Р Е Ш Е Н И Е
№ 122
гр. София, 04 май 2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, I НО, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
ЧЛЕНОВЕ: СПАС ИВАНЧЕВ
ХРИСТИНА МИХОВА
при секретар Мира Недева, при становището на прокурора Тома Комов, изслуша докладваното от съдия Спас Иванчев наказателно дело № 437 по описа за 2017г.г.
Производството е по чл.422 ал.1 т.5 от НПК.
Направено е искане от главният прокурор на Република България за възобновяване на НОХД № 1465/2016г. на Варненски окръжен съд.
С определение № 2/20.01.2017г. по НОХД № 1465/2016г. състав на Варненски окръжен съд е одобрил споразумение за решаване на делото в съдебното производство между прокурор от Окръжна прокуратура – Варна и подс.И. Д. Т., с което този деец се признава за виновен в извършване на престъпление по чл.354а, ал.1 вр.чл.20, ал.2 от НК на 30.03.2016г. В това производство споразумение е сключено и с другия съучастник в производството – И. К. П..
По реда на чл.55, ал.1 ,т.1 от НК на тази подсъдима е наложено наказание от 1 година и 6 месеца лишаване от свобода с приложението на чл.66 , ал.1 от НК за срок от 3 години, без да бъде наложено наказанието, предвидено кумулативно- глоба.
По реда на чл.54 от НК на подс.Т. е наложено наказание от 2 години лишаване от свобода, с приложение на чл.66, ал.1 от НК, като изтърпяването на наложеното наказание е отложено за срок от 4 години, както и глоба в размер на 5000лв. По реда на чл.67, ал.3 ат НК на дееца е наложена пробационна мярка по чл.42а ал.2, т.2 от НК, предвиждаща периодични срещи с пробационен служител в рамките на изпитателния срок.
Определението с характера и последиците на присъда е влязло в сила на същата дата и не е проверявано по касационен ред.
Главният прокурор е посочил, че при одобряване на споразумението съдът е нарушил закона относно начина на изтърпяване на наказанието на осъденият Т.. Допуснато било съществено процесуално нарушение, като не бил извършен анализ на правнозначими обстоятелства относно юридическия статус на този деец. Поради това било прието, че деецът е реабилитиран, тоест не е осъждан и съответно, че е приложима разпоредбата на чл.66 от НК. Позовава се на наказание, извън извършените две групирания на наказание по отношение на осъдения Т., което не попада в съвкупността и пречи да се приеме настъпила реабилитация по смисъла на чл.86 от НК. Държавният обвинител сочи, че следва да се прилага разпоредбата на чл.88а, ал.4 вр.ал.3 от НК.
Правилното приложение на закона изисквало да не се прилага чл.66 от НК.
В искането се настоява за възобновяване на въззивното производство, отмяна на определението в частта относно одобреното споразумение за решаване на делото по отношение на И. Д. Т. и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда от първата инстанция.
В съдебното заседание прокурорът от ВКП заявява, че поддържа искането и моли да бъде уважено по изложените в него съображения.
Осъденото лице, редовно призовано, не се явява и не представя становище.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното:
Искането е процесуално допустимо. Разгледано по същество, то се явява основателно.
Първостепенният съд е бил задължен да одобри споразумението след преценката дали то противоречи или не на закона. Предложеното споразумение включва приложението на чл.66, ал.1 от НК за срок от 4 години по отношение на подс.Т..
Вярно е обстоятелството, че на първо място Т. е бил осъден по НОХД № 346/2008г. на РС- Девня, в сила от 03.04.2009г., на пробация и обществено порицание, изтърпени съответно на 05.11.2010г. и 29.04.20009г. – справка на л.46 от съдебното производство (за пробацията и за общественото порицание). Наложените наказания са за деяния по чл.129 и чл.325 от НК.
Налице са групирания на последващи присъди, както следва:
І. По ЧНД № 309/2011г., на РС-Девня, в сила от 31.10.2011г. са групирани по 25 вр.чл.23 от НК с общо наказание 9 месеца лишаване от свобода при приложение на чл.66 от НК следните дела;
1.НОХД № 87/2010г., на РС -Девня, за деяние на 12.10.2009г., в сила от 25.02.2010г.;
2. НОХД 1907/2010г. на РС-Варна , за деяние на 09.10.2009г., в сила 27.05.2010г.
3.НОХД № 255/2010г., на РС-Девня, за деяние на 14.11.2009г.10.12.2009г. в сила от 08.07.2010г.;
4.НОХД № 53/2011г., на РС-Девня, за деяние от края на м.2-ри 2010г. до края на м.3-ти 2010г. ., в сила 01.09.2011г.;
5.НОХД № 187/2011г.Девня, за деяние в периода 25.12.2009г. до 19.01.2010г. , в сила на 17.09.2011г.;
Всяко едно от тези деяния по петте производства е извършено след влизане в сила на наказанието по НОХД № 346/2008г. на РС-Девня, на 03.04.2009г.
ІІ. По второто групиране основното производство е по НОХД № 105/2011г., в сила от 21.11.2011г., за деяние на 06.11.2009г. В това производство са групирани посочените вече НОХД № 87/2010г.,НОХД № 255/2010г., всички на РС-Девня, както и НОХД № 1907/2010г. на РС-Варна (без тези по НОХД № 53/2011г. и НОХД № 187/2011г.). В настоящето производство по възобновяване касационната инстанция не е сезирана с правилността и обхвата на тези групирания, сроковете по глава 33 от НК са изтекли и съображения не е необходимо в тази връзка да се излагат.
Видно е, че деянието по всяко едно производство е извършено след влизане в сила на наказанието по цитираното НОХД № 346/2008г. на РС-Девня. Именно това наказание , ако беше взето предвид от решаващата съдебна инстанция, щеше да доведе до извод, че реабилитация по смисъла на чл.86, ал.1, т.2 от НК не е възможно правнологически да настъпи, тъй като по НОХД № 346/2008г. на РС-Девня срокът за реабилитация от три години е започнал да тече от момента на изтърпяване на наказанието пробация, който е определен към дата 05.11.2010г., видно от съответното писмо на л.46 от съдебното производство.
Деецът е извършил множество други престъпления, наказуеми с лишаване от свобода, като макар да е било възможно приложението на чл.66 от НК по отношение на тези последващи наказания ( деецът е осъден не на лишаване от свобода с първоначалното си осъждане, а на пробация и обществено порицание), реабилитация по право за деянието по НОХД № 346/200г. на РС – Девня не е настъпила. Това е така, защото последващите деяния са извършени в рамките на изискуемите се по посочената норма- чл.86, ал.1, т.2 от НК, три години, което препятства заличаването на последиците от първоначалното осъждане.
Вярното приложение на закона в такъв случай изисква, каквато е и претенцията в искането на главния прокурор, приложението на реабилитацията по чл.88а от НК. Трябва да изтекат пет години, равни на срока по чл.82, ал.1 т.4 от НК, от изтърпяването на последното по ред наказание, което е това по второто групиране, в сила от 21.11.2011г. Изтичането, тъй като е приложено условното осъждане, следва да започне съгласно нормата на чл.88а , ал.3 от НК от изтичането на изпитателния срок от 3 години, тоест от 21.11.2014г. Към настоящия момент този срок от 5 години не е изтекъл, което прави приложението на института на чл.66 от НК за условното осъждане незаконосъобразно и в противоречие с материалния закон.
Съдът не е трябвало да одобри споразумението в този му вид относно начина на приложение на института на условното осъждане, бил е задължен от закона да предложи промени по реда на чл.382, ал.5 от НПК, за да бъдат спазени посочените императивни правила и бъде отказано това условно осъждане.
С одобряването на предложеното му споразумение без корекции съдът е допуснал нарушение на закона – на чл.88а, ал.4 вр.ал.3 вр.ал.1 от НК.
Съставът на ВКС намери, че по тези причини искането се явява основателно, като наказателното производство следва да бъде възобновено. Определението в частта относно одобряването на споразумението по отношение на подс.И. Д. Т. следва да се отмени изцяло, а делото съобразно чл.425, ал.1 от НПК се върне на първостепенния окръжен съд във Варна за ново разглеждане от друг състав на съда.
При това разглеждане следва да се съобразят посочените указания относно приложението на материалния закон и относно юридическия статус на осъденото лице към момента на извършване на деянието по това наказателно производство.
Водим от горното и на основание чл.425 ал.1 т.1 вр.чл.422 ал.1 т.5 вр.чл.348, ал.1 т.1 от НПК Върховният касационен съд, І-во наказателно отделение,
РЕ Ш И :
ВЪЗОБНОВЯВА НОХД № 1465/2016г. по описа на Варненски окръжен съд, като ОТМЕНЯ определение № 2/20.01.2017г. по делото в частта му относно одобряване на споразумението за признаване на вина и определяне на наказание на И. Д. Т..
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Варненски окръжен съд от стадия на съдебното заседание.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: |