Р Е Ш Е Н И Е № 324 София, 04 юли 2012 година Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи юни две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ПАВЛИНА ПАНОВА при участието на секретаря Иванка Илиева и в присъствието на прокурора Петя Маринова изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев н. дело № 1020/2012 година. Производството е образувано по касационна жалба от защитника на подсъдимия М. В. Д.-адв. Ст.Н. от САК, против присъда № 140/26.04.2012 год. на Софийския градски съд, постановена по внохд № 1360/2012 год. В нея са посочени неподкрепени с конкретни доводи основания за отмяна на обжалвания съдебен акт по чл. 348, ал. 1, т.1-3 НПК и се прави искане за отмяната му, като делото се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав. Пред касационната инстанция защитникът на подсъдимия поддържа жалбата по сочените в нея основания. Подлага се на критика дейността на въззивния състав по оценката на събраната доказателствена съвкупност, която според защитата, не се основава на изискванията на чл. 13 НПК и поради това, вътрешното убеждение на съда не е изградено съобразно чл. 14 НПК и е в нарушение на чл. 305, ал. 3 от НПК като това е довело до неправилното приложение на закона с осъждането на подсъдимия. В представените писмени бележки адв. Н. сочи, че в нарушение на процесуалните изисквания съдебният акт не е надлежно мотивиран. Оспорва се авторството на деянието квалифицирано по чл. 195 от НК от обективна страна, което според защитата, не само, че не е доказано, но и опровергано от събрания доказателствен материал-приложените към делото касови бележки от бензиностанциите потвърждаващи факта, че горивото, предмет на обвинението за това престъпление, надлежно е заплатено от купувача, т.е. няма съставомерен вредоносен резултат. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна, поради което атакуваният съдебен акт следва да бъде оставен в сила. Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното: С въззивна присъда № 140 от 26.04.2012 год. по внохд № 1360/2012год., на основание чл. 336, ал. 1, т. 2, във вр. чл. 334, т. 2 от НПК, Софийският градски съд, наказателно отделение, Х-ти състав е отменил присъдата от 24.01.2012 год. на РС-София, постановена по нохд № 15885/2011 год., с която подсъдимият М. В. Д. е бил признат за невиновен и оправдан изцяло по предявените му обвинения като е постановил нова, с която подсъдимият е признат за виновен в това, че: 1. За периода от 10.07.2009 год. до 18.07.2009 год. в гр.София, при условията на продължавано престъпление, чрез използване на МПС-л.а.”БМВ 5-та серия”, сив на цвят, с рег. № СА1197НМ, с поставена на него рег. Табела № СА5491НМ, издадена за друго МПС-л.а.”Киа, м.”Сийд”, на бензиностанция-Търговски комплекс ”Шел Хемус”, на бул.Ботевградско шосе отнел чужди движими вещи-200.99литра гориво-„бензин 95НUP” на стойност 420.07лв. и на бензиностанция „Еко-3”, находяща се на разклона за с.Чепинци отнел 194.74 литра гориво-„бензин Кинитрон А 100” на стойност 407.01лв. или общо 395.73литра бензин на обща стойност 827.08 лв. от владението на управителите на бензиностанциите без тяхно съгласие, с намерението противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1, във вр. чл. 194, ал. 1, във вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 54 от НК е осъден на една година и шест месеца лишаване от свобода; 2. За същия период от време и при условията на продължавано престъпление, в гр.София си служил с контролни знаци- предна и задна регистрационна табели рег. № СА5491НМ издадени за друго моторно превозно средство-л.а.м.”Кия” м.”Сийд”, собственост на М. М. Зарева, поради което и на основание чл. 345, ал. 1, във вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 54 от НК е осъден на шест месеца лишаване от свобода. На основание чл. 25, ал. 1, във вр. чл. 23, ал. 1 от НК съдът е групирал наложеното на подсъдимия наказание с наказанията по влезлите срещу него осъдителни присъди по нохд № 1138/2010 год. и по нохд № 3046/2010 год. на Софийски районен съд като му определил едно общо наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода, което на основание чл. 24 от НК увеличил с шест месеца. Изпълнението на така определеното по размер наказание от две години лишаване от свобода, съдът отложил на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години. На основание чл. 25, ал. 2, във вр. чл. 23, ал. 3 от НК към определеното общо наказание „лишаване от свобода”, съдът е присъединил и наказанието от петстотин лева глоба, наложено му с влязлата в сила присъда по нохд № 1138/2010 год. на Софийски районен съд. Съдът се е произнесъл по веществените доказателства и по разноските по делото, които възложил в тежест на подсъдимия. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в очертаните от чл. 347, ал. 1 от НПК рамки, намира жалбата на касатора за неоснователна Посоченото касационно основание - по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. Направените възражения във връзка с този довод се свеждат до твърдения, че подсъдимият не е извършил престъпното деяние и че липсват доказателства доказващи вината му. В писмените бележки защитата прави собствен анализ на доказателствата в подкрепа на довода си за невиновност на подсъдимия и излага съображения за непълнота на доказателствата и необоснованост на съдебния акт, които обаче, не съставляват основания за касационна проверка по чл. 348 от НПК, поради което не могат да бъдат разгледани. Производството пред първата съдебна инстанция е протекло по диференцираната процедура на гл. ХХVІІ и по реда на чл. 371, т. 1 от НПК, чрез ясно изразено съгласие на подсъдимия и неговия защитник да не бъдат разпитвани свидетелите и експертите, а при постановяване на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на съответните протоколи и експертни заключения от досъдебното производство. Затова, най-малкото неуместно е от страна на защитата, да поставя под съмнение разпознаването на подсъдимия като автор на деянията от свидетелите, което е извършено при спазване изискването на процесуалния закон и оформено в съответните протоколи приложени към делото и да се поставя под съмнение дадените от същите тези свидетели показания в същата насока. В съответствие с правомощията си по чл. 313 и чл. 314 НПК съдът изцяло е проверил обжалвания първоинстанционен съдебен акт. Не са били допуснати нарушения на специалните правила за провеждане на второинстанционното производство/чл. 339, ал. 3, във вр. чл. 305, ал. 3 НПК/. От фактическа страна съдът е приел, че през инкриминирания период от време, с поставени на управлявания от него сив на цвят л.а.”БМВ” контролни табели издадени за друг автомобил, два пъти подсъдимият е посетил посочени в присъдата бензиностанции. По идентичен начин и в двата случая, той налял гориво в резервоара на автомобила си и в туби, които поставил в багажника, след което без да заплати полученото гориво, напуснал района на бензиностанциите. Вътрешното убеждение на съдебния състав от Софийски градски съд е изградено на основата на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, видно от изложените мотиви. Изводите и заключенията относно правно-релевантните факти са основани на цялостен анализ на събрания на досъдебното производство доказателствен материал, изчерпателно посочен на л.3 от мотивите на присъдата. Затова, оплакванията за допуснати от въззивната инстанция нарушения по оценката на доказателствената съвкупност и начина на изграждане на вътрешното убеждение за виновността на подсъдимия в извършените две престъпления са неоснователни. При установяване на правнорелевантните факти въззивната инстанция не е възприела превратно доказателствата в разрез с правилата на формалната логика. Показанията на свидетели са били обсъдени поотделно и в съвкупност с целия събран доказателствен материал като точно е посочено на кои се дава вяра, на кои не и защо, и на кои се гради направения извод за виновността на подсъдимия в извършване на инкриминираните деяния квалифицирани по престъпните състави на чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1, във вр. чл. 194, ал. 1, във вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 345, ал. 1, във вр. чл. 26, ал. 1 НК. След като съдът е установил по несъмнен начин, че Д. е осъществил съставите на тези престъпления, правилно го е осъдил по тези обвинение. Съставът на Върховния касационен съд изцяло възприема изводите на въззивния съд относно постановяване на осъдителната присъда. Счита, че изложените мотиви в нейна подкрепа представляват подробен и изчерпателен анализ на всички събрани доказателства и същевременно излагат ясни правни съображения по всеки от инкриминираните факти. Обстоятелството, че на л. 9 и л. 15 от дознанието към жалбите на управителите са приложени касови бележки за количеството и стойността на зареденото от колонките гориво не означава, че в действителност е налице извършена покупко-продажба на гориво, доколкото тези бележки отразяват престацията от страна на продавача и са свързана с счетоводната отчетност чрез съответната компютърна програма. Факт, който се потвърждава и от показанията на свидетелите очевидци-служителите от двете бензиностанции, че подсъдимият не е извършил плащане, а е избягал с автомобила си и натовареното на него гориво. При приетите за установени фактически положения авторството на деянието е доказано по несъмнен начин, а правната му квалификация е напълно законосъобразна. Изложените съображения са убедителни, основаващи се на пълна преценка на всички събрани доказателства и не се нуждаят от допълнителен коментар. Подсъдимият М. Д. е осъществил от обективна и субективна страна съставите на престъпленията, по които е бил признат за виновен и осъден. Доколкото оплакването за явна несправедливост е развито с довода, че подсъдимият е невинен по обвиненията, по които е осъден, то с оглед горните съображения, жалбата е неоснователна и по това основание. С оглед на изложеното касационната жалба на подсъдимия Д. се явява изцяло неоснователна и не следва да бъде уважавана. Ето защо и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 140/26.04.2012 год. постановена по внохд № 1360/2012 год. на Софийския градски съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: