3 Определение по ч.т.д. № 695/2011 год. на ВКС-ТК, І т.о. О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №729 С., 31.10. 2011 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди и единадесета година в състав: Председател: Таня Райковска Членове: Д. П. Т. К. като изслуша докладваното от съдията П. ч.т.д. № 695 по описа за 2011 год. за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.274 ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] срещу Определение № 334 от 08.11.2010 год. по ч.гр.д.№ 760/2010 год. на Пернишкия окръжен съд с което е потвърдено определението от 12.05.2010 год. по ч.гр.д.№ 677/2010 год. на Пернишкия районен съд. С това определение е обезсилена на основание чл.415 ал.2 ГПК издадената по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение в полза на акционерното дружеството срещу [фирма] на парично вземане, произтичащо от незаплатени такси за отдалечен достъп и за достъп до сървър. Частният жалбоподател сочи, че следва да бъде допуснато на касационното обжалване на основание чл.чл.280 ал.1 т.3 ГПК, позовавайки се на способа за доказване предявяването на иск в срока по чл.415 ГПК. Върховният касационен съд-Търговска колегия, състав на І т.о. отделение намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, спазен е преклузивният срок по чл.275 ал.1 ГПК и с нея се иска касиране на акт, подлежащ на касационно обжалване съгласно чл.274 ал.3 т.1 ГПК. Налице е предпоставката по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационен контрол по въпроса относно доказването на обстоятелството, че искът по чл.422 вр.чл.415 ГПК е предявен в предвидения от закона срок. По искане на „ [фирма] Пернишкият районен съд е издал на 25.02.2010 год. по реда и на основание чл.410 ГПК заповед за изпълнение срещу [фирма]. На 19.03.2010 год. [фирма] е представил доказателства за депозирано писмено възражение по чл.414 ал.2 ГПК. Съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск за вземането в 1-месечен срок, като съобщението е връчено на 08.04.2010 год. На 03.05.2010 год. [фирма] е депозирал по делото молба-уведомление Р..№ 10399/03.05.2010 год. за предявен на същата дата иск относно вземането си по издадената заповед. Приложено е копие от исковата молба с Р.. № 10398/03.05.2010 год. С разпореждане от 12.05.2010 год., като е счел, че не са представени доказателства за предявяване на иска в предвидения от закона срок, Пернишкият районен съд на основание чл.415 ал.2 ГПК е обезсилил издадената заповед. Сезиран с частната жалба на акционерното дружество, Пернишкият окръжен съд е счел, че за недоказано предявяване на иск в предвидения от закона срок. Не е обсъдил представените пред ПкРС доказателства, както и доводите по частната жалба за изпълнение на задължението за представянето им. Счел е изводът за наличие на предпоставките за обезсилване на заповедта за правилен, поради което е потвърдил първоинстанционния акт. ВКС се е произнесъл по тълкуването на чл.415 ал.2 ГПК с Определение № 123 от 27.01.2010 г. на ВКС-Търговска колегия по ч. т. д. № 736/2009 год., I т. о. и Определение № 247 от 18.05.2009 г. на ВКС-Гражданска колегия по ч. гр. д. № 166/2009 год., IV г. о., приемайки, че доказването на факта на предявяване на иска и спазването на срока е в тежест на молителя. За изпълнение на това задължение, с оглед предотвратяване на евентуалното обезсилване на заповедта за изпълнение, молителят следва да представи пред съда, издал заповедта, доказателства за предявяване на иска и за датата на депозиране на исковата молба. Определенията на Пернишките съдилища са в противоречие с посочената задължителна съдебна практика. В случая, заявителят е представил такива доказателства – копие от исковата молба и удостоверяване от входящия регистър на датата на депозирането и. И първоинстанционният и въззивният съд са игнорирали изцяло представените доказателства, без те да бъдат обсъдени по какъвто и да е начин. Вярно е, че за съда не съществува задължението да извършва служебна проверка дали действително ИМ е постъпила в съда, дали по нея е образувано исково производство или е разпоредено връщането и пр. Но в случай, че е налице съмнение досежно факта на предявяването на иска, съдът следва да укаже на страната да представи допълнителни доказателства или да се позове на служебно известни му обстоятелства, ако са налице такива. Такива процесуални действия не са извършени нито от първоинстанционния, нито от окръжния съд. Няма и произнасяне относно това, защо не приемат предявяването на иска по чл.422 ГПК в предвидени в чл.415 ГПК срок за доказано. Определенията на Пернишкия окръжен и Пернишкия районен съдилища са неправилни, поради което следва да бъдат отменени и делото – върнато на ПкРС. Поради изложеното, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о. О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯ Определение № 334 от 08.11.2010 год. по ч.гр.д.№ 760/2010 год. на Пернишкия окръжен съд и определението от 12.05.2010 год. по ч.гр.д.№ 677/2010 год. на Пернишкия районен съд. ВРЪЩА делото на Пернишкия районен съд. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.