5 Р Е Ш Е Н И Е № 488 гр.София, 26 ноември 2010 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на първи ноември през две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Красимира Колова изслуша докладваното от съдия И. касационно дело № 493 по описа за 2010 г Производството е образувано по искане на задочно осъдения С. К. Й., депозирано на 11.08.2010 г, за възобновяване на НОХД № 7629/08 по описа на Софийски районен съд, приключило с присъда № 36 от 22.05.2009 г, изменена с решение на Софийски градски съд № 1377/30.09.09, по ВНОХД № 2607/09, като присъдата е отменена, в частта относно приложението на чл. 68 НК, и е потвърдена в останалата й част. С първоинстанционната присъда, подсъдимият С. К. Й. е признат за виновен в това, че на неустановена дата през януари 2007 г, в [населено място], противозаконно е присвоил чужда движима вещ, на стойност 1 367, 10 лв, собственост на Н. И. Таслаков, която владеел, като деянието е извършено при условията на опасен рецидив, с оглед на което и на основание чл. 206, ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и „б” и чл. 54 НК, е осъден на три години „лишаване от свобода”, при „строг” режим, „лишаване от право да заема държавна или обществена длъжност, свързана с упражняване на владение върху чуждо имущество”, за срок от три години, както и „лишаване от право да упражнява професия или дейност, свързана с упражняване на владение върху чуждо имущество”, за срок от три години. На основание чл. 68, ал. 1 НК, е приведена в изпълнение присъда, по НОХД № 8072/05 на СРС, с наложено наказание шест месеца „лишаване от свобода”, което да бъде изтърпяно при „строг” режим. На основание чл. 45 ЗЗД, е уважен гражданският иск на пострадалия, обезщетение за имуществени вреди, в размер на 1 367, 10 лв, заедно със законните последици. С искането се релевира основанието по чл. 423 НПК. Твърди се, че молителят желае делото да се възобнови, тъй като е осъден задочно, без да е призован за съдебната фаза и без да е получил препис от обвинителния акт, респективно, без да е узнал за какво престъпление е осъден. Сочи се, че е разбрал за осъдителната присъда от момента, в който е „задържан” за изпълнението й, а именно: на 30.06.2010 [населено място] се релевира основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1, 2 и 3 НПК. Иска се да бъде допуснато възобновяване на делото и пререшаване на въпросите, касаещи отговорността на молителя. В съдебно заседание на настоящата инстанция защитата пледира за уважаване на искането. Осъденият моли делото да бъде възобновено. Представителят на ВКП счита, че искането е допустимо с оглед процедурата по чл. 423 НПК / по другата процедура е недопустимо като просрочено / и е неоснователно. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Искането е допустимо само с оглед на процедурата по чл. 423 НПК, тъй като е подадено от задочно осъден, в срока по чл. 423, ал. 1 НПК. Разгледано по същество, е неоснователно. Искането е недопустимо с оглед на алтернативно релевираната процедура по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, тъй като е подадено извън срока по чл. 421, ал. 1 НПК. Съдебното производство по настоящето дело е образувано на 27.06.2008 г. С разпореждане на съдията-докладчик от 1.07.2008 г, делото е насрочено в открито съдебно заседание за 30.10.2008 [населено място] същия акт е разпоредено връчване на препис от обвинителния акт на подсъдимия, който по това време се е намирал в СЦЗ, където е изтърпявал наказание „лишаване от свобода”. На първото съдебно заседание, проведено на 30.10.08 г, подсъдимият се е явил лично, доведен от СЦЗ, като е заявил, че е получил препис от обвинителния акт / това обстоятелство се установява и от върната призовка, съдържаща данни в тази насока /. Ход на делото обаче не е даден, тъй като подсъдимият се е явил без защитник и е изразил желание да ангажира такъв по свой избор. Следващото съдебно заседание е проведено на 18.12.08 г, когато подсъдимият се е явил лично, доведен от СЦЗ, заедно с упълномощен защитник, но ход на делото отново не е даден поради изявление на защитника, че поради късното упълномощаване не е запознат с материалите по делото. Делото е отложено за 13.02.09 [населено място], на 13.01.2009 г, подсъдимият е бил освободен от затвора / поради изтърпяване на наказанието /. От този момент нататък той се е дезинтересирал от делото и е преустановил участието си в процеса. Съдът е положил процесуални усилия да го призове, като му е изпращал съобщения на известните по делото адреси, откъдето призовките са връщани в цялост, с отбелязване, че лицето не живее там. Правена е и справка за евентуален нов „настоящ” адрес / за такъв не е постъпила информация /. В съдебно заседание, проведено на 13.02.09 г, съдът е изменил мярката за неотклонение на подсъдимия в „задържане под стража” и е постановил включването му в бюлетина за общодържавно издирване. Съгласно бюлетин № 63 от 5.03.2009 г на СДВР, издирване е проведено, но не е дало резултат. В съдебно заседание, проведено на 22.05.2009 г, съдът е дал ход на делото, при условията на чл. 269, ал. 3, т. 1 и 2 НПК, като е обезпечил участието на служебен защитник, респективно, присъдата е постановена в отсъствие на подсъдимия. По жалба на служебния защитник се е развило въззивно производство, протекло също в отсъствие на подсъдимия, който е търсен, но не е намерен, за да бъде призован. При тези данни, ВКС намери, че не са налице предпоставките за възобновяване на делото, на основание чл. 423 НПК, поради следните съображения: В чл. 423, ал. 1, изр. 2 НПК са предвидени две хипотези, при наличието на които искането на задочно осъдения не се уважава. Първата хипотеза се отнася за случаите, при които е изпълнена процедурата по чл. 254, ал. 4 НПК / ДВ, бр. 109/08 /, но лицето не се е явило в съдебно заседание без уважителна причина. Втората хипотеза визира случаите, при които, при условията на висящо съдебно производство, за което подсъдимият е знаел / бил е надлежно уведомен /, той се е укрил, тоест, демонстрирал е нежелание да участва лично в процеса. По настоящето дело, първата хипотеза не е налице, доколкото към момента на „подготвителните действия за разглеждане на делото в съдебно заседание” все още не е била в сила редакцията на чл. 254, ал. 4 НПК / ДВ, бр. 109/2008 г /, поради което съдът не е имал задължение да уведоми подсъдимия относно последиците от неучастието му / че делото може да бъде разгледано и решено в негово отсъствие, при условията на чл. 269 НПК /. Налице е втората хипотеза, а именно: съдебното производство е било висящо, подсъдимият е бил известен за това, връчен му е бил препис от обвинителния акт, двукратно се е явил, тоест е участвал лично, но от определен момент нататък се е дезинтересирал от процеса, като се е укрил. При това положение, искането му за възобновяване не може да бъде уважено, тъй като правото му на лично участие в съдебната фаза на процеса не е било накърнено, а лицето само се е отказало от това си право, укривайки се от съдебните органи. Ето защо, искането му, основано на чл. 423 НПК, не може да бъде уважено. Водим от горното и на основание чл. 425 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖАНИЕ искането на задочно осъдения С. К. Й. за възобновяване на НОХД № 7629/08 по описа на Софийски районен съд, по което е постановена присъда № 36 от 22.05.2009 г, изменена с решение на Софийски градски съд № 1377/30.09.2009 г, по ВНОХД № 2607/09. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: