2 Р Е Ш Е Н И Е № 470/11 София, 22.02. 2012година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА ДАНИЕЛА СТОЯНОВА при участието на секретаря Даниела Цветкова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА гр. дело № 1320/2010 година Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 653 от 28.06.2011 година е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т.1 и т. 2 ГПК касационно обжалване по касационна жалба на адв.Б. и адв.М. като представители на Х. П. Л.,Т. П. Ж. и Г. П. К. на въззивно решение на Варненски окръжен съд № 1063 от 27.07.2010 год., постановено по гр.дело № 497/2009 год., с което е оставено в сила решение № 217 от 20.01.2009 год. по гр.дело № 8371/2007 год. на Варненски районен съд, в частта за уважаване на предявения от С. Д. М., Х. Д. К. и С. Д. К. отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.97, ал.1 ГПК/отм./ като е признато за установено, че Х. П. Л.,Т. П. Ж. и Г. П. К. не са собственици на реална част с площ от 213 кв.м. от недвижим имот в [населено място], район “В. В.”, местност „М.”, представляващ имот № ......, обхванат от възстановения на ищците имот пл.№ ........ по КП на същата местност, район В., обозначена на скицата на л.75, неразделна част от решението. В касационната жалбата са изложени оплаквания за недопустимост на решението поради произнасянето на съда по недопустим иск. Алтернативно са изложени оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа се, че съдът се е произнесъл по недопустим иск, тъй като ищците разполагат с по-силна защита- искът по чл.108 ЗС; че неправилно е приложил материалният закон - §4а ЗСПЗЗ като е приел, че постройката, която е била изградена в имота към влизане в сила на реституционния закон и впоследствие е погинала вследствие пожар, не е представлявала сграда по смисъла на §4а; че съдът не е обсъдил събраните доказателства поотделно и в съвкупност, при което е направил необосновани и неправилни изводи. Ответниците по касация С. Д. М., Х. Д. К. и С. Д. К. вземат становище за неоснователност на касационната жалба. С цитираното по-горе определение № 653 от 28.06.2011 година касационното обжалване е допуснато поради наличие на противоречива практика по обуславящите изхода на делото въпроси, за допустимостта от предявяване на отрицателен установителен иск и по приложението на материалния закон - § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ и по- конкретно - на какви условия следва да отговаря сградата, за да е налице възможност за трансформиране на правото на ползване в право на собственост. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното: За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че ищците се легитимират като наследници на Д. К. Д.. На същите с решение № 730 от 18.08.2000год. на ПК-В. е признато правото на собственост върху земеделски земи, между които нива с площ 4.2 дка в местност „К.”, представляващ пл.№ ...... по КП-М. от 1997 год., който имот попада в терен по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ и включва имоти на различни ползуватели. Между тези имоти е и процесният имот пл.№........., записан на П. Т. К. /праводател на ответниците по спора/. Последният частично попада в границите на стар имот № ......... с площ от 213 кв.м. Отчетено е, че имотът е предоставен на К. по 76-то ПМС, като за това право на ползване е издадено удостоверение №.........../1978 год. за имот с площ 0.6 дка, а според оценителния протокол на комисията по § 30 ПЗР на ЗСПЗЗ определената оценка е за място с площ 533 кв.м., в което има постройка с площ 8.50 кв.м., стойността е внесена от ползвателя и същият е вписан като собственик в имотния регистър към ПНИ. Направен е извод, че конкретните особености и характеристиките на изградената постройка имат съществено значение, но те не могат да се проверят, защото постройката е погинала понастоящем и не съществува, а данните за нея към един минал период от време ограничават възможността за обективно заключение. Прието е,че тъй като намира приложение разпоредбата на чл.177, ал.3 от Наредба № 5/1977 год., поставяща изискване за минимален брой помещения-помещение за обитаване, кухня или кухненски бокс, помещение за складиране на инвентар, то постройката, която се е намирала в имота и съгласно заключението на вещото лице е имала само едно помещение с обща квадратура от 8-8,50кв.м.,без основи или бетонен постамент, без електрификация и водоснабдяване, няма характеристиката на сграда по смисъла на §4а от ЗСПЗЗ. Предвид изложеното е обоснован извод, че правото на ползване не се е трансформирало в право на собственост, поради което и предявеният отрицателен установителен иск е основателен. Поставените въпроси за допустимостта от предявяване на отрицателен установителен иск и по приложението на §4а ЗСПЗЗ и по- конкретно на какви условия следва да отговаря сградата, за да е налице възможност за трансформиране на правото на ползване в право на собственост, са относими към крайния резултат. Във връзка с тези въпроси , настоящият състав на ВКС, ІГО, намира следното: Лице, на което е признато право на възстановяване на собствеността върху земеделски имот, попадащ в терен по §4 ПЗР на ЗСПЗЗ, но все още няма издадена заповед по §4к от ПЗР на ЗСПЗЗ, има правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск. Обстоятелството, че административната реституционна процедура не е приключила и то по причина – заявени конкурентни права върху същия имот, следствие от трансформация на правото на ползване в право на собственост, който спор за материално право не може да бъде разрешен по реда на ЗСПЗЗ, обуславя наличието на правен интерес от предявяването на отрицателния установителен иск. Целта на този иск е да се отрекат правата, които ползувателят им противопоставя по отношение на спорния имот, произтичащи било от изкупуване по §4а , както е в процесния случай, или §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, било от наличие на предпоставките по чл.18з, ал.3 от ППЗСПЗЗ. При успешно провеждане на отрицателния установителен иск, за ищеца ще възникне основание да иска от кмета на общината да издаде на негово име заповед по §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, с която окончателно ще придобие права върху спорния имот и той ще бъде записан на негово име в регистъра към плана. С оглед все още висящата административна процедура при завеждане на делото, ищецът не е собственик на имота и не би могъл да води нито положителен установителен иск за него, нито иск по чл.108 от ЗС. В този смисъл са и решение № 367 от 24.10.2011г., постановено по гр.д.№1230/2010г. на ВКС, І ГО, решение №40 от 11.02.11г. по гр.д.№1385/09г. на ВКС, ІІ ГО, както и решението , постановено по гр. дело № 294/2011 година на настоящия състав на ВКС, І ГО, и трите постановени в производство по чл.290 от ГПК. На следващо място налице е трайна практика на Върховния касационен съд относно това на какви условия следва да отговаря сградата, посочена в § 4а ПЗР ЗСПЗЗ, за да се даде право на ползвателя да изкупи терена под нея. Тези условия са посочени в чл. 303б ППЗТСУ - в земеделски имоти да се изграждат само сгради за сезонно ползване, и в Наредба № 5/77 г., където в чл. 177, ал. 3 е посочено, че постройката за сезонно ползване и инвентар трябва да се състои най-малко от помещение за обитаване, малка кухня или кухненски бокс и помещение за складиране на инвентара. Характеристиката на тази сграда като самостоятелен обект на собственост следва да се преценява с оглед действащите към момента на построяването строителни правила и норми, като същевременно не трябва да е от категорията на тези, описани в тълкувателната норма на § 1в, ал. 3 ПЗР ППЗСПЗЗ, според която не са сгради по смисъла на § 4а ПЗР ЗСПЗЗ четири категории постройки: изградените стопански постройки за подслон и съхраняване на инвентар и селскостопанска продукция независимо от площта им и вида на конструкцията; строежи, направени от фургони, вагони, контейнери, каросерии, гаражи, независимо от начина на закрепването им на терена; непредназначените за постоянно, сезонно или временно обитаване обемно-сглобяеми елементи, независимо от начина на закрепването им на терена; незавършени строежи до покрива включително. При съобразяване на тези изисквания следва да се приеме, че постройка , която е имала само едно помещение, без основи или бетонен постамент, без електрификация и водоснабдяване, не може да се определи като сграда по смисъла на § 4а ПЗР ЗСПЗЗ, тъй като липсва помещение за кухня или кухненски бокс и постройката по-скоро е от тези описани в § 1в, ал. 3 - предназначена е за подслон и съхраняване на инвентар, а не е сграда за сезонно ползване по смисъла на чл. 303б ППЗТСУ. По касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК и основателността на касационната жалба: Съобразното горното разрешение обжалваното решение се явява неправилно. Върховният касационен съд, състав на I г. о. намира, че въззивното решение е постановено при наличието на основания за отмяна по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК - допуснати са съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на фактическите констатации и до неправилни правни изводи. Съображенията за това са следните: В разглеждания случай съществуващата към 1991г. сграда е изгоряла и характеристиката й е установявана пред инстанциите по същество с гласни и писмени доказателства и експертиза. Събраните в хода на производството данни за сградата са противоречиви. В преписката при изготвяне на оценката същата е описана като дървена барака паянтова с бетонови основи с размери 3,40м на 2,50м или общо – 8,50кв.м. /оценителен протокол на лист 105 от делото на В./.С размери 2,40м на 3,80м – е описана сградата в молбата на ползувателя на л.84 от делото на В.. Разпитаният по делото свидетел П. П. също е дал показания относно характеристиката на старата постройката – според този свидетел още 1987-1988г. в имота е имало постройка, състояща се от стая с кухненски бокс и малко складче за инструменти.Сградата била от тухли,виждала се мазилка, а отвън с дървена ламперия. Покривът бил скатен покрив с керемиди. Г. К. и баща му често оставали през лятото в тази сграда.През 1997-98г. сградата изгоряла. В първото си заключение, депозирано пред В., вещото лице П. е посочила,че в имота съществува паянтова барака със застроена площ от 8кв.м., изградена от отпадъчни материали – шперплат, дървени подпори и дъски , с едно помещение. За първи път бараката е отразена в КП на местността от 1997г. В допълнителното си заключение, депозирано пред В., вещото лице е посочило, че в имота има паянтова барака от 5кв.м., изградена от отпадъчни материали – шперплат ,дървени подпори и дъски , с едно помещение; паянтова тоалетна със застроена площ от 1кв.м., изградена от отпадъчни материали – шперплат ,дървени подпори и дъски; изгоряла дървена барака със застроена площ от 8кв.м. ,по отношение на която не е установено наличието на основи ,запазена е подова замазка с дебелина 4см и околовръстна замазка с дебелина 4см., била е монтирана направо върху терена; резервоар за вода със застроена площ 1кв.м. При тези противоречиви данни съдът е оставил без уважение искането на жалбоподателите-настоящи касатори, за разпит на още един свидетел и за поставяне допълнителна задача на вещото лице и е приел, че процесната сграда няма характеристиката на сграда по смисъла на §4а от ЗСПЗЗ. Въззивната инстанция при отменения ГПК действа като втора инстанция по същество и е длъжна да събере всички относими към спора доказателства. Установяването на обективната истина в процеса може да се реализира предимно, чрез активността на страните, на които трябва да се предостави неограничена възможност да представят нови доказателства и да изтъкват нови факти пред въззивния съд. Това поражда безусловно задължение за въззивния съд да събере всички допустими и релевантни за спора доказателства. В конкретния случай извършените процесуални действия на съда при разглеждането на спора – отказът да се съберат посочените от жалбоподателя допустими и относими към предмета на спора доказателства, имат пряко отношение към правилността на постановеното решение. Същото е неправилно, тъй като е постановено при допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това, че се налага извършването на нови съдопроизводствени действия - събиране на посочените от жалбоподателя допустими и относими доказателства, по реда на чл. 293, ал. 3 ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено и делото бъде върнато на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на I г. о. РЕШИ: ОТМЕНЯВА въззивно решение № 1063 от 27.07.2010 год., постановено по гр.дело № 497/2009 год. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: