1 Р Е Ш Е Н И Е № 24 гр. София, 07 февруари 2017 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми януари две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ПАНОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ БЛАГА ИВАНОВА при секретаря Мира Недева и в присъствието на прокурора от ВКП Димитър Генчев, като изслуша докладваното от председателя П. ПАНОВА наказателно дело № 1263/2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по реда на чл. 420 ал. 1 пр. посл., вр. чл. 419 ал. 1 изр. първо НПК по искане на главния прокурор на основание чл. 422 ал. 1 т. 5, вр. чл. 348 ал. 1 т. 1 и т. 2 НПК и има за предмет възобновяване на производството по ВНОХД № 404/2016 г., по описа на Софийски апелативен съд. Иска се отмяна на постановената по делото нова въззивна оправдателна присъда и връщане на същото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В съдебно заседание, представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа искането по изложените в него съображения, като посочва, че са допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в нарушение на процесуалните правила, а именно тези по чл. 14 НПК и тези за необходимия доказателствен анализ, които са довели до нарушението и на материалния закон. Пледира за възобновяване на производството по в.н.о.х.д. № 404/2016 г., по описа на САС, като моли съдът да уважи искането на главния прокурор на посочените в него основания. Осъденият В. И. И., редовно призован, се явява лично и с адв. К. Н. от АК – Стара Загора, когото упълномощава в съдебно заседание пред ВКС за настоящото извънредно производство по възобновяване. Моли, съдът да не уважава искането на главния прокурор. Упълномощеният в съдебно заседание защитник на осъдения излага подробни съображения относно неоснователност на искането за възобновяване и посочва аргументи за несъстоятелност на сочените в него основания по т. 1 и т. 2 на чл. 348 НПК и данните, изложени в тяхна подкрепа. Иска от настоящата инстанция да остави без уважение искането на главния прокурор за възобновяване на наказателното производство по делото. Посочва, че изложените в съдържанието на искането аргументи са били правени и пред въззивния съд, който е постановил своята присъда правилно и законосъобразно. Твърди, че мотивите към оправдателната присъда отговарят на изискванията за надлежен анализ на доказателствения материал по делото, който правилно е довел въззивния съд до извода, че авторството на деянието не е доказано по безспорен начин. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери следното: С присъда № 78 от 16.03.2016 г., постановена от Софийски градски съд, НО, 22-ри състав, по НОХД № 4725/2014 г., по описа на СГС, съдът е признал подсъдимия В. И. И., за виновен в това, че на 22.11.2011 г., в [населено място], [улица], около 19:55 ч., в дворно място, без надлежно разрешително, с цел разпространение, държал високорискови наркотични вещества, възлизащи на обща стойност: 4 367, 23 лв. /четири хиляди триста шестдесет и седем лева и двадесет и три стотинки/ – престъпление по чл. 354а ал. 1 изр. 1-во пр. 4-то алт. 1-ва НК, като го осъдил на пет години лишаване от свобода, което наказание подсъдимият да изтърпи при първоначален „общ” режим в затворническо общежитие от открит тип, както и „глоба” в размер на 5 000.00 лв. С присъда № 14 от 11.05.2016 г. по ВНОХД № 404/2016 г., Софийският апелативен съд отменил присъда № 78 от 16.03.2016 г., на Софийски градски съд, постановена по НОХД № 4725/2014 г., спрямо подсъдимия В. И. И. в наказателно-осъдителната част, като вместо нея признал подсъдимия за невиновен, поради което и на основание чл. 304 НПК оправдал И. по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 354а ал. 1 изр. 1-во пр. 4-то алт. 1-ва НК. Искането за възобновяване, депозирано от главния прокурор на Република България, е процесуално допустимо, тъй като е направено в шестмесечния срок по чл. 421 ал. 1 НПК. Разгледано по същество, искането е неоснователно. Внимателният прочит на атакуваното решение и на доказателствения материал по делото не дава основание да се приеме, че аналитичната дейност на апелативния съд е опорочена и е извършена в нарушение на процесуалните правила за това. В изпълнение на задължението си да провери изцяло правилността на първоинстанционната присъда апелативният съд е подложил на собствен внимателен анализ доказателствата и средствата за тяхното установяване. Събраните писмени и гласни доказателства, както и експертните заключения са били обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност и са оценени съобразно действителното им съдържание. Дейността по анализа им на въззивната инстанция не може да търпи процесуален упрек, какъвто извод не би могло да бъде направен по отношение на първоинстанционния съдебен акт. Съставът на апелативния съд е възприел почти изцяло фактическата обстановка, описана в мотивите на първоинстанционната присъда, но в резултат на собствената си доказателствена оценка, с която е подложил на критика твърде лаконичната такава на първата инстанция, е достигнал до различни правни изводи относно авторството на деянието. САС е анализирал всички доказателствени източници, които обвинението е претендирало да използва в подкрепа на своята теза, и е дал изчерпателен обоснован отговор на всички възражения на прокурора. Всъщност основната теза на обвинението, съдържаща се в искането за възобновяване, се базира на обстоятелството, че върху две от свивките със синя хартия измежду всички разнородни и опаковани по различен начин наркотични вещества, са били намерени дактилоскопни следи на В. И.. Въз основа на това се иска касационната инстанция да констатира, че доказателственият анализ на САС е в противоречие с правилата на формалната логика, поради което е незаконосъобразен и явяващ се в противоречие с изискванията на чл. 14 от НПК, по който начин осъществява касационното основание по чл. 348 ал.1 т.2 от НПК. Касационният съд не може да достигне до претендирания от обвинението извод. Това е така, защото същите доказателствени източници, на които се позовава главният прокурор в своето искане, са били предмет на пространно обсъждане от въззивния съд /вж л. 56-63 от мотивите/. Тяхната проверка сочи, че единственият доказателствен източник в полза на обвинението, са намерени три дактилоскопни следи, принадлежащи на В. И. – две върху сини свивки, открити в двора на кооперацията, където е извършено претърсването и изземването, и една върху синьо листче измежду многото, намерени под плота на бара в помещението. Правилно въззивният съд е анализирал гласните доказателства, от които е установил, че мястото, в което е извършено претърсването, е било фен-клуб на футболен отбор „Л.“, че то е посещавано от стотици лица, че е имало сред посетителите такива, които са разпространявали наркотици, но че липсват доказателства В. И. да е бил един от тях. Законосъобразно е преценено, че наркотичните вещества са били намерени на двора, на който фактически са излизали много хора, както и че тези вещества са от различен вид – кокаин, амфетамин и коноп, поставени в различни опаковки. Открити са били върху някои от тях дактилоскопни следи от други лица, различни от И.. Ето защо, изводът на апелативния съд, че не може да се направи категоричен извод, че именно той е държал всички наркотични вещества /някои от които намерени и вътре в помещението на бара/, почива на последователен и задълбочен доказателствен анализ. Не е игнорирано обстоятелството, че една от дактилоскопните следи на И. /тази под №4/ е намерена върху синьо листче под плота на бара – място, до което И. е имал достъп при посещенията си, тъй като е бил отговорник за намиращият се в същото помещение магазин за „фенски артикули“. Доколкото обаче този предмет е само една хартия, сходна с тези, в които се е намирало наркотично вещество, описано като две сини свивки, върху които също са намерени две дактилоскопни следи на И., единственият логичен и безспорен извод, който би могъл да се направи, е, че И. е имал досег с хартията на двете сини свивки, съдържали наркотично вещество кокаин. От нито един друг доказателствен източник, който прокуратурата е претендирала да използва в подкрепата на обвинението срещу И., не би могъл да се направи убедителен и аргументиран извод, сочещ на това, че той е имал отношение към опаковането на наркотичното вещество в тези две свивки, а още по-малко – че е държал /макар и дистанционно, както се твърди в искането/ всички инкриминирани наркотични вещества – 77,23 гр.коноп, 18,72 гр. кокаин, 60,73 гр. амфетамин и 30 бр. таблетки МДМА. Правилно и обосновано въззивният съд е констатирал, че не би могъл да се направи единствено възможен извод и за това И. да е държал наркотичното вещество, намиращо се в двете сини свивки, по чиято хартия са открити негови дактилоскопни следи. По делото в резултат на различни експертни изследвания веществото, намиращо се в тях, е отделено и е изгубена несъмнената връзка между конкретните опаковки и него. Единственият сигурен факт е, че в тези опаковки има следи от кокаин, но това не е достатъчно, за да се приеме по несъммнен и категоричен начин неговото количество и активен компонент. Убедителният и почиващ на закона анализ на доказателствената съвкупност, извършен от въззивния съд, е коригирал порочния такъв на първоинстанционния, и в резултат на него законосъобразно е прието, че той разколебава обвинението, защото води до изводи, на които не може да почива една осъдителна присъда, която трябва да се основава на вътрешното убеждение на съда, почиващо на факти, които по категоричен начин изясняват авторството и механизма на извършване на деянието по начин, изискуем от чл. 303 ал.2 от НПК. Допускането, че В. И. е опаковал и държал наркотичните вещества, намиращи се както в опаковките, върху които са намерени негови дактилоскопни следи, така и останалите наркотични вещества, е изцяло с характер на предположение.Да се претендира възобновяване на наказателното производство, за да се постигне осъждане при тази налична доказателствена съвкупност, би означавало да се пренебрегне забраната на чл. 303 ал.1 от НПК – присъдата да почива на предположения. При изложените съображения изводите за наличие на предпоставките за оправдаване на В. И. от въззивния съд чрез неговата нова присъда са законосъобразни. Не са налице сочените в искането на главния прокурор основания за възобновяване по чл. 422 ал.1 т.5 вр. чл. 348 ал.1 т. 1 и т.2 от НПК. С оглед на това и на основание чл. 425 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на главния прокурор за възобновяване на ВНОХД № 404/2016 г. по описа на Софийски апелативен съд. Решението е окончателно ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.