Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 464   гр. София, 22 декември 2009 г.   В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А     Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди и девета година в състав :     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Савка Стоянова ЧЛЕНОВЕ: 1. Юрий Кръстев                     2. Жанина Начева     при секретаря …… Н. Цекова ……………………………………. в присъствието на прокурора … Михайлова ………………………………….. изслуша докладваното от съдия Ж. Начева ………………………………………. наказателно дело № 521 по описа за 2009 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:   Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Р. Ж. А. против решение № 293 от 10.07.2009 г. на Софийския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 414/09 г. Твърди, че наложеното наказание е явно несправедливо, поради което иска да бъде намалено около минимално предвидения размер. Счита, че съдът неправилно е отчел възрастта на пострадалата, тъй като тя е квалифициращ признак на самото престъпление. Не е имал основание да съобразява заплахата след деянието и предходни блудствени действия, извлечени само от показанията на пострадалата. За сметка на това съдът е игнорирал ниската степен на общественоопасните последици предвид отсъствието на понесена от малолетната психическа или физическа травма. В съдебно заседание прокурорът от Върховна касационна прокуратура изразява становище, че наложеното наказание е справедливо. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, устно развитите съображения в открито съдебно заседание и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното. С присъда № 20 от 13.05.2009 г. на Софийския окръжен съд по н. о. х. д. № 413/08 г. подсъдимият Р. Ж. А. е признат за виновен в това, на 12.02.2007 г. в с. Л., Софийска област, да е извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст – В. В. Г. , като деянието представлява опасен рецидив, поради което и на основание чл. 149, ал. 5, т. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 29 ал. 1, б.”а” НК и чл. 54 НК е осъден на наказание от осем години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим. Подсъдимият е оправдан по обвинението да е извършил престъплението при условията на чл. 29, б „б” НК и в негова тежест са оставени разноските по делото. С въззивно решение № 293 от 10.07.2009 г. по в. н. о. х. д. № 414/09 г. Софийският апелативен съд е потвърдил първоинстанционната присъда. На основание чл. 61 от ЗИНЗС е определил наказанието да се изтърпи в затворническо общежитие от закрит тип. Касационната жалба, която почива на доводи за нарушение по чл. 348, ал.1, т. 3 НПК, е НЕОСНОВАТЕЛНА. Софийският апелативен съд законосъобразно и точно е отчитал доказани и значими обстоятелства с влияние за справедливия избор на наложеното наказание. Вярно е, в какъвто смисъл се привежда довод от жалбоподателя, че възрастта на пострадалата е признак, включен в основния състав на престъплението по чл. 149, ал. 1 НК. Съдът обаче е длъжен да отчита степента на изражение на този признак в конкретно извършеното престъпление при индивидуализация на наказанието на подсъдимия. Самото деяние характеризира неблагоприятно и дееца, а в съчетание с данните за подобни контакти с малолетното дете в един предходен период от време, както и последващите заплахи, насочени да прикрие престъпното си поведение безусловно представляват данни, които илюстрират степента на лична обществена опасност на подсъдимия. Доводът на жалбоподателя, че вредни последици липсват или те са в съвсем ниска степен, по сходен начин е бил формулиран и пред въззивния съд. В изпълнение на процесуалните изисквания на чл. 339, ал. 2 НПК решението съдържа законосъобразен и ясен отговор, мотивиран с обстойни, верни и логични съображения. Престъпно посегателство, осъществено към малолетно дете на 11-годишна възраст всякога причинява вредни последици, които следва да се разглеждат не само като физическо и емоционално страдание, но и като тежко негативно отражение върху правилното полово и нравственото възпитание при цялостно изграждане на личността. Ето защо наложеното наказание в размер на осем години лишаване от свобода е съобразено с всички обстоятелства на престъплението, личността на подсъдимия и целите на наказанието по чл. 36, ал. 1 НК. Жалбата е неоснователна и въззивното решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК     Р Е Ш И:     ОСТАВЯ В СИЛА решение № 293 от 10.07.2009 г. на Софийския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 414/09 г. Решението не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: