О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 290 София, 04.06.2020 г. В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи май две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 1183 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 458 от 30.12.2019 г. по в. гр. д. № 489/2019 г. на Софийски окръжен съд е потвърдено решение № 45 от 19.03.2019 г. по гр. д. № 460/2018 г. на РС Самоков, в частта, с която е допусната делба на апартамент № ..... на първи етаж от жилищна сграда в [населено място], [улица]; гараж № ..... с площ от 14,50 кв. м. в същото дворно място, мазета № ..... и № ..... с обща застроена площ от 15,02 кв. м. и два броя подземни мазета № ..... и № ..... с обща площ от 15,02 кв. м., неописани в документа за собственост, както и в частта, с която е отхвърлен искът за делба на дворното място, съставляващо поземлен имот с идентификатор ..... по КККР на [населено място], УПИ VIII-..... от кв. ..... по регулационния план. Делбата на изброените обекти е допусната между В. К. С. и Е. К. У., при равни квоти.
Съдът е приел е, съсобствеността между страните върху изброените обекти произтича от наследяване от родителите им К. Т. У., починал на 06.04.1998 г. и Й. А. У., починала на 21.06.2014 г., които са били собственици на процесните имоти. Делбата на дворното място е недопустима, тъй като в имота съществува етажна собственост и мястото представлява обща част по смисъла на чл.38 ЗС. Освен съсобствените обекти, в сградата съществуват и обекти, които са изключителна собственост на ответника Е. У. – втори етаж на жилищната сграда с принадлежащото му мазе № ....., както и гараж № ..... . Прието е също, че ищцата не е направила искане за делба на таванския етаж, затова първоинстанционният съд не е допуснал процесуални нарушения, като не е дал указания за разпределяне на доказателствената тежест за този обект.
Срещу въззивното решение са подадени две жалби от В. К. С. – вх. № 1467 от 17.02.2020 г., чрез пълномощника Т. П. и вх. № 1521/19.02.2020 г., чрез пълномощника адв. Е. А..
Жалбоподателката вменява на съда допускането на множество процесуални нарушения, като счита, че именно поради тях не е установен действителният обем на съсобственост между страните и не е допусната делба на второстепенна сграда в имота с площ 49,8 кв. м. и на таванско помещение, преустроено в жилище. Позовава се на практика на ВКС, свързана с посочените от нея процесуални нарушения. Освен това поставя под съмнение извода на въззивния съд, че дворното място представлява обща част по смисъла на чл.38, ал.1 ЗС и не подлежи на делба. Но дори да се приеме, че мястото е обща част, то съдът бил длъжен да допусне делбата на апартамента и гаража ведно с припадащите се идеални части от мястото, което той не е сторил. Освен това счита, че съдът не е установил действителната площ на допуснатите до делба обекти и принадлежности.
Към втората касационна жалба има изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което са формулирани следните въпроси по чл.280, ал.1 ГПК:
1. Когато се допуска до делба отделен обект в етажна собственост – апартамент в съсобствена триетажна сграда, следва ли да се допусне до делба дворното място, в което е построена сградата, съобразно припадащите се на съделителите идеални части и приложима ли е в този случай забраната на чл.38 ЗС; 2. Доколкото искът за делба е на УПИ, следва ли съдът да вземе предвид съществуването на второстепенна сграда в имота и да изследва данните за собствеността й, за да извърши преценка за допустимостта на делбата на терена, въпреки че самата сграда не е била посочена като обект на делба в исковата молба; 3. Следва ли съдът да допусне делба на второстепенна сграда, която е построена в отклонение на издадените строителни книжа и съсобствениците на земята са съсобственици по приращение на всички подобрения в нея; 4. Следва ли да бъдат идентифицирани като площ и размери допуснатите до делба гараж и мазета в първата фаза на делбата, които имат значение на принадлежности към главната вещ, с оглед коректното установяване на имотите и обектите, допуснати до делба между съделителите; 5. Последващи преустройства в гаража и мазетата следва ли да се вземат предвид при допускане на делбата на имота
По първия въпрос се поддържа основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, а по останалите – по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът в производството Е. К. У. оспорва жалбата. Счита, че искането за допускане на делба и на други обекти, непосочени в исковата молба, е преклудирано, а освен това с отговора на въззивната жалба той представил документи, че тези обекти са негова собственост, тъй като са изградени въз основа на отстъпено право на строеж от родителите му. Счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
Касационните жалби на В. С. са процесуално допустими, тъй като са подадени в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд по иск по иск за делба, което е в обхвата на касационния контрол, независимо от цената на иска.
Не е налице противоречие между въззивното решение и посочената в първата жалба практика на ВКС, свързана с прилагането на чл.146 ГПК /изготвянето на доклад от първоинстанционния съд и правомощия на въззивния съд при пропуски в доклада/, чл.235, ал.2 ГПК /обсъждането на доказателствата, възраженията и доводите на страните/, чл.269 ГПК /за правомощията на въззивния съд при нищожно, недопустимо и неправилно решение/; чл.341, ал.2 и чл.342 ГПК /за правото на ответниците по иск за делба в първото заседание да включат в делбената маса и други имоти, както и да заявят възражения/; чл.344 ГПК /съдържание на решението по допускане на делбата/. Тези общи оплаквания жалбоподателката свързва с обстоятелството, че съдът не се е произнесъл с диспозитив за допускане до делба второстепенна сграда в имота и тавански етаж, преустроен в жилище. При положение, че самата жалбоподателка, която е била ищец по делото, не е поискала делба на тези обекти, нито пък ответникът е поискал включването им в делбената маса по реда на чл.341, ал.2 ГПК, съдът не може да бъде обвиняван, че не е дал нужните указания за разпределяне на доказателствената тежест по отношение на собствеността на тези обекти и че не ги е допуснал до делба. Съдът няма служебно задължение да установява кои са всички съсобствени имоти на страните по делото и да ги включва в делбената маса. Още повече, че по отношение на таванския етаж на процесната сграда ответникът е представил нотариален акт № ...../12.07.1996 г., с който неговите родители, тогава съсобственици с него на дворното място, са му учредили правото на надстрояване на втория етаж, при което да преустрои тавана в самостоятелно жилище и да стане негов собственик. Изцяло неотносимо към спора по настоящото дело е решение № 296/29.06.2011 г. по гр. д. № 990/2010 г. на ВКС, I-во г.о., което разглежда статута на тавански етаж, изграден като обща част по предназначение на сграда – етажна собственост. Решението не разглежда хипотеза като настоящата, при която за преустройството на таванския етаж е учредено право на строеж от другите етажни собственици. По отношение на второстепенната сграда процесуалният представител на жалбоподателката в първоинстанционното производство изрично е заявил, че не оспорва правата на ответника върху нея. При липсата на изрично искане за включване на тази постройка в делбената маса и при данните, че в имота съществува етажна собственост, неотносимо към спора по делото е и решение № 270/18.10.2011 г. по гр. д. № 1232/2010 г. на ВКС, което третира въпроса за приращенията в съсобствено дворно място. По настоящото дело съдът не се е занимавал с въпроса дали сградата е приращение към земята или не, тъй като тя не е била предмет на делото.
По отношение на дворното място – данните по делото сочат, че процесната сграда е строена при условията на групов строеж, като след приключването му са издадени нотариални актове за собственост върху отделните обекти, строени при груповия строеж, както следва – за първия етаж и за гараж № ..... – на родителите на страните, а за втория етаж и гараж № ..... – на ответника Е. У.. При това положение следва да се приеме, че и дворното място е било съсобствено между родителите и сина, за да може да бъде реализиран груповият строеж. При тези данни изводът на въззивния съд, че дворното място има характер на обща част по смисъла на чл.38 ЗС, е в съответствие с практиката на ВКС, тъй като в мястото е възникнала етажна собственост при построяване на сградата и възникване на отделна собственост върху обектите в нея. Решение № 106 от 05.11.2018 г. по гр. д. № 3161/2017 г. на ВКС, I-во г.о., е неотносимо към спора по настоящото дело, тъй като разглежда различна хипотеза – когато не всички собственици на застроен имот притежават отделни сгради или обекти в сгради, построени в имота. По настоящото дело при възникване на етажната собственост отделните съсобственици на дворното място са притежавали самостоятелни обекти в него и към този момент, който е релевантния, правата на собствениците съответстват на приетото в посоченото решение на ВКС. По същите съображения не е налице противоречие между въззивното решение и посоченото във втората касационна жалба решение № 71 от 25.05.2017 г. по гр. д. № 3936/2016 г. на ВКС, I-во г.о., в което е разгледана хипотеза, различна от тази по настоящото дело, тъй като там собственикът на около 1/3 от дворното място не е притежавал самостоятелен обект в сградата или съсобственост в такъв обект, т.е. съсобствеността върху дворното място не се е определяла от правилото на чл.40, ал.1 ЗС, както ако мястото беше обща част.
По изложените по-горе съображения не следва да се допуска касационно обжалване и по втори и трети въпрос от втората касационна жалба на В. С., свързани с второстепенната постройка. В случая недопустимостта на делбата на терена се определя не от наличието или липсата на самостоятелна собственост върху тази постройка, а от обстоятелството, че основната сграда в имота има статут на етажна собственост. От значение е и обстоятелството, че в първоинстанционното производство има изрично признаване от ищцата на правата на ответника върху тази постройка, изградена въз основа на строително разрешение на неговото име. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по четвъртия въпрос в изложението към втората касационна жалба, свързан с определяне на точната площ на допуснатите до делба обекти. От една страна според трайната практика на ВКС площта не е решаващ индивидуализиращ белег на един имот, а от друга страна няма пречка във втората фаза на делбата действителната площ да се посочи в съдебния акт въз основа на експертиза, каквато в случая е приета.
Не следва да се допуска касационно обжалване и по петия въпрос, тъй като той е фактически а не правен, а освен това е неясен, тъй като не е уточнено за какви преустройства в гаража и мазетата е питането, както и кога са извършени.
Касационното обжалване следва да се допусне по първия въпрос в изложението към втората касационната жалба.
Първият въпрос поставя питането дали съдът е длъжен да посочи припадащите се идеални части от дворното място, когато то е обща част и се допуска делба на един или няколко от самостоятелните обекти в сградата – етажна собственост. Въпросът е обуславящ по смисъла на т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, с това уточнение, че засяга сграда-етажна собственост, а не съсобствена сграда, както неточно е поставен въпросът. В настоящия случай съдът е пропуснал да посочи в решението, с което допуска до делба жилището в първия етаж от процесната сграда и гараж № ....., припадащите се към тях идеални части от дворното място, за което изрично е приел, че представлява обща част. По този начин въззивният съд е действал в противоречие с посочената от жалбоподателката практика на ВКС – решение № 309/18.11.2011 г. от 18.11.2011 г. по гр. д. № 215/2011 г. на ВКС, II-ро г.о.; решение № 89 от 19.07.2013 г. по гр. д. № 588/2012 г. на ВКС, I-во г.о.; решение № 71 от 25.05.2017 г. по гр. д. № 3936/2016 г. на ВКС, I-во г.о.; решение № 279 от 20.06.2011 г. по гр. д. № 915/2010 г. на ВКС, I-во г.о. и решение № 241 от 18.01.2017 г. по гр. д. № 2440/2016 г. на ВКС, I-во г.о.
Касационно обжалване следва да се допусне и служебно поради възникнало съмнение за допустимост на въззивното решение в частта, с която е допусната делба на гараж № ..... и мазетата в партерния етаж на процесната сграда. Във въззивната инстанция е приета експертиза, която сочи, че съсобственият гараж № ....., както и гараж № ....., собственост на ответника, са обединени в един общ магазин. Освен това част от мазе № ....., допуснато до делба, е преустроено в санитарен възел, а остатъкът от това мазе, както и мазе № ....., също допуснато до делба, и мазе № ....., собственост на ответника, са обединени в едно общо помещение. Въпреки тези преустройства, ищцата В. С., жалбоподател във въззивното производство, е поддържала искането си да се допусне до делба гараж № ....., който не съществува като самостоятелен обект, и мазета № ..... и № ..... в приземния етаж, които също не съществуват като самостоятелни обекти. Следва да се прецени дали при тези данни исковата молба е редовна и дали съдът е постановил допустимо решение по нея.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 458 от 30.12.2019 г. по в. гр. д. № 489/2019 г. на Софийски окръжен съд.
УКАЗВА на жалбоподателката в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 50лв. и в същия срок да представи по делото доказателства за внасяне на таксата, в противен случай жалбата ще бъде върната.
Делото да се докладва за насрочване след представяне на доказателства за внесена държавна такса.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|