О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 485   София,30.07.2010 година       ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО  ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесет и осми юли две хиляди и десета  година в състав:                                         Председател:  ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА                                                Членове:  СВЕТЛА ЦАЧЕВА                                                                                                     КОСТАДИНКА АРСОВА      изслуша докладваното от съдията  Цачева  ч.гр. д. №  351 по описа за 2010 год., и за да се произнесе взе предвид следното:         Производство по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. С определение № 2* от 19.02.2010 г. по ч.гр.д. № 1782/2010 г. на Софийски градски съд е потвърдено допуснато предварително изпълнение на решение № І* от 03.11.2009 г. по гр.д. № 20512/2009 г. на Софийски районен съд, 77 състав, с което са уважени обективно съединени искове с правно основание чл. 200, ал.1 КТ, предявени от З. Х. К. , М. Ф. К., А. Ф. К., А. М. К. и М. Ф. К., всички от гр. Я. против “Ч” АД със седалище в гр. С.. Срещу определение № 2* от 19.02.2010 г. на Софийски градски съд е постъпила частна касационна жалба, подадена от “Ч” АД. Поддържа се, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК, тъй като разрешеният в определението въпрос: съставлява ли обезщетението по чл. 200 КТ “обезщетение за работа” по смисъла на чл. 242, ал. 1 ГПК е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото. Частната жалба е постъпила в срок, редовна е и процесуално допустима съобразно правилото на чл. 274, ал.3, т. 2 ГПК – с обжалваното определение, въззивния съд се е произнесъл по съществото на процесуалния въпрос за допускане на предварително изпълнение на невлязло в сила първоинстанционно решение. Обстоятелствата по делото са следните: С решение № І* от 03.11.2009 г. по гр.д. № 20512/2009 г., Софийски районен съд, 77 състав се е произнесъл по съществото на обективно съединени искове с правно основание чл. 200 КТ, предявени от З. Х. К. , М. Ф. К., А. Ф. К., А. М. К. и М. Ф. К., всички от гр. Я. против “Ч” АД, гр. С., допускайки предварително изпълнение на решението на основание чл. 242, ал.1 ГПК. С определение № 2* от 19.02.2010 г. по ч.гр.д. № 1782/2010 г., Софийски градски съд е потвърдил първоинстанционното определение за допускане на предварително изпълнение на решението. Приел е, че нормата на чл. 242, ал.1 ГПК включва всяко обезщетение за работа, в т.ч. и обезщетенията, дължими от работодателя на основание чл. 200 КТ, поради което предварителното изпълнение на първоинстанционното решение е допуснато законосъобразно. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на Софийски градски съд, тъй като повдигнатият от касатора въпрос по приложението на чл. 242, ал.1 ГПК е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото. При условията на чл. 242, ал.1 ГПК, съдът постановява предварително изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа. Не всяко обаче от обезщетенията по глава Х-та от Кодекса на труда, дължащо се по повод трудово правоотношение е обезщетение за работа по смисъла на чл. 242, ал.1 ГПК. Вземанията по чл. 242, ал. 1 ГПК, за които е предвидено предварително изпълнени са от категория, обезпечаваща посрещане на ежедневни нужди, свързани с обезпечаване нормалното съществуване на индивида, поради което съгласно чл. 245, ал.1 ГПК предварителното изпълнение не може да бъде спряно дори и при представено обезпечение за взискателя. Ето защо когато е присъдена издръжката, възнаграждение за работа или обезщетението за положен труд ( в т.ч. труд по договор за изработка), съдът допуска предварително изпълнение на решението ex lege. Присъденото с решение № І* от 03.11.2009 г. по гр.д. № 20512/2009 г. на Софийски районен съд, 77 състав вземане е по иск с правно основание чл. 200 КТ за обезщетение, дължимо от работодателя за вреди от трудова злополука, т.е. обезщетение извън обхвата на предвидените в чл. 242, ал.1 ГПК, поради което решението не подлежи на предварително изпълнение, освен при наличие на предпоставките на чл. 242, ал.2 ГПК, каквито твърдения не са въведени от ищците по делото.     Предвид изложеното, обжалваното въззивно определение следва да бъде отменено. Делото следва да бъде върнато на въззивния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по гр.д. 3417/2010 година. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение   О П Р Е Д Е Л И :   ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2* от 19.02.2010 г. по ч.гр.д. № 1782/2010 г. на Софийски градски съд. ОТМЕНЯВА определение № 2* от 19.02.2010 г. по ч.гр.д. № 1782/2010 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено допуснато предварително изпълнение на решение № І* от 03.11.2009 г. по гр.д. № 20512/2009 г. на Софийски районен съд, 77 състав, с което са уважени обективно съединени искове с правно основание чл. 200, ал.1 КТ. ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия по гр.д. № 3417/2010 година. Определението не подлежи на обжалване.           ПРЕДСЕДАТЕЛ:         ЧЛЕНОВЕ: