4 РЕШЕНИЕ N 208 София, 20.07.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение в съдебно заседание на 10 май две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при секретар Даниела Никова изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 709/2010 год. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. Д. П. срещу решение от 07.01.2010 г. по гр. д. № 3751/2008 г. на Софийски градски съд. С решението е отменено първоинстанционното по гр. д. № 8782/05 г. на СРС и е решен спора по същество като е признато за установено по отношение на касатора и на ответниците П. А. П. и А. П. А.-А., че Ц. И. Н. е собственик на основание изтекла придобивна давност до 1972 г. на 130 кв. м., съставляващи част от имот пл. № 956 по кадастралния план от 1957 г., а по действащия план част от УПИ ІV-209, в кв. 3а, по плана на [населено място], кв. Изгрев. К. довод е за недопустимост на предявения иск, поради което въпросът за това дали регулацията за спорния имот е приложена преди влизане в сила на ЗУТ следва да се реши по административен ред. Вторият довод е за необоснованост на извода, че ищецът по иска е придобил вещни права върху имота към 1972 г. на основание давностно владение. С определение № 54/11 от 24.01.2010 г. е допусната касационна проверка на решението относно редовността на исковата молба, поради това, че имотът, предмет на установителния иск за собственост, не е бил индивидуализиран с актуалния му регулационен статут. За да се произнесе по жалба съдът взе предвид следното: Срещу касатора и П. П. и А. Р. е предявен от Ц. И. Н. установителен иск за собственост на 120 кв. м., съставляващи част от бивш имот пл. № 956, по кад. план от 1957 г. на [населено място], кв. И., а по плана към 1990 г., част от парцел ІV-209 в кв. 3а, по плана на [населено място], кв. Изгрев. За да уважи иска съдът е приел, че ищецът се легитимира като собственик на имот пл. № 956 с площ от 750 кв. м., урегулиран в парцел VІ-956 в кв. 3 с действащия ЗРП от 1962 г., на основание давностно владение, на което се е позовал през 1972 г. и снабдил с нот. акт съставен по реда на обстоятелствената проверка. Със следващия регулационен план от 1976 г. за част от имота с площ от 650 кв. м. е отреден парцел ІV-209; част от него с площ от 40 кв. м. е предназначена за улица, а друга с площ от 130 кв. м. е включена в терена на кв. 3а и отредена за озеленяване. Улицата е реализирана. Мероприятието озеленяване не е проведено. Със заповед от 1990 г. е одобрено изменение на ЗРП за кв. 3а като е отпаднало мероприятието озеленяване, а теренът, предназначен за него, е отреден за комплексно индивидуално жилищно строителство. Спорният терен с площ от 130 кв. м. е бил заснет с пл. № 2595 в кадастралния план от 1980 г. и придаден към парцела на ответниците. За неоснователен е намерен противопоставения от касатора, ответник по иска, довод, че той е собственик на този имот на основание прилагане на изменението на ЗРП от 1990 г., с което спорния имот е бил включен в парцел ІV, отреден за неговия имот пл. № 209, в кв. 3-а по плана на кв. Изгрев, в [населено място]. Съдът е достигнал до извода, че по делото не е установено заповед № РД-09-236 от 03.08.1990 г. за изменението на ЗРП не е влязла в сила, поради което не са били налице предпоставки за прилагане на рагулацията. Извършените действия по преписка 68/90 г., които се установяват от представено удостоверение от 31.03.05 г. издадено от СО-район Б. – определяне на цена на придадения по регулация имот от 520 лв., внасянето й по депозитна сметка в Д. на 27.08.90 г., въз основа на която е била открита сметка на името на Ц. Н. и снабдяването на А. П. с констативен нот. акт за собственост на придадения имот № 2, т. VІ, по н. д. № 1133/90 г., не го легитимират като собственик, тъй като са извършени без основание. Аргументи за това са намерени и в установеното по делото, че заповедта за изменение на ЗРП за кв. 3а е била съобщена на ищеца едва през 1994 г. Той и други заинтересовани собственици са подали жалби срещу нея. Жалбите са били изпратени до компетентния орган Софийски градски съд, но по делото не са събрани доказателства за изхода на административното производство пред СГС, на когото жалбите са били изпратени за разглеждане. В заключение е прието, че при отсъствието на влязла в сила заповед за изменение на ЗРП, действията по прилагането на предвижданията й не са породили вещно-прехвърлително действие.. Направен е извод и за това, че и следващият регулационен план, одобрен през 2001 г., с който спорните 130 кв. м. са включени в парцел ІV-233, отреден за бившия парцел ІV-209 в кв. 3а, собствен на касатора, не е приложен, тъй като няма данни сметките по регулация да са уредени в сроковете по § 6, ал. 2 от ПЗР на ЗУТ, което има за последица отпадане на относителното вещно действие на регулацията. Изводите са необосновани. Решението е постановено при нарушаване на съдопроизводствените правила, задължаващи съда да обсъди всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и взаимна връзка. Те противоречат и на материалния закон. Касационната проверка на решението е допусната по разрешения с него процесуален въпрос за редовността на исковата молба. Към датата на предявяване на иска спорният имот е със статут на част от парцел VІ-235 в кв. 3 по плана на [населено място] и не е заснет като самостоятелен обект в кадастралния план, послужил за основа при изработването на ЗРП от 2001 г. В исковата молба спорният имот е индивидуализиран с белезите му по кадастралния план от 1957 г. При установените данни, че действащия към датата на предявяване на иска ЗРП е от 2001 г. и той е променил статута на спорния имот, съдът е следвало да констатира нередовността на исковата молба относно индивидуализацията на предмета на иска и да предприеме действия за отстраняването й. Недопустимо е решението и в частта, с която искът е уважен за разликата над претендираните 120 кв. м. до 130 кв. м. Налице е произнасяне извън петитума на иска, което е основание за обезсилване на решението в тази част. Изводът, че няма данни заповед № РД-09-236 от 03.08.1990 г. за изменение на плана за кв. 3а с промяна предназначението на терена от такова за обществено мероприятие – озеленяване в дворищнорегулационни и парцели за жилищно строителство да е влязла в сила, е необоснован. Неправилно той е основан само на факта, че заповедта е била съобщена на ищеца през 1994 г. и той и други заинтересовани лица са я обжалвали, като има данни, че жалбите са изпратени на Софийски ГС за разглеждане. Тези данни не са достатъчни да се приеме, че жалбите са били допустими, въз основа на тях е образувано административно производство и какъв е неговия изход. Не е обсъдено установеното с техническата експертиза, че при одобряването на новия регулационен план от 2001 г. парцел ІV-209 на ответника е заснет като имот пл. № 233 и за него е отреден парцел ІV, а парцел VІ-956 на ищеца, е заснет като имот пл. № 235 и за него е отреден парцел VІ-235. Заснемането на парцелите по предходния план като имоти в следващия сочи на приложена предходна регулация. Това е косвено доказателство за влизане в сила на заповедта за изменение на ЗРП от 1990 г., което в нарушение на съдопроизводствените правила не е било взето предвид при формиране на правните изводи. Обсъждането на този факт е от значение и при преценката за наличие на правен интерес от предявения иск след като ищецът не е обжалвал заповедта за одобряване на ЗРП от 2001 г., както и не е провел иска по чл. 53, ал. 1, т. 1 ЗУТ, за отстраняване грешка в плана, ако е считал, че към момента на одобряването му все още е бил собственик на спорната площ от бившия имот пл. № 956 и тя е била неправилно заснета като част от имота на ответника. Допуснатото процесуално нарушение е основание за обезсилване на решението на въззивния съд и връщане на делото за ново разглеждане от същия съд от фазата на отстраняване нередовностите на исковата молба. По изложените съображения Върховният касационен съд, І г. о. Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА решение от 07.01.2010 г. по гр. д. № 3751/2008 г. на Софийски градски съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: