Р Е Ш Е Н И Е № 244 гр.София, 22 юни 2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и седми май две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖАНИНА НАЧЕВА ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА със секретар Кристина Павлова при участието на прокурора КИРИЛ ИВАНОВ изслуша докладваното от председателя (съдията) ЛИДИЯ СТОЯНОВА наказателно дело под № 578/2015 година, за да се произнесе, взе предвид: Производството е образувано по искането на окръжния прокурор на Русенската окръжна прокуратура за възобновяване на нохд № 836/2012 год. на Русенския окръжен съд и изменение на присъда № 21/08.04.2013 год. на наказателна колегия на основанието по чл.422, ал.1, т.3 НПК. Поддържа се, че при проведено разследване за собствеността на лек автомобил марка „” с рег. [рег.номер на МПС] , отнет на основание чл.53, ал.1, б.А от НК изцяло от осъдения Е. А. Б. са разкрити доказателства, които не са били известни на съда. Посочено е, че наличието им налага изменение, което е в полза на осъдения. Прокурорът поддържа искането по изложените в него подробни съображения. Защитникът на Е. А. Б. поддържа, че искането е основателно и присъдата следва да се измени по реда на възобновяването, тъй като е отнет целия автомобил, а е придобит по време на брака и е имуществена общност със съпругата му К. Б.. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите в искането, подадено в срока по чл.421, ал.1 НПК и намира: Русенският окръжен съд с присъдата по нохд № 836/2014 год. признал подсъдимите Б. и П. П. за виновни в това, че на 28.09.2012 год. в землището на жилищно образувание „С.”: в съучастие като съизвършители чрез използване на технически средства не по законоустановения ред извършили изкопни работи на територията на недвижима културна ценност – римска крепост „.”. На основание чл.277а, ал.3 вр.ал.2, пр.2 вр.чл.20, ал.2 вр.чл.54 НК ги осъдил на една година лишаване от свобода и на глоба в размер на 5 000 лева всеки един; противозаконно държали оръдие, за което знаели, че е послужило и е предназначено за търсене на археологически обекти, поради което и на основание чл.277а, ал.7 вр.чл.54 НК ги осъдил на 6 месеца лишаване от свобода всеки един; в [населено място] държали повече от 3 археологически обекта, които не са идентифицирани и регистрирани по съответния ред. На основание чл.278, ал.6 – пр.1 за Б. и пр.3 за П., вр.чл.54 НК ги осъдил на по 8 месеца лишаване от свобода и на глоба в размер на по 3 000 лева. Приложил чл.23 НК и наложил едно общо наказание – най-тежкото от определените – на всеки един от подсъдимите по 1 година лишаване от свобода, изпълнението на която отложил на основание чл.66, ал.1 НК за срок от 3 години и глоби в размер на по 5 000 лева. Приложил чл.53, ал.1, б.А от НК и отнел вещите, които са собственост на Б. и са послужили за извършване на престъплението-включително лек автомобил марка "” с рег. [рег.номер на МПС] , ключовете и документите за лекия автомобил, чл.278, ал.7 НК за предмета на престъплението и се произнесъл по въпросите за веществените доказателства и за размера на дължимите от подсъдимите разноски. Великотърновският апелативен съд с решение № 238/28.11.2013 год. по въззивно нохд № 214/2013 год. изменил присъдата в частта за квалификацията на деянието по чл.277а НК и отменил в частта за квалифициращия признак „моторно превозно средство” като ги оправдал; в частта за приложението на чл.53, ал.1, б.А като постановил да бъде върнат лекия автомобил, ключовете и документите за него на подсъдимия Б. и в частта относно приложението на чл.23, ал.3 НК. Осъдил ги да заплатят направените по делото разноски. Върховният касационен съд с решение № 185/10.06.2014 год. по нд № 192/2014 год. изменил решението на въззивния съд и го отменил в частта за квалифициращото обстоятелство „моторно превозно средство”, а подсъдимите са оправдани в тази част по обвинението по чл.277а НК и в частта, в която е отменено приложението на чл.53, ал.1, б.А НК за лекия автомобил, ключовете и документите. Оставил в сила решението в останалата му част. При проведеното по реда на чл.422, ал.1, т.3 и чл.46, ал.2, т.4 НПК разследване е установено, че са налице писмени доказателствени средства, в които се съдържат данни, въз основа на които може да се направи извод, че автомобилът не е изключителна собственост на осъдения Е. Б.. От приложеното по преписка № 2399/2014 год. на Русенската окръжна прокуратура удостоверение за граждански брак № 028997/05.03.1978 год. се установява, че има сключен граждански брак с К. Д. М., която след брака като негова съпруга се именува Б.. Лекият автомобил марка „” е придобит възмездно по време на брака съгласно договор за покупко-продажба на МПС от 06.01.2007 год., независимо че за купувач е посочен само Е. Б. и част 1 от регистрационния талон да е само на негово име. За деянието, предмет на обвинението по това дело, довършено от Б. и другото осъдено лице-П. П., е постановена присъдата, влязла в сила на 10.06.2014 год. Изложеното дава основание да се приеме, че предмет на отнемане в полза на държавата на основание чл.53, ал.1, б.А НК е движима вещ, която е придобита по възмезден начин от единия от съпрузите, но по време на брака. Съгласно чл.21, ал.1 от Семейния кодекс вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са. Съпружеската имуществена общност е неделима по време на брака и затова към момента на деянието и към момента на влизане в сила на присъдата всеки от съпрузите е притежавал по ½ идеална част от отнетата в полза на държавата вещ. Посочените писмени доказателствени средства не са били известни на Русенския окръжен съд, присъдата на който в частта относно автомобила е влязла в сила след постановяване на решението на ВКС. Обстоятелствата, които се установяват, са от съществено значение за правилното решаване на делото и приложение на закона, защото се отнасят за собствеността на едно от средствата за извършване на престъплението, което следва да се отнеме в полза на държавата. Новите обстоятелства и доказателства са разкрити чрез разследване по предвидения процесуален ред. Присъдата в частта относно приложението на чл.53 НК следва да се отмени и делото да се върне на същия съд. При новото разглеждане от друг състав да се вземат предвид посочените доказателствени източници, а при необходимост да се съберат и други, за да се реши правилно въпроса каква част подлежи на отнемане. Върховният касационен съд в производството по възобновяване, в което се прилагат правилата за касационното производство, не може да се произнесе като приеме различни от тези на инстанцията по същество фактически положения. Предвид изложеното и на основание чл.425, ал.1, т.1 вр.чл.422,ал.1, т.3 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ВЪЗОБНОВЯВА нохд № 836/2012 год. на Русенския окръжен съд. ОТМЕНЯ присъда № 21/08.04.2013 год. на наказателна колегия, постановена по отношение на Е. А. Б. в частта относно приложението на чл.53, ал.1, б.А от НК за лек автомобил марка „.” с рег. [рег.номер на МПС] , ключове за лекия автомобил и документи за автомобила. ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане в тази му част от друг състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: /СЛ