71, т.5 замяна се допуска преимуществено в случай, че заявителят е реализирал за своя сметка инфраструктурата, която обслужва и общинския имот. Видно от молба от 09.05.06г. на О. Г. до председателя на СОС, същият е заявил, че е инвестирал за собствена сметка в изграждане на подземни комуникации /водопровод и канализация/ по цялото протежение на новоизградената улица, граничеща със собствения му имот в местн. „В. – ВЕЦ С.”. По изложените съображения съдът намира, че между ищеца, настоящ касатор и ответника О. Г. е възникнало правоотношение по договор за изработка, като възложителят е приел без възражения извършената в съответствие със строителните правила и норми работа. Подписването на актовете обр.15, независимо че е в изпълнение на административна процедура, представлява действие по приемане на работата, тъй като в писмения документ се съдържа изявление, че строежът е изпълнен съгласно с условията на договора за строителство между възложителя и изпълнителя. Доколкото актовете обр.15 не съдържат конкретизация на видовете СМР и на тяхната цена, то същите препращат към писмения договор от 06.12.05г. В този договор видовете работи и тяхната стойност са посочени в приложение, представляващо негова неразделна част. В договора е уговорена и форма и начин на приемане на работата в т.4.3 – с акт обр.15. Предвид на възражението на възложителя, че договорът е подписан от лице, което не разполага с представителна власт, то приемането на работата по начина и във формата, уговорена в договора, представлява действие по потвърждаване на сключения договор. Посочените обстоятелства са относими и за преценката, че от поведението на възложителя може да се заключи, че същият не е оспорвал действителността на изявленията си, обективирани при приемане на работата. Липсват основания да се приеме, че сделката е с невъзможен предмет, тъй като изпълнението на уговорената работа е фактически и правно допустимо, а съгласно заключението на техническата експертиза след снабдяване със строителните книжа е заверена и екзекутивна документация, поради което строителството е завършено с приемането на строежа. В. следва да заплати на изпълнителя възнаграждение за приетата работа съгласно чл.266, ал.1 ЗЗД, което съдът определя съгласно заключението на вещото лице. Експертът е посочил стойността на изпълнените СМР за външен водопровод, външен канал и улична мрежа. Предмет на договора са само СМР по количествено-стойностната сметка за водопровод и канал, които са на стойност съответно от 72260 лв. и от 214651 лв. Искът е предявен частично в размер на 11000 лв. общо за двете съоръжения по договора и следва да се уважи в този размер. Предвид на уважаването на иска за заплащане на възнаграждение по договора за изработка, ВКС не следва да се произнася по евентуалните искове. По разноските. Право на разноски за първоинстанционното, въззивното и касационното производството има касаторът, който не е представил списък по чл.80 ГПК. Съдът определя разноските съобразно представените разходни документи в размер на 3380 лв. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд Р Е Ш И : ОТМЕНЯ изцяло решение № 1036/21.06.2012г., постановено по гр.д.№ 1360/11г. от Софийския апелативен съд, като ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА О. С. Г., [населено място], съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.3-5, адв.Г. А., да заплати на Р. В. В., като ЕТ „Р. В. ІІ”, [населено място], съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.3, ап.5 адв.И. М., сумата от 11000 лв. /Единадесет хиляди лв./ по предявения частичен иск от общия размер на претенцията от 371508 лв., представляваща възнаграждение по договор за строителство на инфраструктурни обекти от 06.12.05г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 21.12.2006г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 3380 лв. /Три хиляди триста и осемдесет лв./ - разноски за производството по делото. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.