О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е   № 508   гр. София, 06.07.2010 година                 ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на пети юли през две хиляди и десета година в състав:                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:  РОСИЦА КОВАЧЕВА                                               ЧЛЕНОВЕ:  ЛИДИЯ ИВАНОВА                                                                       ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА   като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 281  по описа за 2010г.   Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Р” ООД, гр. С. чрез процесуалния представител юрисконсулт Г. А. П. срещу определение № 81 от 26.01.2010г. по ч. гр. д. № 12/2010г. на Плевенски окръжен съд, гражданска колегия, ІІІ състав, с което се потвърждава разпореждане № 4* от 27.11.2009г. по ч. гр. д. № 6353/2009г. на Плевенски районен съд, ІІ граждански състав, с което е отхвърлено като неоснователно заявление вх. № 13003/18.11.2009г. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, подадено от „Р” ООД, гр. С. против М. И. Д. като Е. „Ю”, гр. С., община П. и Н. Ф. Д. от гр. С., община П. за заплащане на сумата 1 409,25 евро въз основа на нотариално заверен договор за финансов лизинг от 24.06.2008г. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно. Допускането на касационно обжалване на съдебния акт е обосновано с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК – съдът се е произнесъл по съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси, решени в противоречие с постоянната практика на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: дали процесният лизингов договор, ведно с всички приложения към него, които са неразделна част от същия /погасителен план и общи условия/, съдържа нотариална заверка от нотариус и дали представлява годно изпълнително основание по смисъла на чл. 417, ал. 3 ГПК; въпросът за реда и начина на доказване съществуването на изпълняемо право и годността на документа в заповедното производство; следва ли кредиторът да докаже отрицателния факт на неплащане от длъжника. Частният жалбоподател моли определението да бъде обезсилено като недопустимо и делото върнато на въззивния съд, евентуално да бъде отменено и да бъдат издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Ответниците М. И. Д. като Е. „Ю”, гр. С., община П. и Н. Ф. Д. от гр. С., община П. не изразяват становище по частната касационна жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди инвокираните доводи и прецени данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен едноседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. За да потвърди разпореждането на Плевенски районен съд, въззивният съд е приел, че договорът за лизинг с нотариална заверка на подписите на страните не установява наличие на конкретни по размер задължения на лизингополучателя по смисъла на чл. 417, т. 3 ГПК, тъй като в договора липсва изрично посочен размер на лизинговите вноски и техния падеж и изрично посочен размер на дължимата неустойка при развалянето му. Изложени са съображения, че представените допълнителни писмени доказателства, които не са с нотариална заверка на подписа /приложение № 1 към договора – погасителен план, общите условия, приемо-предавателния протокол, предизвестието за прекратяване на договора/ установяват възникване на задължения на лизингополучателя в претендираните размери, но след като договорът не съдържа конкретизирано по размер задължение на същия към заявителя, не са налице основанията по чл. 417, т. 3 ГПК за издаване на заповед за изпълнение. Допускането на касационното обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за спора, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Предвид изложението на частния жалбоподател и данните по делото релевантният за спора материалноправен въпрос е: дали процесният лизингов договор заедно с приложенията - неразделна част от него /погасителен план и общи условия/ представляват годно изпълнително основание по смисъла на чл. 417, т. 3 ГПК. Посоченият въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС, съгласно която, за да бъде издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК съдът следва да извърши проверка дали представеният документ, на който се основава вземането, е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Поради това въззивното определение следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Неправилен е изводът на въззивната инстанция за липсата на основанията по чл. 417, т. 3 ГПК за издаване на заповед за изпълнение, тъй като договорът за лизинг с нотариална заверка на подписите на страните не установява наличие на конкретни по размер задължения на лизингополучателя. Необосновано решаващият съдебен състав е приел, че представените допълнителни писмени доказателства /приложение № 1 към договора – погасителен план и общите условия/ не са с нотариална заверка на подписа. Плевенски окръжен съд е следвало да съобрази, че съгласно договора за финансов лизинг на ППС с остатъчна стойност № 012986-RF-001/24.06.2008г. приложение № 1 към договора – погасителен план и общите условия за финансов лизинг са неразделна част към него и че същите са заверени от нотариус П. Ц. , № 4* с район на действие РС Плевен. Съгласно чл. 20, ал. 1 от Наредба № 32 на Министерство на правосъдието за служебните архиви на нотариусите и нотариалните кантори, когато се удостоверява документ, който съдържа повече от един лист, удостоверяването се извършва като всеки два листа се скрепят с подписа и печата на нотариуса най-малко на две места. Когато приложенията към един договор – неразделна част от него са оформени от нотариуса по този начин и на последната страница от договора са удостоверени подписите на страните върху документа, се счита, че нотариалната заверка на подписите се отнася и за приложенията към договора като неразделна негова част. Поради обстоятелството, че приложение № 1, приложение № 2,общата тарифа, декларация по чл. 4, ал. 7 от ЗМИП и общите условия на „Р” ООД за финансов лизинг са оформени по посочения начин, следва да се приеме, че същите са част от договора за финансов лизинг и нотариалната заверка на подписите се отнася и за тях. Съгласно разпоредбата на чл. 418, ал. 3 ГПК, когато според представения документ изискуемостта на вземането е в зависимост от изпълнението на насрещно задължение или от настъпването на друго обстоятелство, изпълнението на задължението или настъпването на другото обстоятелство трябва да бъдат удостоверени с официален или с изходящ от длъжника документ. В настоящия случай е налице втората хипотеза, тъй като заплащането на лизинговите вноски е в зависимост от предаването на лекия автомобил, което е удостоверено от двустранно подписания от страните по договора на 26.06.2008г. приемо-предавателен протокол. Налице са предпоставките на чл. 417, т. 3 ГПК за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу М. И. Д. като Е. „Ю”, гр. С., община П. и Н. Ф. Д. от гр. С., община П. за посочените в т. 14 от заявлението четири лизингови вноски №№ 7* и 10 с падеж съответно 01.01.2009г., 01.02.2009г., 01.03.2009г. и 01.04.2009г. в размер съответно 199,83 евро, 199,99 евро, 200,15 евро и 200,31 евро или общо 800,28 евро със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението – 12.11.2009г. до окончателното плащане. По отношение на претендираната неустойка за разваляне на договора искането за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417, т. 3 ГПК е неоснователно. Изискуемостта на вземането за неустойка по чл. 29.1.3. от общите условия за финансов лизинг е в зависимост от разваляне на договора. Съгласно чл. 418, ал. 3 ГПК настъпването на това обстоятелство трябва да бъде установено с официален или с изходящ от длъжника документ, каквито документи не са представени от заявителя. Приложените към заявлението писма и покани изхождат от „Р” ООД, а не от длъжника и нямат характер на официален документ. Поради изложените съображения се налага изводът, че определението на въззивния съд и разпореждането на първоинстанционния съд следва да се отменят в частта за сумата 800,28 евро и да се издадат заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу М. И. Д. като Е. „Ю”, гр. С., община П. и Н. Ф. Д. от гр. С., община П. за посочената сума със законната лихва, считано от 12.11.2009г. до окончателното плащане, както и за сумата 56,86 – разноски по делото за всички съдебни производства. В останалата част определението е правилно и следва да бъде оставено в сила. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК на заявителя следва да се присъди възнаграждение за юрисконсулт в размер 467,83 лв. за двете инстанционни производства. Мотивиран от горното, В. касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение   О П Р Е Д Е Л И :   ОТМЕНЯ определение № 81 от 26.01.2010г. по ч. гр. д. № 12/2010г. на Плевенски окръжен съд, гражданска колегия, ІІІ състав и разпореждане № 4* от 27.11.2009г. по ч. гр. д. № 6353/2009г. на Плевенски районен съд, ІІ граждански състав в частта за сумата 800,28 евро и вместо това постановява: ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ на основание чл. 417, т. 3 ГПК и ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ЛИСТ за плащане от М. И. Д. като Е. „Ю”, гр. С., община П., ул. „Х” № 12А и Н. Ф. Д. от гр. С., община П., ул. „Х” № 12 на „Р” ООД, гр. С., ул. „Н” № 1* на сумата общо 800,28 евро /осемстотин евро и двадесет и осем цента/, представляваща лизингови вноски №№ 7* и 10 с падеж съответно 01.01.2009г., 01.02.2009г., 01.03.2009г. и 01.04.2009г. по договор за финансов лизинг на ППС с остатъчна стойност № 012986-RF-001/24.06.2008г., заедно със законната лихва върху сумата, считано от 12.11.2009г. до окончателното плащане, както и на основание чл. 78 ГПК сумата 56,86 лв. /петдесет и щест лева и осемдесет и шест стотинки/ – разноски за всички съдебни производства и сумата 467,83 лв. /четиристотин шестдесет и седем лева и осемдесет и три стотинки/– възнаграждение за юрисконсулт. ВРЪЩА делото на Плевенски районен съд за изготвяне на заповедта за изпълнение. ОСТАВЯ В СИЛА определение № 81 от 26.01.2010г. по ч. гр. д. № 12/2010г. на Плевенски окръжен съд, гражданска колегия, ІІІ състав в останалата част. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: 1.   2.