Ключови фрази
Ревандикационен иск * предаване на владение * прекратяване на изпълнителното производство

Р Е Ш Е Н И Е

№ 190

София,09.10.2013 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България,Второ гражданско отделение,в съдебно заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и тринадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Светлана Калинова
ЧЛЕНОВЕ:Зоя Атанасова
Владимир Йорданов

при участието на секретаря Ани Давидова
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 948 от 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.290-293 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Д. Д. от [населено място] срещу въззивното решение на Окръжен съд-Велико Търново, постановено на 06.07.2011г. по гр.д.№589/2011г.
С определение №1034/15.11.2011г.,постановено по настоящето дело, касационното обжалване на постановеното от въззивния съд решение е допуснато на основание чл.280,ал.1,т.3 ГПК по въпроса следва ли постановлението,с което частният съдебен изпълнител прекратява изпълнителното производство да е влязло в сила,за да се приеме,че е отпаднало правното основание на назначения за пазач да държи имота.
Касаторът поддържа,че обжалваното решение е неправилно поради неправилно приложение на материалния закон,съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост-неправилно съдът е приел,че е отпаднало основанието му да държи имота като назначен за пазач от съдебния изпълнител,при положение че постановлението за прекратяване на изпълнителното дело не е влязло в сила.Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо това предявеният срещу него ревандикационен иск бъде отхвърлен като му бъдат присъдени и направените по делото разноски.
Ответникът по касационна жалба [фирма] /в ликвидация/ не изразява становище.
Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290,ал.1 ГПК и чл.293 ГПК, приема следното:
[фирма] е предявило срещу Д. Д. Д. по реда на чл.108 ЗС иск за предаване владението на недвижим имот,находящ се в [населено място] в., [община],представляващ почивна станция /търговско-хотелски комплекс “С. д.”/.
С обжалваното решение Окръжен съд-Велико Търново,действувайки като въззивна инстанция,е отменил решението на първоинстанционния съд и вместо това е осъдил Д. Д. Д. да отстъпи собствеността и да предаде владението на имота.
Прието е,че правото на собственост на дружеството е установено с договор за покупко-продажба,обективиран с н.а.№619/31.07.2002г. и не се спори между страните,че срещу дружеството е издаден изпълнителен лист от 13.07.2006г. за задължение към [фирма]-Г. О.,по повод на което е образувано изпълнително дело при ЧСИ №1*/2006г.,по което са започнали изпълнителни действия с опис и публична продан на притежавания от длъжника имот за покриване задължението на взискателя. С договор за цесия от 28.12.2006г. [фирма] прехвърля на Д. Д. вземането си от дружеството,като с постановление за възлагане от 04.01.2007г. ЧСИ е възложил на цесионера собствеността на процесния имот след проведена публична продан. С решение от 04.06.2007г. по гр.д.№402/2007г. на Великотърновския окръжен съд са отменени по реда на чл.332 ГПК/отм./ всички извършени от ЧСИ действия. С молба от 16.04.2009г. е започнало отново изпълнително производство,в което Д. Д. е конституиран като взискател и е назначен за пазач на имота по същото дело. В новообразуваното изп.д.№9*/2010г. с протокол-опис от 04.02.2011г. имотът е описан и Д. Д. отново е назначен за пазач на имота. Прието е също така,че на основание чл.433,ал.1,т.6 ГПК ЧСИ е прекратил принудителното изпълнение по изп.д.№9*/2010г. Въз основа на така установената фактическа обстановка е прието,че към момента на предявяване на иска Д. Д. е упражнявал фактическата власт като пазач на имота,назначен от ЧСИ,но принудителното изпълнение по делото впоследствие е прекратено на основание чл.433,ал.1,т.6 ГПК,с което е отпаднало и правото на Д. Д. да държи имота за ЧСИ. С оглед на това е прието,че към настоящия момент ответникът владее имота без правно основание.
Въпросът,произнасянето по който е обосновало наличието на основание за допускане на касационно обжалване, касае момента, от който може да се приеме,че е отпаднало основанието на назначения от съдебния изпълнител пазач на имота да го държи. За да се приеме,че е отпаднало основанието на назначения за пазач да държи имота,според настоящия състав е необходимо постановлението за прекратяване на изпълнителното производство да е влязло в сила.
Съображенията за това са следните:
Назначеният за пазач държи имота на правно основание –акт на съдебен изпълнител,постановен с оглед нуждите на изпълнителното производство и по-специално с оглед наложените в изпълнителното производство обезпечителни мерки-за да се стопанисва добре имотът и да не се пречи на огледите на трети лица с цел успешно провеждане на изпълнението,насочено към възбранения имот.Правомощията на назначения за пазач отпадат след като служебно наложената от съдебния изпълнител възбрана бъде вдигната,а съгласно разпоредбата на чл.433,ал.2 ГПК съдебният изпълнител вдига служебно наложените възбрани и запори след като постановлението за прекратяване на изпълнителното производство влезе в сила. Момента на отпадане на правомощията на назначения за пазач следователно е определен в процесуалния закон изрично.
По основателността на касационната жалба и с оглед изложеното по-горе становище,настоящият състав приема следното:
Обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо,но по същество частично неправилно като необосновано и постановено при неправилно приложение на материалния закон.
Както вече беше отбелязано ,назначеният за пазач държи имота въз основа на акт на съдебен изпълнител,постановен с оглед нуждите на изпълнителното производство. В този случай не е налице отнемане на владението по смисъла на чл.108 ЗС,тъй като допуснатата обезпечителна мярка има привременен характер и не променя действителния владелец на имота / в този смисъл постановеното по реда на чл.290 ГПК решение №172/26.02.2010г. на І ГО на ВКС по гр.д.№156/2009г./. Това само по себе си обосновава неоснователността на искането за предаване на владението. Освен това е недопустимо по реда на чл.108 ЗС,след като правата на собственика бъдат признати, да се постанови назначения за пазач да предаде вещта и по този начин да се отрече правното действие на акта на съдебния изпълнител.
В случая по делото е установено по категоричен начин,че правото на собственост върху процесния имот принадлежи на предявилото иска дружество-правото е придобито по силата на договор за покупко-продажба,сключен на 31.07.2002г. /н.а.№6*,том 4,н.д.№304/2002г./,както и че на 04.02.2011г. ,с оглед образуваното изпълнително производство,по което дружеството има качеството длъжник, е вписана възбрана върху процесния имот и Д. Д. е назначен от частния съдебен изпълнител за пазач на имота. Неправилно при тези данни въззивният съд е приел,че са налице предпоставките за уважаване на предявения ревандикационен иск,след като по делото не е установено постановлението за прекратяване на изпълнителното производство,в което ответникът по предявения иск е назначен за пазач на имота,да е влязло в сила. Както вече беше отбелязано,правомощията на назначения за пазач отпадат от момента на вдигане на служебно наложената в изпълнителното производство възбрана с акта на съдебния изпълнител,който акт съгласно чл.433,ал.2 ГПК се постановява след като постановлението за прекратяване на изпълнителното производство влезе в сила. Преди постановлението за прекратяване на изпълнителното производство да е влязло в сила и служебно наложената възбрана да е вдигната, собственикът на имота не може да претендира предаване на владението от назначеното за пазач лице.
Анализът на представените по делото доказателства налага извода,че действително дружеството се легитимира като собственик на имота, но не може да иска предаване на владението по реда на чл.108 ЗС.Поради това по реда на чл.293,ал.2 ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо това,след като бъде признато за установено,че [фирма] /в ликвидация/ е собственик на имота,искането за предаване на владението,заявено по реда на чл.108 ЗС бъде отхвърлено като неоснователно.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78,ал.3 ГПК в полза на Д. Д. Д. следва да бъде присъдена сумата 1317.50лв., представляваща съответната част от направените по делото разноски.
По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивното решение на Окръжен съд-Велико Търново, постановено на 06.07.2011г. по в.гр.д.№589/2011г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д. Д. Д.,с ЕГН [ЕГН],от [населено място], [улица], по иска,предявен по реда на чл.108 ЗС от [фирма] /в ликвидация/,представлявано от ликвидатора С. Г. Р.,че [фирма] /в ликвидация/ е собственик на недвижим имот, находящ се в [населено място] в., [община],представляващ почивна станция /търговско-хотелски комплекс “С. д.”/,с разгъната застроена площ 687.96кв.м.,състояща се от :първи етаж /застроена площ 306.53кв.м./,състоящ се от кухненски блок,коридор,приемна,шест хотелски стаи с тераси,две фоайета и две сервизни помещения; втори етаж със застроена площ от 119.93кв.м.,състоящ се от един апартамент със санитарен възел и тераса,стая за управителя с тераса,туристическа стая и коридор; дискотека със застроена площ отк 123.31кв.м.,състояща се от основно помещение,два склада и сервизни помещения; сутерен със застроена площ от 90.51кв.м.,състоящ се от противоатомно укритие и две складови помещения; складов таван със застроена площ от 47.68кв.м., със съответното право на строеж върху УПИ *,стр.квартал 5*,с площ от 2700кв.м. по ПУП на [населено място] вода,при граници: от две страни улици,от север и запад-зелена площ ,като ОТХВЪРЛЯ като неоснователно заявеното по реда на чл.108 ЗС от [фирма] /в ликвидация/ искане Д. Д. Д. да бъде осъден да предаде владението на имота.
ОСЪЖДА [фирма] /в ликвидация/ да заплати на Д. Д. Д. сумата 1317.50лв. /хиляда триста и седемнадесет лева и 50ст./,представляваща направени по делото разноски.

Председател:

Членове: