О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 278 гр. София, 27.05.2019 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на пети март през две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 2155 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по повод на касационна жалба от Р. И. С. против решение № 70/03.04.2018г. по в.гр.д. № 272/2017г. на ОС-Кюстендил за потвърждаване на решение № 283/16.06.2015г. по гр.д. № 1366/2014г. на КРС в частта, с която по отношение на касатора е признато за установено, че спрямо него съществува вземане на „Финанс Инфо Асистанс“ ЕООД на осн. чл.422 ГПК за следните суми: 17 792,40лв., представляваща дължима главница; 1 108,20лв., представляваща дължима договорна лихва за периода 26.03.2012г. - 29.09.2012г.; 1 179,74лв. – лихва по споразумението, начислена за периода 26.03.2013г.-07.10.2013г.; 29,32лв. – лихва за забава по споразумението за периода 26.03.2013г.-07.10.2013г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 08.10.2013г. до изплащането на задължението. Ответникът по касацията „Финанс Инфо Асистанс“ ЕООД в писмения си отговор оспорва допустимостта на касационната жалба, както и основанията по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 и 2 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна - подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Обжалваното решение е било постановено по реда на чл.294, ал.1 ГПК. В решението по чл.293, ал.3 ГПК решаващият състав на ВКС е дал указания на въззивната инстанция да назначи ССЕ, която да установи кои вноски по погасителен план към процесния договор за банков кредит и по погасителния план към споразумението от 21.02.2013г. с настъпил падеж са останали непогасени към 07.04.2013г. и да приложи нормата на чл.147, ал.1 ЗЗД по отношение отговорността на поръчителя-касатор спрямо тези вноски. Съобразно депозираното заключение въззивният съд е установил, че последната частично погасена вноска е тази за м.април 2012г., като след датата на цесията – 29.03.2013г. са били направени две вноски на 29.03.2013г. и на 29.08.2013г. в полза на цесионера. При тези данни КОС е приел, че няма преклудирани в хипотезата на чл.147, ал.1 ЗЗД вноски и е постановил решение, съвпадащо като резултат с отмененото от ВКС по реда на чл.293, ал.3 ГПК при първото разглеждане на спора от касационната инстанция въззивно решение. В изложението към касационната жалба по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поставя при условията на чл.280, ал.1, т.1 ГПК правен въпрос относно възможността да бъде прекъснат преклузивен срок по чл.147, ал.1 ЗЗД чрез доброволно плащане на падежирала вноска по договор за банков кредит и обосновава хипотеза на очевидна неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК на въззивното решение, поради неизпълнение от въззивния съд, на който е било върнато делото за ново разглеждане, на указанията на ВКС в отменителното решение. Според чл.280, ал.2, пр.3 ГПК въззивното решение се допуска до касационно обжалване при очевидна неправилност, което основание е независимо от поставените в изложението въпроси по чл.280, ал.1 ГПК и което като характеристика насочва към особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт. Същите пороци следва да могат да се констатират от касационната инстанция без извършване на същинска касационна проверка по същество на обжалваното решение. Съдебната практика приема, че това са случаи на: нарушения на императивна материалноправна норма, прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия обратен, противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите констатации на въззивния съд поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. В случая произнасянето на въззивния съд съобразно изричното правило на чл.294, ал.1 ГПК е ограничено от указанията на касационната инстанция. Видно от решение № 83/26.05.2017г. по гр.д. № 50394/2016г. на ВКС, IV г.о. същите указания включват назначаване на ССЕ по конкретен въпрос, като след отговор на последния новият състав на КОС е следвало да съобрази само един единствен елемент от фактическия състав на чл.147, ал.1 ЗЗД – размер на неиздължените вноски с настъпил към 07.04.2013г. падеж. Всички останали елементи от фактическия състав на материалноправната норма са били преценени от ВКС в отменителното решение. С обжалваното по настоящата касационна жалба решение въззивният съд след като е установил горепосочения релевантен за спора факт не е приложил правилото на чл.147, ал.1 ЗЗД, каквито указания е получил, което е в очевидно противоречие със задълженията му по чл.294, ал.1 ГПК. Предвид изложеното въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 430,85 лв. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 70/03.04.2018г. по в.гр.д. № 272/2017г. на ОС-Кюстендил. УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за заплатена държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба в размер на 430,85лв., като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено. Да се изпрати съобщение на касатора с указанията. След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на І т.о. за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: