4 Р Е Ш Е Н И Е №85 С., 26.03.2013 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на деветнадесети март през две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ВЕСЕЛКА МАРЕВА при секретаря Зоя Якимова, като изслуша докладваното от съдия К. М. гр.д. № 928 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 – чл.293 от ГПК. Образувано и по касационна жалба на В. Г. Г., чрез пълномощника му адвокат Б. М., против решение № 293 от 23.12.2009 г., постановено по гр.д. № 272 по описа за 2009 г. на Окръжен съд-Смолян, с което отменено решение № 61 от 22.05.2007 г. по гр.д. № 705 от 2006 г. на Районен съд-Смолян и е постановено друго за отхвърляне на предявения от В. Г. Г. срещу Областно пътно управление-гр.С. /Фонд „Републиканска пътна инфраструктура”, [населено място], Изпълнителна агенция „П.”, [населено място]/ иск по чл.109 ЗС за премахване на масивна сграда-кантон със застроена площ от * кв.м., изградена в имот – ливада от * дка в м.”К.”, представляваща имот № * по картата на землището на [населено място], при посочени граници. В касационната жалба са наведени доводи за неправилно приложение на материалния закон. Иска се отмяна на атакуваното решение и постановяване на нова за уважаване на иска, като се присъдят и направените разноски. Ответникът по касационната жалба Агенция „П. инфраструктура”, [населено място], представлявана от Областно пътно управление, [населено място] счита, че въззивното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Претендира възстановяване на направените разноски. С определение № 1212 от 16.12.2010 г., постановено по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса относно допустимостта на косвен съдебен контрол за законосъобразността на административни актове с вещноправни последици по съдебни спорове за право на собственост, когато страна в съдебното производство е държавата /респ.държавен орган/, която е участвала в административното производство чрез държавния орган ОСЗ. По този въпрос е постановено Тълкувателно решение № 5/2011 от 14.01.2013 г. по т.д. № 5/2011 г. на ОСГК на ВКС, според което при спор за собственост с държавата, респ. нейни органи е допустим косвен съдебен контрол по чл.17, ал.2 ГПК на административен акт за възстановяване право на собственост върху земеделски земи и гори по реда на ЗСПЗЗ и З., освен ако върху този административен акт е упражнен пряк съдебен контрол, в който случай решението на административния съд е задължително за държавата и органите й, стопанисващи съответния имот. В настоящия случай въззивният съд е установил, че ищецът се легитимира като собственик с решение на ПК-С. № 2392Ф/16.04.1999 г., издадено въз основа на съдебно решение по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ /с което е отменен отказът на ПКІСмолян да възстанови правото на собственост/ и като наследник на В. К. Т.. Процесната сграда е построена през 1967 г. без строителни книжа и е предназначена за използване от работници и кантонери по поддържане на пътя С.-Д., като застрояването е станало след като по предложение на ОНС-С. за отчуждаване на място, собственост на Горско стопанство С. за построяване на двоен кантон за поддържане на пътя и със съгласието на Д.-С., с разпореждане № 169/29.05.1967 г. на МС са отчуждени кооперативни и частни имоти в полза на Главно управление на пътищата, които впоследствие, ведно с построения кантон са актувани с акт за държавна собственост № 597/18.10.1996 г. Във връзка с оспорването на ответника, че не са били налице условията за възстановяване правото на собственост върху имота, съдът е приел, че в административното съдебно производство ответното пътно управление не е взело участие, поради което е допустим косвен съдебен контрол. Направен е извод, че се касае до строителство, целящо задоволяване на обществени нужди и поради функцията му и с оглед изградената инфраструктура, процесния имот е променил предназначението си и съгласно чл.10б ЗСПЗЗ /която не поставя условие застрояването да е извършено с редовни строителни книжа/ не са били налице предпоставките за възстановяване правото на собственост. С оглед указанията по Тълкувателно решение № 5/2011 от 14.01.2013 г. по т.д. № 5/2011 г. на ОСГК на ВКС следва да се приеме, че изводът, че е допустимо упражняване на косвен съдебен контрол решение на ПК-С. № 2392Ф/16.04.1999 г. /в каквато насока са били указанията в отменителното касационно решение № 296/15.06.2009 г. по гр.д. № 512/2008 г., ВКС, ІV г.о., с които въззивният съд се е съобразил/ върху което е упражнен пряк съдебен контрол, е неправилен. При упражнен пряк съдебен контрол върху реституционното решение по реда на чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ, държавата и държавните органи, стопанисващи конкретния имот са обвързани от извода, че са налице материалните предпоставки за възстановяване на собствеността, включително и че съществуването на процесната постройка не препятства възстановяването на собствеността. Когато застрояването е извън убранизирана територия, то съществуването на застрояване препятства възстановяването на собствеността само в хипотезата на чл.10б ЗСПЗЗ, в която законността на застрояването е без правно значение. Следователно в административното съдебно решение, с което е упражнен пряк съдебен контрол върху реституционното решение на органа по поземлена собственост обвързва държавата, а съответно и ответника като държавен орган, стопанисващ имота, че процесната постройка не съставлява мероприятие по смисъла на чл.10б ЗСПЗЗ. С оглед изложеното следва да се приеме, че ищецът се легитимира като собственик на процесния имот, възстановен му по реда на ЗСПЗЗ. Като собственик същият не е длъжен да търпи съществуването на застрояване, което не е било пречка за възстановяване на правото му на собственост и което ограничава упражняването на собственическите му права. Ответникът поддържа съществуването на това застрояване, поради което е легитимиран да отговаря по иска по чл.109 ЗС и следва да бъде осъден да премахне процесната постройка. С оглед изхода на настоящото производство и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да възстанови на ищеца направените по делото разноски в размер на 1415.00 лв. По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 293 от 23.12.2009 г., постановено по гр.д. № 272 по описа за 2009 г. на Окръжен съд-Смолян и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА Агенция „П. инфраструктура”, [населено място], [улица], представлявана от директора на Областно пътно управление, [населено място], [улица], на основание чл.109 ЗС, по иска, предявен от В. Г. Г., ЕГН [ЕГН], съдебен адрес: [населено място], [улица], офис *, адвокат Б. М., да премахне едноетажна постройка със застроена площ от * кв.м., построена в имот ливада с площ * дка в м.”К.”, имот № * по картата на землището на [населено място], при граници: поземлен имот № *-полски път на [община], поземлен имот № *-друга пътна територия на [община], поземлен имот № * на наследници на В. К. Т. и поземлен имот № * на А. С. С., който имот е включен в урбанизираната територия на [населено място] и е заснет като поземлен имот № * с площ * кв.м. по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18.14/10.05.2005 г. на ИД на АК-С.. ОСЪЖДА Агенция „П. инфраструктура”, [населено място], [улица], представлявана от директора на Областно пътно управление, [населено място], [улица] на заплати на основание чл.78, ал.1 ГПК на В. Г. Г., ЕГН [ЕГН], съдебен адрес: [населено място], [улица], офис *, адвокат Б. М. разноски за съдебното производство в размер на 1415.00 лв. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: