Р Е Ш Е Н И Е № 407 София, 05 януари 2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и четиринадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при секретаря Иванка Илиева и в присъствието на прокурора Искра Чобанова като изслуша докладваното от съдия Д. Атанасова наказателно дело № 1120/2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия А. К., депозирана чрез защитника му - адв.Д., срещу въззивно решение № 105 от 30.05.2014 г. на Апелативен съд-Велико Търново, постановено по внохд № 95/14 г. В жалбата се релевират всички касационни основания по чл. 348, ал.1, от НПК, като се правят искания в условията на алтернативност, а именно за оправдаване на подсъдимия на основание чл.24, ал.1 от НПК или за връщане на делото за ново разглеждане. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на В. намира жалбата за неоснователна. Счита, че въззивният съд е постановил акта си при спазване на разпоредбата на чл.339, ал.2 от НПК. Намира, че събраните доказателства установяват по несъмнен начин участието на подсъдимия в производството на наркотични вещества, а наложеното наказание е съответно на извършеното. Моли за оставяна в сила на въззивното решение. Адвокат Й., защитник на подсъдимия поддържа жалбата и моли за уважаването й по изложените в нея аргументи.Твърди, че са налице всички касационни основания. Непредявяването на специалните разузнавателни средства по време на съдебното заседание пред първата инстанция е съществено процесуално нарушение. Неправилно е приложен материалния закон, тъй като е налице несъответствие между описаните действия на подсъдимия по закупуването на голямо количество с ампули-ефедрин и малкото количество наркотично вещество, за което е обвинен. За несправедливо намира и наложеното наказание. Моли делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане. Подсъдимият А. К., редовно призован за съдебното заседание пред касационната инстанция, не се явява. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 НПК, намери следното: С присъда №22 от 20.03.2014 г., постановена по нохд № 382/2013г., Плевенски окръжен съд е признал подсъдимия А. К. К. за виновен в това, че през периода от 20.06.2011г. до 16.11.2011г. в [населено място], в качеството на помагач, в съучастие със С. С., като извършител умишлено подпомогнал С., без надлежно разрешение, с цел разпространение, да произведе на 16.11.2011г. и да държи с цел разпространение високорискови наркотични вещества-метаамфетамин с тегло 34,980грама на стойност 873лв., амфетамин с тегло 0,060гр. на стойност 0,18лева и прекурсор-ефедрин, като улеснил извършването на престъплението чрез набавяне на основна съставка за производството на наркотични вещества- ефедрин, и средства за придобиването на съставката, поради което и на основание чл.354а, ал.1, пр.1 и 3, вр. чл.20, ал.4, вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК го е осъдил на лишаване от свобода за срок от две години, при първоначален общ режим, в затворническо общежитие от закрит тип. Подсъдимият К. е оправдан за част от първоначално инкриминирания предмет на престъплението, а именно марихуана с тегло 5,35гр. и прекурсори-солна киселина, калиев перманганат, калиева основа, йод фосфорна и мравчена киселини, и за съоръжения за производство на наркотични вещества-епруветки, колби, електронни везни. В тежест на подсъдимия са възложени деловодните разноски. С въззивно решение № 105 от 30.05.2014 г., постановено по внохд № 95/14 г. Великотърноският апелативен съд е изменил атакуваната пред него първоинстанционна присъда, като е преквалифицирал деянието, извършено от подсъдимия А. К. от престъпление по чл.354а, ал.1, пр. 1 и 3, вр. чл.20, ал.4 от НК в такова по чл.354а, ал.1, пр.1, вр. чл.20, ал.4 от НК и го е оправдал по обвинението по чл.354а, ал.1, пр.3, вр. чл.20, ал.4 от НК.В останалата част присъдата е било потвърдена. Касационната жалба е частично основателна. Твърденията за допуснати съществени процесуални нарушения се свързват с позоваването в съдебните актове на доказателства, които не са приобщени по надлежен ред и в частност материалите от СРС. Тези твърдения са неоснователни. Неоспоримо е обстоятелството, че специалните разузнавателни средства са сред способите за доказване в наказателния процес, както и, че изготвените чрез тяхното използване В. следва да бъдат приобщени в доказателствената съвкупност по предвидения надлежен ред за това. Видно от намиращият се в кориците на делото съдебен протокол, от проведеното на 20.03.2014г. открито съдебно заседание, в хода на съдебното следствие защитникът на подсъдимия адв.Д. е изразил следното становище - “запознати сме с приложените в секретната папка СРС и събраните в тях доказателства. Не желаем изрично да ни бъдат прочетени протоколите за изготвени СРС, както и да бъдат изслушани и разгледани носителите, върху които се съдържа информация, събрана чрез СРС. Известно ни е цялото съдържание на папката със секретни материали, събрани чрез СРС”. При това изявление на защитника като самостоятелна страна и от името на подсъдимия, твърденията за допуснати съществени процесуални нарушения, са неоснователни. Това е така, тъй като от съществено значение е обстоятелството, че доказателствата, събрани чрез използването на специални разузнавателни средства са известни на страните и в хода на съдебното следствие те нямат искания по тяхната проверка и изслушване, а изготвените В. са приобщени по надлежен ред. Извън горното, останалите възражения относно оценката на доказателствената съвкупност, по естеството си сочат на твърдения за необоснованост на акта, което не е касационно основание. Оплакванията за недоказаност на количеството закупени от подсъдимия ампули с ефедрин, както и колко от тях са необходими за получаването на инкриминираното наркотично вещество, са въпроси, които са били обсъдени от въззивния съд и, които по мнение на настоящият състав не са от определящите за ангажиране наказателната отговорност на подсъдимия в качеството му на помагач. Следва да се посочи, че всички доказателства и доказателствени източници са били оценени от въззивната инстанция, от една страна във връзка с установяването на конкретните релевантни факти, а от друга страна - в тяхната взаимна връзка и кореспонденция, което е обусловило кредитирането, респективно не възприемането на определени доказателства. Внимателен е и извършеният анализ на гласните доказателствени източници и по-точно на обясненията на подсъдимия, предвид тяхната специфика като източник на доказателства и средство за защита. В жалбата се релевира и оплакване за явна несправедливост на наказанието, като се твърди, че извършената от въззивната инстанция преквалификация на деянието и оправдаването на подсъдимия досежно едно от изпълнителните деяния е налагало и намаляване размера на наложеното наказание. Настоящият състав на касационната инстанция намира, че корекция в наказанието се налага, но не по съображенията, изложени в жалбата. Първоинстанционният съд по ясен начин е изразил волята си относно наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия, като е приел, че са налице многобройни смекчаващи обстоятелства, при което и най-лекото предвидено в закона наказание от три години лишаване от свобода се явява несъразмерно тежко, поради което е приложил разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК и е наложил на подсъдимия К. наказание лишаване от свобода за срок от две години. Въззивната инстанция от своя страна е констатирала надценяване значението на установените по делото смекчаващи вината обстоятелства и подценяването на отегчаващите такива, но поради липсата на протест не е могла да предприеме действия, влошаващи положението на подсъдимия. Видно от санкционната част на нормата на чл.354а, ал.1, пр.1 от НК, минимумът на предвиденото наказание лишаване от свобода е две години, а не три както е приел първоинстанционният съд.Това е така, тъй като предметът на престъплението не са прекурсорите, които подсъдимият е осигурявал като помагач за производството на “пико”, а самото високорисковото наркотично вещество, така както е инкриминирано-метаамфетамин с тегло 34, 980гр. на стойност 873лева и амфетамин с тегло 0,060гр. на стойност 0,18лв. Разпоредбата на изречение второ на чл.354а, ал.1 от НК намира приложение само когато изпълнителните деяния, визирани в алинея първа, са реализирани касателно прекурсорите. В тази хипотеза прекурсорите са предмет на престъплението по чл.354а, ал.1 от НК. При това принципно тълкуване на нормата на чл.354а, ал.1 от НК, предвид ясната воля на първата инстанция относно приложението на чл.55 от НК и липсата на протест/което изключва възможността за утежняване положението на подсъдимия/, наказанието следва да бъде определено под минимума от две години, като тази инстанция намира, че съответното за постигане на специалната и генерална превенция е наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода. Предвид всички гореизложено, въззивното решение на АС-Велико Търново следва да бъде изменено в частта относно наложеното на подсъдимия А. К. наказание, като същото бъде намалено от две години на една година и шест месеца лишаване от свобода. Водим от горното, ВКС, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯВА въззивно решение № 105 от 30.05.2014г., постановено по внохд № 95/14г. по описа на Апелативен съд-Велико Търново, в частта относно наложеното на основание чл.55, ал.1, т.1 от НК наказание лишаване от свобода на подсъдимия А. К. К., като го НАМАЛЯВА от две години лишаване от свобода на една година и шест месеца лишаване от свобода. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: