5 гр. д. № 446/2010 г. на ВКС на РБ, ГК, І г. о. РЕШЕНИЕ N 111 С., 11.03. 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в съдебно заседание на 8 март две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: Д. Ц. БОНКА ДЕЧЕВА при секретар Даниела Никова изслуша докладваното от председателя Ж. С. гражданско дело N 446/2010 год. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба подадена от Л. Н. Н. срещу решение от 23.12.2009 г. по гр. д. № 399/2009 г. на В. окръжен съд, с което е уважен предявения от И. К. и К. К. отрицателен иск като е прието за установено, че касаторката не е собственик на имот с площ от 301 кв. м., съставляващ част от имот пл. № 172 по плана на новообразуваните имоти (ПНИ) на селищно образувание (с. о.) “А. мак”, кв. В., в землището на[населено място], тъй като в нейна полза не е възникнало правото да трансформира правото на ползване върху имота в право на собственост. С определение от 01.11.2010 г. тричленен състав на ВКС е допуснал касационна проверка на въззивното решение по разрешените с него въпроси: 1. материалноправния въпрос подлежи ли на земеделска реституция имот, който е бил предмет на замяна от т п с комисия на основание ЗТПС, ако с него след това е извършено разпореждане и 2. по материалноправния въпрос дали имотът след като е бил внесен в ТКЗС е загубил реалните си граници. Ответниците по касация намират жалбата за неоснователна. За да се произнесе по касационната жалба съдът взе предвид следното: Срещу касаторката е бил предявен отрицателен установителен иск за да се установи, че в нейна полза не е възникнало право на изкупуване на площ от 301 кв. м., включена в имот № 172 по ПНИ на с. о. „А. мак”. Правният интерес от иска е обусловен с това, че в полза на ищците И. и К. К., като наследници на И. А., е признато право на възстановяване на имот с площ от 1 дка в стари възстановими граници, който имот по кадастралния план на „А. мак”, в кв. В., съставлява имоти с №№ 2505 2507. В решението на ОСЗ В. за признаване правото на възстановяване е посочено, че имотът попада в терен по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, поради което възстановяването ще се извърши при условията на чл. 28 ППЗСПЗЗ след изработване и влизане в сила на план на новообразуваните имоти. От фактическа страна по делото е установено, че касаторката е придобила през 1983 г. на основание дарение направено от родителите й Д. Х. и Н. Х. правото на собственост върху лозе в м. „Ламбур пунар” във Варненското землище, в зона за здравни и курортни нужди, представляващо имот пл. № 142 с площ от 630 кв. м. Дарителката Д. Х., се е легитимирала като собственик на имота на основание договор за замяна на недвижими имоти от 1964 г. и делба от 1980 г. С писмени доказателства е установено, че Д. Х. и лицето Ж. Ж. през 1964 г. са сключили[населено място] В. и С. Д. В. договор за замяна на притежаваните от тях недвижими имоти - лозя. В. са се легитимирали като собственици на заменения имот на основание замяна извършена от т п с комисия, въз основа на която през 1964 г. са се снабдили с констативен н. а. за собственост №.44, т. ІХ, н. д. № 2990/64 г. В акта е удостоверено, че те са собственици по замяна на лозе в м. „Лампур пунар” в землището на[населено място] с площ от 2 дка при граници: път и от две страни лозя на Д. „Д. К.”. На основание на договор за замяна от 14.10.1964 г., сключен[населено място] и Ж., Вълчанови придобиван право на собственост върху лозе с площ от 2.00 дка в м. “Юнуст чешма”, а Х. и Ж. стават собственици на имота в “Ламбур пунар”. През 1980 г. между Х. и Ж. е сключена съдебна спогодба по гр. д. № 2323/1980 г. на В. РС, по силата на която Д. Ж. Х. е получила имотът в дял І-ви, състоящ се от лозе с площ от 630 кв. м., застроено с баня, тоалетна и складово помещение, намиращо се в м. „Ламбур пунар”. Полученият по делбата имот Х. и съпругът й са дарили на 26.10.1983 г. на дъщеря си Л. Н.. Към този момент дареният имотът е попадал в зона за здравни и курортни нужди и е бил заснет с пл. № 142 по плана на к. к. “Ч.”, в землището на[населено място]. По делото е представен протокол на комисията по т п с № 13 от 31.12.1959 г., с който е извършена оценка на трайни насаждения и е посочено, че И. В. получава нива от 5 дка, в м. „Яйла баши”, с площ от 5дка. С приета техническа експертиза е установено, че 301 кв. м. от имота на ответницата № 172 попада в имот пл. № 2507, признат за възстановяване на ищците, който имот е бил нанесен в помощния план. Вещото лице установява и това, че имотът дарен на касаторката и описан с пл. № 142 с площ от 630 кв. м. е идентичен с част от ПИ № 2507 – стар, признат за възстановяване на ищците. Въз основа на така установените факти съдът е приел, че ответницата не е провела пълно и главно доказване за да установи, че имотът, придобит от праводателите по договора за замяната от 1964 г. Вълчанови, представляващ лозе с площ от 2 дка в м. „Ламбур пунар”, е идентичен изцяло или частично с признатия за възстановяване на ищците имот пл. № 2507. Делбата не е самостоятелно придобивно основание, поради което правно ирелевантна е идентичността на получения по делба имот от Д. Х. и Н. Х. и имот пл. № 172, с който номер е нанесен имотът на ответницата след попълване на плана, както и с имота описан в разрешението за строеж. Другият развит аргумент е, че замяната, извършена от т п с комисията не е породила вещни права в полза на В., тъй като предоставеният им по замяна имот вече е бил включен в ТКЗС, следователно е загубил реалните си граници и не е бил годен обект на гражданския оборот. Изводите са незаконосъобразни. Неправилно съдът е приел и обсъждал протокол на т п с комисията № 13 от 31.12.1959 г., тъй като той не съдържа данни В. да са получили по замяна лозе с площ от 2 дка в м. „Ламбур пунар”, за който имот е съставен констативен н. а. Липсата на идентичност между двата имота не обосновава извод, че Вълчанови не са получили по замяна от т п с комисията имот лозе в посочената местност. Възможно е комисията да е заменила повече от един имот, принадлежал на тези лица. Приетият като доказателство констативен нот. акт съставен в полза на В. не е оспорен, поради което удостовереното в него не е опровергано. Фактът, че при описване на доказателствата въз основа на които е съставен, не е посочена датата на съставяне на протокола за замяна на т п с комисията, не означава, че такъв документ въобще не е представен. Удостовереното в акта следва да бъде зачетено. На следващо място ищците са основали иска си на твърдението, че в полза на ответницата не е възникнало право на изкупуване. Ответницата е опровергала това твърдение като е установила, че тя черпи права върху имота не от изкупуването му по реда на § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ, а на основание договор за дарение. При установените данни, че дареният имот е идентичен с поставения в дял на дарителите въз основа на съдебна делба, както и че този имот е придобит от праводателите по замяната на основание друга замяна, извършена от т п с комисията, следва да се приеме, че имотът дори и да е идентичен с признатия за възстановяване на ищците, не подлежи на земеделска реституция по аргумент от чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ, поради което искът е неоснователен. Липсват категорични данни за идентичност на част от признатия за възстановяване на ищците имот с част от владяния от ответницата. Ищците не са установили точното местонахождение и граници на имота, който е притежавал наследодателят им преди кооперирането му. Признатите им за възстановяване два имота № 2507 и № 2506 имат съответно площ от 1096 кв. м. и 477 кв. м., а заявения за възстановяване е с площ от 1.000 дка. Те са индивидуализирали имота с границите установени с помощния план, въз основа на който е постановено решението, с което им е признато право на възстановяване. Установяването на идентичността е следвало да стане с проследяване границите и местонахождението на имота от преди кооперирането му в ТКЗС до съставянето на помощния план през 2004 г. Незаконосъобразен е и изводът, че при извършване на замяната от т п с комисията имотът, притежаван от В., е бил загубил реалните си граници. Към този момент той не е бил обобществен (коопериран), но тъй като е попадал в участък, от който е щяло да се оформи блок на ТКЗС, се е налагало да бъде заменен като на собственика се предостави друг имот от същия вид, но извън терена, необходим за оформянето на кооперативното стопанство. Към момента на замяната двата имота са били реални обекти на правото на собственост, поради което тя е валидна и е породила транслативното си действие. Извършеното следващо разпореждане с придобития по тази замяна имот е пречка по смисъла на чл. 183, ал. 3 ППЗСПЗЗ за неговата реституция. Като е приел друго въззивният съд е приложил неправилно закона, което обуславя касационното основание по чл. 281, т. 3 ГПК. Съобразно изложеното въззивното решение следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което искът ще бъде отхвърлен като неоснователен. При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 2 ГПК ищците ще бъдат осъдени да заплатят на ответницата направените от нея разноски за водене на делото, които възлизат на 30 лв. – държавна такса за допускане касационна проверка на въззивното решение, 50 лв. държавна такса за касационно производство и 4200 лв. разноски по договор за правна защита и съдействие сключен с адв. И. Ш. на 10.02.2011 г. или общо 4280 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд, І г. о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение от 23.12.2009 г. по гр. д. № 399/2009 г. на В. окръжен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявения от И. К. К. и К. К. К. двете от[населено място], ул. Б. Б.” № 17 срещу Л. Н. Н. иск за установяване, че Н. не е собственик на 301 кв. м. от имот пл. № 172 по плана на новообразуваните имоти на селищно образувание „А. мак”, кв. В., в землището на[населено място]. ОСЪЖДА И. К. К. и К. К. К., двете от[населено място], ул. Б. Б.” № 17 да заплатят на Л. Н. Н. сумата 4280 (четири хиляди двеста и осемдесет) лева разноски по делото. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.