О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   № 105   гр. София, 25.02.2009 г.   Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди и осмата година, в състав:                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ                                      ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА                                                                          МИМИ ФУРНАДЖИЕВА   като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 31 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:   Производството е по реда на чл. 278 ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 274 ал. 3 т. 1 от ГПК. Постъпила е частна касационна жалба от М. П. К. от гр. В., чрез процесуалния й представител адв. М, против определение № 1* от 2 декември 2008 г., постановено по в.ч.гр.д. № 860 по описа на окръжния съд в гр. В. за 2008 г., с което е потвърдено протоколно определение от 12 ноември 2008 г., постановено по гр.д. № 1* по описа на районния съд в гр. В. за 2008 г. за прекратяване на производството по делото поради насочването на иска към ненадлежна страна. В жалбата се сочи, че определението е неправилно, защото жалбоподателката е назначена на работа като директор на основно училище от началника на регионалния и. по о. , който й е работодател и е уволнена от него, поради което следва да се приеме, че трудовото й правоотношение е възникнало с инспектората, а не с училището. В допълнение към жалбата се сочи, че атакуваното определение е постановено при противоречива практика на съдилищата. Представя се решения на апелативния съд в гр. С., с което е прието, че в случаите, в които има разлика между страните, сключващи трудовия договор (както е при хипотезата на чл. 61 ал. 2 от Кодекса на труда) и страните, между които възниква и действа създаденото трудово правоотношение, надлежна страна по спорове, свързани със съдържанието на трудовото правоотношение по трудов договор са служителят и работодателят, а по спорове относно уволнението на работника надлежна страна е горестоящият орган, сключил трудовия договор. Ответната страна Р. и. по образование гр. В. не дава отговор по реда на чл. 276 ал. 1 от ГПК. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал. 1 от ГПК и е редовна по смисъла на чл. 260 и чл. 261 от ГПК. С атакуваното определение въззивният съд приел, че трудовото правоотношение на жалбоподателката е възникнало с училището, в което е работила и с което е била длъжността й, като училището е работодател на жалбоподателката по смисъла на чл. 357 ал. 1 от Кодекса на труда. Жалбоподателката е предявила искове с правно основание по чл. 344 ал. 1 т. 1, 2 и 3 от Кодекса на труда, като за ответник по исковете е посочен Р. и. по о. гр. В.. А. се заповед № Р* от 14 юли 2008 г. на началника на Регионалния и. на о. в гр. В., с която жалбоподателката е наказана с дисциплинарно уволнение заради допуснати нарушения на трудовата дисциплина. В досието на първоинстанционното дело е представено определение № 273 от 5 юли 2007 г. по гр.д. № 1* по описа на V ГО на ВКС за 2007 г., с което е прието, че исковете за отмяна на заповед за уволнение на директор на училище следва да се предявят срещу училището, а не срещу регионалния и. по образованието. След преценка на доводите на жалбоподателката и обстоятелствата по делото, съдът намира, че атакуваното определение следва да бъде допуснато до касационно разглеждане на основание чл. 280 ал. 1 т. 2 от ГПК, тъй като поставеният процесуалноправен въпрос, макар и не дословно формулиран – кой е надлежният ответник по искове по реда на чл. 344 ал. 1 т. 1-3 от Кодекса на труда в случаите, когато трудовото правоотношение е възникнало при условията на чл. 61 ал. 2 от Кодекса на труда, е решаван противоречиво от съдилищата. Касационният съд при условията на чл. 291 т. 2 от ГПК приема, че атакуваното определение, посоченото с частната жалба и съдържащото се в първоинстанционното дело определения, не разрешават съществения въпрос в съответствие с точния разум на закона. По силата на чл. 61 ал. 2 от Кодекса на труда, за длъжности, определени в закон или в акт на Министерския съвет, трудовият договор се сключва от по-горестоящия спрямо работодателя орган, като в тези случаи трудовото правоотношение се създава с предприятието, в което е съответната длъжност. На свой ред чл. 37 ал. 4 от Закона за народната просвета разпорежда, че началникът на регионалния и. по о. сключва и прекратява трудовите договори с директорите на общинските училища, каквато длъжност е заемала частната жалбоподателка преди уволнението. Безспорно е, че трудовото правоотношение е създадено с общинското училище и то е работодател на жалбоподателката по смисъла на § 1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда, но по спорове относно прекратяването на трудовото правоотношение претенциите не могат да бъдат насочени срещу лице, което не е прекратило трудовото правоотношение, поради което те трябва да бъдат насочени срещу органа, сключил, респективно – прекратил трудовото правоотношение. Надлежен ответник по искове за отмяна на незаконно уволнение и за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност следователно е по-горестоящият спрямо работодателя орган. По третия иск, който обичайно се кумулира с първите два – иск за заплащане на обезщетение за оставането без работа поради незаконното уволнение, обаче надлежен ответник е работодателят в лицето на общинското училище. Освен изложеното съдът намира за нужно да отбележи, че при разглеждането на искове, подобни на настоящия, съдът следва да прецени смисъла на подадената искова молба и да изиска от ищеца да посочи надлежните ответници съобразно създадените сложни правоотношения, като едва след конкретизацията на исковата молба при подобно указание, може да предприеме съответните действия във връзка с движението на делото или евентуално – неговото прекратяване поради ненадлежна пасивна процесуална легитимация. Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение   О П Р Е Д Е Л И:   ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 1* от 2 декември 2008 г., постановено по в.ч.гр.д. № 860 по описа на окръжния съд в гр. В. за 2008 г., ОТМЕНЯ определение № 1* от 2 декември 2008 г., постановено по в.ч.гр.д. № 860 по описа на окръжния съд в гр. В. за 2008 г., както и потвърденото с него протоколно определение от 12 ноември 2008 г., постановено по гр.д. № 1* по описа на районния съд в гр. В. за 2008 г. за прекратяване на производството по делото. ВРЪЩА делото за продължаване на съдопроизводствените действия от районния съд в гр. В..   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: