Р Е Ш Е Н И Е
№ 30
София, 15.04.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на … седемнадесети февруари…… две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТАТЯНА КЪНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА
БИСЕР ТРОЯНОВ
при участието на секретаря ……ГАЛИНА ИВАНОВА …… и на прокурора …ИВАЙЛО СИМОВ ………. изслуша докладваното от съдия Кънчева касационно дело..№ 987 .. по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Касационното производство е второ по ред. Образувано е по повод жалби от подсъдимите Д. С. З., А. П. П. и Г. С. Т., подадени чрез защитниците им, срещу решение № 260022/ 13.10.2020 г. по внохд № 152/20 г. на Пловдивския апелативен съд.
В жалбите се релевират нарушения по трите касационни основания. Подсъдимите искат да бъдат оправдани, алтернативно да се намали размера на наложените им наказания.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура намира жалбите за неоснователни.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт, установи следното:
С присъда № 60/ 08.11.2017 г. по нохд № 919/ 2016 г. Пловдивският окръжен съд признал подсъдимите за виновни както следва:
Подсъдимите З. и П. в това, че на 29.03.2013 г. в съучастие като съизвършители придобили от подс. Г. Т. 177 бр. монети, представляващи културна ценност по смисъла на чл. 7 ал.1 и чл. 53 т.1 от ЗКН, които не са идентифицирани и регистрирани по реда на чл. 97 ал.3, ал.7 и ал.8 от ЗКН, вр. чл.4 ал.1 от Наредба № Н-3/ 03.12.2009 г. за реда за извършване на идентификация и водене на регистъра на движими културни ценности, всички на обща стойност 9000 лв. и на основание чл. 278а, ал.2, вр. ал.1, вр. чл. 20 ал.2 от НК са осъдени на две години лишаване от свобода и глоба в размер на 5000 лв. Оправдани са за част от инкриминираните текстове от специалното законодателство по ЗКН и Наредбата.
Подс. З. е признат за виновен и в това, че на същата дата държал повече от три археологически обекта - в себе си, в [населено място] и в л.а. „Ауди- А6“ 19 бр. археологически обекта и в съучастие с подс. П. в [населено място] още 177 археологически обекта, които не са идентифицирани и регистрирани по съответния ред, или общо 196 бр. на стойност 25510 лв., поради което и на основание чл. 278 ал.6 пр.3, вр. чл. 20 ал.2 от НК е осъден на три години лишаване от свобода и глоба в размер на 9000 лв. На осн. чл. 23 от НК е определено общо наказание три години лишаване от свобода, условно, с пет годишен изпитателен срок и глоба в размер на 9000 лв. Оправдан е за част от инкриминираните текстове от специалното законодателство по ЗКН и Наредба № Н-3/ 03.12.2009 г.
Подс. П. е признат за виновен и в това, че на същата дата държал повече от три археологически обекта- в [населено място] 45 археологически обекта и в съучастие в подс. З. в [населено място] още 177 археологически обекта, които не са идентифицирани и регистрирани по съответния ред, или общо 222 бр. на стойност 19 795 лв., поради което и на основание чл. 278 ал.6, пр.3, вр. чл. 20 ал.2 от НК е осъден на три години лишаване от свобода и глоба в размер на 9000 лв. На осн. чл. 23 от НК е определено общо наказание от три години лишаване от свобода, условно, с пет годишен изпитателен срок и глоба в размер на 9000 лв. Оправдан е за част от инкриминираните текстове от специалното законодателство по ЗКН и Наредбата.
Подсъдимият Т. е признат за виновен в това, че на 29.03.2013 г. в [населено място] отчуждил 177 бр. археологически обекти, представляващи културна ценност, които не са идентифицирани и регистрирани по реда на чл. 97 ал.3, 7 и 8 от ЗКН, вр. чл. 5 ал.1 от Наредба № Н-3/ 03.12.2009 г. и на осн. чл. 278а ал.1 пр.2 от НК е осъден на две години лишаване от свобода и глоба в размер на 5000 лв., като е оправдан за част от текстовете на специалното законодателство. Признат е за виновен и в това, че на същата дата държал в дома си в [населено място] метал-детектор „M.“ G. 5000, слушалки „ K.. сom UR- 30“, 2 бр. ръкавици и литиево- йонна батерия контейнер за метал-детектора, за които знае, че са предназначени и послужили за търсене на археологически обекти, поради което и на осн. чл. 277а ал.7 от НК е осъден на една година лишаване от свобода. На осн. чл. 23 от НК е определено общо наказание две лишаване от свобода, условно, с четири годишен изпитателен срок и глоба в размер на 5000 лв.
С решение № 119/ 20.06.2019 г. по внохд № 687/17 г. Пловдивският апелативен съд потвърдил присъдата. С решение № 215/ 06.04.2020 г. по к.д. № 914/2019 г. Върховният касационен съд, III н.о. отменил решението и върнал делото за ново разглеждане от въззивния съд.
По повод подаден въззивен протест и жалби от подсъдимите, вторият въззивен състав постановил обжалваното по настоящото дело решение, с което изменил присъдата. Оправдал П. и З. да са осъществили престъпленията по чл. 278 ал.6 от НК и по чл. 278а от НК в нарушение на нормата на чл. 97 ал.3, 7 и 8 от ЗКН и ги осъдил за допуснато нарушение на чл. 4 ал.2 и 3 от Наредба № Н-3/09 г. Оправдал подс. П. за държане на 17 бр. археологически обекти в [населено място]. Намалил наказанията на всеки от подсъдимите, включително на определените на осн. чл. 23 от НК общи наказания. Така подсъдимите З. и П. са осъдени на по две години лишаване от свобода и глоба в размер на по 5000 лв. , а подс. Т.- на една година и осем месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 4000 лв. Изменил присъдата и в частта й по чл. 66 от НК, като намалил размера на изпитателния срок на отложените наказания на подсъдимите З. и Т.. Потвърдил присъдата в останалата й част.
Изложените и в трите жалби твърдения, че вътрешното съдийско убеждение не е формирано по предвидения в НПК ред не могат да бъдат споделени.
Пловдивският апелативен съд не е допуснал процесуални нарушения в дейността си по проверка и оценка на събраните доказателства. Фактите по делото са изяснени след внимателен анализ на доказателствената съвкупност, съпоставяне на гласните, писмените и веществените доказателства и доказателствени средства и тяхната обективна оценка, почиваща на вярната им интерпретация. Съдът е изпълнил дадените в отменителното решение на ВКС указания и е отговорил на всички възражения на защитата.
Оплакванията в жалбите, че съдът е приел фактическа обстановка, която е в противоречие със събраните доказателства, а изводите по авторството на деянията почиват на предположения са до голяма степен голословни. Това е особено очевидно по отношение жалбата на подс. Т., в която липсват доводи в подкрепа на соченото касационно основание. По този начин подсъдимите всъщност атакуват изводите на съда за доказаност на фактите по обвинението, което представлява оплакване за необоснованост, т.е по основание, което не е предмет на касационната проверка.
Лишено от фактическо основание е твърдението, че съдът не е изследвал версията на подсъдимите, че намерените в автомобила на П. антични монети са закупени от Кралство Испания, а не са предмет на сделка с подс. Т.. На л. 27 от мотивите съдът подробно е изследвал представената фактура от испанско нумизматично дружество, но вземайки предвид липсата на конкретизация на посочените в нея предмети и на документ за произход, датата на твърдяната сделка, неубедителните твърдения на П. за причините, поради които „испанските монети“ са открити в автомобила му пет месеца по-късно, както и данните от веществените доказателствени средства е мотивирал убедително извод за безспорна установеност на факта, че инкриминираните 177 бр. антични монети са закупени от него именно от подс. Т..
За пореден път в жалбите на подсъдимите З. и П. се твърди, че съдът безкритично се е позовал на заключението на повторната нумизматична и археологическа експертиза, което според тях имало хипотетичен характер. Въззивната инстанция е отделила нужното внимание на възражението и го е отхвърлила със съображения, изложени на л.19-20 от мотивите. Доводите за неговата несъстоятелност са изградени въз основа на внимателна оценка на заявеното от експертите относно обема на монетната находка от хомогенна група, наличието и на други такива находки по българските земи, датирането на находката по време, съвпадащо с исторически факти за монетна циркулация във връзка с военни действия на Римската империя в този район и т.н. Аргументите на съда, включително относимите към твърдението на защитата, че експертите боравят с „обосновано предположение“ в изводите си, изцяло се споделят от настоящия състав и не е нужно преповтарянето им.
Затова Върховният касационен съд счита, че контролираната инстанция не е допуснала нарушения при изграждане на вътрешното си убеждение, които да налагат отмяната на атакуваното решение.
При установените от решаващите съдилища факти, материалният закон е приложен правилно, поради което липсва основание за оправдаване на касаторите.
Тезата на подс. З., че той не е извършил действия, осъществяващи признаците на престъпните състави по чл. 278 и чл. 278а от НК правилно е отхвърлена от апелативния съд. Участието му в изпълнението на деянията, за които е осъден, се изразява както в безспорно установените действия по личното уговаряне на сделката с подс. Т., така и от проведените телефонни разговори с подс. П., чрез които се изясняват взаимните им договорки за набавяне на паричните средства и фактическото осъществяване на покупката на античните монети от последния, както и уговаряне на мястото за срещата между двамата. Единствено намесата на органите на полицията е попречила на подс. З. да осъществи физическото държане на инкриминираните предмети, но това обстоятелство не прави деянията несъставомерни. Налице е задружно участие на подсъдимите З. и П. в дейността по придобиването и държането на античните монети, при установено разпределение на ролите на всеки от тях и общност на умисъла.
Върховният касационен съд не споделя и тезата, че престъпният състав по чл. 278а ал.1 от НК поглъща състава на престъплението по чл. 278 от НК. Придобиването на неидентифицирани и регистрирани културни ценности, част от които са и археологическите обекти е типично формално престъпление, чието изпълнително деяние е довършено с установяване на фактическа власт върху защитения обект. Държането, като форма на изпълнителното деяние по чл. 278 ал.6 от НК, представлява трайно и продължително във времето осъществяване на вече установената фактическа власт върху предметите. Законосъобразно апелативният съд е заключил, че от материално-правна точка е невъзможно придобиването, като формално престъпление, осъществено в даден момент чрез действие да погълне едно продължено престъпление, осъществявано в последствие чрез бездействие.
Материалният закон е приложен правилно и по отношение действията на подс. Т., покриващи признаците на престъплението по чл. 277а ал.7 от НК. Оспорвайки правната квалификация жалбоподателят е посочил, че е невъзможна регистрация по реда на чл. 152 ал.2 от ЗКН на метал-детектора, както било прието във въззивното решение и това правело деянието несъставомерно. Прочитът на съдебните мотиви на л. 35 не разкрива такъв извод на съда. Обратно, съдът правилно и в съответствие с нормата от специалния закон е приел, че Т. не е сред кръга от лица, които могат да получат разрешение за извършване на теренни археологически проучвания съгласно чл. 150 от ЗКН, поради което не би могъл да регистрира метал-детектора по реда на чл. 152 ал.2 от ЗКН. Противозаконното държане на това техническо средство не е свързано с липсата на регистрация, а със знанието, че е предназначено за извършване на дейност, поставена под разрешителен режим, без съответно разрешение. Няма съмнение, че метал-детекторът не е забранена за притежание вещ, но държането му в случая е престъпно, тъй като безспорно е послужило за търсене на археологически обекти и касаторът е знаел за това. Това познание съдът е извел на база установените по процесуалния ред факти- продажбата на непочистените, непрофесионално изкопани антични монети на другите двама подсъдими, общата информираност на дееца за неговото предназначение, причините за закупуването му.
Наложените и на тримата подсъдими наказания не са явно несправедливи. В жалбите липсват съществени доводи по това касационно основание, на които касационната инстанция би била длъжна да даде отговор. Видно е, че Пловдивският апелативен съд подробно е обсъдил относимите към индивидуализацията на наказанията обстоятелства, като е придал особена тежест на продължителността на наказателния процес, надхвърлящ разумния срок по смисъла на чл. 22 от НПК. Именно затова е намалил размера на санкциите- както на срока на лишаването от свобода, така и размера на глобите. Не се налага допълнително им намаляване.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 354 ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260022 13.10.2020 г. на Пловдивския апелативен съд, постановено по внохд № 152/2020 г.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: