1 Р Е Ш Е Н И Е № 196 София, 07 февруари 2017 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди и шестнадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора Кирил Иванов като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 595/2016г., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производството е образувано по жалби на подсъдимия и защитата му срещу въззивно решение №14 от 14.05.2016г., постановено по в.н.о.х.д. № 55/16 г. по описа на Апелативен специализиран наказателен съд, както следва: - жалба от подсъдимия Я. В., с която се релевират трите касационни основания по чл.348, ал.1, т. 1 - 3 от НПК, като се прави искане за отмяна на решението и оправдаване на подсъдимия, а алтернативно за връщане на делото за ново разглеждане. Искането за отмяна на обжалваното решение е мотивирано с допуснати от въззивния съд съществени процесуални нарушения във връзка с разкриването на обективната истина по делото и при формиране вътрешното убеждение на съда, довели до погрешни изводи относно извършването на деяниeто и авторството му; едностранчиво и превратно тълкуване на доказателствата в разрез с изискването на разпоредбите на чл. 107, ал. 5 от НПК и по-точно досежно показанията на свидетелите К. и М. Ч., както и дерогиране на доказателства, установени от показанията на свидетелите П. М., Т. С., Ц. З., С. Н., С. М.; недопускане събирането на поискани от подсъдимия и защитата му доказателства; неизясняването на релевантни за предмета на доказване обстоятелства; налични съмнения за безпристрастност и предубеденост на съдебните състави и нежеланието им да си направят отвод при наличие на основанията по чл.29, ал.2 от НПК; нарушено право на защита извън съдебната зала, поради липса на възможност за среща насаме със защитниците, подслушване на разговорите им, снимане на документите с камера. Представено е допълнение в срока по чл.351, ал.3 от НПК, с което се поддържа искането за отмяна на въззивното решение, но с връщане на делото от стадия на досъдебното производство, с оглед допуснати процесуални нарушения на принципа за случаен избор на разследващия полицай, наблюдаващия прокурор и съдебните заседатели. Твърденията за явна несправедливост се обосновават с липсата на виновно поведение от страна на подсъдимия; - жалба от адв. Е. Я. – с доводи за допуснати нарушения на материалния и процесуален закон, явна несправедливост на наложените наказания, и искане за отмяна на въззивния съдебен акт и връщане на делото на АСНС за ново разглеждане от друг състав, освен ако подсъдимият не бъде оправдан. Жалбата е с идентични доводи и подкрепящи ги аргументи с тези, релевирани в жалбата на подс.В.; - жалба от адв. С. Б. с доводи в подкрепа на всички касационни основания и искане за отмяна на обжалваното решение, поради допуснати съществени процесуални нарушения и връщане на делото за ново разглеждане на Специализирания наказателен съд/СНС/, тъй като това ще гарантира триинстанционно производство с всички законови последици. Оплакванията за допуснати нарушения на процесуалните правила, довели до неправилно приложение на закона, са сходни с тези, които се правят от самия подсъдим и от адв. Я.. Счита, че наложеното на подсъдимия наказание е явно несправедливо, тъй като не е доказана вината му и съдът неправилно е приложил материалния закон; -жалба от адвокат Т. Л., която е бланкетна с оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения, нарушения на материалния закон и явна несправедливост на наказанията, като липсва подкрепяща ги аргументация. Правят се искания в условията на алтернативност, съответстващи на релевираните касационни основания. В съдебно заседание пред касационната инстанция представителят на прокуратурата оспорва касационните жалби, като намира за правилно и законосъобразно решението на Апелативния специализиран наказателен съд/АСНС/. Твърди, че при формиране на вътрешното убеждение решаващите инстанции не са допуснали нарушения, свързани с превратна оценка на доказателствената съвкупност. Счита, че правилно е приложен материалният закон, както и, че не е налице явна несправедливост на наложеното наказание. Адвокат Я. поддържа изцяло касационната си жалба, по всички релевирани основания. Намира, че по делото не е проведено обективно и всестранно изследване на всички въпроси, което е опорочило формирането на вътрешното убеждение на съда.Твърди, че същото е изградено на базата на пряка или косвена предубеденост и заинтересованост на съда от изхода на делото. Изразява становище, че не са събрани всички възможни доказателства, като пример сочи следното: не е извършен оглед на автомобила за изземване на дактилоскопни следи; не са използвани специални разузнавателни средства; не са използвани белязани банкноти и други. Позовава се и на допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като съдебните актове и на двете предходни инстанции са постановени от незаконни съдебни състави, по отношение на чиито членове са били налице основанията за отвод по чл.29, ал.2 от НПК. Аргументира и теза за нарушения на принципа за случаен избор на водещия разследването, наблюдаващия прокурор и съдебните заседатели. Счита, че обвинението не е доказано по несъмнен начин, като същото се основава на показанията на пострадалата, които не са проверени и подкрепени от останалите доказателства. Поддържа се и явна несправедливост на наказанието, с оглед липсата на виновно поведение от страна на подсъдимия. Пледира за отмяна на въззивното решение и оправдаване на подзащитния й, с което в пълен обем ще бъдат реализирани неговите правата и в частност правото на защита. Адвокат Б. поддържа подадената от него касационна жалба по изложените съображения, както и жалбите на подсъдимия и другите защитници. Оспорва законността на първоинстанционния съдебен състав, предвид допуснати нарушения при избора на съдебни заседатели, с аргументи, че последните също следва да бъдат избрани на случаен принцип. Намира за правилно особеното мнение към въззивното решение. Счита за нехуманно отношението към подзащитния му, който страда от редица сериозни заболявания. Твърди, че по делото липсват безспорни доказателства за осъществено от подсъдимия престъпление, като са пренебрегнати фактите, касаещи отношенията на пострадалата Ч. със съпруга й. Моли за оправдаването на подсъдимия В.. Резервният защитник-адв.К. поддържа касационните жалби и се присъединява към доводите, изложени в тях и към становището на упълномощените защитници. Счита, че подс.В. има изградено “желязно” алиби за това, че не е напускал дома си в процесния ден, тъй като празнувал курбан. Подсъдимият Я. В. моли да бъде оправдан. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл.347, ал.1 от НПК, намери следното: С присъда от 26.01.2016г., постановена по нохд № 1099/15г. по описа на Специализиран наказателен съда, 12 състав, подсъдимият Я. К. В. е признат за виновен в това, че на 29.07.2015г. в [населено място],[жк], [жилищен адрес] с цел да набави за себе си имотна облага е принудил К. Ч. чрез заплашване, че ще пострада тя и неин близък/съпруг-М. Ч./ да извърши нещо противно на волята си- да изтегли от Първа инвестиционна банка сумата от 5 000лева и да му я предаде, като с това й причинил имотна вреда в размер на 5 000лева и деянието е извършено при условията на опасен рецидив, поради което и на основание чл.214, ал.2, т.2, вр. ал.1, вр. чл.213а, ал.3, т.7, вр. ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.”А” от НК и чл.54 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от девет години и глоба в размер на 7000лева, като е признат за невиновен по обвинението по чл.29, ал.1, б.”Б” от НК. На основание чл.57, ал.1, вр. чл.60, ал.1 и чл.61 от ЗИНЗС е определен първоначален строг режим на изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода. На основание чл.59 от НК е зачетено времето на предварително задържане на подсъдимия, считано от 04.08.2015г. до влизане в сила на присъдата. Подсъдимият Я. В. е бил осъден да заплати на гражданския ищец К. Ч. сумата от 5 000лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди. В тежест на подсъдимия са възложени деловодните разноски и дължимата се държавна такса върху уважения размер на гражданския иск. Всички касационни жалби са допустими, но неоснователни. Независимо, че всички касатори правят оплаквания и по трите касационни основания на чл.348, ал.1 от НПК, пределите на касационната проверка се очертават от конкретно изложените доводи, подкрепящи всяко едно от основанията, с предмет въззивното решение без частта, с която е потвърдена оправдателната част на първоинстанционната присъда. На първо място следва да бъдат обсъдени твърденията на всички касатори за допуснати съществени процесуални нарушения. Това е водещо, тъй като евентуалното констатиране на основания по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, обуславящи необходимост от отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане, от своя страна ще дерогират необходимостта от разглеждане на доводите, касаещи касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.3 от НПК. След систематизиране и обобщение на възраженията за допуснати съществени процесуални нарушения/ведно с подкрепящата ги аргументация/, наведени в жалбите на подсъдимия и защитата му/доколкото са налице повтарящи се, еднопосочни оплаквания и аргументи/, настоящата инстанция констатира, че същите са неоснователни. Неоснователно е оплакването на подсъдимия и защитата му за допуснато съществено процесуално нарушение, довело до нарушение на неговите права и по-точно на произтичащото от регламента на чл.6 от ЕКПЧОС право на справедлив и публичен процес, от независим и безпристрастен съд. Защитата аргументира тези си твърдения с нарушения на принципа за случаен избор на водещия разследването полицаи и наблюдаващия прокурор на досъдебната фаза, както и на съдебните заседатели, участвали в състава, постановил първоинстанционната присъда. Действително в кориците на делото липсват документи, които да дават възможност за проследяване начина по които е извършено определянето на водещия разследването служител на МВР, наблюдаващия досъдебното производство прокурор, както и на двамата съдебни заседатели, членове на първоинстанционния съдебен състав, но това не означава априори наличие на абсолютно нарушение на процесуалните правила, което да налага отмяна на съдебни акт и връщане на делото за ново разглеждане. Безспорно съгласно разпоредбата на чл.9, ал.1 от Закона за съдебната власт, разпределението на делата в органите на съдебната власт се извършва на принципа на случайния подбор чрез електронно разпределение съобразно поредността на постъпването им. Липсата на данни за това би било съществено процесуално нарушение по смисъла на НПК само ако по отношение на органите на досъдебното производство и съда са били налице основанията за отвод, визирани в разпоредите на НПК и те не са се отвели. За да се приеме, че разследването е водено от некомпетентни органи, респективно, че присъдата е постановена от незаконен състав е необходимо да са налице обстоятелства, които да сочат на тяхна зависимост, пристрастност или предубеденост. Не може да се обоснове незаконосъобразност на съдебния състав, когато липсват обективни данни, сочещи на предварително формиране на мнение или заинтересованост от изхода на делото, с определяне на членовете на съдебния състав. Наред с горното, касаторите развиват аргументи за наличието на данни, обуславящи основание за отвод на съдебните състав по чл.29, ал.2 от НПК, поради предубеденост на първоинстанционния съдебен състав, за което те са направили множеството искания за отвод/ всички отхвърлени от съда/, както и искане за отвод на съдии от въззивния състав, тъй като са се произнасяли по мярката за неотклонение на подс.В.. Във връзка с тези доводи отново следва да бъде почертано/така както беше посочено по-горе/ мнението на този състав, основаващо се на нормативната база, съдебната практика, както и тази на ЕСПЧ относно правота на страните делото им да бъде разгледано и решено от независим и безпристрастен съд. Разпоредбата на чл.29, ал.2 от НПК гарантира на страните правото на “непредубеденост” на съда, като идеята на законодателя е, че в състава на съда не следва да участват лица, които предварително са си изградили убеждение по делото. В тази връзка незаконен съдебен състав ще е налице, когато реално съществуват обстоятелства, даващи основния за отвод. Преценката за тяхната основателност, респективно неоснователност следва да се базира не на субективни изводи, нито на съображения за целесъобразност, а само въз основа на обективната наличност на конкретни данни, обуславящи възможен конфликт на интереси, които по естеството си могат да накърнят вътрешното убеждение на член от съдебния състав. В акта си въззивната инстанция след като е проследила в хронологически аспект, множеството произнасяния на първоинстанционния съд по искания за отвод от страна на защитата е достигнала да обоснован и аргументиран извод за липсата на “конкретна индикация за твърдяната лична предубеденост на председател на съдебния състав”. Апелативният съд е дал убедителен отговор на всички възражения на защитата по тази проблематика, които изцяло се споделят от настоящия състав. Касационните доводи са аналогични на тези, направени пред въззивния съд, като единствено в допълнение се релевират и такива за предубеденост на въззивната инстанция. Мотивите на първоинстанционните съдебни актове /определения/ по конституиране на страни в процеса; по произнасяния по доказателствени искания, насрочване на съдебни заседания; поправки на съдебни протоколи, не сочат на предубеденост, обосноваваща необходимост от отводи. Също така правилно въззивният съд е приел, че не могат да се изведат данни за предубеденост на съда и прокурора само от факта на подадени сигналите до Инспектората на ВСС, други държавни и европейски институции, завеждането на гражданско дело по чл.45 от ЗЗД, без оглед на това дали са предприети действия по съдебно, дисциплинарно или наказателно производство. Напълно се споделят изводите на АСНС затова, че първата инстанция не може да бъде упрекната в бездействие по отношение изясняване здравословното състояние на подсъдимия, не само във връзка с производството, но и за недопускане увреждане на неговото здраве и влошаване на състоянието му в резултат на изпълняваната мярка за неотклонение “задържане под стража”. В мотивите си въззивният съд подробно е обсъдил предприетите действия от страна на първата инстанция досежно всяко сезиране на защитата за влошаване здравословното състояние на подс.В., поради което не се налага тяхното преповтаряне.Също така във връзка с горното оплакване адв.Я.-защитник на подсъдимия твърди, че председателят на първостепенния съд е пренебрегнал “близките им отношения”, произтичащи от договорни наемни отношения между техните родители. В случая не става ясно при тези твърдения в какво се изразява предубедеността на председателя на състава по отношение на подсъдимия, ограничила неговите права. Извън аргументите на председателя на съдебния състав за липсата на контакти със защитника, който да обуславя някаква безпристрастност е необходимо да се посочи, че и за защитниците съществува задължение при наличието на причини, налични и известни на тях още в началото на процеса, в които те сезират основания за отвод на членове на съда, да направят своевременно своето искане. Същевременно следва да се посочи, че цитираните в касационната жалба на подс.В. и адв. Я. фрагменти от мотивите на някои от определенията на първостепенния съд/по искания за отводи/, изолирано индициращи съмненията на защитата за предубеденост, са лишени от необходимата прецизност, изискваща се при обосноваване на съдебните актове, но независимо от това по делото липсват обективни данни за реално процесуално поведение на съдебния състав, което да сочи на извод за проявена безпристрастност и заинтересованост от изхода на делото. Неоснователни са и твърденията за предубеденост на членове от въззивния съдебен състав. Участието на съдия И. и В. в съдебни състави, произнасяли се в производства по чл.270 от НПК не е сред предпоставките за отвод по чл.29, ал.1 от НПК, а и не са констатирани данни в актовете им, сочещи на явна предубеденост към личността на подсъдимия, както твърдят касаторите. Твърденията за ограничения правата на подсъдимия извън съдебната зала не намират доказателствена опора, която да установява нарушение на неговите права, произтичащи от разпоредбите на НПК. Оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения, касаторите правят и по отношение дейността на въззивната инстанция по оценка на доказателствената съвкупност и по-точно относно доказателствата, установени с гласни доказателствени средства. Същите подлежат на обсъждане от настоящата инстанция само в тези части, които сочат на допуснати процесуални нарушения, но не и относно оценката на тяхното съдържание, което по естеството си е свързано с необоснованост на съдебния акт, което не представлява касационно основание. Оценката на доказателствата е суверенна дейност на съда, като касационната инстанция се произнася в рамките на установените от инстанциите по същество фактически положения, не може да установява нови такива, както и не може да се намесва или да замества вътрешното убеждение на решаващите съдилища. Поради това, на проверка подлежи само правилността на процеса на формиране на вътрешното убеждение у решаващите съдебни състави и спазване на задължението за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, както и дали са предприети всички мерки за разкриване на обективната истина. В случая, инстанциите по същество са събрали възможния обем от доказателства, като същите са оцени при спазване на изискванията на НПК, като не са допуснати нарушения на разпоредбите на чл.13, чл.14 и чл.107 от НПК. Делото не страда от доказателствен дефицит, който да е попречил на апелативният съд да установи по надлежен ред фактите, подлежащите на доказване. Приетата фактическа обстановка е резултат от вярна интерпретация на данните, установени с годни доказателствени средства. Неоснователно е твърдението, че контролираните инстанции не са обсъдили противоречията най-вече относно данните, установени с гласите доказателствени източници и безкритично са кредитира показанията на свидетелите Ч., а не тези на свидетелите М., С., З., Н. и М.. Въззивният съд изцяло е възприел за правилен доказателствения анализ, направен от СНС. Първата инстанция в акта си е анализирала с необходимата критичност доказателствените източници, касаещи спорните по делото моменти. С необходимото внимание Специализираният наказателен съд е интерпретирал гласните доказателствени източници и в частност показанията на горепосочените свидетели, при това с акцент върху правно релевантните факти, обусловени от предмета на доказване, а не върху обстоятелствата, касаещи изобщо отношенията между подсъдимия и свидетеля Ч., както и между съпрузите Ч.. В тази си дейност, съдът правилно е достигнал до извод за липсата на противоречия в свидетелските показания на Ч. относно основните, значими факти. Противоречията, касаещи детайлите, не могат да дискредитират показанията, по начин, който налага изключването им от доказателствената съвкупност, както е възприето и от решаващите съдилища. Още повече, че принципно при преценката на показанията на свидетелите по едно дело, не може да бъде пренебрегнат факта, че всеки човек има индивидуални способности да възприеме и запомни определени факти и детайли, обективирани в конкретни и различни по специфика ситуации, както и да ги възпроизведе с точност след известен период от време. От обстоятелството, че свидетелката Ч. не е съобщила на банковата служителка причината за своето притеснение и не е потърсила помощ, не могат да бъдат направени изводи за недостоверност на нейните показания. Подробно са анализирани и показанията на свидетелите, изграждащи алиби на подсъдимия, като невярно е твърдението в жалбите, че те са последователни, а и оглед количествения критерии, съдилищата е следва да им дадат вяра. Освен, че количественият критерий не може да бъде водещ в дейността на съдилищата по оценка на доказателствата, то в конкретният случай тези свидетели са последователни само досежно твърдението, че процесният ден подсъдимият В. празнувал курбан и не е напускал жилището си. Правилно съдилищата не са кредитирали показанията на посочените по-горе свидетели, изграждащи алиби на подсъдимия за датата 29.07.2015г., като това е спорено след като тези доказателствени източници са обсъдени/ детайлно/, както поотделно, така и в тяхната взаимна връзка. Убедителни са аргументите на съда, относно наличните противоречия между показанията на тези свидетели, които дискредитират тяхната достоверност. Също така неоснователни са и твърденията, че показанията на Ч. не са подкрепени с други преки доказателства. Освен, че според наказателно-процесуалния кодекс доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат да имат предварително установена сила, няма и процесуално изискване за доказаност на обвинението само с преки доказателства, като в наказателния процес е допустима проверка на преки по характер доказателства с косвени такива. Нещо повече принципно няма пречки при липсата на преки доказателства, установяващи авторството на деянието, косвените доказателства да послужат като единствена основа за изграждане на осъдителна присъда. В тези случаи съдът е длъжен да установи достоверността на източниците, установяващи косвените доказателства, след което да пристъпи към задълбочена оценка на установените чрез тях факти, при това анализът следва да бъде направен на всяко доказателствено средство във връзка с останалите, за да се прецени дали те съставляват една неразривна връзка между тях, така, че системата от косвени доказателства да обуслови един единствен извод, свързан в случая с авторството на деянието. Твърдението на защитата за това, че в хода на досъдебното производство не са били събрани, според тях относими доказателства- не е извършен оглед на автомобила за изземване на дактилоскопни следи; не са използвани специални разузнавателни средства; не са използвани белязани банкноти и други, не могат да бъдат възприети да налагащи връщане на делото за ново разглеждане, доколкото искането касае доказателства, които вече не могат да бъдат събрани.Независимо от това доказателствената обезпеченост е позволила на решаващите инстанции да приложат правилно материалния закон. Предвид горното, настоящият състав на касационната инстанция намира, че решаващите съдилища не са допуснали процесуални нарушения, които да обусловят наличие на касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, което от своя страна да обуславя касационно основание по т.1 на цитираната разпоредба. Също така, контролираната инстанция не е допуснала и нарушение на чл.348, ал.1, т.3 от НПК, а именно явна несправедливост на наказанието. Всички касатори аргументират възраженията си за явна несправедливост на наказанието само с аргументи за невиновно поведение на подсъдимия, но предвид изложеното по-горе тезата им не може да бъде приета за основателна. Гореизложеното дава основание на настоящия състав на касационната инстанция да направи извод за това, че атакуваното решение на АСНС е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 14 от 14.05.2016г., постановено по внохд № 55/16г. по описа на Апелативен специализиран наказателен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.