Ключови фрази
Обезщетение при гестия * дължимо обезщетение * строително-монтажни работи * обогатяване * правна квалификация * споразумение * договор за изработка

Р Е Ш Е Н И Е

№ 406

София 14.01.2014 г.


В И М Е Т О НА Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на шести ноември, две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ
БОРИС ИЛИЕВ


при секретаря Райна Пенкова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 1585/2013 г.
Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. А. К., [населено място], подадена от пълномощника му адвокат К. К., срещу въззивно решение №2430 от 06.12.2012 г. по гр. дело №2867/2012 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решение №4303 от 19.07.2012 г. по гр. дело №19207/2010 г. на Варненския районен съд. С първоинстанционното решение са отхвърлени исковете на касатора с правно основание чл.61 ЗЗД и при условията на евентуалност чл.59 ЗЗД за осъждане на С. Г. П. да му заплати сумите 5 474 лв. – стойност на извършени СМР и 2 000 лв. - мораторна лихва за периода 01.01.2008 г.- 03.12.2010 г. и за осъждане на К. Г. З. да му заплати 6 031 лв. – стойност на СМР и 2 100 лв. - мораторна лихва за периода 01.01.2008 г.- 03.12.2010 г.
Въззивният съд е приел, че ищците, в това число И. А. К., както и ответниците по делото, към 2006 г. са били собственици на отделни самостоятелни обекти в сграда, находяща се в [населено място], на ъгъла на [улица]и [улица]№**,**,**. Със споразумение от 22.11.2005 г. ищците по делото са се задължили да поемат за своя сметка дела от разходите за строителството на общите части на сградата, които се падат на ответниците – както направените до подписване на споразумението, така и тези, които ще се извършват в бъдеще; да поемат за своя сметка извършването на строителни и довършителни работи в жилищните обекти на ответниците срещу задължението на последните да им прехвърлят на тях или на посочено от тях лице правото на собственост върху апартамент /ателие/ и част от магазин №*. По делото е доказано извършването на уговорените СМР, представляващи довършителни ремонтни работи по общи части и отделни обекти, собственост на ответниците. Те са извършени въз основа на сключения договор за изработка от 22.11.2005 г., който е развален с получаване на препис от исковата молба от ответниците. Процесните СМР са извършвани за периода след сключване на споразумението от 22.11.2005 г. и цялата 2006 г., т.е. при действието на договора, поради което те са осъществени на договорно основание, а не при липса на такова. Налице е неизпълнение на задължението на ответниците да бъде прехвърлен недвижим имот. Ищците развалят с изявлението си по исковата молба горепосочения договор. Но те не са предявили искове за връщане на дадено по развален договор на основание чл.55 , ал.1, пр.3 ЗЗД, нито навеждат твърдения, че са претърпели вреди от неизпълнение на договор и претендират за заплащане на обезщетение по чл.88, ал.1, пр.2 ЗЗД. Ето защо предявените искове по чл.61 ЗЗД и при условията на евентуалност по чл.59 ЗЗД, както и исковете за мораторна лихва се явяват неоснователни и следва да се отхвърлят.
Жалбоподателят е изложил твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Според него въззивният съд неправилно е приел, че исковете са неоснователни, защото е посочена погрешна правна квалификация. Ако от описанието на фактите следва, че правната квалификация е различна от посочената, то съдът не може на това основание да отхвърли исковете. След като се твърди неоснователно обогатяване на ответниците, съдът трябва да посочи правната квалификация на исковете.
Ответниците по касационната жалба С. Г. П. и К. Г. З., двамата от [населено място], оспорват жалбата.
С определение №836 от 26.06.2013 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение №2430 от 06.12.2012 г. по гр. дело №2867/2012 г. на Варненския окръжен съд. Обжалването е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по правните въпроси за това дали посочената от ищеца правна квалификация е задължителна за съда и за разликата между разглеждането на непредявен иск и погрешната правна квалификация на предявения иск.
По въпросите, обусловили допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното:
Ищецът не е длъжен да сочи претендираното от него правно естество на правото, т. е. да квалифицира правото. Достатъчно е с исковата молба да индивидуализира спорното право, чрез спорен предмет /основание на иска/ и посочване в какво се състои искането /петитум/. Правната квалификация се определя от съда, а посочената от страната правна квалификация не е задължителна за съда. Въззивният съд е длъжен да разреши материалноправния спор по същество. В случаите, когато първоинстанционният съд е разгледал наведените от ищеца като основание на иска факти, но е определил погрешно правната квалификация на иска, той не е разгледал непредявен иск и не се е произнесъл недопустимо, а е допуснал нарушение на материалния закон, което обуславя неправилност на решението му. Въззивният съд в рамките на правомощията си ако установи, че първоинстанционният съд е приложил неправилно материалния закон като е квалифицирал погрешно иска, трябва да разреши материалноправния спор по същество, като определи правилната квалификация на предявения иск и се произнесе по основателността му. В този смисъл е представеното от касатора решение №71 от 02.02.2010 г. по гр. дело №138/2009 г. на ВКС, III г.о.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл.290, ал.2 ГПК, намира същата за основателна поради следните съображения:
Правилно въззивният съд е приел, че по делото е установено сключването на споразумение от 22.11.2005 г. между страните по делото. С него И. А. К. и останалите ищци по делото са се задължили да поемат за своя сметка дела от разходите за строителството на общите части на сградата, които се падат на ответниците – както направените до подписване на споразумението, така и тези, които ще се извършват в бъдеще; да поемат за своя сметка извършването на строителни и довършителни работи в жилищните обекти на ответниците срещу задължението на последните да им прехвърлят на тях или на посочено от тях лице правото на собственост върху апартамент /ателие/ и част от магазин №*. По делото е доказано извършването на уговорените СМР. Те са извършени въз основа на сключения договор за изработка от 22.11.2005 г., който е развален с получаване на препис от исковата молба от ответниците. Процесните СМР са извършвани за периода след сключване на споразумението от 22.11.2005 г. и цялата 2006 г., т.е. при действието на договора, поради което те са осъществени на договорно основание, а не при липса на такова. Налице е неизпълнение на задължението на ответниците да бъде прехвърлен недвижим имот и да отстъпят част от магазин №* на партерния етаж за коридор – обща част.
При тази безспорно установена фактическа обстановка неправилно е прието, че не са предявили искове за връщане на дадено по развален договор на основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД. Ищецът е длъжен да посочи в основанието на исковата молба единствено факти и обстоятелства /съществуващи преюдициални правоотношения/, а в петитума – да индивидуализира претендираното право като посочи неговото съдържание. Правна квалификация на предмета на делото и на преюдициалните правоотношения ищецът не е длъжен да сочи и дори да го е направил, това не обвързва съда, който е длъжен сам да определи вярната правна квалификация на всички права, претендирани от страните и на всички възражения, реплики, дуплики и пр. С иска по чл. 55 ЗЗД ищецът претендира връщането на нещо, което е дал на ответника и в негова тежест е да докаже единствено даването. В тежест на ответника е да докаже, на какво основание е получил даденото. Първата хипотеза на чл. 55 ЗЗД е налице, както когато ищецът докаже даването, а ответникът не докаже претендираното от него основание, така и когато ответникът докаже основанието, на което получил даденото, но ищецът докаже и репликата си, че това основание е нищожно. И в двата случая даденото е без основание. Втората и третата хипотеза на чл. 55 ЗЗД са налице, когато ищецът докаже даването, ответникът докаже основанието, на което получил даденото, но ищецът докаже и репликата си, че това основание не се е осъществило или е отпаднало. Ако ищецът е посочил погрешна правна квалификация, то съдът е длъжен да определи правилната квалификация на предявения иск и да се произнесе по основателността му. В случая касаторът-ищец е доказал извършванато на процесните СМР. След като сключеният договор от 22.11.2005 г. е развален с получаване на препис от исковата молба от ответниците, то последните му дължат паричната равностойност на даденото съответно сумите 5 914.52 лв. - С. Г. П. и 6 682.44 лв. - К. Г. З. заедно с лихвите за забава – 2 000 лв. и 2 100 лв.
Това налага касиране на въззивното решение и произнасяне по съществото на спора. Въззивното решение трябва да се отмени в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне исковете на И. А. К. срещу С. Г. П. и К. Г. З., както и в частта, с която ищецът е осъден да заплати 43.75 лв. деловодни разноски. Исковете трябва да бъдат уважени като основателни.
Съобразно изхода на спора на касатора трябва да бъдат присъдени 3 337.87 лв. деловодни разноски.
По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ в обжалваната част решение №2430 от 06.12.2012 г. по гр. дело №2867/2012 г. на Варненския окръжен съд, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА С. Г. П., [населено място], да заплати на И. А. К., [населено място], сумите 5 474 лв. – стойност на извършени СМР, заедно със законната лихва от 04.12.2010 г. до окончателното изплащане на сумата и 2 000 лв. - мораторна лихва за периода 01.01.2008 г.- 03.12.2010 г.
ОСЪЖДА К. Г. З., [населено място], да заплати на И. А. К., [населено място], 6 031 лв. – стойност на СМР, заедно със законната лихва от 04.12.2010 г. до окончателното изплащане на сумата и 2 100 лв. - мораторна лихва за периода 01.01.2008 г.- 03.12.2010 г.
ОСЪЖДА С. Г. П. и К. Г. З., двамата от [населено място], да заплатят на И. А. К., [населено място], 3 337.87 лв. деловодни разноски.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:



ЧЛЕНОВЕ:1.



2.