Р Е Ш Е Н И Е № 314 София, 16 септември, 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на единадесети юни две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при участието на секретаря И.Петкова и в присъствието на прокурора И.ЧОБАНОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА дело № 1086/13 година Производството е образувано на основание касационен протест на Окръжна прокуратура гр. Пловдив срещу въззивна присъда № 107/ 04.12.2012г. по внохд № 1129/2012г. по описа на Пловдивския окръжен съд в частта в която подсъдимият В. М. Б. е признат за невиновен и оправдан по обвинението по чл.143,ал.1 вр.с чл.18 НК и касационна жалба на подсъдимия В. М. Б. срещу същата присъда,в частта в която се потвърждава осъдителната присъда на Пловдивския районен съд по обвинението по чл.129 НК. Постъпила е касационна жалба и от частния обвинител и граждански ищец В. Б. Ц..Счита новата оправдателна присъда на въззивния съд за неправилна и моли да се отмени и делото върне за ново разглеждане. В протеста се поддържат отменителни основания по чл.348,ал.1 т.1,2 НПК.Иска се отменяване на съдебния акт в протестираната част и връщане на делото за ново разглеждане. В жалбата на подсъдимя се излагат съображения за нарушения по чл.348,ал.1 г.1 НПК.Законът е неправилно приложен поради което моли да бъде оправдан или делото да се върне за ново разглеждане. Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа протеста по изложените в него съображения. Намира жалбата на подсъдимия за неоснователна. Върховният касационен съд,за да се произнесе съобрази следното: С присъда №91 от 29.02.2012г. по нохд № 5227/2011г. Пловдивският районен съд е признал подсъдимия В. М. Б. за ВИНОВЕН в това,че на 30.03.2010г. в [населено място] е направил опит да принуди другиго-В. Б. Ц. от [населено място],да извърши нещо противно на волята му-да предприеме действия насочени към продажба на дяловете на И. М. М. във „фирма” [населено място],като е употребил за това сила,а деянието е останало недовършено поради независещи от волята на дееца причини,поради което и на основание чл.143,ал.1 вр.с чл.18,ал.1 и чл.54 НК ГО ОСЪДИЛ на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Признал е подсъдимия за ВИНОВЕН и в това,че на 30.03.2010г. в [населено място] е причинил другимо-на В. Б. Ц. разстройство на здравето,неопасно за живота,поради което и на основание чл.129,ал.2 вр.с ал.1 и чл.54 НК ГО ОСЪДИЛ на ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. На основание чл.23,ал.1 НК е ОПРЕДЕЛИЛ на подсъдимия едно ОБЩО наказание от ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА,изтърпяването на което е ОТЛОЖИЛ на основание чл.66,ал.1 НК за изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ. С присъдата съдът е ОСЪДИЛ подсъдимия ДА ЗАПЛАТИ на В. М. Б. сумата 2000/две хиляди/лева обезщетение за причинени неимуществени вреди във връзка с деянието по чл.143,ал.1 вр.с чл.18,ал.1 НК и сумата 10 000/десет хиляди/лева неимуществени вреди във връзка с деянието по чл.129,ал.1 вр.с ал.1 НК.ОТХВЪРЛИЛ е предявените граждански искове до пълните им размери. Пловдивският окръжен съд е ОТМЕНИЛ осъдителнтаа присъда по чл.143,ал.1 вр.с чл.18,ал.1 НК и ПОСТАНОВИЛ НОВА,както следва: ПРИЗНАЛ подсъдимия В. М. Б. за НЕВИНОВЕН по обвинението по чл.143 ,ал.1 вр.с чл.18,ал.1 НК,затова,че на 30.03.2010г. в [населено място] е направил опит да принуди другиго-В. Б. Ц. да извърши нещо противно на волята му-да предприеме действия,насочени към продажба на дяловете на И. М. М. във „фирма” [населено място],като употребил за това сила,и деянието е останало недовършено,поради независещи от волята на дееца причини,поради което и на основание чл.304 НПК ГО ОПРАВДАЛ по това обвинение.ОТХВЪРЛИЛ е предявеният от В. Б. Ц. граждански иск за сумата 20000 лева,за деянието по чл.143,ал.1 вр.с чл.18,ал.1 НК. С присъдата съдът е ПОСТАНОВИЛ наказанието лишаване от свобода в размер на две години и шест месеца наложено на подсъдимия за деянието по чл.129,ал.2 вр.с ал.1 НК да се изтърпи ефективно при първоначален ОБЩ режим в затворническо общежитие от ОТКРИТ тип. ПОТВЪРДИЛ е присъдата в останалата й част. Касационният протест е ОСНОВАТЕЛЕН: За да постанови оправдателна присъда срещу подсъдимия въззивният съд е приел,че деянието по чл.143,ал.1 вр.с чл.18,ал.1 НК е несъставомерно. Приел е,че това е така,защото: 1. Ц. не бил съдружник в дружеството. 2. В даденото му пълномощно,не било включено и правото да продава дружествените дялове на св.М., т.е. нямал право да се разпорежда с дружествените дялове. 3. Предприел действия по продажбата-провел срещи и разговори със св.П.,т.е. действия в съгласие с волята му. В заключение е приел,че упражнената спрямо пострадалия принуда е за извършване на действия,които той самият желаел,от което следвало,че няма противоправно мотивиране към поведение,което пострадалият не желаел. Изводът на съда е направен без да се изследват пълно и всестранно доказателствата по делото.Независимо,че съдът е изложил хронологично събитията предхождащи инкриминираното деяние,съдът не е дал оценка на същите и не е разгледал връзката между тях. Дружеството”фирма” ООД е било регистрирано между съдружниците-Л. П.-баща на св.И. П. и св.И. М..Последният бил баджанак на пострадалия Ц. и се съгласил да участва в дружеството,тъй като Ц. към този момент работел като изпълнителен директор в Комбината за цветни метали.В дружеството се знаело,че лигитимният съдружник е В. Ц.,а св.М. е заемал формално неговото място,както и че финансирането и дейностите по управлението се извършвали от св.Ц..Знаело се,че Ц. и Л. П. били идейните учредители на дружеството. След смъртта на Л. П., /04.12.2009г./ неговото място като съдружник заел сина му св.И. П..Заедно със св.М. притежавали по 50 % дялово участие всеки от тях.След смъртта на Л.П. пострадалият пожелал да официализира участието си в дружеството,тъй като вече не работил в К..Затова пожелал да закупи дяловете на св.М. съобразно вписания капитал в размер на 2 500 лева.Св.И. П. обаче не се съгласил.Той също искал да закупи частта на М.Отношенията се влошили и за Ц. било ясно,че дружеството не може да съществува в съсобственост на капитала.Тогава обявил,че дяловете на св.М. ще бъдат продадени за сумата 1 млн лева.Ц. бил упълномощен от М. да го представлява в качеството му на управител на дружеството. Вярно е,че пострадалият св.Ц. не е бил упълномощен да продава дружествените дялове и обективно не е извършвал разпоредителни действия с тях.Той е участвал единствено в преговорите,предхождащи предстоящата продажба,извършена близо месец след инкриминираното деяние.Участието му е било договорено устно със св.М. Във връзка с това,на срещите и разговорите за бъдещата продажба присъствал св.Ц.,а не св.М.В хода на преговорите св.П. предложил 250 000 лева за дяловете на св.М.,която цена не удовлетворявала пострадалия Ц..Срещи между двамата били проведени в началото на м.февруари 2010г и на 17. 02.2010г.На последната среща свидетелите П. и Ц. се явили с адвокати.Присъствали и свидетелите С. и Б. С.,съдружници във "фирма" С..Управител на двете дружества към м.февруари 2010г. бил подсъдимия В. М. Б.На тази среща св.Ц. и адв.Г. предложили цена около 600 000-650 000 лева,а св.П. и неговият адвокат Б.-цена около 200 000-250 000 лева.Никоя от страните по договаряната сделка не приела предложението на насрещната,поради което се приело преговорите да продължат основно чрез адвокатите Б. и Г.. Установено е,че след тази среща по отношение на св.Ц. били извършени поредица заплашителни действия,възприети от последния като такива във връзка с неприетата от него предложена от П. по-ниска цена на дяловете. В края на м.февруари на терасата на жилището му била хвърлена пиратка,за което уведомил РУП [населено място]. Вечерта на 14.03.2010г. Ц. паркирал и заключил личния си автомобил”марка” пред жилищната сграда.На следващия ден видял,че стъклото на предна лява врата е счупено,а на седалката имало поставена отрязана свинска глава,след което сигнализирал РУП-Пловдив.Бил извършен оглед и дал показания в полицията. След приключване на разпита в 14.31 ч. получил на мобилния си телефон текстово съобщение изпратено от мобилен телефон № със съдържание”...разбираш ли ме правилно до сряда ще те чакам за предложението гледай да си в права посока В.”.След полученото съобщение св.Ц. отново сигнализирал полицията и дал показания.Установено е,че титуляр на картата с посочения номер била св.Е. И. А.,която я била предоставила за ползване на приятеля си тогава-св.П. Б.,братовчед на свидетелите С. Съобщението било изпратено на 15.03.2010г. от посочения номер, обслужен от клетка на мобилен оператор на територията на [населено място].Св.П. се познавал със св.С.Установено е,че в късния следобед на 14.03.2010г. и около обяд на 15.03.2010г. св.П. е провел разговор със св.С. С.. На 30.03.2010г. сутринта,пострадалият и сина му св.В. Ц. посетили производствената база на дружеството в [населено място].Не били допуснати от св.П. с обяснението,че нямал ключ.Пострадалият възприел обстановката като напрегната и решил да подаде жалба в полицията.Подал жалба същия ден около 14.00 в Районна прокуратура [населено място],след което са насочил към паркирания си автомобил.Установено е,че след като отключил вратата и влязъл на шофьорското място,дясната предна врата се отворила и през нея в купето влязъл подсъдимия В. Б.Нахвърлил се с юмруци на пострадалия, като го удрял в областта на главата,шията и гръдния кош.Единият от ударите попаднал в областта на носа,което довело до счупване на носните кости. Нанасяйки ударите,подсъдимият произнесъл следното: „Ти разбираш ли да вземеш парите, които ти се предлагат,иначе ще стане по-лошо”.Пострадалият се опитал да излезе от автомобила, но вратата била затисната от друг мъж, облегнал се с гръб към него. При така установените и приети от въззивния съд фактически обстоятелства,преценката ,че деянието е несъставомерно е неправилна. Хронологията на фактите установени по делото сочат на безсъмнен извод,че действията спрямо пострадалия са били извършени именно с цел указана в нормата на чл.143 НК-да принуди пострадалия да извърши нещо противно на волята му. Това нещо в случая е да се съгласи М. да продаде своя дял от съдружието във „фирма” ООД на св.П. за сумата 250 000 лева,а не на по-високата цена ,каквато бил обявил самия В. Ц..Съдът не е съобразил обстоятелството,че всъщност Ц. бил реалния съдружник,поради което именно спрямо него са били предприети поредица сплашващи действия ,целящи принуждаването на Ц. да продаде /чрез официалния управител св.М./ дружествения дял от 50 % на цената посочена от П. . На първо място въззивният съд е приел,че пострадалият нямал юридическото право да се разпорежда с дружествения дял на св.М.,тъй като в даденото му от последния пълномощно липсвала изрична в тази насока клауза. На следващо място е приел,че пострадалият е бил съгласен да се извърши такава продажба,за което свидетелстват проведените срещи и разговори със св.П. в присъствието и на други лица.Следователно пострадалият бил предприел такива действия насочени към продажба на дяловете на И. М. във „фирма”. От тук съдът е извел извод,че упражнената спрямо Ц. принуда е за извършване на действия,които сам той желаел.А след като няма противоправно мотивиране към поведение,което пострадалият не желае,следвал и извода,че извършеното от подсъдимия е несъставомерно от обективна страна. Преценката на съда противоречи на формалната и житейската логика. Защо е бил нает подсъдимия Б.да извършва нещо противозаконно,след като Ц. е бил съгласен да се извърши продажба на дяловете на св.М. при условията предложени от св.П.,респ.защо принудата е била осъществена именно спрямо него,а не към формалния съдружник св.М.. Пострадалият Ц. не е бил упълномощен да участва в продажбата,респ. не е извършвал каквото и да е разпореждане от юридическа страна с процесните дялове,но той е разполагал с нотариално заверено пълномощно от св.М. да го представлява като управител.Между двамата освен това,съгласно данните по делото,е имало устна договорка,Ц. да представлява св.М. в преговорите за продажба на дружествените дялове.Безспорно преговорите включват всички акпекти на една бъдеща продажба,основен аспект на която е цената. Ц. е бил лицето,което реално е участвало и инвестирало средства и активност в управлението на дружеството,поради което е имал интерес дяловете на формалния собственик св.М.,да бъдат продадени на цена по-висока от предлаганата от другия съдружник. Заплахите срещу него започват, след като той не приема цената предложена от св.П. и продължават до инкриминираната дата,на която е бил заплашен и му е бил нанесен побой. Съдът не е отчел обстоятелството,че инкриминираното деяние е било предхождано от други противоправни действия,насочени именно към пострадалия с цел приемане на предложението на П.,както и не е анализирал израза отправен от подсъдимия към пострадалия.От съдържанието на горецитираното изречение става безсъмнено ясно,че принудата е била насочена спрямо Ц.,за сломяване волята му и да предприеме действия по продажбата на дяловете на М. на по-ниската цена предложена от св.И. П.,а не тази предложена от него. Съдът не е обсъдил пълно и всестранно изложените обстоятелства,които са от съществено значение за правилното решаване на делото.Нарушил е процесуалните правила свързани с основните принципи по чл.13 и чл.14 НПК ,както и разпоредбата на чл.107,ал.5 НПК,тъй като не е подложил на внимателна проверка всички доказателства относими към предмета на доказване на повдигнатото обвинение. Изложеното е довело и до неправило приложение на материалния закон. Присъдата в тази част следва да се отмени и делото върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд,от стадия на съдебното заседание. По жалбата на подсъдимия В. Б.: Същата е НЕОСНОВАТЕЛНА: Деянието по чл.129 НК е доказано от фактическа и правна страна. Възражението на подсъдимия,че не е автор на телесното увреждане е обсъдено от въззивния съд. Подсъдимият е бил разпознат от пострадалия,който е описал всички белези,които е имал възможност да възприеме при непосредствения контакт вътре в автомобила.Ц. е участвал в две разпознавания-на 15.06.2010г. и на 20.08.2010г.Съдът е отбелязал че те са извършени при спазване на процесуалните правила по чл.169-чл.171 НПК.Преди това,пострадалият е дал показания,в които е описал подсъдимия и заявил,че може да разпознае лицето,което му нанесло побой. Установен е по делото и характерът на телесното увреждане.На пострадалия е била причинена контузия на носа със счупване на носните кости,което наложило наместването им и поставяне на предна носна тампонада. Последица от това е оформилата се деформация на външен нос на дясно,изкривяване на носната преграда надясно,хипертрофия на лигавицата на лявата ноздра,което е довело до нарушаване проходимостта на носните отвори.Настъпилото усложнение според експертите по делото е в причинна връзка с причинения на 30.03.2010г. побой и което е довело до постоянно разстройство на здравето,неопасно за живота.Съгласно константната съдебна практика,както и указанията в Пост.№ 3 от 27.09.1979г. на Пленума ВС,затрудненията в дишането,какъвто е конкретния случай се квалифицират като средна телесна поврведа. Преценката на съдебните инстанции почива на доказателствата събрани,проверени и обсъдени съгласно чл.13,14,107 НПК.Отказът да се назначи допълнителна съдебна експертиза не води до процесуално нарушение, ограничаващо правото на подсъдимия да иска събиране на доказателства.Искането е оставено без уважение,като районният съд е приел/л.129 от делото/,че приетата втора съдебно- медицинска експертиза от вещото лице Д-р С. е изготвена не само въз основа на писмени документи,но и на личен преглед на самия пострадал. Доказана по делото е и субективната страна на деянието.Ударите нанесени в главата,тялото и гръдния кош на пострадалия са имали за цел да му причинят телесно нараняване при съзнаване на обществено опасния характер на извършеното и неговите обществено опасни последици.Интензивността на същите е довела и до противоправния резултат-контузията на носа и счупване на носните кости с настъпилите усложнения. Като е приел,че подсъдимият е осъществил състава на чл.129,ал.1 НК,и е потвърдил присъдата в тази част,въззивният съд не е допуснал нарушение по чл.348,ал.1 т.1,2 НПК. Доводът за явна несправедливост на наказанието също е неоснователен. Правилно въззивният съд е постановил ефективно изтърпяване на наказанието.Независимо,че подсъдимият не е бил осъждан и формално са налице условията на чл.66,ал.1 НК,начинът на извършване на деянието-брутално нападение над пострадалия в автомобила на последния,нанасяне на множество удари и отправени заплахи,без каквато и да е провокация от страна на пострадалия,възпрепятстването му да излезе и се защити,чрез затискане на шофьорската врата от друго лице, са обстоятелства,които сочат на завишена степен на обществена опасност на подсъдимия. Изложеното наред с високата степен на обществена опасност на деянието, са дали основание на съда да прецени,че приложението на чл.66,ал.1 НК не е целесъобразно и обществено оправдано.В този смисъл,отчитайки необходимостта от наказание съответно на тежестта на извършеното деяние,правилно съдът е постановил ефективно изтърпяване.Като е отменил приложението на института на условното осъждане,въззивният съд не е допуснал явна несправедливост на наказанието по смисъла на чл.348,ал.5 т.2 НПК. Неоснователен е довода касаещ размера на наказанието.Същото е отмерено при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства,като са отчетени всички обстоятелства от значение за индивидуализиране на наказанието.Основание за приложение на разпоредбата на чл.55,ал.1 НК не е налице. Жалбата е неоснователна и в частта й срещу размера на уважения граждански иск. При проверката по реда на чл.316 НПК,въззивният съд е приел,че преценката на първоинстанционния съд за обезщетение в атакувания размер е правилна.Установено е ,че пострадалият е бил прегледан на 31.03.2010г. от съдебен лекар и издадено съдебно медицинско удостоверение.Впоследствие са били назначени съдебно медицински експертизи по писмени данни и втора допълнителна- направена след извършен преглед на пострадалия.Заключението на експертите е категорично-контузия на носа със счупване на носните кости.В резултат на увреждането,пострадалият е получил усложнение,което се е проявило в следващите 6 месеца и се изразявало в деформация на външен нос надясно,съответно изкривяване на дясно на носната преграда,хипертрофия на лигавицата на лявата ноздра.Посочените изменения са довели до силно нарушаване проходимостта на носните отвори,доказано чрез извършено апаратно изследване.Дишането на пострадалия било затруднено,усещал е постоянно дразнене,имал намалени обонятелни усещания.Освен това увреждането е с постоянен характер и евентуална оперативна интервенция за корекция на проходимостта на ноздрите не би променило медико-биологичния признак на причинената увреда.Увреждането е установено и от гласните доказателства по делото. В гражданско-правен смисъл извършеното от подсъдимия престъпление представлява непозволено увреждане по смисъла на чл.45 от ЗЗД.Същото представлява такова увреждане на човешкия организъм,при което намаляват неговите жизнени и съпротивителни сили.Може да засегне отделни органи или да предизвика ограничаване на функциите им,респ.да засегне целия организъм с предизвикване на болестно състояние.Увреждането продължава и към момента,видно от показанията на пострадалия и свидетелите В..Ц.,Ив.Муевски,Г. и съставлява сериозно посегателство срещу телесната неприкосновеност на пострадалия. С оглед на обстоятелствата,при които е било причинено увреждането на Ц.,липсата на провокативно поведение от страна на последния,стресът който е преживял и последиците,които ще търпи постоянно,преценката, че за претърпените болки и страдания следва да се обезщети с процесната сума е съответна на съвкупния доказателствен материал. Предвид изложеното,като е потвърдил присъдата в тази й част,въззивният съд не е допуснал нарушение на закона.Обезщетението в случая е справедливо съгласно нормата на чл.52 ЗЗД. По жалбата на пострадалия В. Ц.: Същата е основателна. Доводите в нея съвпадат с тези развити в касационния протест и обсъдени по-горе,поради което не следва да се преповтарят. По изложените съображения,присъдата на въззивния съд в оправдателната част касателно обвинението по чл.143,ал.1 НК и отхвърления граждански иск, следва да се отмени и делото върне за ново разглеждане.При повторното гледане на делото,следва да се обсъдят поотделно и в съвкупност всички доказателства,които имат отношение към предмета на неговото доказаване.След всестранен и пълен анализ на доказателствата,съдът следва да обуслови своя извод за наказателната отговорност на подсъдимия и съставомерността на деянието и приложението на закона. В останалата част,присъдата следва да се остави в сила. Воден от тези мотиви,Върховният касационен съд,трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯВА въззивна присъда № 107 от 04.12.2012г. постановена от Пловдивския окръжен съд по внохд № 1120/2012г. в оправдателната й наказателна и отхвърлителна гражданска част,с която подсъдимият В. М. Б. е бил признат за невиновен и оправдан по обвинението по чл.143,ал.1 вр.с чл.18,ал.1 НК и отхвърлен предявеният срещу него от пострадалия В. Б. Ц. граждански иск за сумата 2000 лева,ведно с последиците. ВРЪЩА делото в тази част за ново разглеждане на същия съд от друг състав,от стадия на съдебното заседание. ОСТАВЯ В СИЛА присъдата в останалата й част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: