2 Р Е Ш Е Н И Е №137 С., 19.04.2012 година Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на трети април през две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ВЕСЕЛКА МАРЕВА при участието на секретаря Зоя Якимова, като изслуша докладваното от съдия К. М. гр.дело № 108 по описа за 2012 година, за да се произнесе съобрази следното: Производството е по чл.303 и сл. от ГПК. Образувано е по молба на Х. Х. Т. за отмяна на влязлото в сила решение № 884 от 18.03.2010 г., постановено по гр.д. № 12229 по описа за 2009 г. на Пловдивски районен съд и потвърждаващото го решение № 493 от 5.04.2011 г. по гр.д. № 1305/2010 г. на Пловдивски окръжен съд. с които са отхвърлени предявените от Х. Х. Т. против А. Г. М. искове за осъждане на ответника да предаде на ищцата владението върху североизточната реална част от сутерена на жилищната сграда, находяща се в [населено място], [улица], с идентификатор по кадастралната карта и регистър на [населено място] № *, построена в УПИ *, кв.*-стар, *-нов, ПИ № * по плана на[жк], която част от сутерена се състои от две стаи, кухня и коридор към стълбищната площадка, а също така да премахне построените в гореописаното дворно място баня-тоалетна, представляваща едноетажна масивна постройка с площ от около * кв.м., долепена до североизточната фасада на жилищната сграда, както и масивна постройка със застроена площ от около * кв.м. в североизточния ъгъл на дворното място, включена в едноетажна сграда с идентификатор *. В молбата са изложени твърдения, че след влизане в сила на решението молителят е открила ново писмено доказателство, установяващо, че строителното разрешение се отнася до друг обект, друг адрес и друг собственик, т.е. обосновано е основанието по чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Ответникът по молбата А. Г. М. оспорва същата, като претендира възстановяване на направените разноски. За да отхвърли исковете по чл.108 ЗС и чл.109 ЗС, предявени от Х. Х. Т., съдът е приел, че процесната североизточна реална част от сутерена е обособена като самостоятелно жилище преди 17.05.1963 г. и е самостоятелен обект, а съответно Х. Т. не е придобила /купила/ същата заедно с втория етаж от сградата, а по отношение на постройките, чието премахване се претендира – че същите са незаконно изградени /строително разрешение № 109/1973 г. на Г.-П., с което е разрешено преместване на съществуващ клозет на определеното от техническите органи място, е подписано със запетая, т.е. не от материално компетентния орган, поради което е нищожно и не е породило правни последици/, но ищцата не е доказала, че банята-тоалетна й пречи да упражнява правата си от дворното място, а гаражът е търпим обект и не подлежи на премахване и забрана за ползване. Новото писмено доказателство, на което се позовава Х. Х. Т. – писмо № * от 1.07.2011 г. на [община] – установява, че в архива на район „Ц.” не е открито строително разрешение № 109/1973 г., нито строителна документация към него, касаещо обект на [улица], а под този номер се съхранява строително разрешение за друг обект, на различен адрес и на името на друг собственик. Документа подкрепя възприетото от съда обстоятелство, че двете сгради са незаконно построени, което обаче е изцяло неотносимо към мотивите на отхвърляне на иска по чл.109 ЗС, а именно, че ищцата не е доказала, че банята-тоалетна й пречи да упражнява правата си от дворното място, а гаражът е търпим обект и не подлежи на премахване и забрана за ползване. В този смисъл новооткрития документ не е от съществено значение за изхода на спора и не може да обоснове отмяна на влязлото в сила решение, поради което и молбата за отмяна се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. С оглед неоснователността на молбата за отмяна Х. Х. Т. следва да възстанови на А. Г. М. направените по повод настоящото производство разноски в размер на 400.00 лв. Въз основа на изложеното Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Х. Х. Т. за отмяна на влязлото в сила решение № 884 от 18.03.2010 г., постановено по гр.д. № 12229 по описа за 2009 г. на Пловдивски районен съд и потвърждаващото го решение № 493 от 5.04.2011 г. по гр.д. № 1305/2010 г. на Пловдивски окръжен съд. ОСЪЖДА Х. Х. Т., [населено място], [улица], ет.2 да заплати на А. Г. М., [населено място], [улица], сутерен разноски за настоящото производство в размер на 400.00 /четиристотин/ лева. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: