Р Е Ш Е Н И Е №3 С., 24.01.2011 година Върховният касационен съд на Р. Б., Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на осемнадесети януари през две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ВЕСЕЛКА МАРЕВА при участието на секретаря Зоя Якимова, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр.дело № 1322 по описа за 2010 година, за да се произнесе съобрази следното: Производството е по чл.303 и сл. от ГПК. Образувано е по молба на Н. К. П., Н. К. Д., И. К. Т., М. А. Ж., К. Ж. Ж. и А. Ж. Ж. за отмяна на влязлото в сила решение № R І-46 от 30.04.2009 г., постановено по гр.д. № 247 по описа за 2008 г. на Б. окръжен съд. В молбата са изложени твърдения, че след влизане в сила на решението молителите са открили ново писмено доказателство за твърдяното от тях обстоятелство, че Я. Д. Д. не е бил собственик на процесния имот, т.е. обосновано е основанието по чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Ответниците по молбата Р. Н. Д., П. Я. Д., Н. Я. И., Р. П. Д., С. П. Д., И. Д. Я., З. П. Д., И. Г. Д. и П. Г. Д. не изразяват становище по същата. С решението, чиято отмяна се иска, е уважен предявения от Р. Н. Д., П. Я. Д., Н. Я. И., Р. П. Д., С. П. Д., И. Д. Я., З. П. Д., И. Г. Д. и П. Г. Д. против Н. К. П., Н. К. Д., И. К. Т., М. А. Ж., К. Ж. Ж. и А. Ж. Ж. ревандикационен иск, основан на твърденията, че ищците са собственици на недвижимия имот като наследници на Я. Д. Д. и въз основа на решение № 88а/1.15 от 12.05.1994 г. на ПК-Ц., а ответниците са завладели имота без правно основание. По възражението на ответниците, че наследодателят на ищците не е бил собственик на имота, съдът е приел, че е установено, че правото на собственост е възникнало в неговия патримониум по силата на чл.3 ЗССНБ /отм./ още през 1928 г., с въвода във владение, а съставения впоследствие нотариален акт от 1948 г. има само декларативно действие и имота е внесен в ТКЗС през 1949 г., когато Я. Д. е приет за член-кооператор. Към молбата за отмяна е приложен препис от „Образец 10” на Главна дирекция на държавните дългове, в който под № 182 е записан Я. Д. Д. с отразени срещу името му парцели по номера и площ, като впоследствие името е задраскано и под същия номер са записани И. и М. Д.. Молителите считат, че този документ е от съществено значение за делото, тъй като установява, че Я. Д. не е изплатил задълженията си към Д. за държавни дългове /които дългове в размер на 2954.64 лв. за предоставената му като бежанец земя, са доказани от приетото като доказателство сведение от 26.04.1955 г. и писмо от 16.10.1956 г./ и имотът е бил иззет и даден за ползване на други нуждаещи се лица, като поддържат, че съществуването на документа не е могло да им бъде известно в хода на делото, тъй като същия е открит от главния експерт на УТ при К. А. в средата на месец април 2010 г. При условията на чл.303, ал.1, т.1 ГПК заинтересуваната страна може да иска отмяна на влязло в сила решение само когато непълнотата на фактическия или доказателствен материал, която касае решаващите изводи на съда не се е дължала на процесуално нарушение на съда или пък на небрежност на страната при упражняване на процесуалните й права. В случая не може да се приеме, че в хода на делото ответниците, настоящи молители, не биха могли да се снабдят с доказателството при полагане на дължимата грижа. Извършената от вещото лице проверка в кметство А. е била свързана с изпълнение на задачата му – установяване дали към 1948, респ.1951 г. имота е имал земеделски характер, внасян ли е ТКЗС и проследяване промяната на статута му във времето. На вещото лице не е поставяна задача да даде заключение има ли данни за задължения на Я. Д. във връзка с имотите му и предприемани ли са действия по изземването им, нито ответниците са предприели действия за издирване на документи за тези обстоятелства в хода на процеса. Книжата са се намирали в кметство А. и при полагане на дължимата грижа за водене на процеса, заинтересованата страна е можела да се снабди с тях и да ги представи в хода на делото. В обобщение молбата за отмяна се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Въз основа на изложеното Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Н. К. П., Н. К. Д., И. К. Т., М. А. Ж., К. Ж. Ж. и А. Ж. Ж. за отмяна на влязлото в сила решение № R І-46 от 30.04.2009 г., постановено по гр.д. № 247 по описа за 2008 г. на Б. окръжен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: