Ключови фрази
Отмяна на влязло в сила решение * ненадлежна страна

2
Р Е Ш Е Н И Е
№ 69

София, 31.07.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на шестнадесети април две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА

при секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 3088 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:


Производството е по чл.303, ал.1, т.5 ГПК.
Постъпила е молба от Е. Ч. Н., представлявана от адв. Н. Н., за отмяна на влязло в сила Постановление за възлагане на недвижим имот изх. № 4217 от 19.05.2016г. по изп.д. № 381/2012г. на ЧСИ И. М. – К., с което е възложен на Б. С. С. собственият й недвижим имот – гараж № 39, със застроена площ от 20,50 кв.м., разположен на сутеренен етаж в монолитна жилищна сграда с идентификатор на сградата № 68134.4357.228.1, находяща се в [населено място], [улица]
Молителката твърди, че постановлението за възлагане, чиято отмяна се иска, е влязло в сила на 30.03.2018г., на която дата с необжалваемо решение по ч.гр.д. № 9988/2016г. на СГС, І-18 състав е оставена без уважение жалбата й срещу срещу постановлението. Поддържа, че е налице основанието по чл.303, ал.1, т.5 ГПК, тъй като е било нарушено правото й на участие в изпълнителното дело в качеството й на трето лице, различно от длъжниците по изпълнителния лист. Излага съображения, че нормата на чл.429, ал.3 ГПК се отнася само до лицето, дало своя вещ за обезпечаване на дълга, но не и до купувача на ипотекиран имот, какъвто е тя. Поради това счита, че се явява трето лице, необвързано от изпълнителния лист срещу длъжника, като в тази връзка сочи още, че изпълнителният лист не е издаден на основание договора за ипотека. Предвид изложеното твърди, че за да се насочи изпълнение спрямо нея, е следвало да има издаден изпълнителен лист спрямо нея и тя да бъде поканена да изпълни доброволно посочената в ипотеката цена срещу имота, с връчване на съдебното изпълнително основание. Позовава се и на нарушение на чл.428 и сл. ГПК, тъй като не са й надлежно съобщени и връчени актовете на ЧСИ, които задължително се връчват на лично задължения главен длъжник, и съобщени действията на ЧСИ, за които се уведомяват лично задълженият длъжник и третото лице. В тази връзка твърди, че не й е връчена покана за доброволно изпълнение, ведно с подлежащия на изпълнение акт, което е възпрепятствало правата й по чл.151 ЗЗД и възможността да бъде предотвратено изпълнението върху имота. Твърди, че единствените налични книжа по изпълнителното дело, сочещи я за адресат, обективират незаконосъобразни опити само за съобщаване по телефон за дата на опис и за наложена възбрана върху имота й или съобщаване чрез електронна поща, която никога и под никаква форма не е заявявана за получаване на съобщения и призовки от ЧСИ, в нарушение на чл.37 и сл. ГПК. Излага съображения за нередовност на връчването на съобщение изх. № 267 от 10.01.2013г. по телефона, което не удостоверява връчването на книжа. Поддържа, че правото й на участие в изпълнителното производство е било нарушено и поради липса на надлежно съобщаване на актовете на ЧСИ, които следва да се връчват и на третото лице, за да се гарантира възможността му да реализира правата си на ипотекарен длъжник по изпълнението, а именно: да контролира реализираните публични продани в рамките на изпълнението – присъединени взискатели, провеждането на законен опис и оценка на имуществото на длъжниците по изпълнението, разпределение на събраните средства, законност на разноските по изпълнението, както и да упражни правата си да посочи начин на изпълнение и да отклони изпълнението /чл.454 и чл.491 ГПК/. Твърди, че всички налични в изпълнителното дело съобщения, адресирани до нея, се отнасят изключително и само до изпълнението върху собствения й гараж и не са й надлежно врачени и не са получени от нея. Сочи, че първите три съобщения са оформени като съобщени по телефона, без обаче да са правени каквито и да било надлежни опити за връчване лично на адресата чрез посещения на регистрираните му адреси и без да са посочени денят и точният час на провеждане на разговора, неговото съдържание и продължителност. Твърди още, че чрез съобщение по телефон не биха могли да й се връчват книжа, които са предназначени лично за адресата и чието законово изискуемо съдържание няма как да бъде предадено по телефона. Твърди, че не са спазени всички изискания за връчване на съобщения по реда на чл.47, ал.1 ГПК. По отношение на съобщенията, които са й връчени чрез електронна поща, сочи, че в качеството си на конституиран по изпълнителното дело ипотекарен длъжник не е посочвала електронен адрес, за да й се връчват съобщения по този начин, както и че изпратените съобщения не съдържат изискуемото съдържание. Поради това сочи, че не е налице надлежно съобщаване от ЧСИ за насрочените публични продани на гаража, включително за публичната продан, на която е възложен имотът с процесното постановление. Излага твърдение за нередовното й уведомяване за извършение опис, както и за неспазване на чл.483 ГПК, тъй като ЧСИ не е преустановил извършването на описа, след като е установил, че имотът е собственост на трето лице. Поддържа, че е нарушено правото й за отклоняване на изпълнението върху имота чрез плащане, както и че липсва надлежно определяне на пазарна оценка и начална цена на публичните продани, довели до прехвърляне на собствеността.
Молителката твърди, че е налице и основанието на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, тъй като са налице нови обстоятелства и нови писмени доказателства, които не са могли да й бъдат известни по време на изпълнителното дело. Твърди, че се е снабдила с писмени доказателства, които са били представени с исковата молба по чл.422 ГПК на взискателя – ипотекарен кредитор против длъжника, от които се установяват следните обстоятелства: 1/ че са били изпълнени условията на сключения в полза на третите лица – купувачи на ипотекирани имоти, анекс № 1 между кредитора и длъжника, поради което имотът й изобщо не е трябвало да бъде обект на изпълнение поради прекратено по право ипотечно право; 2/ че между кредитора и длъжника е сключен анекс № 2, който представлява новация по смисъла на чл.107 ЗЗД и чиито клаузи не могат да я обвържат; 3/ че не е бил изпълнен фактическият състав на предсрочната изискуемост по договора за кредит, описан в ипотеката; 4/ че е направено частично подновяване на ипотеката върху имота само за част от сумата по ипотеката, а именно за 10 000 евро, представляваща непогасената част от просрочената главница по договора за кредит; 5/ че при погасяване на дълга по правилата на чл.76, ал.1 ЗЗД, дългът, обезпечен с ипотека, би бил 0 лева и следователно ипотечното право е било отдавна погасено.
Ответниците „ОББ” АД, „Силистар – Юг” ООД и Б. С. С. не изразяват становище по молбата за отмяна.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени изложените в молбата доводи и данните по делото, съобразно правомощията си по чл.307 ГПК, намира следното:
Молбата за отмяна е допустима, тъй като е подадена от легитимирано лице срещу влязло в сила решение в 3-месечния срок по чл.305, ал.1, т.5 ГПК, считано от влизане в сила на постановлението за възлагане, чиято отмяна се иска.
Разгледана по същество, молбата е основателна.
Изпълнителното производство е образувано по молба на „ОББ“ АД, с която е направено искане за образуване на изпълнително дело срещу длъжниците „Силистар – Юг“ ООД, П. Н. Бенински, К. П. Бенински и О. П. Бенински за задължението по изпълнителен лист, издаден на 12.06.2012г. по гр.д.№ 22815/2012г. на СРС, Второ ГО, 119 състав, с което длъжниците са осъдени да заплатят солидарно на кредитора сумата 99595,17 евро, представляваща задължение по договор за бизнес ипотечен кредит от 26.06.2007г., ведно със законната лихва за периода от 09.05.2012г. до 08.05.2012г., наказателна лихва в размер на 945,47 евро за периода от 31.08.201 до 08.05.2012г. и 6377,52 лева разноски по делото.
С молба от 06.12.2012г. взискателят е поискал да бъде насочено изпълнение върху и наложена възбрана на собствения на молителката недвижим имот, върху който е учредена договорна ипотека в полза на взискателя.
По основанието по чл.303, ал.1, т.5 ГПК:
Молителката обосновава искането си за отмяна на влязлото в сила постановление за възлагане с твърдението, че е била лишена от възможност да участва в изпълнителното поизводство и да реализира защитата си поради това, че не са й изпращани съобщения и книжа, които се връчват на главния длъжник, а изпратените до нея съобщения не са й редовно връчени и не са получени.
Съгласно т. 2 от ТР № 4 от 11.03.2019г. по тълк.д. № 4/2017г. на ОСГТК на ВКС залогодателят и ипотекарният длъжник са обвързани от субективните предели на издадения срещу длъжника изпълнителен лист съобразно разпоредбата на чл.429, ал.3 ГПК и по тази причина имат идентични на длъжника в изпълнителното производство процесуално качество, съответно права и задължения. Неоснователен е доводът на молителката, че посочената разпоредба не се отнася до купувача на ипотекиран за чужд дълг имот, каквато е тя, тъй като това тълкуване не намира опора в закона. Поради това се явява неоснователен доводът й, че за насочване на изпълнение по отношение на придобития от нея ипотекиран имот взискателят е следвало да се снабди с изпълнителен лист срещу нея.
Настоящият състав констатира, че след като изпълнението е било насочено към имота на молителката, не й е била връчена покана за доброволно изпълнение. Видно от намиращите се в кориците на изпълнителното дело съобщения, на 05.02.2013г. на молителката е било съобщено по телефона постановлението за налагане на възбрана и насрочените опис и оценка на имота. Настоящият състав намира това уведомяване за редовно, тъй като длъжностното лице, извършило уведомяването, е удостоверило, че е предало съдържанието на постановлението. В тази връзка следва да се посочи, че молителката е присъствала на извършения опис на имота и не е направила никакви възражения. Молителката е била уведомена по телефона и за насрочената първа по ред публична продан през периода от 22.03.2013г. до 22.04.2013г., след като е било удостоверено от връчителя, че при посещения на имота молителката не е намерена, а за насрочената втора по ред публична продан през периода от 01.06.2013г. до 01.07.2013г., молителката е била уведомена по телефона, след като при две посещения на адреса не е била намерена. Поради това, макар ЧСИ да е бил длъжен да връчи на молителката като ипотекарен длъжник покана за доброволно изпълнение, неизпълнението на това задължение не е довело до лишаването й от възможност да защити правата си в изпълнителното производство, като предложи изпълнение на дълга, за да прекрати продължаващото изпълнение по отношение на собствения й имот и да предотврати изнасянето му на публична продан, с което тя обосновава правния си интерес от исканата отмяна на постановлението.
Основателен е обаче доводът, че на молителката не са били връчени редовно съобщенията за следващите насрочени публични продани на имота й, в това число за последната публична продан, на която имотът е бил възложен на купувач. Съобщенията са връчени на молителката на електронен адрес, но в кориците на изпълнителното дело липсват данни, че такъв адрес е посочен от нея по делото. Поради това така извършените връчвания не отговарят на изискването на чл.42, ал.4 ГПК и се явяват нередовни. Нередовното уведомяване на молителката за насрочената последна публична продан я е лишило от правото й да защити правата си в изпълнителното производство, в това число да участва в наддаването и да плати дълга, като така се суброгира в правата на удовлетворения кредитор и в изпълнителния процес и по този начин осуети проданта. Съгласно т. 2 от ТР № 4 от 11.03.2019г. по тълк.д. № 4/2017г. на ОСГТК на ВКС не може да се отрече правото на ипотекарния длъжник да избере да участва в проданта, ако счита, че цената на имуществото, с което отговаря, е по-ниска от дълга, и така да се суброгира само до размера на платеното от него. Поради това следва да се приеме, че поради допуснатото нарушаване на процесуалните правила за връчване на съобщения молителката е била лишена от възможността да участва в изпълнителното производство и да реализира правата си, което обосновава основателността на подадената от нея молба за отмяна на постановлението за възлагане на имота. С оглед така установеното нарушение, което само по себе си е достатъчно да обоснове отмяна на постановлението за възлагане, не следва да се обсъждат останалите твърдения и доводи на молителката във връзка с поддържаното основание по чл.303, ал.1, т.5 ГПК. В тази връзка следва да се посочи, че на молителката следва да бъдат съобщавани всички актове и действия на ЧСИ, които касаят конкретния изпълнителен способ, по който тя е страна като ипотекарен длъжник, но не и останалите актове и действия, отнасящи се до другите посочени от взискателя изпълнителни способи.
По основанието по чл.303, ал.1, т.1 ГПК:
С оглед наличието на първото посочено основание за отмяна на постановлението за възлагане, е безпредметно обсъждането и на второто посочено в молбата основание за отмяна. За пълнота на мотивите следва да се посочи във връзка с това основание за отмяна, че доводите на молителката за липса на предпоставки за предсрочна изискуемост на обезпечения с ипотеката дълг, както и за погасяване или прекратяване на ипотечното право, основани на твърдения за настъпване на договорените в анекс между страните по договора за кредит условия за заличаване на ипотеката, за новиране на дълга на главния длъжник и за настъпило погасяване на обезпечения дълг при преценяване на последиците на извършените плащания съобразно поредността, предвидена в чл.76, ал.1 ЗЗД, не могат да бъдат разглеждани в настоящото производство, а следва да бъдат релевирани по исков път.
С оглед изхода на делото на молителката следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 1237 лева.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Постановление за възлагане на недвижим имот изх. № 4217 от 19.05.2016г. по изп.д. № 381/2012г. на ЧСИ И. М. – К..
ОСЪЖДА „Обединена Българска Банка” АД, ЕИК[ЕИК] да заплати на Е. Ч. Н. сумата 1237 лева /хиляда двеста тридесет и седем лева/ - разноски за настоящото производство, на основание.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: