Р Е Ш Е Н И Е   № 143   гр.София, 26 май  2010 година   В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, Трето наказателно отделение в съдебно заседание на четвърти март  две хиляди и десета година в  състав:                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:САША РАДАНОВА                                                    ЧЛЕНОВЕ:БОРИСЛАВ АНГЕЛОВ                                                                                ПАВЛИНА ПАНОВА                                                                                                                                                                                                                        със секретар ЛИЛИ ГАВРИЛОВА       и с участието на прокурора  ПЕТЯ МАРИНОВА  изслуша   докладваното  от    председателя     (съдията)    САША РАДАНОВА наказателно дело под №  37/2010 ГОД.       Касационното производство е образувано по протест на прокурор от Пловдивската апелативна прокуратура срещу присъда № 271 от 10. ХІІ.2009 год. по внохд № 401/2009 год. на Пловдивския апелативен съд. Соченото в протеста касационно основание е по чл. 348, ал.3, т. 1 НПК – въззивният съд е нарушил чл.14 НПК като не е взел предвид задължението на подсъдимия С. П. Д. да управлява У. „Св. Георги” – Пловдив с „грижата на добър стопанин”, което Д. не е сторил; не е обсъдил противоречията в показанията на свидетелката Д. П. Ц. , която едновременно твърдяла наличие и липса на настъпила за У. щета в размер на 503 782 лв., като последица от неизпълнението от подсъдимия на задълженията му на изпълнителен директор на болницата; не е обсъдил показанията на свидетелите Ил. Ат. Б. , В. Зл. С. , С. Т. Р. , както и на експерта Л. Й. Христова; неправилно е приел да са неясни съображенията на първоинстанционния съд за нанесена щета в размер на 5 165.58 лв., която вдействителност се получавала от заплатените доставки на дизелово гориво на датите 12.ІV.,20.ІV и 19.V.2005 год. Иска се отмяна на въззивната присъда и връщане делото на апелативния съд за ново разглеждане. В съдебно заседание представителят на ВКПр не поддържа протеста и иска оставяне в сила на въззивната присъда, каквото е становището и на двамата защитници на подсъдимия, вкл. писмено изразеното от защитника П. Ст. Д. , както и възражението на подсъдимия Ст. П. Д. , също писмено. Представителят на У. „Св. Георги”, конституиран за участие като граждански ищец, иска уважаване на иска му за 503 783 лв., представляващи вреди, причинени от подсъдимия с извършването от него на престъпления по чл.219, ал.1 във вр.с чл. 26 НК и по чл.220, ал.2 НК. ВКС установи: С присъда № 49 от 18.ІІІ.2009 год. по нохд № 482/2008 год. на Пловдивския окръжен съд, подсъдимият С. П. Д. е признат за виновен в това, че за времето от средата на м.ІІІ.2005 год. до 17.VІ.с.г., действайки в длъжностното си качество на изпълнителен директор на У. „Св. Георги” ЕАД – Пловдив, е нарушил задълженията си, произтичащи от т.1 на допълнителното споразумение към договор за възлагане управлението на дружеството, да извършва тази дейност „в съответствие с действащото законодателство, устава на дружеството и с грижата на добър стопанин”, от което за У. са настъпили значителни имуществени щети от 5 165.58 лева, за което и на основание чл.219, ал.1 във вр.с чл.55, ал.1, т.1 и ал.3 НК – квалификацията е сгрешена, тъй като връзката може да бъде само с чл.55, ал1, т. 2, б.”б” НК – е осъден на 6 месеца пробация, включваща задължителните пробационни мерки по чл.42а, ал.2, т.1 и 2 НК. По обвинението за настъпили щети, представляващи разликата над 5 165.58 лв. до 19.231.78 лв. за времето от 10.ІІ.2005 год. до средата на м.ІІІ.с.г. и от 17.VІ.2005 год. до 31.VІІІ.с.г., Ст. Д. е оправдан. Оправдан е и по обвинението в престъпление по чл.220, ал. 2 НК, изразяващо се в съзнателно сключване с „ДАМЕКС” ЕООД - Костинброд на неизгодна сделка за доставка на мазут, промишлен газьол и дизелово гориво, от което за У. са последвали значителни вреди за 503 782.55 лв. В полза на болничното заведение подсъдимият е осъден да заплати 5 165.58 лева с отхвърляне на предявения иск за разликата до 503 783 лв. С протестираната въззивна присъда е потвърдено оправдаването на Ст. Д. по чл.220, ал.2 НК, отменено е осъждането му по чл.219, ал.1 НК, за което престъпление също е оправдан, отменена е първоинстанционната присъда и в гражданско-осъдителната й част с отхвърлянето изцяло на гражданския иск. Протестът е неоснователен. С обвинителния акт, внесен от Пловдивската окръжна прокуратура, Ст. П. Д. е бил обвинен едновременно по чл.220, ал. 1 и по чл.219, ал.1 НК: по чл.220, ал.1 НК затова, че съзнателно, в нарушение на чл.28, ал.4 от Закона за обществените поръчки /ЗОП/, сключил с „ДАМЕКС” ЕООД – Костинброд договор за доставка на 3 вида горива след изтичането срока на валидност на предложените от „ДАМЕКС” ниски цени на горивата, заради които именно цени „ДАМЕКС” е бил предпочетен пред останалите кандидати, а това довело, след сключването на договора, до доставки на значително по-високи цени, ощетили в крайна сметка У. с 503 782.55 лв. и по чл.219, ал.1 НК затова, че като сключил горната „финансово неизгодна сделка”, пак в нарушение на чл.28, ал.4 ЗОП, но още и на чл.34, ал.2 ЗОП /не включил в комисията лице, което „да притежава знания, отнасящи се до качеството и характеристиките на горивата”/, „не положил достатъчно грижи за ръководството и управлението на възложеното му имущество” и от това неполагане на грижи за У. последвали същите щети от 503 782.55 лв. Т.е. от така формулираното по чл.219, ал.1 НК обвинение изобщо не е било ясно, от Ст. Д. какви „грижи за ръководенето, управлението, стопанисването или запазването на повереното … имущество или за възложената …работа” като елементи от изпълнителното деяние са се изисквали, след като, сключвайки сделката с „ДАМЕКС”, от Д. се е очаквало единствено изпълнение на поетите с тази сделка задължения, вкл. заплащане на доставяните горива по посочените от доставчика цени. Близо 10 месеца след началото на съдебното производство и проведените в този период множество заседания, в проведеното на 5.ІІ.2009 год. съдебно заседание прокурорът направил и съдът приел на основание чл.287, ал.1 НПК изменение на обвинението, допустимо в онзи момент само тогава, „когато на съдебното следствие се установяват обстоятелства, които не са били известни на органите на досъдебното производство” и „ако тези обстоятелства са основания за съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението”. Въпросните обстоятелства, според прокурора неизвестни на органите на досъдебното разследване, макар и приложени на л.102 и 103 от т. ХІІІ на дозн. /в мотивите си на с.6 първоинстанционният съд е посочил местонахождението им/, следвали от т.1 на допълнителното споразумение от 6.ІІ.2004 год. към договор № Р* от 17. Х.2003 год. за възлагане управлението на У. „Св. Георги” ЕАД – Пловдив и затова измененото обвинение гласяло, че подсъдимият Д периода 10.02.2005 г. – 31.08.2005 г…. не е положил достатъчно грижи за запазване на повереното му имущество… в нарушение на задълженията, възложени му с т.1… а именно: да управлява лечебното заведение… в съответствие с действащото законодателство, устава на дружеството и с грижата на добър стопанин и от това са последвали значителни щети за УМБАЛ… в размер на 19 231.78 лв.„. В заключителната си реч, произнесена на 18.ІІІ.2009 год., прокурорът поддържал цитираното изменено обвинение и не поддържал обвинението по чл.220, ал.2 НК. Първоинстанционният съд, след като оправдал Ст. Д. по обвинението в престъпление по чл.220, ал.2 НК, го осъдил за престъпление по чл.219, ал.1 НК с обективни и субективни признаци, каквито прокурорът не е посочил нито в първоначалното, нито в измененото обвинение. Според първата инстанция проявената от Ст. Д. безстопанственост се изразява не в действия или бездействие, относими към произтичащите от т.1 на допълнителното споразумение… към договор за възлагане… задължения, а в бездействие, нарушаващо чл. 23 от Правилника за реда за упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно участие и, по-точно, в това, че от началото на м.ІІІ.2005 год. до 17.VІ.с.г. Ст. Д. е бездействал, вместо „да предприеме действия за уведомяване на Съвета на директорите относно … необоснованото увеличение на цената на доставяните… горива”, което било нарушение още и на чл. 237, ал. 2 ТЗ. От дотук изложеното следва, че оправдателната въззивна присъда е правилна първо, защото обвинението против подсъдимия изобщо не е било годно да доведе до осъждането му за престъпление по чл.219, ал.1 НК. Изменяйки обвинението и формулирайки го по цитирания по-горе начин, прокурорът е следвало да посочи кое несъответствие и с кой от действащите към инкриминираното деяние нормативни актове Д. не се е съобразил, кои поставени към него изисквания според дружествения устав не е изпълнил и какви действия е бил длъжен да предприеме, за да се докаже като добър стопанин на повереното му имущество. Второто, което следва е, че първоинстанционният съд в нарушение на чл.287, ал.1 НПК е приел направеното от прокурора изменение на обвинението въз основа на обстоятелства, които са били известни на органите на досъдебното разследване. И, накрая, вместо да оправдава Ст. Д. по отличаващото се с пълната липса на конкретика обвинение – каквато липса, впрочем , е налице и в първоначалното обвинение – първата инстанция недопустимо го е „обогатила”, приписвайки на подсъдимия нарушения и бездействие, в каквито прокурорът не го е обвинявал, при това без да обясни, недопускането на въпросните нарушения и бездействие какви други последици с отношение към обвинението по чл.219, ал.1 НК биха имали, освен „отговорността относно продължилото действие на сключения договор… да бъде поета и от останалите членове на съвета на директорите” /мотиви към първ.присъда на с.50/. Имайки предвид горното и чл. 354, ал.1, т.1 НПК, ВКС в състав от трето н.о. Р Е Ш И:   Оставя в сила присъда № 271 от 10. ХІІ.2009 год. по внохд № 401/2009 год. на Пловдивския апелативен съд. Решението е окончателно.     ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/ ЧЛЕНОВЕ: /П/     Вярно с оригинала! СЕКРЕТАР: