6 Р Е Ш Е Н И Е № 15 София, 14.03.2019г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІV г.о.в открито заседание на двадесет и втори януари през две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ при участието на секретаря Ванюша Стоилова и прокурора Антонова като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1939 по описа за 2018год.за да се произнесе,взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по две касационни жалби, постъпили от Апелативна прокуратура – П. и от Г. С. Г. чрез пълномощник адв.С. Д. против решение № 32 от 22.02.18г.по в.гр.дело № 8/18г.на Пловдивския апелативен съд, с което частично е отменено решение № 144/21.11.17г.по гр.дело № 138/17г.на Кърджалийския окръжен съд. С определение № 801 от 22.10.18г.настоящият състав на ІV г.о.на ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която е уважен иска по чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ за сумата 20 000 лв обезщетение за неимуществени вреди, както и в частта,с която е отхвърлен иска за имуществени вреди за разликата над 17 200 лв до 18 404 лв. С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено,че Г. Г. е бил привлечен като обвиняем с постановление от 25.08.14г.за престъпление по служба по чл.282 ал.1 НК вр.с чл.26 ал.1 НК и му е взета мярка за неотклонение”подписка”.С присъда, влязла в сила на 27.11.15г.е бил признат за невиновен по така повдигнатото обвинение и оправдан. Установено е,че на основание чл.100 ал.2 ЗДС е бил временно отстранен от работа за периода от 1.04.14г.до 13.01.16г.Прието е още,че в причинно-следствена връзка с наказателното преследване е влошаването на здравословното му състояние, изразяващо се в заболяването „умерено тежък депресивен период”,наложило болнично лечение за времето от 8.01.до 31.01.14г., от 1.02 .до 28.02.14г. и от 1.03. до 31.03.14г., както и обостряне на заболяването му артериална хипертония.Направен е извод от съда, че като резултат от процесното наказателно производство ищецът е търпял неимуществени вреди – морални болки и страдания,за възмездяването на които е счел,че сумата от 20 000 лв справедливо ще го обезщети.При определяне размера на обезщетението е взето предвид,че на ищеца е било повдигнато обвинение за продължавано престъпление по служба, включващо множество деяния, това че ищецът е бил в активна трудоспособна възраст, уважавана личност, с чисто съдебно минало, с опит и знания в професионален план, с професия,към която обществените очаквания и изисквания са повишени.Преценено е,че претърпените негативни последици от ищеца са били значителни по тежест и надхвърлят по тежест и интензивност обичайните стрес и притеснение,свързани с всяко наказателно преследване.Същевременно са отчетени и обстоятелствата, че наказателното производство и приключило в разумен срок – 1 година и 11 месеца, наложената мярка за неотклонение е най- леката – „подписка”, травматичното събитие не е оказало трайно влияние върху психиката му, не са налице остатъчни симптоми и към момента ищецът е с възстановена трудоспособност.Съдът се е позовал и на социално-икономическите условия в страната към момента на водене на наказателното производство. Присъдил е обезщетение за имуществени вреди в размер на 17 200 лв, представляващи дължимо и неизплатено трудово възнаграждение за периода 1.04.14г.- 27.11.15г.,ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 27.11.15г.до окончателното изплащане. По жалбата на Апелативна прокуратура – П.: Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато в частта му, с която е присъдено обезщетение за неимуществени вреди, на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК, по въпросите относно задължението на решаващия съд при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, настъпили в резултат на незаконно обвинение, да извърши преценка на всички установени по делото обективно съществуващи обстоятелства,с оглед критериите за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД, поради противоречие с практиката на ВКС. Съгласно трайно установената практика на ВКС, размерът на обезщетението за неимуществени вреди е свързан с критерия за справедливост, дефинитивно определен в чл.52 ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда се съизмерява. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по см. на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики-характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителността и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. С оглед спецификата на фактическия състав на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, от който произтича отговорността на държавата за вреди като критерий за преценка е въведен и дългия несъобразен с разумния срок период, през който е продължило наказателното преследване, характера на престъплението по повдигнатото обвинение, публичното му разгласяване и свързаните с това последици. Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие, и когато съдът е съобразил всички тези доказателства от значение за реално претърпените от увреденото лице морални вреди /болки и страдания/, решението е постановено в съответствие с принципа на справедливост. Даденото разрешение се възприема от настоящия съдебен състав. Касационната жалба на Апелативна прокуратура – П. е основателна. Съдът е приложил неправилно материалния закон към установените по делото факти, което е довело до необоснован и незаконосъобразен извод относно размера, необходим за репариране на понесените от ищеца морални вреди, който е завишен. Настоящият съдебен състав намира,че за покриване на вредите на ищеца – претърпяни болки и страдания от незаконното му обвинение в извършване на престъпление, по справедливост следва да се определи обезщетение в размер на 6 000 лв.Този размер е съобразен с разумния срока на наказателното преследване – 1 година и 11 месеца.При определяне размера на обезщетението следва да вземе предвид,че му е наложена най-леката мярка за неотклонение „подписка”,която не е ограничила свободата му на придвижване.По делото не са събрани доказателства да са настъпили трайни, тежки и необратими увреждения на психиката на ищеца.От заключението на съдебно-психиатричната експертиза е установено, че Г. е страдал от „умерено тежък депресивен епизод”,но преживяното травматично събитие не е оказало влияние върху психиката му към настоящия момент и няма остатъчни симптоми. От значение са и социално –икономическите условия на живот в страната през периода на незаконното обвинение – минималната работна заплата през 2014г.е 340 лв, а през 2015г.- 360 лв.Изброените обстоятелства имат отношение към размера на обезщетението и следва да бъдат отчетени при определянето му. По изложените съображения решението в частта,с която искът по чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ е уважен за разликата над 6000 лв до 20 000 лв следва да се отмени и искът за сумата от 14000 лв следва да се отхвърли. По касационната жалба на Г. Г.: Касационно обжалване е допуснато по касационната жалба на Г. Г. на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса: По иск за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди с правно основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ, отговаря ли Прокуратурата на РБ спрямо оправдан подсъдим, който е отстранен от длъжност по реда на чл.100 ал.2 ЗДС, за времето от влизане в сила на оправдателната присъда до възстановяването му на работа от държавен орган, който е действал при условията на обвързана компетентност.Съдебният състав е счел,че този въпрос е разрешен в противоречие с решение № 227 от 26.10.17г.на ВКС по гр.дело № 4488/16г.на ІV г.о.,постановено в производство по чл.290 ГПК. В решение № 227 от 26.17г.на ВКС по гр.дело № 4488/16г.на ІV г.о. е прието,че съгласно чл. 4 ЗОДОВ, държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконни актове, действия и бездействия на правозащитните органи, изчерпателно посочени в закона. Когато имуществените вреди от незаконно повдигнато и поддържано обвинение са резултат от действия на друг орган, който е действал при условията на обвързана компетентност, отговорност за тези вреди носи Прокуратурата на Република България. Така при действието на нормата на чл. 100, ал.2 от Закона за държавния служител (обявена за противоконституционна с Решение № 5 от 12.05.2016 г. на КС по к. д. № 2/2016 г., ДВ 38 от 2016 г.), съгласно която във всички случаи, когато е образувано наказателно производство срещу държавен служител за престъпления, извършени от него в качеството му на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, буква "а" от Наказателния кодекс, органът по назначаването го отстранява временно от работа, Прокуратурата на Република България носи отговорност за понесените имуществени вреди в периода от незаконното отстраняване до възстановяването му на работа – чл. 100, ал. 4 ЗДСл. Съгласно чл. 100, ал. 3 от ЗДСл., държавният служител не получава заплата за времето, през което е бил отстранен, поради което има право на обезщетение в размер на пропуснатите месечни възнаграждения за времето на отстраняването му. За да отхвърли претенцията за обезщетение за имуществени вреди за разликата над 17 200 лв до 18 404 лв въззивният съд е приел,че след влизане в сила на 27.11.15г.на оправдателната присъда Прокуратурата на РБългария не е пасивно легитимирана да отговаря спрямо ищеца за имуществени вреди, настъпили от отстраняването му от длъжност поради воденото наказателно производство.Изложил е съображения,че липсва пряка причинна връзка между неоснователното обвинение срещу ищеца и неполученото трудово възнаграждение за периода след влизане в сила на оправдателната присъда, тъй като за този период упражнената срещу него процесуална принуда не препятства пряко полагането на труд по непрекратеното служебно правоотношение. Настоящият съдебен състав споделя изразеното в решение № 227 от 26.17г.на ВКС по гр.дело № 4488/16г.на ІV г.о.принципно становище,че Прокуратурата на Република България носи отговорност за понесените имуществени вреди в периода от незаконното отстраняване до възстановяването му на работа. В разглеждания случай ищецът е узнал за решението на въззивната инстанция, с което е потвърдена оправдателната присъда на 27.11.15г.и същата е влязла в сила на 27.11.15г.Заявление за възстановяване на работа е подал на 28.12.15г.,въз основа на което е издадена заповед № ЗЦУ-5/6.01.16г.на изп.директор на НАП,с която е отменена заповедта за временно отстраняване на ищеца от длъжност и е разпоредено да се яви на следващия работен ден след връчване на заповедта, в случая 12.01.16г. При тези данни следва да се приеме, че причинна връзка между неоснователното обвинение и пропуснатото трудово възнаграждение е налице, когато упражнената процесуална принуда препятства явяването на наказателно преследвания на работа.В случая Прокуратурата на РБ не може да носи отговорност за несвоевременното възстановяване на работа на ищеца, който е следвало след влизане на присъдата в сила да предприеме съответните действия за възстановяването му на работа, тъй като в противен случай би черпил права от собственото си бездействие. По изложените съображения касационната жалба на Г. Г. следва да бъде оставена без уважение. С оглед изхода на спора на ищеца следва да се присъдят разноските за трите инстанции съобразно уважената част от иска в размер на 1218 лв. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 32 от 22.02.18г., постановено по в. гр. дело № 8/18г. на Пловдивския апелативен съд в частта, с която е уважен иска по чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ за разликата над 6 000 лв до 20 000 лв обезщетение за неимуществени вреди,както и в частта за разноските и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ иска на Г. С. Г. от [населено място], [улица] с ЕГН [ЕГН] против Прокуратурата на Република България за обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление, за което е оправдан, за 14 000 лв /разликата над 6 000 лв до 20 000 лв/. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата обжалвана част. ОСЪЖДА Прокуратура на Република България да заплати на Г. С. Г. сумата 1218 лв разноски за трите инстанции. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.