1 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 269 София, 16.06.2022 година Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 12 април две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА ВАНЯ АТАНАСОВА изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА гр.дело № 5122 /2021 година Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. К. Ц. против решение № 80 от 14.06.2021 г. по гр.д.№ 87/ 2021г. на Окръжен съд-Монтана, с което е потвърдено решение № 260034 от 12.10.2020 г. по гр.д.№ 304/2018 г. на Ломски районен съд. С последното е допусната съдебна делба на седем земеделски имота, находящи се в [населено място], обл. М., възстановени с план за земеразделяне с решение № 01Я/10.02.2000 г. и един имот, възстановен в съществуващи реални граници с решение № №01Я/10.02.2000 г. и двете постановени по преписка № 4661 на ПК [населено място] на наследниците на Й. Т. М., починал на 04.07.1964 г. между съделителите както следва: касатора Д. К. Ц. с квота 4/108 ид.ч., Й. Т. Й. с квота 40/108 ид.ч., Й. С. Д., Ф. Д. Ц., Г. С. А. и В. Т. А. с квоти по 6/108 ид.ч., Л. П. Т. и И. Л. П. – по 2/108 ид.ч., Б. И. А. – с квота 12/108 ид.ч. и В. И. Видов – с квота 24/108 ид.ч. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост, тъй като съдът не е отчел, че сина на общия наследодател, на когото е завещана 1/3 ид.ч. не е приел наследството на баща си по завещание - не е подал до смъртта си заявление за възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ, въпреки, че този закон е влязъл в сила преди това. Според касатора, тъй като ползващият се от завещанието е починал преди да приеме наследството по завещание, синът му не може да придобие завещаното имущество по закон. Действията по приемане на наследството по завещание следвало да са такива, че да се възприемат от останалите наследници, на които завещанието се противопоставя. В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК е наведено основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по следните два въпроса: 1./след смъртта на наследодателя и обявяване на наследството, лицето, в полза на което е завещано имущество автоматично ли става собственик на завещаното имущество; 2./ в случай, че след влизане на ЗСПЗЗ в сила лицето, в полза на което е извършено завещанието не е подало заявление до съответната Общинска служба земеделие за възстановяване собствеността върху земеделските земи, собственост на наследодателя – заявител, а след смъртта на заветника, заявлението бъде подадено от негов наследник следва ли да бъде зачетено завещанието в производството за делба на този имот. Ответниците по касация не вземат становище. Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното: По делото е установено следното: Земите, за които е предявен иск за делба от касатора са възстановени на наследници Й. Т. М., починал на 04.07.1964 г. с две решения от 10.02.2000 г. След смъртта на общия наследодател негови наследници са преживяла съпруга Е., починала на 20.05.1974 г., син Т. Й. М., починал на 01.03.1992 г. и две дъщери – Д., починала на 04.08.1974 г. и В., починала на 14.04.1980 г. По делото е представено публично завещание от Й. Т. М. от 23.12.1947 г., с което завещава 1/3 от всичкото си движимо и недвижимо имущество на сина си Т. Й. М.. Безспорно е, че колективизацията в селото е станала след това – през 1957 г. Заявлението за възстановяване на процесните земи е подадено след смъртта на бенефицияра по завещанието Т. М. от неговия син Й. на 29.05.1992 г. След смъртта на сина Т., негови наследници по закон са децата му Е. /починала на 16.06.1986 г., наследена от децата си Р. Д. С. и К. Д. Ц./, сина Й. Т. Й. и преживяла съпруга Д., починала на 30.04.2003 г. Тя е оставила саморъчно завещание от 26.11.1997 г., с което завещава на практика цялото си имущество /включително и наследените от съпруга й земеделски земи/ на сина си Й.. Р. Д. С. и К. Д. Ц. продават своята наследствена част на ответника В. И. Видов с два нот. акт от 11.12.2014 г. След смъртта на дъщерята на общия наследодател Д., нейни наследници са синовете й Д., починал на 09.02.2011 г. / наследен от Ф. Ц. и Й. Д./ и К., починал на 01.12.2006 г., наследен от И. Ц., ищеца Д. Ц. и Ц. К. Д. /починала на 22.05.2015 г., наследена от ответниците Л. П. Д. и И. Л. П./. И. К. Ц. е продал на В. И. Видов своята наследствена част от процесните земеделски имоти на 13.12.2018 г. Трите сделки с трето лице В. Видов не са оспорени на основание чл. 76 ЗН – ищецът и ответниците-наследници изразяват воля да се дели съсобствеността с третото лице-преобретател. Дъщерята на общия наследодател В. е починала на 14.04.1980 г. и е наследена от синовете си Б. и Т., починал на 21.07.2012 г., наследен от ответниците Г. А. и В. Т. А.. Основният спорен въпрос по делото, повдигнат и с касационната жалба и изложението към нея е дали публичното завещание от 1947 г. е породило действие в полза на наследниците на ползващият се от него Т. Й.. При определяне на квотите на страните завещанието от 1947 г. е съобразено, като останалите в наследство 2/3 ид.ч. от общия наследодател са разпределени съобразно правата на наследниците по закон, като е отчетено и саморъчното завещание, оставено от Д. в полза на сина й Й.. Въззивната инстанция е приела, че тъй като процесното завещано имущество подлежи на реституция по реда на ЗСПЗЗ, то съставлява новооткрито наследство – отделен обект на наследяване и правата върху него се пораждат от момента на възстановяването – 10.02.2000 г.. Към този момент ползващият се от завещанието е починал / на 01.03.1992 г./ и поради това, че правото да се приеме наследството е имуществено и наследимо право, то може да се реализира и от неговите наследници по закон. Разпоредителните действия с реституираното имущество от наследниците на Т. Й. / саморъчно завещание, продажби от децата му/ са преценени като приемане на наследството. Посочено е, че по отношение на „новооткритото наследство“ не се променя времето и мястото на откриване на наследството. По първия въпрос е налице съдебна практика по чл. 48 ЗН, според която наследството се придобива с приемането му, а приемането му произвежда действие от откриване на наследството независимо от начина и от момента на приемането, но при всички случаи приелият наследството е наследник от датата на откриване на наследството - Решение № 1081 от 10.07.2008 г. на ВКС по гр. д. № 4403/2007 г., V г. о. Това е прието с т.1 от ТР № 148 от 10.X..1986 г., ОСГК, което обаче е постановено при действието на чл. 50 ЗН, отменен със ЗИДЗН ДВ, бр. 60 от 24.07.1992 г. Съгласно пар.9 от ПЗР към Закона за изменение на Закона за наследството, отмяната на срока за приемане на наследство по отменения чл. 50 ЗН се отнася както за откритите преди влизане на този закон в сила наследства, по които в срока не е направено възражение за изтекла давност, така и относно имотите, собствеността върху които се възстановява. Затова воля за приемане на наследството по завещание може да се направи и с позоваване на завещанието по-късно, включително и в хода на делбен процес. В Решение № 60145 от 19.04.2022 г. на ВКС по гр. д. № 189/2021 г., I г. о. е разгледан казус, подобен на процесния, в който съдът изрично е посочил, че и наследството по завещание подлежи на приемане, което може да стане както от бенефицияра по завещание, така и от наследниците му, предвид нормата на чл. 57 ЗН /наследствена трансмисия/, защото правото е имуществено и наследимо, когато не е заявен преди това отказ. Съдебната практика е изяснила, че с фикцията "новооткрито наследство" според чл. 91а ЗН се обособява възстановената собственост в отделен обект за наследяване, за който ще се прилагат специално създадените правила. без да се променя времето и мястото на откриване на наследството, а оттам и кръгът на наследниците, т. е. създава се възможност наследника да приеме или да се откаже от наследяването на имотите, собствеността върху които се възстановява при вече откритото наследство, независимо от приемането или отказа от наследяването на останалото имущество - Решение № 292 от 21.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 329/2011 г., II г. о.,. Посочено е, че приемането на наследството в този случай може да стане от момента на възстановяване на собствеността, защото решенията на ПК имат конститутивно действие. Наличието на съдебна практика по поставения въпрос изключва допускането до касация по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК, а съобразяване на въззивното решение с нея сочи на липса и на основанието по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК. Предвид изложеното по-горе, вторият въпрос не определя изхода от спора и е ирелевантен за него. Правото да се приеме наследството по завещание, съгласно чл. 57 ЗН, предвид наследствената трансмисия, е наследимо от наследниците по закон или по завещание на бенефициента. Когато се касае за възстановени имоти, които са „новооткрито наследство“, според фикцията, въведена с чл. 91 ЗН няма срок за приемане на наследството, съгласно пар.9 от ПЗР на ЗИДЗН. Предвид наследствената трансмисия, заявление за възстановяване на земеделски земи може да подаде както прекия наследник, така и неговите наследници в рамките на срока по чл. 11, ал.1 ЗСПЗЗ, а подаденото заявление ползва всички наследници. В съдебната практика никога не е имало съмнения по този въпрос. Поради неотносимостта на въпроса към крайният изход от спора и липсата на противоречие в практиката, и по втория въпрос не се допуска касационен контрол. Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И: НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 80 от 14.06.2021 г. по гр.д.№ 87/ 2021г. на Окръжен съд-Монтана по касационна жалба, подадена от Д. К. Ц.. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: