1 Р Е Ш Е Н И Е № 307 гр. София, 17.01.2019 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА АННА БАЕВА при участието на секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 255 по описа за 2018г. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищеца „Дингоет“ ГМБХ, регистрирано във Федерална Република Германия, Търговски регистър на Районен съд Кьолн с номер HRB 60518, седалище и адрес на управление Норбертщрасе 11, 50670 Кьолн, чрез Адвокатско дружество „С. и С.“, представлявано от адв. Т. В. С., срещу решение № 957 от 13.07.2017г. по в. гр. дело № 851/2017г. на Окръжен съд Пловдив, VIII гр. състав, с което след частична отмяна на решение № 464 от 16.02.2017г. по гр. дело № 10289/2016г. на Районен съд Пловдив, XX състав е отхвърлен като неоснователен предявеният от „Дингоет“ ГМБХ срещу „Профилинк“ ООД, регистрирано в Търговския регистър към Агенцията по вписванията в Република България, ЕИК[ЕИК], със седалище и управление в [населено място], [улица] иск за заплащане на обезщетение за вреди, причинени през време на ползването по силата на договор за наем на лек автомобил BMW X6 xDrive 40d с немски регистрационен номер K-ZL 6666, както следва: 1 387,28 лв. - нарушена облицовка на предна лява врата; 1 070,08 лв. – допълнително срязани и заваряни задни ауспухови накрайници комплект; 29,84 лв. – подмяна на скоби на ауспухови накрайници комплект; 56,08 лв. – нарушена облицовка на средна долна лява колона; 10 471,50 лв. – подменени автомобилни колела – смяна на комплект автомобилни джанти и комплект предни и задни гуми; 5,25 лв. – две вдлъбнатини по предна лява врата; 5,78 лв. – заден ляв калник – вдлъбнатина; 1 264,56 лв. – увредена цялост на тапицерията на седалката на водача; 11,55 лв. – вреди на таван; 2,10 лв. – за капаци – огледала, 2 броя; 2,10 лв. – за задна лява PVC вежда; 9,45 лв. – за допълнително бояджийски материали. С въззивното решение „Дингоет” ГМБХ е осъдено да заплати на „Профилинк” ООД сума в размер общо 1 447,46 лв., представляваща деловодни разноски за въззивното производство, от които 960 лв. – адвокатско възнаграждение и 487,46 лв. – заплатена държавна такса. Предявеният иск е един – за заплащане на обезщетение за нанесени вреди на наетия автомобил по договор за отдаване под наем, и пред настоящата инстанция производството е висящо само в частта за сумата общо в размер 14 315,57 лв., тъй като в останалата отхвърлителна част до общия предявен размер 23 967,38 лв. /молба уточнение от 05.08.2016г./ решение № 464 от 16.02.2017г. по гр. дело № 10289/2016г. на Районен съд Пловдив, XX състав не е обжалвано от ищцовата страна. Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа становище, че независимо, че по делото е установено наличието на наемно правоотношение между двете дружества, по силата на което ищецът е предоставил за временно ползване процесния нов лек автомобил /с влязло в сила съдебно решение по гр. д. № 646/2013г. на Пловдивски окръжен съд/, и че по време на ползване на наетата вещ са нанесени вреди /установено със заключения на две автотехнически експертизи и свидетелски показания/, въззивният съд неправилно е приел, че няма доказателства, установяващи, че вредите са нанесени по време на действието на договора за наем. Касаторът релевира доводи, че разпоредбата на чл. 233, ал. 1, изр. 2 ЗЗД презумира, че вредите на наетата вещ са причинени виновно от наемателя, като поддържа, че презумпцията е оборима, а в тежест на ответника е да установи, че вредите се дължат на причина, за която той не отговаря. Счита, че въззивният съд неправилно е разрешил процесуалноправния въпрос за доказателствената тежест за състоянието на вещта при предаването й на наемателя по договора за наем. Касаторът моли решението да бъде отменено и вместо това предявеният иск да бъде уважен. Ответникът „Профилинк“ ООД, [населено място] чрез Адвокатско дружество „Б. и П.“, представлявано от адв. А. Т. Б. и адв. Н. С. П., оспорва касационната жалба и поддържа становище за правилност на въззивното решение. Претендира присъждане на направените разноски по делото – платено адвокатско възнаграждение в размер 1 560 лв. С определение № 387 от 18.06.2018г. по т. дело № 255/2018г. на ВКС, ТК, Второ отделение е допуснато касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по процесуалноправния въпрос относно доказателствената тежест за състоянието на вещта при предаването й от наемодателя на наемателя по договора за наем и приложението на разпоредбата на чл. 233, ал. 1, предл. последно ЗЗД. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди изложените от страните доводи във връзка с релевираните касационни основания и данните по делото и като извърши проверка на правилността на въззивното решение, на основание чл. 290, ал. 2 ГПК приема следното: Въззивният съд е приел, че със сила на пресъдено нещо /влязло в сила решение по т. д. № 646/2013г. на Пловдивски окръжен съд, потвърдено с решение по т. д. № 1193/2014г. на Апелативен съд П., последното недопуснато до касационно обжалване с определение № 875/18.11.2015г. по т. д. № 975/2015г. на ВКС, ТК, І т. о./ е установено, че между страните е съществувало правоотношение по договор за наем с предмет процесния автомобил BMW Х6 xDrive 40d, немски рег. № K-ZL 6666, прекратено чрез разваляне на договора през м. февруари 2013г., както и че за месеците март и април през 2013г. ответникът не дължи обезщетение за ползване на автомобила. Въз основа на протокол за предаване на автомобил от 07.05.2013г. /л. 20 в папката по гр. д. № 1118/2015г. на РС Пловдив, Х. гр. състав/ и показанията на свидетеля Д. съдебният състав е констатирал, че на 07.05.2013г. автомобилът е върнат от ответника /наемател по разваления договор/ на ищеца /наемодател/ в увредено състояние. Въззивната инстанция е приела въз основа на протокол от 07.05.2013г. за извършена техническа и оптическа проверка от сервиз на представителство на BMW в [населено място] /л. 26-27/ и сервизна оферта от 10.05.2013г. /л. 28-30/, че по автомобила са констатирани посочените в протокола повреди. За да отхвърли иска по чл. 233, ал. 1, изр. 2 ЗЗД, съдебният състав се е аргументирал с липсата на доказателства относно вида, в който автомобилът е бил предаден от ищеца на ответника, както и липсата на доказателства за момента, в който са настъпили тези вреди – дали по време на наемното правоотношение или след прекратяването му. В тази насока е съобразил, че с горепосоченото влязло в сила решение съществуването на наемното правоотношение е установено до м. февруари 2013г., а за периода след това до връщането на автомобила е отречена дължимостта на обезщетение за ползването му от ответника, като в производството по настоящия иск не са ангажирани доказателства автомобилът фактически да е ползван от ответника след разваляне на договора за наем. При липса на доказателства вещта да е увредена по време на действието на договора за наем или при осъществявано след прекратяването му ползване от ответника, въззивният съд е направил извод за неоснователност на претенциите за обезвреда, основани на наемния договор. По процесуалноправния въпрос: Съгласно чл. 228 ЗЗД с договора за наем наемодателят се задължава да предостави на наемателя една вещ за временно ползуване, а наемателят - да му плати определена цена. При липса на друга уговорка между страните наемодателят е длъжен да предаде вещта в състояние, което отговаря на ползуването, за което е наета /чл. 230, ал. 1 ЗЗД/, а наемателят е длъжен да върне вещта, както и да заплати обезщетение за вредите, причинени през време на ползуването от вещта, освен ако докаже, че те се дължат на причина, за която той не отговаря /чл. 233, ал. 1, изр. 1 и 2 ЗЗД. Наемателят дължи обезщетение и за вредите, причинени от лица от неговото домакинство или от неговите пренаематели /чл. 233, ал. 1, изр. 3 ЗЗД/. Съгласно разпоредбата на чл. 233, ал. 1, т. изр. 4 /последно/ ЗЗД до доказване на противното се предполага, че вещта е била приета в добро състояние. Посочената правна норма предвижда оборима презумпция по отношение доказване на състоянието на вещта при предаването й от наемодателя на наемателя по договора за наем. Ако страните по наемното правоотношение не са подписали двустранно приемо-предавателен протокол, установяващ състоянието на отдадената под наем вещ, приложение намира оборимата презумпция на чл. 233, ал. 1, изр. 4 ЗЗД, съгласно която се счита, че вещта е получена от наемателя в добро състояние. Ако наемателят твърди, че вещта е предадена в лошо състояние, с недостатъци или в състояние, което не отговаря на ползуването, за което е наета, т. е. в ненадлежно състояние, доказателствената тежест за установяване на съответното състояние е негова. По правилността на въззивното решение: Предвид отговора на релевантния правен въпрос настоящият съдебен състав счита, че въззивният съд неправилно е приел, че липсват доказателства относно вида, в който автомобилът е бил предаден от ищеца /наемодател, посочен в договора за отдаване под наем като изпълнител/ на ответника /наемател, посочен в договора като получател/, и по този начин в нарушение на чл. 233, ал. 1, изр. 4 ЗЗД не е приложил предвидената в посочената правна норма оборима презупция. Съдебният състав не е съобразил обстоятелството, че се касае до нов автомобил с първа регистрация в Германия на 14.07.2011г., нито е отчел липсата на възражение от ответника за предаване на автомобила от наемодателя на наемателя с недостатъци, в лошо или ненадлежно състояние. Презумпцията на чл. 233, ал. 1, изр. 4 ЗЗД не е оборена от ответника /наемател/, поради което се налага извод, че процесният автомобил е предаден от ищеца /наемодател/ на ответника /наемател/ в добро състояние, отговарящо на ползуването, за което е нает. Констатацията в обжалваното решение, че договорът за наем на автомобила е прекратен чрез разваляне, т. е. за в бъдеще, през м. февруари 2013г., както и че автомобилът е върнат от ответника /наемател по разваления договор/ на ищеца /наемодател/ на 07.05.2013г. съответства на събраните доказателства. Неправилен е изводът на въззивната инстанция за липса на доказателства за момента, в който са настъпили констатираните вреди на автомобила – дали по време на наемното правоотношение или след прекратяването му. Този извод е необоснован и несъответстващ на представените по делото протокол от 07.05.2013г. за извършена техническа и оптическа проверка от сервиз на представителство на BMW в [населено място] /л. 26-27 в папката по гр. д. № 1118/2015г. на РС Пловдив, Х. гр. състав / и сервизна оферта от 10.05.2013г. /л. 28-30 в папката по същото дело/, от които се установява, че към 07.05.2013г. /датата на връщане на държането на автомобила от ответника – наемател на ищеца – наемодател/ по автомобила са констатирани посочените в протокола повреди, както и на показанията на разпитаните свидетели П. Я. Д. и В. Г. С.. При положение, че вещта е предадена от ищеца на ответника в добро състояние и е върната от последния на ищеца на 07.03.2013г. с констатираните в посочените документи повреди, се налага логичният извод, че вредите са причинени през периода от получаването на автомобила от ответника – наемател до връщането му на ищеца – наемодател. Независимо, че с влязло в сила решение е установено, че наемното правоотношение е съществувало до м. февруари 2013г. и че не са представени доказателства за фактическо ползване на автомобила от ответника за периода след разваляне /прекратяване/ на договора за наем до връщане на автомобила, след като автомобилът е върнат от ответника на ищеца на 07.05.2013г., а не преди това, с повреди, то са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника за репариране на причинените на автомобила вреди. Съгласно разпоредбата на чл. 233, ал. 1, изр. 2 ЗЗД наемателят дължи обезщетение за вредите, причинени през време на ползуването на вещта, освен ако докаже, че те се дължат на причина, за която той не отговаря. Посочената правна норма урежда оборима презумпция за виновно причиняване на вредите от наемателя през време на ползуването на вещта. Следователно ако наемателят твърди, че вредите се дължат на причина, за която той не отговаря, доказателствената тежест е негова. В настоящия случай такива доказателства не са представени от ответната страна. Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че въззивното решение следва да бъде отменено на основание чл. 293, ал. 2 ГПК поради нарушение на чл. 233, ал. 1, изр. 4 и изр. 2 ЗЗД и чл. 154, ал. 1 и ал. 2 ГПК и спорът трябва да бъде разгледан от настоящата инстанция, тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия от въззивната инстанция. По делото е установено наличието на необходимите предпоставки за ангажиране отговорността на ответника за заплащане на обезщетение за причинените на автомобила – предмет на договора за наем вреди на основание чрл. 233, ал. 1 ГПК: 1/ Между страните е възникнало правоотношение по договор за наем № 2/06.06.2011г. на лек автомобил BMV X6 xDrive 40d, рег. № K-ZL 6666. Автомобилът – предмет на договора за наем е нов с първа регистрация в Германия на 14.07.2011г. и е предаден на ответника в добро състояние. Възражението на ответника, че процесният договор има характер на договор за лизинг, е неоснователно, предвид влязлото в сила решение по т. дело № 646/2013г. на Пловдивски окръжен съд, потвърдено с решение по т. дело № 1193/2014г. на Пловдивски апелативен съд, което не е допуснато до касационно обжалване с определение № 875/18.11.2015г. по т. дело № 975/2015г. на ВКС, ТК, I т. о. С влязлото в сила решение ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата 12 480 евро, представляваща наемни вноски, дължими по същия договор за наем за процесния автомобил за периода от м. май 2012г. до м. февруари 2013г. заедно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане. Договорът за наем е развален /прекратен/ през м. февруари 2013г. едностранно от наемодателя по вина на ответника поради неизпълнение на задължението на последния за заплащане на уговорения наем и държането на автомобила е върнато от ответника – наемател на ищеца – наемодател на 07.05.2013г. 2/ Автомобилът е върнат от ответника на ищеца със следните увреждания: нарушена облицовка на предна лява врата, допълнително срязани и заваряни задни ауспухови накрайници комплект, подменени скоби на ауспухови накрайници комплект, нарушена облицовка на средна долна лява колона, подменени оригинални автомобилни колела – комплект автомобилни джанти и комплект предни и задни гуми, две вдлъбнатини по предна лява врата, заден ляв калник – вдлъбнатина, увредена цялост на тапицерията на седалката на водача, вреди на таван, за капаци – огледала, 2 броя, задна лява PVC вежда. Действително в подписания между страните протокол от 07.05.2013г. за връщане на автомобила въобще не е отразено неговото състояние, но като частен свидетелстващ документ това писмено доказателство се обсъжда във връзка с останалите събрани относими и допустими доказателства. В тази насока настоящият съдебен състав съобразява протокола от 07.05.2013г. за извършена техническа и оптическа проверка от сервиз на представителство на BMW в [населено място], сервизна оферта от 10.05.2013г. от „М Кар“ ООД, показанията на свидетелите П. Я. Д. и В. Г. С. и заключението на съдебната автотехническа експертиза. 3/ Посочените вреди са възникнали през периода след предаване на автомобила от ищеца – наемодател на ответника – наемател до връщане на държането на автомобила от ответника на ищеца. Ответникът не е оборил презумпцията на чл. 233, ал. 1, изр. 2 ЗЗД, като не е доказал, че вредите се дължат на причина, за която той не отговаря. Ответникът – наемател, посочен като получател в процесния договор, е поел задължението да полага грижата на добър стопанин и да пази автомобила от повреждане, погиване и посегателства от страна на трети лица с клаузата на чл. 27 от договора. Съгласно договорната клауза на чл. 38 оценяването на състоянието на автомобила се извършва от упълномощени от наемодателя /изпълнителя/ лица, като при констатиране на повреди или липси, непокрити от редовно заведена пред застрахователя щета, същите се заплащат от наемателя /получателя/ на наемодателя /изпълнителя/. Съобразно чл. 39 от договора стойността на всички повреди и щети /извън нормалното износване/ по автомобила, както и липси, установени от представители на двете страни при връщането на автомобила след изтичане на наемния срок или при предсрочно прекратяване на договора, се заплащат от наемателя /получателя/. Нанесените върху автомобила щети не се дължат на обикновено износване на лекия автомобил, поради което следва да бъдат репарирани. Без значение за ангажиране на отговорността на ответника на основание чл. 233, ал. 1 ЗЗД е обстоятелството, че не са представени доказателства за фактическо ползване на автомобила от ответника за периода след м. февруари 2013г. /момента на разваляне на договора за наем/ до 07.05.2013г. /датата на авръщане на автомобила от ответника на ищеца/. Наемателят дължи обезщетение за вредите, причинени на автомобила до връщането му, на основание чл. 233, ал. 1 ЗЗД, чл. 27, чл. 38 и чл. 39 от процесния договор за отдаване под наем на автомобил, като по делото не са налице факти и обстоятелства, обуславящи отпадане на неговата отговорност. Съгласно заключението на съдебната автотехническа експертиза стойността на необходимите материали и труд за отстраняване на посочените увреждания върху автомобила е общо в размер 14 315,57 лв., от която сума 1 387,28 лв. е за нарушена облицовка на предна лява врата; 1 070,08 лв. – допълнително срязани и заварени задни ауспухови накрайници комплект; 29,84 лв. – подмяна на скоби на ауспухови накрайници комплект; 56,08 лв. – нарушена облицовка на средна долна лява колона; 10 471,50 лв. – подменени автомобилни колела – смяна на комплект автомобилни джанти и комплект предни и задни гуми; 5,25 лв. – две вдлъбнатини по предна лява врата; 5,78 лв. – заден ляв калник – вдлъбнатина; 1 264,56 лв. – увредена цялост на тапицерията на седалката на водача; 11,55 лв. – вреди на таван; 2,10 лв. – за капаци – огледала, 2 броя; 2,10 лв. – за задна лява PVC вежда; 9,45 лв. – за допълнително бояджийски материали. С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът трябва да заплати на ищеца /касатор в настоящото производство/ сума в размер общо 3 359,12 лв., представляваща направени разноски за първоинстанционните и въззивните съдебни производства /1 182,73 лв. – по гр. дело № 1118/2015г. на РС Пловдив; 752,59 лв. – по гр. дело № 1088/2016г. на ОС Пловдив; 423,80 лв. – по гр. дело № 10289/2016г. на РС Пловдив; 1 000 лв. – по гр. дело № 851/2017г. на ОС Пловдив/. Направените за касационното производство разноски в размер общо 316,31 лв. по настоящото т. дело № 255/2018г. на ВКС, ТК, Второ т. о. не се присъждат на касатора, тъй като последният не е направил искане по чл. 78, ал. 1 ГПК до приключване на откритото съдебно заседание. Разноски на ответника за настоящото производство не се дължат. Мотивиран от горното, съдебният състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 957 от 13.07.2017г. по в. гр. дело № 851/2017г. на Окръжен съд Пловдив, VIII гр. състав и вместо това постановява: ОСЪЖДА „Профилинк“ ООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и управление в [населено място], [улица] да заплати на „Дингоет“ ГМБХ, Федерална Република Германия, [населено място], [улица] на основание чл. 233, ал. 1 ЗЗД сумата в размер общо 14 315,57 лв. /четиринадесет хиляди триста и петнадесет лева и петдесет и седем стотинки/, представляваща обезщетение за вреди, причинени през време на ползването по силата на договор за отдаване под наем на лек автомобил BMW X6 xDrive 40d с немски регистрационен номер K-ZL 6666, както следва: 1 387,28 лв. - нарушена облицовка на предна лява врата; 1 070,08 лв. – допълнително срязани и заваряни задни ауспухови накрайници комплект; 29,84 лв. – подмяна на скоби на ауспухови накрайници комплект; 56,08 лв. – нарушена облицовка на средна долна лява колона; 10 471,50 лв. – подменени автомобилни колела – смяна на комплект автомобилни джанти и комплект предни и задни гуми; 5,25 лв. – две вдлъбнатини по предна лява врата; 5,78 лв. – заден ляв калник – вдлъбнатина; 1 264,56 лв. – увредена цялост на тапицерията на седалката на водача; 11,55 лв. – вреди на таван; 2,10 лв. – за капаци – огледала, 2 броя; 2,10 лв. – за задна лява PVC вежда; 9,45 лв. – за допълнително бояджийски материали. ОСЪЖДА „Профилинк“ ООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и управление в [населено място], [улица] да заплати на „Дингоет“ ГМБХ, Федерална Република Германия, [населено място], [улица] на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сума в размер общо 3 359,12 лв. /три хиляди триста петдесет и девет лева и дванадесет стотинки/, представляваща направени разноски за първоинстанционните и въззивните съдебни производства. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.