О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 50041 гр. София, 28.07.2023 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и трета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА АННА БАЕВА изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч.т.д. № 501 по описа за 2020г., и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на прокурор при Софийска градска прокуратура срещу определение № 458 от 12.02.2020г. по ч.гр.д. № 274/2020г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 132 от 09.01.2020г. по т.д. № 2733/2019г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-1 състав. С потвърденото първоинстанционно определение е върната подадената от прокурор при СГП искова молба против „Прима 2“ ЕООД с правно основание чл.155, т.3 ТЗ. Частният жалбоподател излага твърдения за неправилност на обжалваното определение поради неправилно прилагане на чл.14 ЗТРРЮЛНЦ и § 5а, ал.2 вр. § 5, ал.2 ПЗР на ЗТРРЮЛНЦ. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК прави искане за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2 ГПК, като сочи следния процесуалноправен въпрос: „По какъв ред се прекратява еднолично дружество с ограничена отговорност при смърт на едноличния собственик на капитала и управител на дружеството и бездействие на наследниците му? Това предвиденият в чл.155, т.3 ТЗ ред ли е или е предвиденият в чл.14 ЗТРРЮЛНЦ?“. Сочи определение № 564 от 13.12.2019г. по ч.т.д. № 2636/2019г. на ВКС, ТК, I т.о., с което е констатирана противоречива практика по въпроса. Позовава се на определение № 364 от 12.06.2018г. по т.д. № 608/2018г. на ВКС, ТК, II т.о., определение № 205 от 01.12.2017г. по т.д. № 1464/2017г. на ВКС, ТК, I т.о., определение № 304 от 12.06.2015г. по т.д. № 3086/2014г. на ВКС, ТК, II т.о. и определение № 302 от 28.06.2018г. по ч.т.д. № 1280/2018г. на ВКС, ТК, I т.о. Счита още, че поставеният въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Обосновава и довод за очевидна неправилност на обжалваното определение. С определение № 175 от 21.04.2020г. по настоящото частно дело съставът на ВКС е спрял производството на основание чл.292 ГПК до постановяване на тълкувателно решение по тълкувателно дело № 1/2020г. на ОСТК на ВКС. Тълкувателното решение е постановено на 31.05.2023г., поради което на основание чл.230, ал.1 ГПК производството по настоящото дело следва да бъде възобновено. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното: Въззивният съд, за да потвърди първоинстанционното определение, е приел, че съгласно императивната норма на чл.157, ал.1 ТЗ прекратяването на ЕООД при смърт на едноличния собственик на капитала се счита настъпило ex lege към момента на осъществяване на този обективен факт, с оглед на което нито е правно изискуемо, нито необходимо постановяването и на съдебен акт със същата последица. Приел е, че конститутивен иск за прекратяване на търговско дружество с ограничена отговорност, правото на какъвто в чл.155, ал.3 ТЗ безспорно е признато на прокурора, по начало може да бъде предявен само в изрично предвидените от закона случаи, а в чл.155, т.3 ТЗ липсва препращане за приложимост и в хипотезата на чл.157, ал.1 ТЗ. Поради това е достигнал до извода, че тъй като правната промяна в случаите на смърт на физическо лице – единствен съдружник в дружеството, независимо кой е вписаният управител, настъпва по силата на закона, предявяването на конститутивен иск, чиято цел е именно постигането на такава промяна в правната сфера на дружеството по силата на съдебното решение, е недопустимо. Счел е за неправилно становището на първоинстанционния съд, че исковата молба следва да бъде изпратена на АВп, тъй като е приел, че прокурорът не е сред лицата, изчерпателно посочени от законодателя в разпоредбата на чл.15 ЗТРРЮЛНЦ, нито такова процесуално качество може да му бъде придадено чрез прилагане на закона по аналогия. С оглед мотивите на въззивния съд, настоящият състав на ВКС намира, че касационното обжалване следва да бъде допуснато по поставения от частния касатор процесуалноправен въпрос. С т.1 на Тълкувателно решение № 1 от 31.05.2023г. по тълк.д. № 1/2020г. на ОСТК на ВКС се прие, че при смърт на едноличния собственик на капитала, който е и управител на едноличното дружество с ограничена отговорност, и при бездействието на наследниците му по смисъла на чл.157, ал.1, пр.последно ТЗ, дружеството се прекратява по реда на чл.155, т.3 ТЗ вр. чл.154, ал.1, т.5 ТЗ, т.е. по иск на прокурора. Разрешението е мотивирано с това, че разпоредбата на чл.157, ал.1 ТЗ относно момента и/или реда за прекратяване на ЕООД при смърт на едноличния собственик на капитала не трябва да се тълкува сама по себе си и изолирано, а в максимално съответствие със законовата регламентация, уреждаща ликвидацията на дружеството и отразяването на тези обстоятелства в ТРРЮЛНЦ. С оглед горното и предвид посочените в чл.157, ал.1 ТЗ отрицателни условия за прекратяване на ЕООД е изведен извод, че смъртта на едноличния собственик на капитала не е абсолютно, пряко и автоматично действащо прекратително основание, а единствено относително и непряко такова, тъй като зависи от наличието на две отрицателни предпоставки – да не е предвидено друго в учредителния акт или наследниците да не са поискали продължаване на дейността на дружеството. Прието е, че липсата на изявление в посочения смисъл води до състояние на висящност и очакване, което е пречка предвиденото в разпоредбата на чл.157 ТЗ прекратително основание да прояви действието си. Следователно в периода от смъртта на собственика на капитала до волеизявлението за продължаване на дейността по смисъла на чл.157, ал.1, предл.последно ТЗ дружеството не може да се счита за прекратено. След като дружеството не се прекратява с обективния факт на смъртта на едноличния собственик на капитала, едновременно и негов управител, остава открит пътят за прекратяването му от съда по реда на чл.155, т.3 вр. чл.154, ал.1, т.5 ТЗ – по иск на прокурора, поради това че в течение на три месеца дружеството няма вписан управител. Разпоредбата на чл.155, т.3 ТЗ е приложима и без да се тълкува разширително, доколкото смъртта на управителя на ЕООД, лишаваща дружеството от дееспособност, е идентична по правни последици с липсата на вписан в регистъра управител. Причините, поради които дружеството е без управител /дали същото има волеобразуващ орган, който бездейства, или няма такъв/, са без значение за основанието на иска. Производството за прекратяване на дружеството по съдебен ред не застрашава упражняването на правата на наследниците, които искат да продължат дейността на дружеството по смисъла на чл.157, ал.1 ТЗ. На първо място, искът по чл.155, т.3 ТЗ подлежи на отхвърляне, ако до приключване на устните състезания пред инстанциите по същество наследниците конституират органи на дружеството и впишат нов управител. На следващо място, наследниците могат да се ползват и от изрично предвидената в закона възможност за продължаване на дейността на вече прекратеното дружество в производството по ликвидация, съгласно правилото на чл.274, ал.1, изр.последно ТЗ. В обжалваното определение на релевантния за изхода на спора процесуалноправен въпрос е дадено разрешение в противоречие със задължителните постановки на горецитираното тълкувателно решение, поради което е налице и допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за достъп до касация. Доколкото във въззивното определение е прието, че в настоящата хипотеза е недопустимо предявяването на конститутивен иск по чл.155, т.3 ТЗ предвид настъпилото прекратяване на дружеството по силата на закона, същото се явява неправилно и следва да бъде отменено, ведно с потвърденото първоинстанционно определение. Делото следва да се върне на първата инстанция за продължаване на процесуалните действия по разглеждане на предявения иск с правно основание чл.155, т.3 ТЗ. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение О П Р Е Д Е Л И : ВЪЗОБНОВЯВА производството по ч.т.д. № 501/2020г. на Върховен касационен съд, II т.о. ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 458 от 12.02.2020г. по ч.гр.д. № 274/2020г. на Софийски апелативен съд. ОТМЕНЯ определение № 458 от 12.02.2020г. по ч.гр.д. № 274/2020г. на Софийски апелативен съд и потвърденото с него определение № 132 от 09.01.2020г. по т.д. № 2733/2019г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-1 състав. ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на предявения иск с правна квалификация чл.155, т.3 ТЗ. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: