О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 857 София, 08.04.2024 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т. о., в закрито заседание на двадесети март през две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: Ирина Петрова Членове: Десислава Добрева Мария Бойчева като изслуша докладваното от съдията Петрова ч. т. д. № 450 по описа за 2024 год., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на ищцата Н. Ц. М. от [населено място], чрез процесуалния ѝ представител адв. Н. Д. от САК, срещу определение № 543 от 13.12.2023 г. по в. ч. гр. д. № 430/2023 г. на Апелативен съд – Бургас, с което е оставена без уважение частната ѝ жалба против определение № 2608 от 18.10.2023 г. по гр. д. № 1102/2023 г. по описа на Окръжен съд – Бургас. С последното е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК производството по т. д. № 1102/2023 г. по описа на окръжния съд до приключване на досъдебно производство № 125/2022 г. по описа на Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура – Хасково. В частната касационна жалба се излагат доводи, че определението е неправилно, поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационно основание по чл. 281, т. 3, предл. второ ГПК, поради което се иска отмяна на определението за спиране на производството по предявения от ищцата иск за компенсиране на претърпените от нея неимуществени вреди с правно основание чл. 432 КЗ до приключване на висящото досъдебно производство. Неправилността на въззивното определение е аргументирана с довода, че единствената информация, постъпила по настоящото дело, е, че досъдебното производство е висящо, но няма привлечено като обвиняем лице, както и, че дори да се установят престъпни обстоятелства, основание за спиране на образуваното гражданско производство по чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК е не простото констатиране на данни за престъпление във връзка с делото, а такова престъпление, чието установяване по наказателен ред с влязла в сила присъда, е решаващо за начина, по който ще се произнесе гражданският съд. Жалбоподателят се позовава на противоречие на изводите на първоинстанционния и въззивния съд по въпроса за възможността за спиране на исковия процес в тази хипотеза. Искането е за отмяна на атакувания акт и връщане на делото за продължаване на процесуалните действия по разглеждане на спора. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК се иска допускане до касационен контрол по процесуалноправните въпроси, които според частния касатор са включени в предмета на спора и са обусловили решаващата правна воля на въззивния съд, а именно: 1/„Фактът, че една от страните по делото твърди наличието на престъпни обстоятелства, и по неин сигнал е образувано досъдебно производство за проверка дали евентуално има извършено престъпление, съставлява ли основание по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК за спиране на исковото производство?“ Въведена е допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1, предл. последно ГПК с позоваване на определение № 604 от 22.10.2012 г. по ч. т. д. № 592/2012 г. на ВКС, I т. о. и определение № 782 от 29.11.2013 г. по ч. гр. д. № 7165/2013 г. на ВКС, IV г. о.; и 2/„Следва ли съдът да спре гражданското производство на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК при установена по делото информация за образувано досъдебно производство при наличие на тъждество между деянието, предмет на разследването, и твърдения деликт, предмет на доказване в исковия процес?“, по който въпрос също е въведена допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1, предл. последно ГПК с позоваване на определение № 274 от 13.06.2011 г. по ч. гр. д. № 270/2011 г. на ВКС, I г. о., определение № 378 от 28.10.2010 г. по ч. т. д. № 383/2010 г. на ВКС, II т. о., определение № 44 от 26.01.2010 г. по ч. гр. д. № 15/2010 г. на ВКС, II г. о. и определение № 604 от 22.10.2012 г. по ч. т. д. № 592/2012 г. на ВКС, I т. о. И по двата от така поставените въпроси жалбоподателят бланкетно сочи и допълнителната селективна предпоставка за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, твърдейки, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. С писмен отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК ответникът по частната касационна жалба – „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, по чието искане пред първоинстанционния съд е спряно производството, излага съображения за липса на предпоставките за допускане на касационно обжалване. По същество счита обжалвания въззивен съдебен акт за правилен като постановен в съответствие с актуалната практика на ВКС и при установена по делото идентичност между обективните и субективни елементи от състава на престъплението с елементите от фактическия състав на деликта, поради което изходът на гражданския спор е обусловен от изхода на наказателното производство. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима – изхожда от легитимирана страна, насочена е против подлежащ на обжалване съдебен акт и е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: За да остави без уважение частната жалба на ищцата срещу определението на първоинстанционния съд за спиране на производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК, въззивната инстанция е съобразила, че производството по делото е образувано по искова молба на Н. Ц. М. против „Застрахователна компания Лев Инс“ АД по иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 429, ал. 3 КЗ и чл. 86 ЗЗД за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищцата при ПТП – катастрофа на автобус на 11.12.2022 г. на пътя между [населено място] и [населено място], общ. Свиленград, собственост на „ДС Травел“ ЕООД, управляван от Т. Д. И., при твърдение, че вината за настъпилото ПТП е изцяло на водача на автобуса поради непредпазливото му и неправомерно поведение. Въззивният съд е посочил, че с оглед обстоятелството, че с отговора на исковата молба искът е оспорен от ответника, и направеното искане за извършване на служебна справка за хода на образуваното по случая досъдебно производство и спиране на делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК до приключване на наказателното производство, първоинстанционният съд е извършил исканата служебна справка, в резултат на която е постъпило писмо от Окръжен следствен отдел – Хасково с приложена към него справка за ДП № 125/2022 г. от 19.09.2023 г., от която се установява, че е образувано ДП № 125/2022 г. по описа на ОСлО при ОП – Хасково, пр. пр. № 2263/2022 г. по описа на същата Прокуратура, за това, че на 11.12.2022 г. в землището на [населено място], общ. Свиленград, при управление на автобус с ДК 1525 МВ поради нарушаване на правилата за движение по непредпазливост е причинена смъртта на едно лице. В справката са посочени извършените до момента процесуално-следствени действия; посочено е, че предстои приобщаване на експертни заключения, както и че до датата на издаване на справката – 19.09.2023 г., няма привлечено като обвиняем лице по досъдебното производство, а разследването не е приключило. При тези данни, въззивната инстанция е мотивирала, че по въпроса за предпоставките за спиране на производството по дела с предявени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ ВКС се е произнасял нееднократно, като е формирана еднопосочна съдебна практика, че предвид обвързаността на гражданския съд от влязлата в сила присъда, съобразно чл. 300 ГПК, срещу виновния за съответното ПТП водач, изходът от наказателното производство е от значение за правилното решаване на гражданския спор, като в тази хипотеза, според решаващия съдебен състав, производството по гражданското дело, в което се разглежда спор за гражданските последици от деянието, подлежи на спиране на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване на наказателното производство, но само когато е установено, че наказателното производство е в съдебната фаза, а в случаите, когато наказателното производство е в досъдебната си фаза, се приема становището, че е налице основанието по чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК за спиране на гражданското дело, когато е образувано досъдебно производство за престъпление, чийто механизъм за настъпване и привлечено като обвиняем лице са идентични с тези, за които са наведени твърдения в исковото производство. При произнасянето си въззивната инстанция е счела за относими и се е позовавала на определения на състави на ВКС: определение № 290 от 01.09.2020 г. по ч. т. д. № 1303/2020 г., определение № 150 от 29.03.2021 г. по ч. т. д. № 461/2021 г., определение № 342 от 28.07.2022 г. по ч. т. д. № 653/2022 г. и определение № 440 от 20.06.2023 г. по ч. т. д. № 796/2023 г. Прието е, че заявените в исковата молба фактически обстоятелства и твърдения са идентични с тези, които подлежат на установяване в образуваното досъдебно производство № 125/2022 г. на ОСлО – Хасково, поради което първоинстанционният съд основателно е спрял гражданското дело до приключване на досъдебното производство. С оглед разясненията, дадени с т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, които съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК намират приложение и по отношение на частните касационни жалби, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. В тази връзка, първият, поставен в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК процесуалноправен въпрос, не е включен в предмета на спора и изобщо не е засегнат от въззивния съд при постановяване на атакуваното определение, поради което не се явява обуславящ за крайния изход от спора, респективно – няма значението, изисквано като обща предпоставка съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК. Вторият формулиран в изложението процесуалноправен въпрос, обобщен и конкретизиран съобразно правомощията на касационната инстанция, се свежда до въпроса за преценката за наличие на предпоставките на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК за спиране на производството по делото, в което се реализира гражданската отговорност на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ спрямо пострадалото лице при наличие на досъдебно производство, и се явява обуславящ изхода на делото. По въпроса е формирана постоянна практика на ВКС, обективирана в определение № 134 от 02.04. 2020 г. по ч. т. д. № 468/2020 г., I т. о., определение № 290 от 01.09. 2020 г. по ч. т. д. № 1303/2020 г., I т. о., определение № 342 от 28.07. 2022 г. по ч. т. д. № 653/2020 г., II т. о., определение № 440 от 16.06.2023 г. по ч. т. д. № 796/2023 г., ІІ т. о., определение № 493 от 28.06.2023 г. по ч. т. д. № 882/2023 г., ІІ т. о., определение № 237 от 29.03.2023 г. по ч. т. д. № 300/2023 г., I т. о. др., в която последователно се застъпва становището, че пречка за надлежното упражняване на правото на иск е наличието на образувано наказателно производство в съдебната му фаза или в досъдебната такава, когато деецът и извършеното от него престъпление са идентични с тези, за които са въведени твърдения в исковото производство, и не е налице хипотеза, при която престъпното обстоятелство следва да бъде установявано самостоятелно от гражданския съд по реда на чл. 124, ал. 5 ГПК. Прието е, че в тези случаи производството по гражданското дело следва да бъде спряно. Обжалваното определение е в противоречие с посочената практика, поради което следва да се допусне до касационна проверка. Въззивният съд не е взел предвид, че според представените по делото доказателства – справка по досъдебно производство № 125/2022 г. по описа на ОСлО при ОП – Хасково досъдебното производство е образувано с оглед престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“ във вр. с чл. 342, ал. 1 НК, но без да е посочено, че е налице привлечено към наказателна отговорност лице. От така постъпилата справка е видно единствено, че към 19.09.2023г. досъдебното производство все още не е приключило и е на етап разследване от разследващ орган, срокът за разследване по досъдебното производство е своевременно удължаван – последно с нови два месеца, считано от 11.08.2023 г., извършени са множество процесуално-следствени действия и до момента няма привлечен обвиняем. Въззивната инстанция не е съобразила, че доказателства за въведените от ищцата твърдения за противоправното поведение на конкретния водач, което според нея е причина за настъпване на произшествието, не са представени, ответникът оспорва твърдяната деликтна отговорност на този водач, а по образуваното досъдебно производство няма привлечено лице в качеството му на обвиняем. В случая отсъства тъждество между твърденията на ищцата относно делинквента, извършил противоправно деяние, носещо белезите на престъпление, и образуваното досъдебно производство, по което разследването не е приключило и няма привлечено лице в качеството му на обвиняем, а същевременно актовете на досъдебното производство нямат обвързваща гражданския съд сила и релевантните факти следва да бъдат установявани в настоящото производство. Предвид изложеното, в противоречие с формираната практика на ВКС въззивният съд не е съобразил, че в случая не е налице основанието по чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК, доколкото при липса на привлечено като обвиняем лице не може да се направи извод, че е налице образувано наказателно производство в досъдебна фаза, по което деецът и извършеното от него престъпление са идентични с тези, за които са въведени твърдения в исковото производство. По тези съображения обжалваното определение и потвърденото с него първоинстанционно определение следва да се отменят като неправилни, а делото да се върне на Окръжен съд – Бургас за продължаване на съдопроизводствените действия. В случай че посоченото в исковата молба като деец лице бъде привлечено като обвиняем в образуваното наказателно производство, съгласно трайната практика на ВКС производството по настоящото дело ще следва да бъде спряно. Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т. о. О П Р Е Д Е Л И : Допуска касационно обжалване на определение № 543 от 13.12.2023 г. по в. ч. гр. д. № 430/2023 г. на Апелативен съд – Бургас. Отменя определение № 543 от 13.12.2023 г. по в. ч. гр. д. № 430/2023 г. на Апелативен съд – Бургас и определение № 2608 от 18.10.2023 г. по гр. д. № 1102/2023 г. по описа на Окръжен съд – Бургас. Връща делото на Окръжен съд – Бургас за последващи процесуални действия. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: