Р Е Ш Е Н И Е № 185 гр.София , 29 юни 2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на дванадесети май две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА АНТОАНЕТА ДАНОВА при участието на секретаря Иванка Илиева и прокурора от ВКП Тома Комов след като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно дело № 397/2015 г. и за да се произнесе,взе предвид следното: Производството е образувано по касационна жалба, депозирана от защитника на подсъдимия С. В. К. срещу въззивна присъда / в осъдителната й част/, постановена по внохд №5244/2014 г. по описа на СГС, НО, на основание чл.348 ал.1 т.1-3 от НПК. В жалбата се твърди, че деянията, в извършването на които въззивната инстанция е признала подсъдимия К. за виновен, не съставляват престъпления; че в хода на въззивното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, ограничаващи правото на защита на подсъдимия, тъй като съдът не е изпълнил задълженията си по чл.314 ал.1 от НПК и не е изяснил противоречията в свидетелските показания; че наложеното наказание е явно несправедливо, като това възражение е направено в рамките на твърдението за невиновност. Моли се в условията на алтернативност, да бъде отменена въззивната присъда и делото върнато за ново разглеждане на СГС, подсъдимият да бъде оправдан, или да бъде изменена присъдата и наложено на Комилев по-леко наказание. В допълнението към касационната жалба са наведени доводи за това, че въззивната осъдителна присъда почива на предположения ; че неправилно съдът е приел, че показанията на пострадалата св.Д. Г. се подкрепят от останалите доказателства по делото, доколкото всички останали доказателства всъщност ги опровергават; че изявленията , отразени в протокола за разпознаване следва да се ценят единствено и само в частта, в която разпознаващият е посочил разпознатото лице; че след като съдът е преценил, че са налице противоречия между показанията на св.Д. Г. и св.Л. Г. е следвало да предприеме действия за тяхното изясняване; че неправилно е било интерпретирано заявеното от свидетелите Д. и Ш. относно годината на запознанство между подсъдимия и св.Д.Г.; че изобщо не са били коментирани показанията на важни свидетели като св.И. Б. и св.П. Б., които също са предоставили данни за значими от предмета на доказване факти; че съдът е оставил без коментар и относими писмени доказателства- удостоверение за настоящ адрес на подсъдимия. В заключение се твърди ,че въззивната инстанция е допуснала съществени процесуални нарушения, довели и до неправилно приложение на материалния закон, тъй като деянията, за които подсъдимият е признат за виновен са несъставомерни. По отношение оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание се посочва , че мотивите на съда да наложи по –тежко наказание за по-леко наказуемото престъпление по чл.149 ал.1 от НК / в сравнение с това по чл.151 ал.1 от НК/, са останали неясни. В хода по същество на делото пред ВКС ,защитникът на подсъдимия К. –адв.Г. поддържа жалбата и допълнението към нея и моли тя да бъде уважена. Посочва, че по делото са налице две групи гласни доказателства, които си противоречат, като СГС съвсем избирателно е кредитирал показанията само на пострадалата. На следващо място акцентира, че е налице съществена непълнота в мотивите към присъдата, тъй като не са коментирани показанията на св.П. Б. и И. Б., представляваща съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита на подсъдимото лице. Моли да бъде отменена въззивната присъда и делото върнато на Софийски градски съд за ново разглеждане. Повереникът на частния обвинител Д. Г.-адв. Ц. моли касационната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна ,тъй като от събраните преки и косвени доказателства по безспорен начин се е доказало извършването на престъпленията, за които подсъдимият е бил осъден. Посочва, че постановената присъда от въззивния съд е справедлива и съобразена с материалния закон. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, като счита,че деянията, за които е постановена осъдителна присъда са категорично доказани, тъй като подсъдимият е съзнавал, че е извършил действия по отношение на малолетно лице- в тази насока посочва показанията на пострадалата и нейната сестра. На следващо място заявява ,че наложеното на С. К. наказание е справедливо.Моли да бъде оставена в сила новата осъдителна присъда на въззивния съд. Подсъдимият С. В. К., редовно призован, не се явява пред ВКС, поради което не взема становище. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение като обсъди релевираните в касационната жалба оплаквания, доводите на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното : С присъда от 07.10.2014 г., постановена по нохд №6026/2011 г. , Софийски районен съд, НО е признал подсъдимия С. В. К. за невиновен и на основание чл.304 от НПК го е оправдал в извършването на две престъпления по чл.149 ал.1 пр.1 и 2 от НК /с пострадали лица И. В. Б. и Д. К. Г./, на престъпление по чл.150 пр.1 и пр.2 алт.2 от НК /с пострадало лице И. В. Б./ , на престъпление по чл.151 ал.1 от НК /с пострадало лице Д. К. Г./ и на престъпление по чл.155 ал.1 пр.2 от НК /с пострадали лица И. В. Б. и П. П. Б./. Присъдата е подписана с особено мнение на председателя на състава, като то касае единствено обвиненията по чл.149 ал.1 и чл.151 ал.1 от НК с пострадало лице Д. Г..В особеното си мнение съдията е приел, че обективната и субективна съставомерност на тези две престъпления е доказана по несъмнен начин , поради което подсъдимият следва да бъде признат за виновен в тяхното извършване. По протест на Софийска районна прокуратура само относно оправдателната присъда по чл.151 ал.1 и чл.149 ал.1 от НК– с пострадала Д. К. Г. и жалба от частния обвинител Д. К. Г., пред Софийски градски съд е било образувано внохд №5244/2014 г., приключило с въззивна присъда от 13.01.2015 г. , с която е отменена частично първоинстанционната присъда и вместо нея подсъдимият С. В. К. е признат за виновен в това, че на неустановена дата през пролетта на 2006 година, в [населено място],[жк], [жилищен адрес] се съвкупил с лице, ненавършило 14 годишна възраст-Д. К. Г., [дата на раждане] , поради което и на основание чл.151 ал.1 от НК му е наложено наказание шест месеца лишаване от свобода. Със същата присъда подсъдимият е признат за виновен и в това ,че на неустановена дата през пролетта на 2006 година, в [населено място],[жк], [жилищен адрес] извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление /орален секс/ по отношение на лице, ненавършило 14 годишна възраст –Д. К. Г., поради което и на основание чл.149 ал.1 от НК му е наложено наказание две години лишаване от свобода. На основание чл.23 ал.1 от НК е определено едно общо и най-тежко наказание ,а именно две години лишаване от свобода,чието изтърпяване на основание чл.66 ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от пет години. Първоинстанционната присъда в останалата част е била потвърдена. В тежест на подсъдимия са били възложени и направените по делото разноски. Касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА. Налице е касационното основание по чл.348 ал.1 т.2 от НПК. Въпреки ,че ВКС не може да подменя вътрешното убеждение на съда по същество, винаги когато се констатира неправилен подход при неговото формиране, е необходима намеса. По настоящето дело при извеждане на значимите за обективната и субективна съставомерност на поведението на осъдения Комилов обстоятелства не са спазени изискванията на чл.13, чл.14 и чл.107 ал.5 от НПК, поради което са налице пороци,които поставят под съмнение правилността на формиране на вътрешното убеждение на съда. Допуснати са нарушения на процесуалните правила при проверката и оценката на доказателствените източници. По отношение спорния по делото въпрос, а именно кога св.Д. Г. се е запознала с подсъдимия и съответно била ли е малолетна /на 13 години/ към момента на извършване на съвкуплението и блудствените действия спрямо нея , обстоятелства имащи пряко отношение към обективната съставомерност на деянията по чл.149 ал.1 и чл.151 ал.1 от НК, въззивната инстанция е била изключително повърхностна и схематична в мотивите към присъдата си, като направения от нея анализ на доказателствения материал е непълен, а също така и частично неверен. При положение, че въззивната инстанция е постановила нова осъдителна присъда, тя е била длъжна да извърши собствена аналитична оценка на всички събрани доказателствени източници, да ги съпостави помежду си, да изясни противоречивите данни, съдържащи се в отделните доказателствени средства, да посочи кои доказателства поставя в основата на изводите си по фактите и защо кредитира тях, както и на кои не дава вяра и по какви причини, и аргументирано да обоснове изводите си относно обективната и субективна съставомерност на деянията. В тази връзка следва да се отбележи, че при формиране на вътрешното си убеждение, въззивната инстанция е допуснала съществени нарушения на процесуалните правила във връзка с : 1. оценката на доказателствата, с оглед тяхното действително съдържание ; 2. оценката на процесуалната годност на част от доказателствените средства; 3. пропускът да се коментират част от доказателствените източници, съдържащи значими за процеса данни. Така, на първо място относими към спорния въпрос по делото, свързан с времето на запознанство на пострадалата Д.Г. с подсъдимия, респективно нейната възраст към този момент, са показанията на самата Д. Г.. За да ги кредитира съдът освен ,че ги е намерил за непротиворечиви, е посочил и ,че те се подкрепят от останалите по делото доказателства, като всъщност се е позовал единствено на протокола за разпознаване на лица по снимки. Целта на извършване на процесуално-следственото действие разпознаване е ясно отразена в закона /чл.169 ал.1 от НПК/ -когато за изясняване на обстоятелствата по делото е необходимо да се потвърди идентичността на лица или предмети, т.е под разпознаване следва да се разбира установяването на тъждество между лица и предмети, предявени за разпознаване, и лицата и предметите, за които се говори в показанията на разпознаващия. Протоколът за разпознаване следва да обективира начина на провеждане на процесуално следственото действие- обстановката на предявяването на лицата, снимките на лица или предметите, представените за разпознаване , изявлението на разпознаващия относно това дали има разпознато от него лице /снимка или предмет/ и ако да, кое е то и по какви признаци е разпознато .Всички други изявления на разпознаващия, вписани в протокола за разпознаване, макар и свързани с обстоятелства по делото, нямат процесуална стойност, тъй като нямат характер на свидетелски показания. Правната доктрина е категорична, че характерно за разпознаването не е разпитът, разбиран като институт за събиране и проверка на доказателства, а това ,че разпознаващият се поканва да разпознае лица или предмети, за които вече е бил обстойно разпитан по надлежния процесуален ред / П.,Ст.,Наказателен процес/. Ето защо , изявлението на разпознаващата Д. Г., отразено в протокола за разпознаване на лица по снимки, че е правила секс със С., когато е била на тринадесет години, през пролетта на 2006 година, няма процесуална стойност и не може да се приеме като подкрепящо данните, съдържащи се в разпита й като свидетел. На следващо място, показанията на св.К. Ш. не са оценени нито според действителното им съдържание, нито с оглед обстоятелството, че фактите, посочени в тях имат производен характер. Липсва интерпретация на заявеното от нея по отношение годината, от която И. и Д. се познават с подсъдимия, както и на обстоятелството, твърдяно от Ш., че към този момент, св.Д. Г. е дишала лепило и е изпадала в състояние на абстиненция, поради което е давала противоречива информация /последното обстоятелство следва да се прецени и на базата на СПЕ/. Що се отнася до показанията на св.К. Д., в тях не се съдържат доказателствени факти относно спорния по делото въпрос-възрастта на пострадалата към момента на осъществяване на деянията. На следващо място, съдът изобщо е оставил без коментар показанията на свидетелките И. Б. и П. Б. /както тези от съдебната фаза ,така и приобщените от досъдебното производство/, независимо, че двете са свидетелствали досежно интересуващият делото факт. Дори и съдът да не е кредитирал тези показания ,същият е длъжен да посочи това обстоятелство, както и причините поради които не им е дал вяра. Длъжен е да ги съпостави и с останалите доказателства,да ги подложи на критичен анализ, и ако ги намери за недостоверни /респективно за обективни/, аргументирано да обоснове това свое становище.С оглед на изложените съображения, се налага сериозно съмнение, че е достигната обективната истина по делото, поради което ВКС приема, че въззивната инстанция не е изпълнила задължението си по чл.13 от НПК. Констатираните съществени процесуални нарушения представляват касационното основание по чл.348 ал.1 т.2 във вр. с чл.348 ал.3 т.1 от НПК. По естеството си те са отстраними чрез провеждането на ново съдебно производство пред втората инстанция по фактите, което налага отмяна на въззивната присъда в частта ,в която подсъдимия С. К. е признат за виновен и осъден в извършването на престъпления по чл.151 ал.1 и чл.149 ал.1 от НК /с пострадала Д. Г./ и връщане на делото за ново разглеждане в отменената част на Софийски градски съд. В хода на новото разглеждане, следва да се отстранят всички констатирани нарушения, като се извърши прецизен анализ на всички доказателства в тяхната взаимна връзка и съвкупност,с цел разкриване на обективната истина по делото.Следва да се положат отново усилия за издирване на св.И. И., тъй като показанията й имат значение за установяване на съставомерни факти. При новото разглеждане на делото, въззивния съд следва аргументирано да обоснове и субективната страна на престъпленията и най-вече знанието на подсъдимия за това ,че към момента на деянията пострадалата Д. Г. е била на 13 години ,както да анализира и доказателствата, от които то се извежда. Доколкото се констатират съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до отмяна на въззивната присъда в осъдителната й част, не се налага обсъждане на оплакванията по чл.348 ал.1 т.1 и 3 от НПК. По изложените съображения и на основание чл.354 ал.3 т.2 във вр.с ал.1 т.4 от НПК,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА въззивна присъда от 13.01.2015 г., постановена по внохд №5244/2014 г. по описа на Софийски градски съд, НО, в частта, в която подсъдимият С. В. К. е признат за виновен и осъден в извършването на престъпления по чл.151 ал.1 и чл.149 ал.1 от НК. ВРЪЩА делото за ново разглеждане в отменената част на Софийски градски съд, НО, друг съдебен състав, от стадия на съдебното заседание. РЕШЕНИЕТО не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/