Решение по т.д. №994-16 на ВКС , ТК, ІІ ро отд. 2 Р Е Ш Е Н И Е № 126 гр. София,29.05.2017 В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в открито заседание на 17 май , две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ ПЕТЯ ХОРОЗОВА и при участието на секретаря Ирена Велчева като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №994/16 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 290 от ГПК. Допуснато е по касационна жалба от страна на пълномощника на ищеца В. С. С. срещу решение № 233 от 14.12.2015 г., постановено по в.гр.д. № 594/15 на АС-Пловдив, в ЧАСТТА, с която е потвърдено първоинстационното решение в частта, с която е отхвърлен искът на същия с правно основание чл.226 КЗ-отм срещу [фирма] за разликата между уважената част от 60 000 лева – общо присъден от двете инстанции размер на обезщетение за претърпени неимуществени вреди –болки и страдания, причинени при ПТП на 02.06.2010 г. и общопретендираната сума от 220 000 лева. Навеждат се оплаквания за нарушения на материалния закон-чл.52 ЗЗД при определяне по справедливост на размера на обезщетението за неимуществени вреди. Претендират и присъждане на разноските в съответната част. Ответникът по касационната жалба в писмен отговор излага съображения за липса на основание за допускане на касация. С определение №109 от 22.02.2017 г. постановено по настоящото дело въззивното решение в частта за произнасяне по обезщетението за неимуществени вреди е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280 ал.1, т.1от ГПК по обуславящия изхода на делото правен въпрос: за критериите при определяне на конкретния размер на обезщетение по чл.52 от ЗЗД. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , след преценка на данните по делото и съобразно правомощията си по чл.290 и сл. от ГПК констатира следното: За да постанови обжалваното решение, в допусната до касация част, въззивният съд е приел, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответното дружество в качеството му на застраховател на ГО на водача на МПС В.т А. Х., виновно причинил процесното ПТП на 02.06.2010 г.. Относно механизма на последното, както и конкретните вреди в следствие на получените от ищеца телесни увреждания, съдът се е позовал на данните от комплексната техническа и медицинска експертиза и изслушаните свидетелски показания, от съвкупната преценка, на които е счел, че е налице причинена на ищеца черепно-мозъчна травма със загуба на съзнанието с последица- посттравматична епилепсия и прояви на деменция. Относно размера на дължимото обезщетение за понесените неимуществени вреди са взети в предвид броя, вида и тежестта на получените наранявания и продължителността на лечебния и възстановителен период, интензитета на претърпените болки и страдания, последиците за здравето и прогнозите за бъдещото здравословно състояние на пострадалия, възрастта му към датата на ПТП-56 г. . При това положение е преценено, че следва да се определи по справедливост обезщетение в размер на 60 000 лева. При определяне на този размер е отчетено, че не се установява есенциалната хипертония на лицето да е в следствие на получените увреждания при ПТП. Съдът е изложил и своите съображения за неоснователността на направеното в отговора на ИМ от страна на ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат като следствие от това, че пострадалият е пътувал в МПС без предпазен колан, доколкото от изслушаното и прието заключение на в.л. се установява, че и при използване на такъв, телесните увреждания биха били същите. По отговора на правния въпрос и основателността на касационната жалба : Касационната жалба е частично основателна. Основателно е оплакването в касационната жалба за неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон- разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Съгласно т.11 от ППВС 4/68 при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост следва да се вземат под внимание всички всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, както и значението им за размера на обезщетението. В случая, въззивният съд, от една страна, е възприел напълно и отразил подробно в мотивите на постановеното от него съдебно решение изключително тежките последици за здравето на пострадалия: посттравматична епилепсия , характеризираща се с много чести припадъци с пълно откъсване от действителността, след които: липса на спомен и пълно изтощение. По време на припадъците пострадалият става опасен за себе си и околните. Медицинските прогнози са за вероятна трайна деменция, като доказан резултат от тежките физиологични травми, причинени от процесното ПТП. От друга страна, съдът необосновано е приел, че сумата от 60 000 лева е достатъчна да репарира болките и страданията, които един човек на 56 години, физически и душевно здрав към датата на ПТП, е претърпял , търпи и ще претърпява. При това положение настоящият състав на ВКС счита, че общият размер на обезщетението на следва да се приеме в размер на 90 000 лева. или искът следва да се уважат за още 30 000 лева. Върху обезщетението се дължи и законната лихва от датата на увреждането, съгласно чл.84 ал.3 от ЗЗД, доколкото делинквентът е в забава спрямо увредения от датата на самото увреждане, а отговорността на застрахователя срещу риска „ГО” е във функционална зависимост от отговорността на делинквента. С оглед изложеното, съдът намира, че обжалваното въззивно решение следва частично да се отмени в обжалваната част, съгласно чл. 293 ал.2 от и тъй като не се налага събиране на нови доказателства , ВКС е длъжен да се произнесе по същество на спора като уважи искът по чл.226 КЗ-отм. в посочения размер. По отношение на разноските : Ответникът по касация следва да заплати дължимата държавна такса върху уважената от ВКС част от иска в размер на 1200 лева, както и на касатора: припадащата се част от разноските пред долните инстанции , съобразно уважената от ВКС част от претенцията или общо в размер на още 1401,14 лева. Съобразно изхода по спора следва да се отмени и обжалваното въззивно решение в частта за разноските, присъдени в полза на ответника, съобразно отхвърлената част от иска и същите да се определят, съобразно крайния резултат по спора. По делото са налице доказателства за направени от страна на ответника разноски пред инстанциите по същество, представляващи 515 лева-допълнително внесено възнаграждение на вещи лица. Същите следва също да се присъдят в полза на ответника-частен жалбоподател, съразмерно с отхвърлената част от иска/ предявен за 220 000 лева, отхвърлен за 130000 лева/ - в размер на 324,50 лева. Или общо разноските в полза на ответника по касация в инстанциите по същество възлизат на 1539,37 лева. Разноските на касатора-ищец пред настоящата инстанция възлизат на 30 лева-платена държавна такса. Не следва да се присъжда като разноски пред настоящата инстанция, претендираното възнаграждение за процесуално представителство пред ВКС в размер на 9960 лева, доколкото липсват доказателства за реалното им плащане от страната / представената ф-ра не е доказателство за извършено плащане/. Липсва изрично отбелязване за плащане на възнаграждението и в договора за правна. Приложими са задължителните указания в т.1 на ТР № 6/12 на ОСГТК на ВКС. Водим от горното ВКС, състав на второ търговско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение № 233 от 14.12.2015 г., постановено по в.гр.д. № 594/15 на АС-Пловдив, в ЧАСТТА, с която е потвърдено първоинстационното решение в частта, с която е отхвърлен искът на В. С. С. с правно основание чл.226 КЗ-отм срещу [фирма] за разликата между уважената част от 60 000 лева – общо присъден от двете инстанции размер на обезщетение за претърпени неимуществени вреди –болки и страдания, причинени при ПТП на 02.06.2010 г. и 90 000 лева, както и в частта, с която са присъдени разноски в полза на ответника и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА ЗАД [фирма] да заплати на В. С. С. ЕГН: [ЕГН] от [населено място] още 30 000-тридесет хиляди лева, ведно със законната лихва от 02.06.2010 г. до окончателното плащане, както и допълнително разноските пред долните инстанции по съразмерност, съобразно уважената от ВКС част от иска, в размер на още 1401,14 лева и пред ВКС- в размер на 30 лева. ОСЪЖДА В. С. С. ЕГН: [ЕГН] да заплати на ЗАД [фирма] сумата от 1539,37 лева-разноски общо пред двете предходни инстанции. ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата част. ОСЪЖДА ЗАД [фирма]-гр.С. да заплати по сметка на ВКС държавна такса върху уважената част от иска в размер на 1200 лева. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.