Ключови фрази

1

Р Е Ш Е Н И Е

№88
[населено място], 20.07.2022 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в публичното заседание на седми юни през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

при участието на секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Людмила Цолова т.д.№2090/21г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ж. Д. Д., чрез процесуалния му представител адв. П. В., срещу решение №17/28.05.2021 г. по гр. д. №156/2021 г. на Апелативен съд Бургас, с което след отмяна на решение №32/18.12.2020г. по гр.д.№325/20г. по описа на Ямболски окръжен съд в частта, с която ЗД“Бул инс“АД е осъдено да заплати на Ж. Д. Д. сумата 40 000 лв. със законната лихва, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на К. М. П. – негова баба, настъпила вследствие на ПТП, възникнало на 11.06.2016г., искът му до този размер е отхвърлен като неоснователен.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивния съдебен акт, поради неговата необоснованост. Касаторът счита,че съдът неправилно е интерпретирал събраните по делото доказателства във връзка с указанията в ТР №1/21.06.2018г. по тълк.д.№1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, което е обусловило изводи, несъответстващи на установената фактическа обстановка. Прави искане за отмяна на решението на БАС и уважаване на предявения срещу дружеството-застраховател иск с присъждане на разноски за всички инстанции.
Ответникът по касация ЗД“Бул инс“АД, представляван от адв.М. Г., изразява становище за неоснователност на жалбата. Поддържа доводи, че ищецът не попада в кръга на лицата, имащи право на обезщетение за причинени неимуществени вреди, тъй като по делото не е доказано между него и починалата му баба да е създадена трайна и дълбока емоционална връзка, а изложените от апелативния съд мотиви във въззивното решение са напълно в унисон със задължителната практика на ВКС. Считайки същото за правилно, моли да бъде оставено в сила. Претендира разноски за производството пред ВКС.
С определение №193/04.04.2022 г., решението на въззивния съд е допуснато до касационно обжалване в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК по въпроса относно критериите за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки на лица, извън кръга на посочените в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и наведените от страните доводи, намира следното:
За да постанови обжалваното решение съставът на Бургаски апелативен съд е приел за установено,че ищецът е внук на К. М. П., починала при ПТП на 16.07.2016г., за виновен за което, с влязла в сила присъда, е признат водачът на лекия автомобил, причинил ПТП, който е притежавал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното застрахователно дружество. Приел е,че от събраните по делото доказателства- свидетелски показания е установено,че между ищеца и неговата баба са съществували близки отношения; живели са в общо домакинство, разбирали са се, отнасяли са се с уважение и обич един към друг, а при настъпването на смъртта й ищецът изживял шок, тъгува за баба си и тя много му липсва, но тези обстоятелства не сочат на изключителност в отношенията им, нито на интензивност на претърпените болки и страдания над обичайните за случая. В тази връзка съдът е отказал да кредитира част от свидетелските показания, аргументирайки се с това,че те не почиват на постоянни, преки и лични впечатления на свидетелите, а пресъздават казано от други лица.Посочил е,че полаганата от бабата грижа за ищеца е била за подпомагане на родителите му при отглеждането и възпитанието му, а не заместваща родителска грижа и че липсват данни който и да е от двамата да е имал необходимост от издръжка и гледане от страна на другия. Приел е за очаквана и нормална загрижеността на ищеца към своята роднина не само докато са живели заедно, но и в периода, в който баба му е била настанена в болница след инцидента, както и че не е необичайно той да понесе смъртта й тежко, мъчително и болезнено, но при липса на данни /вкл. медицински документи/,че емоционалното му равновесие е било трайно нарушено. В заключение съдът е намерил,че липсват предпоставки за извод,че ищецът е от кръга на правоимащите, съгласно ТР №1/21.06.2018г. по тълк.д.№1/2016г. на ОСНГТК на ВКС.
Отговор на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, е даден в Тълкувателно решение №1/2016 г. от 21.06.2018 г. по т.д.№1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, с което е прието, че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление №4 от 25.05.1961 г. и Постановление №5 от 24.11.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.
Въззивното решение е неправилно, тъй като изводите на АС Бургас, са направени в отклонение от посочената задължителна практика и не съответстват на събраните в хода на делото доказателства. Доколкото в случая не се налага извършване на нови или повтарянето на съдопроизводствени действия, спорът, на основание чл.293 ал.2 вр. ал.1 от ГПК, следва да бъде разрешен по същество от касационната инстанция.
Безспорно е и установено с приетите по делото писмени доказателства,че с влязла в сила присъда по н.о.х.д. №109/2018 г. на ОС Ямбол , Л. Г. Д. е признат за виновен в това, че на 11.06.2016 г. в [населено място], при управление на МПС - л.а.„Фиат” с ДК [рег.номер на МПС] е нарушил правилата за движение на ЗДвП – чл.47 ал.3 ППЗДвП вр. чл.21 ал.2 вр. ал.1 ЗДвП и с чл.119 ал.1 ЗДвП, като по непредпазливост е допуснал причиняването на смърт на К. М. П., както и,че гражданската отговорност на същия е била застрахована при ответното дружество с договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”. Доказано е и,че ищецът е низходящ сродник по права линия от втора степен – внук на починалото в резултат на ПТП лице.
За установяване характера на приживе сложилите се отношения между ищеца и починалата му баба, както и за отражението на смъртта ѝ върху живота и емоционалното състояние на ищеца, по делото в производството пред първата инстанция са разпитани двама свидетели. Приетото от въззивния съд,че установеното от тях не е на базата на преки впечатления не може да бъде споделено. Свидетелят Д. е семеен приятел със семейството на ищеца, като свидетелства,че неговите родители също са се познавали с починалата и нейния съпруг, поради което изрично установява,че впечатленията му от отношенията между двамата са преки и непосредствени. Няма основание това да бъде подлагано на съмнение, тъй като установеното от него е последователно и непротиворечиво.Същият има спомен за годината на раждане на ищеца, към която свидетелят е бил 20-годишен и знае възрастта му към момента на разпита, тъй като с майката на ищеца са израснали заедно; сочи,че до 5-6 годишната му възраст майката, бащата , сестрата и той са живеели заедно с бабата и дядото в един апартамент, като до този момент с отглеждането на ищеца преимуществено се е занимавала баба му, тъй като майка му е работила на смени, а баща му е пътувал непрекъснато в командировки; когато ищецът навършил посочената възраст родителите му, заедно със сестра му се преместили в друг квартал, а ищецът останал да живее само с баба си /към този момент дядо му е бил починал/, която продължила да се грижи за него; оттогава е имало само един период от около 1-2 години /в 6-ти или 7-ми клас/, в който ищецът е отишъл да живее при родителите си, но в 8-ми клас отново се върнал при баба си, където се установил трайно, завършил средното си образование и създал семейство, което продължило да живее с бабата, а тя започнала да отглежда роденото от брака му дете до момента,в който се случил инцидентът с нея. С категоричност свидетелят установява,че между двамата се установили отношения по-силни, отколкото между ищеца и майка му и че той имал баба си за майка, а тя него – за свой син – взаимно си помагали – ищецът с плащането на сметките,а бабата – с отглеждането на правнучето и с грижи за домакинството. Тези показания се подкрепят и от показанията на другия свидетел – М., който е колега на майката на ищеца и познава цялото ѝ семейство. При преките си контакти с майката свидетелят знае,че ищецът не е споделял с нея, имал си друг живот и бил по-близък с баба си, която го отгледала, отколкото с майка си. За създадената особена близост между ищеца и починалата свидетелстват и показанията на Д. в останалата им част – от вестта за претърпяната злополука ищецът изпаднал в шок, а след това се променил, не бил същия човек, изобщо не бил в състояние да работи професията си /дърводелец/, тъй като бил силно разконцентриран и притеснен и, въпреки че работел и нощни смени, всеки ден след работа пътувал до болницата в Бургас да вижда баба си; много трудно понесъл последвалата ѝ смърт и четири години по-късно все още не я бил преживял; загубил желание да завърши започнатия заедно със свидетеля преди инцидента ремонт на апартамента, като всичко в него останало на етапа от преди това, а стаята на бабата ищецът запазил непокътната с всичките ѝ вещи в нея.
Въз основа на тези свидетелски показания, които няма основание да не бъдат кредитирани, настоящият състав на ВКС приема, че е проведено пълно и главно доказване на релевантните за активната материално-правна легитимация на ищеца факти, позволяващи да бъде направен извод за съществуваща особено близка привързаност между ищеца и починалата негова родственица, наподобяваща тази на най-близките роднини – майка и син, която е едно от основанията на търпящия неимуществени вреди от физическата загуба на неговия близък, макар и намиращ се извън кръга на тези, посочени в постановленията на Пленума на ВС от 1961г. и 1969г., да му бъде признато право на обезщетение за тези вреди. Макар да не са установени с медицински документи, негативните последици от случилото се с К. П. върху емоционалното състояние и поведение на ищеца са надхвърлящи обичайните такива, характерни за връзката – баба-внук. С оглед това ищецът следва да бъде обезщетен за действително претърпените от него неимуществени вреди, като паричният им еквивалент /при съобразяване критериите за определянето му в справедлив размер - възрастта на увредения, отношенията между пострадалия и претендиращия обезщетението, обстоятелствата, при които е настъпил вредоносния резултат , конкретните икономически условия в страната, ориентир за които са нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането /, настоящият състав определя на 40 000 лв.
При този извод решението на въззивната инстанция следва да бъде отменено в частта, с която искът по чл.432 ал.1 КЗ е отхвърлен до размер на сумата 40 000 лв. и като ответникът следва да бъде осъден да заплати тази сума на ищеца, ведно със законната лихва от датата, на която е изтекъл тримесечният срок по чл.496 ал.1 КЗ от поканата до застрахователя да плати – която, според събраните по делото доказателства е 19.02.2019г., до окончателното ѝ изплащане.
Предвид изхода на делото, на основание чл.78 ал.6 ГПК ответникът по касация и по исковете следва да заплати по сметка на ВКС сумата 800 лв., по сметка на Бургаски апелативен съд сумата 800 лв. и по сметка на Ямболски окръжен съд сумата 1600 лв., представляващи дължима държавна такса.
На основание чл.78 ал.1 ГПК ЗД“Бул инс“АД следва да бъде осъдено да заплати на ищеца разноски за производството пред трите инстанции в общ размер 5220 лв., представляващи адвокатско възнаграждение /за производството пред Върховен касационен съд в размер на 1730 лв., за производството пред Апелативен съд Бургас в размер на 1730 лв. и за производството пред Ямболски окръжен съд в размер на сумата от 1760 лв./.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №17/28.05.2021 г. по гр. д. №156/2021 г. на Апелативен съд Бургас и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗД „Бул инс” АД с ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление [населено място] [улица] да заплати на Ж. Д. Д. с ЕГН [ЕГН] и с адрес [населено място][жк] на основание чл.432 ал.1 от КЗ сумата 40 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени от него болки и страдания в резултат от смъртта на К. М. П., негова баба, починала при ПТП на 16.07.2016г., ведно със законната лихва от 19.02.2019г., до окончателното ѝ изплащане, както и сумата 5220 лв. разноски за производството.
ОСЪЖДА ЗД „Бул инс” АД с ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление [населено място] [улица] да заплати по сметка на ВКС сумата 800 лв., по сметка на Бургаски апелативен съд сумата 800 лв. и по сметка на Ямболски окръжен съд сумата 1600 лв., представляващи дължима държавна такса.
Решението е окончателно.



ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.