О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 31 гр. София, 20.02.2014 година Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети февруари, 2014 г., в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АВДЕВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА БИСЕР ТРОЯНОВ С участието на прокурора от ВКП ГЕНЧЕВ Разгледа докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Ч.Д.232/14 г. И за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 44, ал. 1 НПК. С разпореждане от 13.01.14 г., постановено по Н.Ч.Д.21370/13 г.,, съдията-докладчик е прекратил производството по делото и е повдигнал препирня за подсъдност, решаема от ВКС на РБ на основание чл.44,ал.1 НПК. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава становище за необходимост от изпращане на делото по подсъдност на РС- Петрич, но не на основа на процедурата по чл.44,ал.1 НПК, а предвид това,че са налице предпоставките на чл.43,т.1 НПК. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като провери данните по делото и като взе предвид становището на прокурора, намери за установено следното: Първоначално пред РС-Петрич е било образувано Н.Ч.Д.1252/13 г. по искане на прокурор от РП-Петрич за задължително настаняване и лечение на Х. С. Б. в съответно лечебно заведение- по реда на чл.156, ал.1 вр.чл.146,ал.1,т.1 и 2 и чл.159 от Закона за здравето /ЗЗ/. Делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, каквото е имало на 26.11.13 г. и е отложено поради неявяване на поисканото за настаняване лице. След това на л.50 от посоченото съдебно производство на РС- Петрич е приложена справка за предоставяне на данни по реда на Наредба № 14/18.11.09 г. на НБД „Население” по искане, вх.№ 217/03.12.13 г., видно от която Б. е с постоянен адрес в гр.Кюстендил, а с настоящ - в гр.София. В тази връзка на 03.12.13 г.е изготвено разпореждане от съдията-докладчик по обсъжданото дело, с което се прекратява същото и се изпраща за разглеждане на РС-София. Наблегнато е на факта, че съгласно чл.156,ал.1 ЗЗ настаняването на задължително лечение на лицата по чл.155 от същия закон, се извършва по силата на решение, издадено от РС по настоящ адрес на лицето. Въз основа на това е образувано Н.Ч.Д.21370/13 г.по описа на РС-София, НО, 97 състав. За да повдигне препирнята за подсъдност, съдията-докладчик е приел, че под „настоящ адрес” по силата на ЗЗ следва да се има предвид мястото, където лицето, нуждаещо се или не от лечение действително живее, а не там, където има формална адресна регистрация. В конкретния случай при това от данните по делото става ясно, че Б. живее в гр.Петрич, откъдето са и свидетелите, които трябва да се разпитат. Затова е повдигнат и спорът за подсъдност, без обаче като алтернатива да се сочи предпочетената от представителя на ВКП процедура по чл.43,т.1 НПК, относима отново към ВКС на РБ. Релевираната препирня се явява от изключително значение, защото специалният закон-ЗЗ- по отношение на задължително настаняване и лечение на лицата по чл.155 от същия /какъвто е процесният случай/ предвижда разглеждане на производството от районния съд по настоящ адрес на исканото за настаняване лице. Той борави с легално предвиден в Закона за гражданската регистрация /ЗГР/ термин „настоящ адрес”, както е приел РС-Петрич. Същевременно, при една доста сходна процедура за прилагане на принудителни медицински мерки по чл.89 НК, раздел І на глава 34 от НПК, процесуалният закон работи с понятието „местоживеене” на лицето, за да определи съответният компетентен за тази процедура районен съд. Съгласно чл.89 ЗГР адресът е еднозначното описание на мястото,където лицето живее или получава кореспонденцията си. Съгласно чл.93 от същия закон постоянният адрес е такъв в населено място, което лицето избира да бъде вписано в регистъра на населението и винаги е на територията на РБ. Съгласно чл.94 ЗЗГ настоящ адрес е този, на който то живее. Всяко лице може да има само по един постоянен и настоящ адрес. Казаното не е самоцелно. То иде да покаже принципно разработения от законодателя и житейски разбираем фактор, че човек живее, престоява преимуществено на адреса, регистриран като настоящ. Същевременно, несъмнено е възможно, както е в процесния случай, лицето да не пребивава нито на постоянния си, нито на настоящия си адрес по смисъла на ЗГР. То обаче може да има свои положителни и/или отрицателни активности, социални връзки, лични контакти, възможности за обгрижване на място, където реално живее, но което не съвпада със законоопределения „настоящ адрес”. Особено в процедура като тази по ЗЗ, където поисканото за настаняване лице се твърди, че експликира болестни прояви и е опасно за себе си и за хората, намиращи се именно на мястото, което то фактически обитава, но същевременно там може да получи и лична грижа от близки и познати, понятието „настоящ адрес” не бива да се определя на формална база според ЗГР. Оглеждайки проблема от този ъгъл, настоящата инстанция намира, че визираният в чл.156,ал.1 ЗЗ „настоящ адрес” не се попълва формалистично от ЗГР /макар че погледнато в съдържателен план, това отново е мястото, където лицето живее/, а от смисъла, вложен в чл.428 НПК- фактическо местоживеене на лицето. Следователно се споделя позицията на съдията-докладчик от РС-София и компетентен да се произнесе по процесното производство,което при това се характеризира поради спецификата си като белязано с необходимост от бързо разглеждане, е РС-Петрич. Неслучайно всъщност там прокуратурата е активирала обсъжданата процедура, споделяйки заетата от този съд позиция. Що се касае до искането на представителя на ВКП да се премине в процедура по чл.43,т.1 НПК, ВКС няма да взима отношение. Освен че въпросът се разреши на плоскостта на процедурата по чл.44,ал.1 НПК, следва отново да се отбележи, че съдията-докладчик от СРС сам не е предложил като алтернатива да се премине в процедура по чл.43,т.1 НПК в случай,че искането му за възлагане на подсъдност в РС-Петрич по чл.44 НПК не бъде удовлетворено. Водим от изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение О П Р Е Д Е Л И: ИЗПРАЩА прекратеното от Районен съд-София Н.Ч.Д.21370/13 г. за образуване и разглеждане на РС-Петрич. Определението е окончателно. Препис от настоящото определение да се изпрати на Председателя на РС - София за сведение. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/