Р Е Ш Е Н И Е № 198 София, 03.02.2017 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ отделение, Търговска колегия в съдебно заседание на 22.11.2016 година, в състав: РЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА при участието на секретаря Л.Златкова като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА т.дело № 3252 /2015 година, за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл.290 и сл. ГПК. Образувано е по касационната жалба на З. Ж. Х. , като майка и законен представител на малолетното дете С. З. Ж., против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 1293 от 16.06.2015 г., по гр.д.№ 538/2015 г., в частта, с която при условията на чл.271, ал.1 ГПК, след отмяна на първоинстанционното решение на Софийски градски съд № 18473/24.11.2014 г., по гр.д.№ 7304/2012 г. е отхвърлен предявения пряк иск по чл.226, ал.1 КЗ/ отм./ срещу ЗД [фирма], [населено място] за разликата над сумата 30 000 лв. до 63 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на пътно- транспортно произшествие, настъпило на 13.09.2010 г. в [населено място], ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от датата на непозволеното увреждане -13.09.2010 г. до окончателното и изплащане и е потвърден съдебения акт на първоинстанционния съд в останалата му отхвърлителна част. С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, в частта му, предмет на подадената касационна жалба, по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон- чл.52 ЗЗД, касационно основание по чл.281,т.3 ГПК. Ответникът по касационната жалба, чрез процесуалния си представител, адв.Ал.И., в срока по чл.287, ал.1 ГПК е възразил по искането за допускане на касационно обжалване, излагайки подробни писмени съображения за неоснователност на въведените касационни основания. Същият не е заявява допълнителни съображения в проведеното по делото публично съдебно заседание. Касационното обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд, в частта, с която предявеният пряк иск по чл.226, ал.1 КЗ/ отм./ е отхвърлен за разликата над 30 000 лв. до 63 000 лева е допуснато с определение на второ търговско отделение на ВКС № 612 от 19. 07. 2016 год., на осн. чл.280, ал.1 ГПК, за преценка съответствието на даденото от въззивния съд разрешение по отношение на определения за значим за изхода на делото въпрос на материалното право, свързан с начина на определяне конкретната степен на съпричиняване на вредата по чл.51, ал.2 ЗЗД, с формираната по реда на чл.290 и сл. ГПК задължителна практика на касационната инстанция, изразена в решения на ВКС: № 169 от 28.02.2012 г., по т.д.№762/2010 г. на ІІ т.о. и № 91 от 20.08.2014 г. по т.д. № 66/2013 г. на І т.о. Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, намира: За да постанови обжалваното решение, в частта, в която е допуснато касационно обжалване, въззивният съд е споделил изцяло съжденията на първостепенния съд по отношение наличието на валидно застрахователно правоотношение между ответното АД, като застраховател и виновния за настъпилото на 13.09.2010г. в [населено място] пътно- транспортно произшествие К. С. К. - водач на л. а. «ОПЕЛ Т.» с рег.№ ТХ 99-81 КХ , за обстоятелствата, довели до пътният инцидент и за задължителния характер на влезлия в сила съдебен акт по НАХД № 176/2011 г. по отношение на делинквента, нарушил правилата за движение по пътищата - чл.202 ЗДвП, чл.116 и чл.117ЗДвП, в очертаните от чл.300 ГПК граници във вр. с разглежданите граждански последици на деянието. Позовавайки се на вида на травматичните увреждания на пострадалата – тежка мозъчно-черепна травма, контузия на главата в областта на моста и лявата половина на малкия мозък с характер на средна телесна повреда, на продължителността на проведеното болнично и медикаментозно лечение, изпадането и в коматозно състояние, интензитета и продължителността на физическите и емоционални болки и страдания, ниската и възраст и възстановителния период, въззивният съд е споделил изцяло изводите на Софийски градски съд, че необходим и достатъчен за обезщетяването им е паричен еквивалент в общ размер от 90 000 лв.. При обосноваване конкретните суми, дължими за обезвреда моралните вреди на пострадалата решаващият състав на Софийски апелативен съд е обсъдил и защитното възражение на ответника, основано на чл.51, ал.2 ЗЗД, за съпричиняване на вредата от страна на пострадалата, възприемайки го за основателно. Съображенията си за споделяне извода на първостепенния съд за основателност на релевираното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от увреденото дете и увеличавайки размера на приноса му от 30% на 50%, въззивната инстанция е аргументирала с установения от заключението на изслушаната авто -техническа експертиза механизъм на пътно - транспортното произшествие, сочещ, че малолетната С., тичайки от проход между жилищни сгради в района на местопроизшествието в [населено място] е излязла внезапно на пътното платно – двупосочна улица без никаква разделителна линия и пешеходна пътека и без да се огледа за преминаващо превозно средство е предприела пресичане, при което е ударена от увреждащия лек автомобил на делинквента, движещ се с 30-40 км/ч. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Пред настоящата инстанция спорът е висящ относно отхвърлената част на предявения иск – за разликата от 30 000 лева до 63 000 лева, като основаният спорен въпрос между страните е свързан с приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД и критериите за преценка съотношението на приноса на участниците в процесното пътно- транспортно произшествие. І. По правния въпрос, обусловил допускане на касационното обжалване: По приложението на чл.51,ал.2 ЗЗД е формирана задължителна практика, обективирана в ППВС № 17/63 г. и в постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решения на ВКС, част от които – сочени от касатора, а в друга - служебно известни на настоящия съдебен състав: № 99 от 08. 10.2013 г., по т.д.№ 44/ 2012 г. на ІІ т.о.; №206 от 12.03.201 г., по т.д.№ 35/ 2009 г. на ІІ т.о.; № 50 от 27. 07.2015 г., по т.д.№ 271/2014 г. на ІІ т.о.; № 171 от 10.10.2013 г., по т.д.№ 629/2012 г. на ІІ т.о.; № 33/ 04. 04. 2012 г., по т. д.№172/2011 г.; № 96 от 15. 10.2012 г., по т.д.№ 936/11 г. на І т. о.; № 39 /16. 07. 2010 г., по т.д.№ 551 / 2009 г. на ІІ т.о.,№ 43 от 15.04.2009 г., по т. д. № 648/ 2008 г.; № 169 от 28. 02.2012 г., по т.д.№762/2010 г. на ІІ т.о. и № 91 от 20.08.2014 г. по т.д. № 66/2013 г. на І т.о./ последните две цитирани от жалбоподателя/ и мн. други. Според възприетото със същата разрешение обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като вината на последния не е елемент от фактическия състав на чл.51, ал.2 ЗЗД - разпоредба намираща приложение и в случаите, при които малолетно дете, или невменяемо лице допринесе за вредата. От значение за определяне наличието и степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на увреденото лице е съществуването на причинна връзка между поведението на пострадалия и противоправното поведение на водача на моторното превозно средство, доколкото намаляване обезщетението за вреди от деликт не може да е по предположения. Затова и решаващият съд, при въведено възражение за съпричиняване, винаги следва да прецени дали конкретните установени при условията на пълно и главно доказване, действия на пострадалия са допринесли за така настъпилата вреда–създали са условия или са я улеснили и въз основа на тях да определи обективния принос на последния. В разглежданата хипотеза на деликт съдът трябва да вземе предвид и обстоятелството, че съгласно чл. 20 ЗДвП отговорността на водачите на моторните превозни средства за осигуряване безопасност на движението е значително по- завишена спрямо тази не пешеходците, особено на децата. Съгласно приетото в решение № 91/20.08.2014 г., по т.д.№ 66/2013 г. на І т.о., цитирано и от касатора, възрастта на пострадалия при пътно -транспортно произшествие не само е релевантна за преценката на решаващия съд дали той би могъл да допринесе за настъпила вредоносен резултат, но сама по себе си, по арг. от чл.116 и чл.117 ЗДвП е фактор, завишаващ дължимата от страна на водача на моторното превозно средство грижа при изпълнение на тази правно регламентирана дейност, представляваща по естеството си източник на ”повишена опасност”/по см. на чл.134, ал.1 НК/. ІІ.По правилността на обжалваното решение: Предвид отговора на поставения материалноправен въпрос, произнасянето по който е обусловило достъпа до касационен контрол, изводът на въззивната инстанция относно приетата равна степен на съпричиняване на вредата от страна на пострадалото малолетно дете и на водача на увреждащия лек автомобил е изграден в отклонение от цитираната задължителна практика, поради което не се споделя от настоящия съдебен състав. При определяне приноса на малолетната С. решаващият състав на Софийски апелативен съд не е извършил в пълна степен необходимата съпоставка между тежестта на осъщественото нарушение на ЗДвП от деленквента и от пострадалата, за да установи действителния обем, в който всеки един от участниците е допринесъл за процесното пътно- транспортно произшествие, нито е сравнил поведението на всеки един от тях, като участник в същото, с оглед правилата в ЗДвП, които са били длъжни да спазват. Поради това бланкетно приетия от въззивната инстанция 50 % -ен принос на малолетното увредено дете се явява необоснован и материално незаконосъобразен. Вярно е, че от доказателствения материал по делото, вкл. заключението на изслушаната авто-техническа експертиза е безспорно пострадалата е изтичала внезапно на пътното платно – място, необозначено за преминаване на пешеходци, с което е нарушила установените с чл.114 и чл.113, ал., т.1 ЗДвП правила за пресичане, но е вярно също, че районът на местопроизшествието – градската зона на Д., е с множество жилищни сгради – обстоятелство, което несъмнено налагащо изключително внимание от страна на водача на процесния лек автомобил. Следователно при установената ясна видимост на пътя и вмененото на водача на увреждащия автомобил общо задължение по чл.20, ал.2 ЗДвП, което изисква да предприеме такава скорост на движение, позволяваща му да спре своевременно при възникнала, но все още невъзприета от него конкретна опасност избраната скорост, макар и в рамките на разрешената, се явява несъобразена с наличните пътни условия по см. на горецитираната разпоредба. Неспазването на чл.20, ал.2 ЗДвП, означава непроявена дължима грижа от страна на водача на увреждащия лек автомобил – фактор, който обуславя и правен извод, че приносът му превишава значително този на пострадалата С. - обстоятелство, което въззивният съд не е съобразил. Поради изложеното обжалваното въззивно решение в тази му част е неправилно и следва да бъде отменено. В случая не се налага извършване на нови съдопроизводствени действия или повтаряне на извършените от Софийски апелативен съд, поради което спорът следва да бъде решен по същество от настоящата инстанция. Съобразени данните по делото и изложените вече съображения дават основание да се приеме, че поведението на малолетното дете, в качеството му на пешеходец, е било несъответстващо на установените в чл.114 и чл.113, ал.1 от ЗДвП изисквания за пресичане на пътното платно, към релевантния за настъпване на пътно - транспортното произшествие момент. Чрез тези си действия, нарушаващи ЗДвП и намиращи се в причинна връзка с поведението на делинквента - водач на увреждащото моторно превозно средство, малолетната С. е допринесла за настъпване на вредоносния резултат, създавайки условия за същия. Следователно въведеното в процеса защитно възражение на ответника, основано на чл.51, ал.2 ЗЗД, е основателно. Налице е принос на увреденото лице, който не е тъждествен на приноса на делинквента и следва да бъде определен на 30%. Според така приетото съотношение на съпричиняване на вредата от ищцовата страна и определения общ размер от 90 000 лева на обезщетението за обезвредата й, който настоящият съдебен състав счита за справедлив по см. на чл.52 ЗЗД, на пострадалата е дължима сума от 63 000, паричен еквивалент на понесените от нея неимуществени вреди. При категоричността на изслушаните специализирани експертизи, особено комплексната съдебно - медицинска- психиатрична и психологична експертиза, която решаващият състав на ВКС възприема като обективна и компетентна, че настъпилото забавяне в умственото и интелектуалното развитие на детето, не е в резултат на причинената и от пътно- транспортното произшествие мозъчно черепна травма, нито се дължи на коматозното състояние на лицето след пътния инцидент, а във висока степен на вроден сифилис, отсъства законова възможност тази диагноза да бъде взета предвид и да обуслови по- висок общ размер на обезщетението за неимуществени вреди. Въззивното решение на Софийски апелативен съд, в останалата му част, с която пряката искова претенция по чл. 226, ал.1 КЗ/ отм./ е уважена за сумата 30 000 лв. – обезщетение за неимуществените вреди на малолетната С. Ж., е влязло в сила, поради с настоящето решение следва допълнително да бъде присъдена само сумата от 33 000 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на непозволеното увреждане. При този изход на делото в касационната инстанция на пълномощника на ищцовата страна, адв.Н.Д., на осн. чл.38, ал.2, във вр. с ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение от 1 520 лв., определено съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/2004 г. на ВАС, в редакцията и обнародвана в ДВ бр. 84/ 2016 г.. По сметка на ВКС ответникът по касационната жалба следва да заплати държавна такса за касационното производство, на осн.чл.78, ал.6 ГПК. Водим от изложените съображения и на осн. чл.293, ал.1, пр.2, във вр. с ал.2 ГПК настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение на Софийски апелативен съд № 1293 от 16.06.2015 г., по гр.д.№ 538/2015 г., в частта, с която е потвърдено решение на Софийски градски съд № 18473/24.11.2014 г., по гр.д.№ 7304/2012 г. за отхвърляне на предявения от З. Ж. Х., като майка и законен представител на малолетната С. З. Ж., пряк иск срещу ЗД [фирма], [населено място] за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от настъпило на 13.09.2010 г. в [населено място] пътно транспортно произшествие за разликата над сумата 30 000 лв. до 63 000 лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА ЗД [фирма], [населено място] да заплати на С. З. Ж., действаща чрез своята майка и законен представител З. Ж. Х., с ЕГН: [ЕГН], допълнително сумата 33 000 лева / тридесет и три хиляди лева / - обезщетение за понесени неимуществени вреди в резултат на травматично увреждание от настъпило на 13.09.2010 г. в [населено място] пътно - транспортно произшествие, ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 13.09.2010 г. до окончателното и изплащане. ОСЪЖДА ЗД [фирма] , [населено място] да заплати по сметка на ВКС държавна такса върху допълнително присъдената сума в размер на 1350 лв./ хиляда триста и петдесет лева/. ОСЪЖДА ЗД [фирма], [населено място] да заплати на адв.Н. Д. - САК сумата 1520 лв. - адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство в касационното производство на С. З. Ж., действаща чрез своята майка и законен представител З. Ж. Х.. В ОСТАНАЛАТА част въззивното решение на Софийски апелатиевн съд е влязло в сила. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: