Ключови фрази
Родителски права след развода * упражняване на родителски права * нови факти и обстоятелства * интерес на детето * сила на пресъдено нещо

Р Е Ш Е Н И Е

№ 555/12 г.
гр.София 27.06.2013 г.

в името на народа

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на шести декември две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ

при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 893/2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по жалба, подадена от К. Д. Д. чрез адв. Б. С. Г. от АК – В срещу въззивно решение № 822/26.04.2012 г. на Варненския окръжен съд, постановено по гр.д. № 486/2012 г. в частта, с която е отхвърлен иск по чл. 106, ал. 5 СК от 1985 г. /отм./ относно упражняването на родителските права и мерките, свързани с това спрямо детето К. К. Д..
Касационното обжалване е допуснато към кой момент и каква промяната в обстоятелствата следва да е налице, за да се променят мерките относно упражняването на родителските права спрямо малолетните и ненавършилите пълнолетие деца
Съставът на Върховния касационен съд дава следните отговори
От значение за изменение на решенето по чл. 106, ал. 5 СК от 1985 г., отм. е промяната в обстоятелствата, имащи отношение към въпроса за упражняването на родителските права и мерките, свързани с това да е налице при постановяване на съдебното решение, съответно от първата и втора инстанция. Новонастъпилите в хода на производството факти и обстоятелства следва да бъдат взети предвид от съда, а тъй като разрешението по спора е с оглед интереса на непълнолетното дете, щом установи наличие на нови обстоятелства, съдът и служебно, дори без позоваване на страните, следва да ги прецени, а при необходимост да изиска и доказателства, както и съдействие от социалните служби.
Дали има промяна в обстоятелствата след първото разрешение на съда по чл. 106, ал. 5 СК от 1985 г., отм. се преценява от момента, в който е формирана силата на присъдено нещо по влязлото в сила решение.
Сила на присъдено нещо при действието на ГПК от 1952 г. се формира към датата на приключване на устните състезания, а при действието на ГПК от 2007 г. преди даване ход на устните състезания в инстанцията, която решава спора по същество. Въззивната инстанция е втора по ред инстанция по съществото на спора.
Върховният касационен съд е контролно-отменителна инстанция – проверява съдебният акт, постановен от въззивния съд при съществуващите факти и обстоятелства, както и действащо законодателство към датата на устните състезания. Касационната инстанция не взема предвид нововъзникнали факти и обстоятелства, поради което е недопустимо включително и спиране на съдебното производство в тази фаза по чл. 182, ал. 1, б. „г” ГПК от 1951 г., отм., съответно чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК от 2007 г..
Изключенията са изрично посочени – в хипотезите на чл. 218и ГПК от 1951 г., отм., съответно чл. 295, ал. 2 ГПК от 2007 г. , когато Върховният касационен съд, след отмяна на повторното въззивно решение, встъпва в правомощията на съд по същество.
Следователно и при касационно обжалване, когато касационната инстанция действа като контролно-отменителна, решението влиза в сила с постановяване на касационното решение. При действието на ГПК от 2007 г. решението влиза в сила при обявяване на определението по чл. 288 ГПК, когато касационно обжалване не се допусне, съответно с постановяване на решение по касационната жалба при допуснато касационно обжалване.
Във всички случаи, силата на присъдено нещо е формирана към дата, когато са приключили устните състезания пред последната инстанция по съществото на спора при действието на ГПК от 1952 г., съответно при даване ход на устните прения при действието на ГПК от 2007 г.
В заключение, всяка промяна в обстоятелствата след формиране на силата на присъдено нещо на решението, с което е определено кой ще упражнява родителските права спрямо малолетните и ненавършили пълнолетие деца, е от значение за тяхната промяна. Нужно е още промяната да е от такова естество, че, както е изяснено в ПП №1-1974-ВС РБ да сочи на влошаване положението на детето при родителя, при когото то е оставено за отглеждане или да засяга ефикасността на взетите по-рано мерки или да сочат на нововъзникнали обстоятелства, с които би се подобрило положението на детето при евентуално ново разрешение.
По касационните оплаквания:
Предявен е иск по чл. 106, ал. 5 СК от 1985 г., отм. от бащата К. Д. Д. против майката Д. П. А. за промяна на мерките относно упражняването на родителските права спрямо децата К. К. Д. и Д. К. Д..
Първостепенният съд е уважил иска само относно детето К. К., като е изменил първоначално определените по гр.д. № 2332/2008 г. на ВРС – ХХV състав мерки и е предоставил упражняването на родителските права на бащата, а на майката е определил режим на лични контакти, като тя е осъдена да плаща и месечна издръжка на детето в размер на 120 лв.
Съставът на Варненският окръжен съд с обжалваното въззивно решение е изменил първоинстанционното решение само в частта относно детето К. К. и е отхвърлил иска на бащата за промяна на определените по-рано мерки относно упражняването на родителските права.
Съдът, като е обсъдил събраните по делото доказателства е приел, че не е налице промяна в обстоятелствата по смисъла на чл. 106, ал. 5 СК /отм./ и иска на бащата е неоснователен.
Бракът между К. Д. и Д. А. е прекратен с влязло в сила решение от 08.05.2009 г., постановено по гр. д. № 2332/2008 г. на ВРС – XXV състав, като с решението е утвърдено и постигнатото от съпрузите споразумение по чл. 101 от СК /отм./, според което упражняването на родителските права по отношение на родените от брака деца К. К. Д., роден през 1999 г. и Д. К. Д., роден през 2006 г. е предоставено на майката, а на бащата е определен режим на лични отношения с децата.
Само няколко дни по-късно – на 13.05.2009г., след инцидент между майката и детето К., то заживяло при бащата. На проведена среща на 22.05.2009 г. в Отдел за закрила на детето към Д „СП” – В, с посредничеството на Дирекцията е постигната договореност между родителите, съгласно която срещите между майката и детето К. да се осъществяват всяка седмица, вторник и четвъртък от 17, 00 часа до 20, 00 часа, като бащата се ангажира да води детето до дома на майката и да го взема.
От тогава и към настоящия момент бащата полага непосредствените грижи по неговото отглеждане и възпитание.
В периода м.07. 2007г.; 08.-09. 2008г. майката е лекувана от онкологично заболяване, като е претърпяла три опертивни интервенции, а в периода 25.01.2008 г. – 08.02.2008г. е била на лечение в болницата с диагноза „Рекурентно депресивно разстройство; тежък депресивен епизод”. След проведено лечение е изписана с подобрение. Има определена 95 % ТНР, без чужда помощ до 01.03.2011 г., като същата може да работи на длъжността, която заема към момента на експертизата. Посещавала е психиатричен кабинет и в последно време не приема психотропни медикаменти, в състояние е на немедикаментозна ремисия. Мнението на вещите лица е, че при афективните разстройства ремисиите са пълноценни и не смущават фамилното и социално функциониране. На практика заболяването на майката би могло да оказва влияние върну нейния родителски капацитет и начина на изпълнение на родителските й задължения по време на депресивен период, като вещите лица сочат, че не е възможно да се прогнозира дали ще има такъв и, кога и каква ще е неговата тежест. Към момента на експертизата у майката не се установява депресивна симптоматика и суицидни мисли и тенденции. Тя е в много добро състояние, няма причина да посещава психиатър и може да отглежда и двете си деца. Според експертите, конфликтът в семейството съвпада с развитието на децата и идентификацията на момчетата с бащата, особено при детето К.. В периода на отсъствие на майката от дома във връзка с лечението, детето е почувствало загуба и минавайки през нормалните етапи при такова неочаквано отделяне от майката то е приело това като „изоставяне”. Станало е свръхчувствително към поведението на майката и се засяга от съвсем нормалните забележки, реакции, изисквания и принципи на възпитание. От своя страна майката е развила сензитивност в резултат на претърпяното в здравен и емционално-психологичен план. Според вещите лица липсата на подкрепа е засилила конфликта. След като е намерило сигурност при бащата, детето К. отново я търси там. Проецира негативно отношение към майка си, като в нейно присъствие то се превръща в резервираност, по–късно детето я включва в изброените лица, с които желае да се подобрят отношенията. По време на изследването детето К. постепенно е смегчило студенината към майка си и накрая е споделило, че не иска да бъде с нея, защото тя не работела и няма сигурност. Според експертното мнение детето е психически нестабилно, проявява психологични защити, от друга страна майка му е взискателна, изисква от него старание и самостоятелност, а детето не може да отговори на изискванията, чувства се притиснато и я обявява за „недобра и агресивна майка”. Използва конфликта между родителите си и търси закрила при баща си; ясно изказва желание брат му да е с него, но същевремемнно се обявява за „егоист” – „само за себе си”. Според вещите лица вероятно е майката да е проявила нетърпеливост към детето К. по повод намалената му концентрация и неустойчиво внимание, но в никакъв случай тя не е насилник. Според вещите лица негативното отношение на детето към майката е изградено в резултат на съжителството му с бащата, като допускат, че формирането му е започнало още преди детето да заживее при бащата и затова то е избягало при него. По време на изследването по повод изготвянето на заключението, бащата в присъствието на детето, е описвал майката в недобра светлина. Според експертизата разделянето на двете деца им се отразява негативно.
Според социалния доклад, изготвен от Д "СП" – В отношенията между родителите са силно влошени и това се отразява негативно върху психиката на двете деца. Желанието на детето К., изразено пред социалните работници е да остане да живее при баща си. И двамата родители живеят в добре уредени домове, които предлагат много добри условия за отглеждане на децата, разполагат с постоянни доходи, както и изразяват своето желание да полагат грижи за двете деца, като не желаят те да са разделени.
Установено е от писмените и гласни доказателства, че отношенията между страните са силно влошени, родителите не водят никакъв диалог помежду си, имат множество дела и съдебни спорове във връзка с родителските права относно децата, мерките за лични отношения, издръжката; обвиняват се в извършване на домашно насилие, сезират прокуратурата, търсят съдействие на съдия-изпълнител.
Изслушано от съда, на основание чл. 15, ал. 1 ЗЗакрД, , детето К. е обяснило, че от месец май 2009 год. живее при баща си и неговата приятелка. С майка си не се е виждал отдавна. Преди това е живял с нея, но тя се грижела донякъде за него и брат му. Майка му го биела непрекъснато и затова отишъл да живее при баща си. Споделя, че майка му го биела през лицето за ненаучен урок и слаба оценка. Отношението към по-малкия брат на майката било добро, него „не пляскала”. Тези неща започнали да се случват след раздялата на родителите. Откакто е при баща си има положителна промяна, повишил е успеха си, получава помощ от баща си при подготовка на уроците. Казва, че майка му се обаждала, че ще се видят до училището, а никога не отивала. Майка му не е ходила да го вижда и в дома на бащата, заплашвала го, че ще го вземе с полиция. Споделя, че не е виждал брат си отдавна. Когато с баща си са ходили да го вземат, майка му винаги казвала, че е болен. Казва, че при баща си се чувства добре, по-спокоен е при него въпреки, че му липсва брат му. Заявява, че ако отиде да живее с майка си няма да се чувства по–добре при нея.
Съдът е изслушал и родителите. Майката е обяснила, че не е в добри отношения с бившия си съпруг, като след заболяването си е разбрала истинския му характер и се разочаровала от него. По време на отсъствието й от къщи поради лечението, бащата не полагал необходимите грижи за децата. Въпреки тежкото си заболяване тя продължила да се грижи и за двете деца, като бащата манипулирал и настройвал срещу нея по –голямото дете. Към по–малкото дете не проявявал никакъв интерес. Според нея, бащата отчуждава детето и го настройва с думи, подаръци и позволяване на неща, които са неподходящи за 10 годишно дете. Заявява, че има желание и възможности да се грижи и за двете деца.
Бащата обяснил, че детето К. е дошло при него стресирано и с недоверие. Той е провел много разговори с детето, в резултата на което поведението му се променило. Заявява, че двамата са в много добри отношения, а лошите отношения с майката се дължат на това, че същата не проявява заинтересованост към детето. Той насърчавал детето да търси контакт с майката, но въпреки тези опити и срещи, то не желаело да я вижда. Оценява отношенията между двете деца като „перфектни”. Заявява, че детето е достатъчно голямо и може да оцени кой родител е по-стойностен и по-любящ.
Въззивният съд приел, че съзнателното задържане на детето, след влизането в сила на решението /което представлява неизпълнение на задължението на родителя да съдейства за спазване на определените с решението мерки/, както и отчуждаването на детето от другия родител не съставлява основание за определяне на нови мерки в полза на виновния за това родител, като се е позовал и на разясненията в ППВС № 1/74 г. Приел е вина само у бащата.
Прието е още, че няма влошаване на условията при родителя, на когото е предоставено упражняване на родителските права, които да влошават и положението на децата, нито подобрение на условията на живот при другия родител, което да обоснове промяна на мерките.
Съдът, същото така е посочил, че бащата не съдейства за изпълнение на определените с решението мерки и не полага усилия да възпитава детето да обича и уважава другия, оказвал е влияние на детето К., водещо до отчуждаване от майката. Започналото отчуждаване на детето от майката сочи на липса на родителски капацитет у бащата за правилно възпитание и развитие на детето. Тава отчуждение от майката и лица от близкия семеен кръг не е в интерес на детето. От друга страна, съдът е приел, че това отчуждаване не е в такава степен, че с полагане на усилия от страна на двамата родители да не може да бъде преодоляно и да се възстановят чувствата на обич и привързаност между майката и детето.
Прието е още, че в интерес и на двете деца е те да живеят заедно.
В заключение, съдът е постановил, че не е налице изменение на обстоятелствата по смисъла на чл.106, ал.5 СК/отм./, които да представляват основание за промяна на определените с решението по гр.д. № 2332/2008г. на Варненския районен съд мерки относно упражняванетона родителските права по отношение на детето К., поради което и предявеният от бащата иск е отхвърлен.
При служебно извършената проверка, касационната инстанция не откри пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение.
Решението е неправилно.
Налице е промяна в обстоятелствата след решението по гр.д. № 2332/2008г. на Варненския районен съд. Сила на присъдено нещо по него е формирана към 09.04.2009 г.
Въпросът за родителските права, мерките за лични отношения и издръжката е разрешен между родителите със споразумение, но детето К. само е отишло да живее при бащата един месец след това.
Възможно е негативното отношение на детето към майката да е провокирано от отношението на бащата към нея, но първоначално той е бил съгласен с това родителските права спрямо двете деца да бъдат предоставени на майката, както и с определения му режим.
След заживяването на детето при бащата, последният сам го е уговарял да се върне при майката, като е ползвал и посредничеството на роднини и познати за успокояване и убеждаване на детето. То само е отказвало срещи с майката.
Бащата е водил детето във фамилен център за работа на специалисти, но се установява, че майката не е идвала на определените сеанси, нито е водила по-малкото братче Д..
Майката при срещите си с детето К. също има некоректно отношение - уговаря детето да не споделя с бащата, да крие от него информация, използва заплахи и поставя условия за предаване на вещите му.
Правилно въззивният съд е приел, че действията на бащата, с които способства за отчуждаването на детето К. от майката са противоправни, не са в интерес и на двете деца и сами по себе си не могат да обусловят извод за промяна на първоначалното решение по чл. 106, ал. 5 СК от 1985 г., отм.
Необосновано е обаче заключението, че вина за това, както и за психичното състояние на детето К. има само бащата.
По делото е установено, че и двамата родители не умеят да общуват помежду си и да поделят отговорността за отглеждането и възпитанието на децата, както и да изискват от своите роднини, близки и приятели подобаващо отношение към другия родител в присъствието на децата, което се отразява негативно върху тяхното развитие. Проектират своите конфликти в отношенията си с децата и вместо да ги подготвят за по-леко преодоляване на стреса от разпада на семейството и раздялата с другия родител, да ги успокоят и съдействат за възстановяване авторитета на другия родител, те допълнително травмират, объркват и превръщат собствените си деца в буфер на противоположни интереси.
Родителите са многократно консултирани от служители в отдела за закрива на детето при Д „С – В, но не винаги се съобразяват с предписанията. Въпреки препоръките, нарушават режима на контакти с двете деца, като изтъкват различни причини.
Видно и от обясненията им, дадени във въззивната инстанция, не търсят общо разрешение в интерес на децата, а се винят един друг.
Всичко това се отразява крайно негативно и на двете деца. Изключително обезпокоително е това, че малкото дете приема бащата, като „таткото на батко”, а по-голямото не желае да контактува с майката и се счита пренебрегнато от нея.
При установените по делото факти, настоящият състав намира, че изключително стресиращо и негативно в емоционално отношение ще е решението, с което да се промени фактическо установеното съвместно съжителство на детето К. с бащата. То има изградени навици, приятелски кръг и занимания по интереси. Според социалния доклад, след като заживяло при бащата, детето подобрило поведениеито си и оценките си в училище, станало е по-спокойно. Съдът намира, че успокояването на детето, успешната интегрирация в училищната среда е в негов интерес. От друга страна, промяната във вече изградените привичките и установения порядък в живота му, още повече по принудителен и за самото дете начин, по-скоро биха му причинили вреда и няма да способстват за укрепване на връзката с майката.
Съдът е следвало да отчете, че към датата на устните състезания във въззивната инстанция – март 2012, детето е пораснало, навлязло е в пубертета и е нормално да има още по-силно желание и очакване родителите да се съобразяват с неговата личност и неговите желания.
Детето К. изрично е изявило желание да живее с бащата. Вярно е, че съдът не е обвързан, но чувствата на децата трябва да се отчитат, както и ефекта от принудата в тяхната възраст, като се изхожда от конкретното им развитие и зрелост, както и емоционалнопсихическо състояние.
На практика, решението на съда по чл. 106, ал. 5 СК от 1985 г., отм., постановено по гр.д. № 2332/2008г. на Варненския районен съд ,изобщо не е изпълнявано, защото детето само е отишло при бащата, с когото живее в продължение на четири години.
Тук без значение е дали причините са били обективни, дали майката е имала укоримо поведение.
Възстановяване на връзката с майката няма да може да се постигне с ново „външно” за детето, наложено му решение и по принудителен начин.
В заключение, въззивното решение следва да се касира, като Върховният касационен съд реши спора по същество.
Съдът намира,че в интерес на детето К. е да бъде запазено сложилото се фактическо положение и родителските права спрямо него, да бъдат предоставени на бащата.
Налице са такива промени в обстоятелствата, които с оглед висшата цел – благополучието на детето, налагат изменение на първоначалното решение по чл. 106, ал. 5 СК от 1984 г., отм.
В същото време, наложително е възстановяване и на отношенията с майката, за което и двамата родители са длъжни да окажат съдействие, като съдът намира за нужно да им укаже да потърсят и професионална помощ с оглед нормализиране на отношенията между тях и подкрепа и на двете деца за справяне със ситуацията.
Родителите трябва да създадат условия за запазване на връзката между двете деца и максимално да съдействат за контактите между децата К. и Д..
С оглед всичко изложено, настоящият състав намира, че на майката следва да бъде определен разширен режим на лични отношения с детето К., но с оглед възстановяване на прекъсната връзка, да се предвиди преходен период.
Съдът, включително и касационната инстанция не е обвързан от предложенията на родителите за мерките, които определя по чл. 106 СК /отм./, а те са следните:
През първия месец, считано от влизане на решението в сила майката да вижда детето К. всяка първа и трета събота от 10.00 до 12.00 ч. в присъствието на служител от дирекция „Социално подпомагане” по местоживеене на детето.

След този период, майката да взима детето всяка първа и трета събота от 10.00 ч. до 18.00 ч. в неделя с преспиване, както и 30 дни през лятото и съобразно съответната лятна ваканция на детето, по време, когато не съвпада с платения годишен отпуск на бащата, като той се задължава до 30.04. да уведоми писмено майката кога ще ползва същия. Ако до 30.04. бащата не уведоми писмено майката, за времето на платения си годишен отпуск, майката ще има право да определи дните, през които ще вземе детето, като уведоми бащата писмено до 30.05.

Майката да взема детето К. в 17⁰⁰ часа на последния учебен ден и да го връща в последния ден до 20⁰⁰ часа на пролетната ваканция, която да прекарва с нея и брат си Д..

При положение, че родителите не постигнат съгласие за провеждане на официалните и лични празници, съдът постановява следния режим:

През нечетните години, майката да взема детето по време на следните официални празници: Трети март, Гергьовден, Деня на съединението, Коледа (Бъдни вечер и Рождество Христово), като да взема детето К. в 18⁰⁰ часа в деня, в който ги разпускат от училище и да го връща до 18⁰⁰ часа в деня преди детето да тръгне на училище, с изключение на Коледа, когато ще връща детето на 28.12. до 20⁰⁰ часа.

През четните години, майката да взема детето К. по време на Първи май, Двадесет и четвърти май и Великден – неделя и понеделник (които в съответната година са определени за празнуването му), Деня на независимостта и Нова година, като взема детето в 17⁰⁰ часа, в деня, в който ги разпускат от училище и го връща до 17⁰⁰ часа в деня преди да тръгне на училище, с изключение на Нова година, когато да взема детето в 16⁰⁰ часа на 28.12. и да го връща до 17⁰⁰ часа на 02.01. през съответната Нова година.

Ако през нечетните години пролетната ваканция и Великден съвпадат, детето К. да остава за цялата пролетна ваканция, включително Великден, с баща си.

През нечетните години, ако не се пада майката да бъде с детето К. по време на рождения му ден, тя да го взема в 11⁰⁰ часа на съответния ден и да го върне в 17 ⁰⁰ часа на същия ден.

За осъществяване на личните контакти майката следва да взема детето от дома на бащата и съответно да го връща в този дом.

Служителите от ангажираната със случая Служба „Социално подпомагане” могат при необходимост, ако интереса на детето го налага, да предприемат нужните действия, включително да сезират съда.
Необходимо е и двамата родители да спазват предписанията на съда за упражняване на родителските права и за личните отношения. При разногласия, да търсят първо пътя на диалога, ако е необходимо и услугите на Дирекция „Социално подпомагане” Варна.
На майката и детето следва да бъде оказана помощ, като съдът намира за обезпокоително и решително не в интерес на детето нежеланието му да поддържа контакти с майката. За целта и с оглед благополучието на детето К., на него, двамата родители, а при нужда и на детето Д., следва да бъдат предложени подходящи услуги и индивидуална работа от специалистите при Дирекция “СП” – Варна.
Разпорежда на детето, неговите родители и техните близки да оказват съдействие на служителите при Дирекция “Социално подпомагане” – Варна при осъществяване на горните мерки.
С оглед резултата по спора, съдът следва да се произнесе и за дължимата от родителите издръжка на детето К..
Нуждите и благополучието на детето, изискват определяне на обща месечна издръжка, дължима от бащата и майката в размер на 200 лв. Не са установени специфични нужди на детето К..
От така определената сума, майката следва да заплаща по 120 лв. Приоритетното й участие се определя от това, че непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на децата, откликване на ежедневните им потребности, ще се осъществяват от бащата.
Издръжка се дължи от датата на влизане в сила на настоящото решение, защото тогава настъпва и основанието за изменението – промяна в упражняването на родителските права.
Основателно е и искането за присъждане на съдебно-деловодни разноски на касатора, сторени от него във всички инстанции – общо 460 лв.
МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 822/26.04.2012 г. на Варненския окръжен съд, постановено по гр.д. № 486/2012 г. в частта, с която е отхвърлен иск по чл. 106, ал. 5 СК от 1985 г. /отм./ относно упражняването на родителските права и мерките, свързани с това спрямо детето К. К. Д. и вместо това ПОСТАНОВИ:
ИЗМЕНЯ определените по гр.д. № 2332/2008 г. на Варненски районен съд, ХХV състав мерки относно упражняването на родителските права спрямо детето К. К. Д., като ги предоставя на бащата К. Д. Д., на осн. чл. 106, ал. 5 СК от 1985 г., отм.
ОПРЕДЕЛЯ следният режим на лични отношения между майката Д. П. Д. и детето К. К. Д.:
През първият месец, считано от влизане на решението в сила майката да вижда детето К. всяка първа и трета събота от 10.00 до 12.00 ч. в присъствието на служител от дирекция „Социално подпомагане” по местоживеене на детето.

След този период, майката да взима детето К. всяка първа и трета събота от 10.00 ч. до 18.00 ч. в неделя с преспиване, както и 30 (тридесет) дни през лятото и съобразно съответната лятна ваканция на детето, по време, когато не съвпада с платения годишен отпуск на бащата, като той се задължава до 30.04. да уведоми писмено майката кога ще ползва същия. Ако до 30.04. бащата не уведоми писмено майката, за времето на платения си годишен отпуск, майката ще има право да определи дните, през които ще вземе детето, като уведоми бащата писмено до 30.05.

Майката да взема детето К. в 17⁰⁰ часа на последния учебен ден и го връща в последния ден до 20⁰⁰ часа на пролетната ваканция, която да прекарва с нея и брат си Д..

През нечетните години, майката да взема детето К. по време на следните официални празници: Трети март, Гергьовден, Деня на съединението, Коледа (Бъдни вечер и Рождество Христово), като взема детето в 18⁰⁰ часа в деня, в който ги разпускат от училище и да го връща до 18⁰⁰ часа в деня преди детето да тръгне на училище, с изключение на Коледа, когато да връща детето на 28.12. до 20⁰⁰ часа.

През четните години, майката да взема детето К. по време на Първи май, Двадесет и четвърти май и Великден – неделя и понеделник (които в съответната година са определени за празнуването му), Деня на независимостта и Нова година, като взема детето в 17⁰⁰ часа, в деня, в който ги разпускат от училище и го връща до 17⁰⁰ часа в деня преди да тръгне на училище, с изключение на Нова година, когато да взема детето в 16⁰⁰ часа на 28.12. и го връща до 17⁰⁰ часа на 02.01. през съответната Нова година.

През нечетните години, ако не се пада майката да бъде с детето К. по време на рождения му ден, тя да има право да го вземе в 11⁰⁰ часа на съответния ден и да го върне в 17 ⁰⁰ часа на същия ден.

РАЗПОРЕЖДА на детето К. К. Д., родителите К. Д. Д. и Д. П. Д. и на техните близки, да оказват съдействие на служителите при Дирекция “Социално подпомагане” – Варна.
ОСЪЖДА Д. П. Д. да заплаща на детето К. К. Д. месечна издръжка в размер на 120 лв., считано от влизане на решението в сила, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска с падеж до пето число на месеца, за който се дължи издръжка, до настъпване назаконова причина за изменение или прекратяване.
ОСЪЖДА Д. П. Д. да заплати на К. Д. Д. сумата в размер на 460 лв., представляващи разноски по чл. 78, ал. 1 ГПК, направени по делото във всички инстанции.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Препис да се връчи на страните и Д „С” В.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: