9 Р Е Ш Е Н И Е № 29 Гр.С.,13.04.2011г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б., Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова Тотка Калчева при секретаря К. А., след като изслуша докладваното от съдия К., т.д.№ 396 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма],[населено място] срещу решение № 1534/07.12.2009г., постановено по гр.д.№ 1253/2009г. от Софийския апелативен съд, с което са отменени решение № 146/17.02.2009г. и решение № 324/07.04.2009г. / за поправка на ОФГ/ по гр.д.№ 1314/07г. на Софийския градски съд и на основание чл.87, ал.3 ЗЗД е развален договорът, сключен на 05.10.2005г. между [фирма] и [фирма], за покупко – продажба на недвижим имот, оформен с нотариален акт № 10, т.VІІІ, рег.№ 9347, дело № 1117/05г. Касаторът поддържа, че решението е недопустимо и неправилно поради нарушаване на материалния закон. Ответникът [фирма],[населено място] оспорва касационната жалба. Производството по делото е образувано по иск на [фирма] срещу [фирма] за разваляне на основание чл.87, ал.3 ЗЗД на договор за покупка – продажба на недвижим имот, сключен с нотариален акт от 05.10.2005г., като ищецът е твърдял, че ответникът – купувач по договора не е изпълнил задължението за заплащане на продажната цена от 126100 лв., което е следвало да се стане на 6 равни вноски, първата - на 10.11.2005г., а последната – на 10.04.2006г. В първото по делото заседание ответникът е изразил становище, че няма вина за неплащането на цената, предложил е изпълнение и е поискал съдът да му определи срок по чл.87, ал.3, изр.2 ЗЗД. Ищецът е възразил срещу възможността да се допусне изпълнение в хода на процеса, тъй като няма интерес от изпълнението, защото цената по нотариалния акт била занижена в сравнение с данъчната оценка на имота. Първоинстанционният съд е приел, че липсва вина на купувача за неизпълнение на задължението за плащане на цената, поради което не са налице предпоставките по чл.87, ал.3 ЗЗД за разваляне на договора. Изложени са съображения, че в през периода, в който и двете дружества – продавач и купувач са управлявани от едно и също физическо лице – Л. Д., управителят на купувача е могъл да изпълни задължението към продавача – дружеството, чийто едноличен собственик на капитала е това физическо лице. Съставът на градския съд е определил едномесечен срок от уведомяването на ответника, в който същият да заплати цената по договора в размер на 126100 лв. Във въззивната жалба продавачът е отказал да приеме плащането на цената в определения от съда срок за изпълнение. Възразил е, че неизпълнената част / в случая 100% / не е незначителна с оглед на интереса му като кредитор, тъй като към момента на предложението на купувача цената на имота се е увеличила 10 пъти и поради продължителната забава на длъжника и с оглед на настъпилите икономически промени в страната изпълнението на задължението е станало изцяло безполезно за него след срока. В с.з. на 24.06.2009г. продавачът е поискал назначаването на експертиза за определяне на пазарната цена на имота към момента на сключването на договора и към датата на предявяване на исковете, “предвид на обстоятелството, че сумата е прекалено ниска и не отразява пазарната цена, което ще накара ответникът да я заплати”. За да постанови обжалваното решение за разваляне на договора за покупко – продажба на основание чл.87, ал.3 ЗЗД, въззивният съд е приел, че купувачът не е изпълнил изцяло задължението си за заплащане на продажната цена. С оглед на продължителността на забавата и настъпилите икономически промени в страната, плащането на договорената цена било изцяло безполезно за продавача, поради което не били налице условията на чл.87, ал.3, пр.посл. ЗЗД за определяне на срок за изпълнение от съда, предвид на липсата на интерес у кредитора от забавеното изпълнение. С определение № 776/18.11.2010г. по т.д.№ 396/10г. ВК, ТК, І отд. допусна касационното обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК за проверка на съответствието на въззивното решение с ППВС № 3/73г. по въпроса: Настъпилите в страната икономически промени и безполезността за продавача да получи уговорената в договора за продажба цена, представляват ли “обстоятелства” по смисъла на чл.87, ал.3, изр.2 ЗЗД, въз основа на които съдът да не може даде на длъжника срок за изпълнение на задължението за плащане? По поставения въпрос съставът на ВКС намира следното: Съгласно Постановление № 3/29.03.1973г. по гр.д.№ 2/1973г. на Пленума на ВС на РБ основен принцип в облигационното право е изпълнението на поетите по договор задължения и постигането на тези реални цели, които страните са преследвали със сключването на договора. Разясненията са в смисъл, че при споровете във връзка с неизпълнението на договорите, следва да се изхожда от възможностите за тяхното изпълнение и да се допуска развалянето им само в случаите, когато неизпълнението е толкова съществено, че прави невъзможно постигането на договореното. Развалянето на двустранните договори поради неизпълнение, когато с тях се прехвърлят вещни права върху недвижими имоти, става по съдебен ред – чл.87, ал.3 ЗЗД, като съдът би могъл да даде допълнителен срок за изпълнение “според обстоятелствата”, ако длъжникът предложи да изпълни в течение на процеса. По тълкуването на понятието “според обстоятелствата” не съществува задължителна за съдилищата практика на ВКС. Въведеният материалноправен въпрос поставя и допълнителни въпроси относно това при преценка на обстоятелствата по чл.87, ал.3, изр.2 ЗЗД трябва ли съдът да изследва интереса на кредитора от закъснялото изпълнение, както и ако първоинстанционният съд предостави срок за изпълнение и задължението бъде изпълнено, въззивният съд обвързан ли е с изводите му относно обсъдените обстоятелства, за да зачете факта на плащане за погасяващ паричното задължение. Искането за определяне на срок за изпълнение по чл.87, ал.3, изр.2 ЗЗД може да е свързано с позоваването от ответника – длъжник на извинителни причини за забавата. Ако ищецът – кредитор не се противопостави, то съдът би могъл да даде срок за изпълнение с оглед на изразената готовност за изпълнение. Кредиторът би могъл да възрази срещу искането, като в този случай, той изявява и отказ да приеме евентуалното забавено изпълнение. Възраженията биха могли да са: оборване на твърденията за наличието на извинителна причина за длъжника за забавата, както и липсата на интерес от забавеното изпълнение. В този случай, съдът се произнася по наведените от страните твърдения и възражения при разпределение на доказателствената тежест – на длъжника – за фактите, от които произтича закъснението и на кредитора – за фактите, изключващи интереса му от изпълнението. Извинителната причина за забавата на длъжника може да е от характер, изключващ отговорността му. Длъжникът би могъл да твърди, че не му е оказано съдействие от кредитора или неоправдано не е прието предложеното изпълнение – забава на кредитора по чл.95 ЗЗД, както и да въведе възражение за неизпълнен договор по чл.90 ЗЗД. При тези хипотези добросъвестността на длъжника би отблъснала претенцията за разваляне на договора, но не и изпълняемостта на задължението. Липсата на интерес за кредитора от изпълнението следва да се основе на обстоятелствата, при които законът, ако няма други уговорки между страните, допуска развалянето на договора без кредиторът да е длъжен да дава срок на длъжника за изпълнение по чл.87, ал.2 ЗЗД. Интересът на кредитора е от значение и с оглед на неизпълнената част – ако същата е незначителна, договорът не се разваля съгласно чл.87, ал.4 ЗЗД, като за определянето от срока по чл.87, ал.3, изр.2 ЗЗД е от значение дали кредиторът има интерес от късното изпълнение на неизпълнената част от задължението. В хипотезите на забава и изпълнение без съдействието на съда относно определянето на срок, кредиторът не е длъжен да приеме забавеното изпълнение, като при евентуален спор относно неприемането, съдът ще изследва наличието на предпоставките, както за забава на длъжника, така и за интереса на кредитора и за възможността му да развали договора без да дава срок за изпълнение. Когато е предявен иск за разваляне на договора по чл.87, ал.3 ЗЗД и допълнителният срок за изпълнение е определен от съда, кредиторът няма право да откаже да приеме забавеното изпълнение, ако възраженията му за липса на интерес са заявени пред съда и счетени за неоснователни. В този случай, съдът зачита погасителния ефект на направеното изпълнение в хода на производството по делото. Ако изпълнение не последва, въпреки предоставената възможност на длъжника, договорът следва да бъде развален. При предложено изпълнение от длъжника и определяне на срок за изпълнение, извършената преценка за обстоятелствата по чл.87, ал.3, изр.2 ЗЗД от първоинстанционния съд не обвързва въззивния съд. Във въззивното производство наличието на обстоятелствата, които позволяват предоставяне на срок за изпълнение подлежи на проверка по жалба на кредитора. Съвпадането на изводите на първоинстанционния и на въззивния съд по прилагането на разпоредбата на чл.87, ал.3, изр.2 ЗЗД за конкретния случай и направеното изпълнение в течение на процеса, са основания за отхвърляне на иска. Решението на въззивния съд, че не са налице обстоятелства по чл.87, ал.3, изр.2 ЗЗД, дава право на кредитора да откаже да приеме закъснялото изпълнение. Паричните задължения, каквото е задължението за заплащане на цената по договор за продажба, налагат специфични разрешения при определянето на срок за изпълнение по чл.87, ал.3, изр.2 ЗЗД. При паричните задължения не съществува нито виновна, нито невиновна трайна обективна или субективна невъзможност за изпълнение, както и временна невъзможност на изпълнение – чл.81, ал.2 ЗЗД. Длъжникът, който не е престирал на уговорения срок е в забава и отговоря за последиците от забавеното изпълнение. Освобождаването от последиците на забавата следва да се осъществи по правилото на чл.97, ал.1, изр.2 ЗЗД. В този смисъл, кръгът на извинителните причини за длъжника, които да представляват обстоятелства за определяне на срок по чл.87, ал.3, изр.2 ЗЗД е стеснен. Възможни извинителни причини биха могли да бъдат: погрешно посочена банкова сметка от кредитора, по която е постъпила дължимата парична сума, но за грешката длъжникът узнава впоследствие, депозиране на парите по сметка, но неосъществено уведомяване на кредитора от лицето, което извършва тази дейност по закон /например пощенски оператор/ или по уговорка между страните. Добросъвестността в такива случаи произтича от предложеното изпълнение, но липсата на погасителен ефект се дължи на обстоятелства не във властта и волята на длъжника, а на действия на кредитора или на трети лица, оказващи съдействие при изпълнението. Заявеният отказ на кредитора да приеме закъснялото изпълнение и противопоставянето му срещу това да се определи допълнителен срок за изпълнение, не би могло да се основе на невъзможност за изпълнение по смисъла на чл.87, ал.2, пр.1 ЗЗД. По правило договорът за продажба на недвижим имот не е фикс-сделка съгласно чл.87, ал.2, пр.3 ЗЗД, освен ако страните не са му придали характер на такъв и плащането на цената е следвало да стане непременно в уговорения срок. Кредиторът би могъл да заяви, че с оглед на забавата изпълнението е станало безполезно за него – чл.87, ал.2, пр.2 ЗЗД. От значение за безполезността е липсата на интерес за кредитора да получи изпълнение със закъснение. Променените цени на недвижимите имоти, когато средната пазарна цена се повишила след сключването на договора, не са определящо обстоятелство за безполезност на изпълнението, предвид на факта, че договорът може да е бил сключен на цена под обичайната пазарната цена на имоти от същия вид. Кредиторът би могъл да заяви, че неизпълнената част не е незначителна с оглед на интереса му – чл.87, ал.4 ЗЗД. При частично изпълнение въпросът за интереса би представлявал съпоставка между изпълнената и неизпълнената част на паричното задължение. При пълно неизпълнение на парично задължение, незначителност, от гледна точка на съразмерност, не съществува. По изложените съображения на поставения материалноправен въпрос съставът на ВКС, ТК, І отд. отговаря в следния смисъл: “Обстоятелства” по смисъла на чл.87, ал.3, изр.2 ЗЗД, въз основа на които съдът, разглеждащ иск по чл.87, ал.3 ЗЗД, може да даде на длъжника срок за изпълнение на парично задължение са: наличието на извинителна причина за забавата и ако такава е установена - интерес на кредитора от късното изпълнение. Извинителната причина може да изключва отговорността за забава или да се изразява във факти и обстоятелства, които са довели до забавата, но са настъпили от действия на кредитора или на трети лица, оказващи съдействие /по закон или по уговорка между страните/ при осъществяване на предложеното изпълнение. Липсата на интерес на кредитора, отказващ да приеме изпълнението, се преценява с оглед наличието на обстоятелства от кръга на посочените в нормата на чл.87, ал.2 ЗЗД или на значителност на неизпълнената част от задължението - по аргумент от чл.87, ал.4 ЗЗД. Определеният от съда срок по чл.87, ал.3, изр.2 ЗЗД, обвързва кредитора, който не може да откаже да приеме изпълнението, ако актът на съда се ползва със стабилност. Безполезността за продавача да получи изпълнение и настъпилите в страната икономически промени следва да се обвързани с конкретни твърдения и биха препятствали предоставянето на срок по чл.87, ал.3, изр.2 ЗЗД за плащане на уговорената в договора за продажба цена, само ако с оглед на интереса на кредитора неизпълнението може да се определи като значително, но не и ако липсата на интерес се основава на промяна в средните пазарни цени на недвижимите имоти, настъпила след сключването на договора. По същество на касационната жалба. Касаторът поддържа, че въззивното решение е недопустимо съгласно чл.281, т.2 ГПК, тъй като въззивната жалба е подадена от адв.К., упълномощена от управителя на [фирма] – Л. Д., но към момента на депозирането й едноличен собственик на капитала е лицето Н. Д., която е управител на дружеството, считано от 23.02.2009г. Съставът на ВКС, ТК, І отд. намира, че не е налице соченото основание за касационно обжалване. Въззивната жалба е подадена и подписана от упълномощен адвокат от въззивника, чрез представителя му съгласно чл.32, ал.1 и чл.30, ал.1 ГПК. Пълномощното има сила до завършването на делото във всички инстанции – чл.34, ал.4 ГПК и представителната власт на пълномощника не се прекратява, ако е настъпила промяна в лицето, което по закон или според устройствените правила представлява юридическото лице. Липсват данни пълномощното да е оттеглено, като във въззивното производство е участвал като пълномощник и адв.П., упълномощен от новия управител – Д.. Неоснователно е въведеното основание за отмяна на въззивния акт съгласно чл.281, т.3, пр.3 ГПК. Според касатора изводите на инстанцията по същество за виновно неизпълнение на поетото договорно задължение за заплащане на продажната цена и за липсата на основания за определяне на срок за изпълнение по чл.87, ал.3, изр.2 ЗЗД са неправилни. Настоящият съдебен състав на ВКС изложи съображенията си по поставения материалноправен въпрос и с оглед на неговия отговор, приема, че въззивното решение е правилно като краен резултат. Налице са предпоставките за разваляне на двустранния договор поради неизпълнение на задължението за заплащане на цената в уговорения срок. Задължението е парично и купувачът е в забава от определените в договора дни за плащане на отделните вноски. Към датата на предявяване на иска по чл.87, ал.3 ЗЗД цената изцяло не е платена. Неоснователно е възражението на купувача за освобождаване от отговорност поради липса на вина за неизпълнението. Действително към датата на сключване на договора 05.10.2005г. управител на дружеството купувач е Л. Д., който е упълномощен от едноличния собственик на капитала Джеджо К. Б. да извърши всички необходими действия във връзка със закупуването на процесния имот – пълномощно от 05.10.2005г., както и да оперира със сумите по сметките на дружеството – пълномощно от 27.08.2004г. Лицето Л. Д. е едноличен собственик на капитала и управител на дружеството – продавач до 08.05.2007г. Въвеждането на тези факти от ответника представлява позоваване на причини, изключващи отговорността му за неизпълнението поради действия на трети лица. Длъжникът не отговоря за действията на трети лица, но само ако същите са участвали в облигационното отношение без негово знание и без да им е възложено да извършват действия по изпълнението. Задължението за заплащане на цената е на дружеството – купувач. Неговият представител - вписваният в търговския регистър управител и пълномощник по договора за продажба, е следвало да извърши действията по сключване и изпълнение на договора. Неизпълнението на задълженията на страната, когато вина за това има представителят й или ако последният не е положил дължимата грижа, не освобождава длъжника от отговорност пред кредитора. При неизпълнение на възложените действия доверителят има право на обезщетение за вреди от представителя. По тези съображения обстоятелството, че действия по изпълнението на паричното задължение не са предприети от управителя и пълномощник на дружеството – купувач не изключва вината на длъжника, поради което същият отговоря за неизпълнението. Същите факти – осъществяваното управление на дружеството – купувач са въведени и като обстоятелства по смисъла на чл.87, ал.3, изр.2 ЗЗД за определяне от съда на срок за изпълнение на задължението в течение на производството по иска. Според възприетото с настоящото решение тълкуване на обстоятелства, при които съдът би могъл да бъде определи допълнителен срок за изпълнение при противопоставяне от кредитора, на изследване подлежи наличието на извинителна причина за длъжника за забавата и ако такава съществува – и интерес на кредитора от късното изпълнение. Не са налице извинителни причини за забавата, тъй като в срока за изпълнение не е предложено плащане на нито една от вноските от продажната цена. От показанията на разпитаните от първоинстанционния съд свидетели се установява, че лицето Джеджо К. Б. - едноличен собственик на капитала на дружеството – купувач е знаело за съществуващото задължение, но въпреки неизпълнението не е предприело действия по погасяването му. След освобождаването на управителя, купувачът не е предложил да изпълни, за да се прецени, че евентуалните вътрешни отношения между собственик и управител, който е и собственик на дружеството - продавач са били причина за закъснението. В този смисъл, забавата е резултат на бездействието, не само на лицето, което е натоварено от купувача с изпълнението на задължението, но и на самия длъжник, който не е предложил изпълнение и няма извинителни причини от категорията на тези, които биха представлявали обстоятелства по смисъла на чл.87, ал.3, изр.2 ЗЗД за определяне на срок за изпълнение. На това основание допълнителен срок за изпълнение не следва да се определя, както и да се обсъждат твърденията и доводите на ищеца по иска за липса на интерес от късното изпълнение. Изпълнението на задължението в срока по чл.87, ал.3, изр.2 ЗЗД, който неправилно е определен от първоинстанционния съд, не е прието от кредитора, поради което няма погасителен ефект. Решението на въззивния С. апелативен съд за разваляне на договора поради неизпълнение е правилно като краен резултат, но не и по изложените в същото съображения. Изводът за безполезност за продавача да получи договорената цена поради настъпилите икономически промени в страната не е мотивиран, включително и чрез обсъждане на доводите на кредитора и на доказателствата по делото. На основание чл.293, ал.1, пр.1 ГПК въззивното решение следва да се остави в сила. Право на разноски за настоящата инстанция има ответникът, поради което касаторът следва да му заплати сумата от 4510 лв. за адвокатско възнаграждение по договор от 27.01.2011г. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1534/07.12.2009г., постановено по гр.д.№ 1253/2009г. от Софийския апелативен съд. ОСЪЖДА [фирма],[населено място], [улица], да заплати на [фирма],[населено място], ул.”М к” № 2А, сумата от 4510 лв. /Четири хиляди петстотин и десет лв./ - разноски за касационното производство. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.