Р Е Ш Е Н И Е №.282 гр. София,18.12.2018 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в открито заседание на двадесет и пети септември, две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№2537 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Корпоративна търговска банка” АД /н/ срещу решение №1787 от 20.07.2017 г. по т.д.№6065/2016 г. на САС. С обжалваното решение е потвърдено решение №1768 от 14.10.2016 г. по т.д.№942/2016 г. на СГС, с което е отхвърлен предявеният от „Корпоративна търговска банка” АД /н/ срещу „Хедж инвестмънт България” АД иск по чл.71 от ТЗ за отмяна на решение на съвета на директорите на „Хедж инвестмънт България” АД, обективирано в протокол от 22.01.2016 г. за приемане на нов съдружник в „Кемира” ЕООД – „ТМН” ЕООД и за увеличаване на капитала на „Кемира” ЕООД чрез издаване на нови 500 дяла, които да бъдат поети от новия съдружник „ТМН” ЕООД. В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, като се посочва, че решенията на управителния орган на акционерно дружество /АД/ с едностепенна система на управление, когато съставът на съвета на директорите /СД/ спадне под законоустановения минимум, предвиден в чл.244, ал.1, изр.2 от ТЗ, са нищожни. Навеждат се доводи, че обстоятелството, че решенията са взети в шестмесечния срок по чл.252, ал.1, т.6, вр. т.4 от ТЗ и изискванията, свързани с наличие на кворум и мнозинство, предвидени в закона или устава на дружеството, в процедура по вземане на решения на СД на АД, когато броят на членовете на управителния орган е под минималния брой лица, са без значение за законосъобразността, респ. валидността на решението на СД, действащ в намален състав. Ответникът по касация - „Хедж инвестмънт България” АД заявява становище за неоснователност на жалбата. С определение №225 от 13.04.2018 г., решението е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по въпроса: „Валидни и законосъобразни ли са решенията, взети от съвет на директорите на акционерно дружество, който е действал в намален състав, под законоустановения минимален брой членове, но в шестмесечния срок по чл.252, ал.1, т.6, вр. т.4 от ТЗ”. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и наведените от страните доводи, намира следното: Производството пред първоинстанционния съд е било образувано по подадена от „Корпоративна търговска банка” АД /н/ срещу „Хедж инвестмънт България” АД искова молба, в която, а и в допълнителната искова молба, са наведени твърдения, че решението на съвета на директорите на „Хедж инвестмънт България” АД, обективирано в протокол от 22.01.2016 г. за приемане на нов съдружник в „Кемира” ЕООД – „ТМН” ЕООД и за увеличаване на капитала на „Кемира” ЕООД чрез издаване на нови 500 дяла, които да бъдат поети от новия съдружник „ТМН” ЕООД, не съставлява валидно решение, респ. същото е нищожно поради непопълнен членски състав на СД, който е останал по-малко от трима члена, но единственият формулиран петитум от ищцата е бил за отмяната им. Първоинстанционният и въззивният съд са квалифицирали искът като конститутивен, с правно основание чл.71 от ТЗ, като за да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че соченото от ищеца основание - взето от СД в състав, под изискуемия от чл.244, ал.1, изр.2 от ТЗ минимум, не води до незаконосъобразност на това атакувано решение на Съвета на директорите. Посочил е, че решение на Съвета на директорите може да бъде взето и в състав от двама от членовете на съвета на директорите, когато има напуснали или членове, които са с прекратено участие, тъй като нормата на чл.252, ал.1, т.6 вр. т.4 от ТЗ предвижда възможност съставът на Съвета на директорите да спадне под изискуемия в чл.244, ал.1, изр.2 от ТЗ минимум за срок от 6 месеца, след което ще може да се прекрати търговското дружество по иск на прокурора, но за периода на този срок липсва забрана дружеството да функционира и дори и след срока до прекратяването му с решение на съда, то може да функционира. Изложил е съображения, че в този случай волята на дружеството се изразява от Съвета на директорите в състава, в който действа, независимо от това, че няма избрани на мястото на напуснали членове на Съвета на директорите, а до прекратяване на дружеството същото се представлява и управлява от Съвета на директорите. Навел е и допълнителен аргумент, че съгласно предвиденото в Устава на дружеството – чл.40, ал.1, СД може да вземе решение, ако присъстват всички членове лично или представлявани от друг член на съвета, а в случая, когато членовете на Съвета на директорите са двама, от общо избраните 3, това означава, да присъстват двамата. Мотивира е, че съгласно чл.41 от Устава, решението на СД по чл. 37, т. 1, 5, 10 и 14 се взима единодушно, а всички останали с мнозинство от 2/3 от всички присъстващи, следователно решението по чл.37, т.9 от Устава се взема с мнозинство 2/3, с оглед което и при участието на двама от определените 3 членове на Съвета на директорите следва да се приеме, че изискванията за кворум и мнозинство са спазени. По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване: Органите на акционерното дружество са средството, чрез което волята му се формира и изразява по отношение на трети лица, а способността на всеки орган да формира волята на дружеството по определен кръг въпроси от дейността, представлява неговата компетентност. При акционерните дружества с едностепенна система на управление, компетентността на съвета на директорите е признатата му от закона способност, като постоянно действащ изпълнителен орган на АД, да взема решения по всички въпроси във връзка с управлението и представителството на дружеството /освен по тези, които с оглед закона и устава, са в правомощията на общото събрание/. Съгласно императивната, създадена в обществен интерес и в интерес на акционерите, разпоредба на чл.244, ал.1 от ТЗ, съветът на директорите се състои най-малко от три, но не повече от девет лица, т.е. предвидено е, че посоченият колективен орган може да формира волята на юридическото лице само, когато се състои минимум от три лица, респективно при спадане на членовете му под определения в закона минимум /независимо дали оставащите членове са двама или един, или СД остава без членски състав/, СД не разполага със способност да взема решения по посочения по-горе кръг от въпроси. В този смисъл наличието или липсата на кворум и мнозинство при вземането на решения от СД с намален под законовия минимум брой на членовете му, не влияе върху преценката за валидност на тези решения, а посочените обстоятелства, биха имали значение в хипотеза на взето решение от СД с непопълнен със съответния брой по устава членски състав, но без броят на членовете да е спаднал под законоустановения минимум. В светлината на изложеното и с оглед дадените с т.1 на ТР №1/2002 г. на ОСГК на ВКС разяснения, решението при липса на посочената способност, ще бъде нищожно, поради вземането му извън пределите на компетентност на СД. Не могат да се черпят аргументи за наличие на призната от закона възможност СД да взема валидни решения и при намален под законовия минимум брой на членовете му, поради предвидената в разпоредбата на чл.252, ал.1, т.6 вр. т.4 от ТЗ възможност по иск на прокурора дружеството да бъде прекратено с решение на съда, ако в продължение на 6 месеца, броят на членовете на съвет на дружеството е по-малък от предвидения в закона минимум. На първо място посочената разпоредба е ясна, като подобно на разпоредбата на чл.155, т.3 от ТЗ, очертава единствено една от хипотезите и предпоставките, при наличие на които дружеството може да бъде прекратено по иск на прокурора. От друга страна целта й е да се даде възможност, в рамките на посочения в закона срок /през който акционерното дружество, аналогично на дружеството с ограничена отговорност в хипотезата на чл.155, т.3 от ТЗ, не може да се управлява и представлява/ да се попълни състава на СД чрез свикване на общо събрание /в хипотезата на чл.223, ал.2, вр. ал.1 от ТЗ/, като от разпоредбата по никакъв начин не следва, че в рамките на шестмесечния срок, се продължава, съществувалата преди намаляване на членовете на СД под посочения в закона минимум, компетентност, нито, че се създава такава на СД с намален под минимума членски състав. С разпоредбата на чл.252, ал.1, т.6 вр. т.4 от ТЗ законодателят е преценил, че съществуването на дружеството след изтичането на посочения срок, без да е попълнен членския състав на СД съобразно предвидения в закона минимум, е правно несъстоятелно, поради продължаващата невъзможност да бъдат вземани решения във връзка с управлението и представителството му, респективно да бъде осъществявана дейността му /след прекратяването на посоченото основание, дейността на дружеството може да бъде продължена в хипотезата на чл.274, ал.1 от ТЗ/. С оглед изложеното отговорът на поставения правен въпрос е следният: Решенията, взети от съвет на директорите на акционерно дружество, който е действал в намален състав, под законоустановения минимален брой членове, но в шестмесечния срок по чл.252, ал.1, т.6, вр. т.4 от ТЗ, са нищожни, като взети извън пределите на определената от закона компетентност. По основателността на касационната жалба: Настоящият състав намира, че решението е недопустимо и следва да бъде обезсилено. Същото е постановено въз основа на нередовна искова молба, съдържаща противоречие между обстоятелствената й част /в която са наведени твърдения за липса на компетентност за СД да вземе тези решения, т.е. за тяхната нищожност/ и петитума, съдържащ единствено искане за отмяна на решенията, но не и за установяване на нищожността им, което несъответствие не е констатирано от първоинстанционния съд, като впоследствие въззивният съд също е проявил процесуално бездействие и не е изпълнил задължението си по чл.129, ал.1 от ГПК - да извърши самостоятелна проверка и преценка за редовността на исковата молба. Предвид изложеното решението следва да бъде обезсилено на основание чл.293, ал.4, вр. чл.270, ал.3 от ГПК, като делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на САС от фазата на производството по чл.129, ал.2, вр. ал.4 от ГПК с цел отстраняване на констатираните нередовности на исковата молба. По отношение на направените пред настоящата инстанция разноски, на основание чл.294, ал.2 от ГПК следва да се произнесе въззивният съд при повторното разглеждане на делото. Мотивиран от горното Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение РЕШИ: ОБЕЗСИЛВА решение №1787 от 20.07.2017 г. по т.д.№6065/2016 г. на САС. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на САС. Решението не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.