Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 19   гр. София,02.02.2010 г.   В ИМЕТО НА НАРОДА               Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание проведено на двадесети януари през две хиляди и десета година в състав:            ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА при секретаря Ан. Иванова след като разгледа докладваното от съдия Л. РИКЕВСКА гр. д. № 4358 по описа на четвърто гражданско отделение за 2008 г., за да се произнесе, взема предвид следното:   Производство по чл. 290 и сл. ГПК. С решение от 05.06.2008 г. по гр. д. № 3876/07 г. Софийски градски съд е отменил решение от 06.06.2006 г. по гр. д. № 13057/04 г. на Софийски районен съд. Постановил е ново решение, като е осъдил М. И. С., О. Л. С. и Г. Л. С. да предадат на П. И. Х., Ц. И. Н. и Т. И. Т. 530 кв. м. от УПИ Х-586 в кв. 1 на с. Г., в. з. „Б”, м. „К”. С. решението на въззивния съд са подадени жалби от О. С. , от Г. С. и М. С. . О. по касация П. Х. , Ц. Н. и Т. Т. оспорват жалбите. ВКС, след като взема предвид доводите в жалбите и отговора и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното: За да отмени първоинстанционното решение и да уважи иска за собственост въззивният съд е приел че ищците са възстановени собственици на земеделската земя, тъй като административната процедура по възстановяването е завършена. Изложил е доводи, че ответниците не са придобили собствеността на имота, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 10 ал. 13 ЗСПЗЗ вещноправното действие на сделките отпада, ако имотът не е застроен. Решението на ОСЗ с което ищците се легитимират като собственици не било нищожно, тъй като е подписано от мнозинството членове на колективния орган. Скицата към решението, според съда, не била елемент от фактическия състав за възстановяване правото на собственост, тъй като решението препраща към скица на техническата служба. Имотът освен това бил в регулация и е индивидуализиран с решението на ОСЗ и скицата от техническите служби. Възражението на ответниците за придобивна давност било неоснователно, предвид нормата на чл. 5 ал. 2 ЗВСОНИ. В касационните жалби, които са идентични по съдържание, се твърди че процедурата по възстановяване не е приключена. За имота нямало издадена скица по чл. 18ж ал. 1 ППЗСПЗЗ от ОСЗ, затова ищците не могат да се легитимират като собственици към настоящия момент и искът бил недопустим. Решението на ОСЗ било нищожен административен акт, тъй като не било подписано от секретар и било в противоречие с чл. 15. ал. 2 т. 6 ЗАП /отм./. Съдът, освен това, не изследвал правото на собственост на ищците към минал момент. Не съобразил и обстоятелството, че с предходно решение ОСЗ отказала да възстанови имота. С определение № 100 от 28.11.2008 г., постановено по делото, ВКС е допуснал на основание чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК касационно обжалване на по същественият въпрос за допустимостта на иска по чл. 108 ЗС, с оглед момента на завършване на процедурата за възстановяване на земеделска земя. Доводите в жалбите са неоснователни. Ищците са наследници на И. Т. М. , починал на 01.10.2002 г. С протокол за доброволна делба от 26.08.1955 г. Иван М. получил в дял нива в м. „К” с площ от 3 дка. Нивата била внесена в ТКЗС, видно от препис-извлечение на опис-декларация. С решение № 5* от 07.07.2003 г. на ОСЗ „О”, на И. М. е възстановено правото на собственост в стари реални граници на нива от 2.297 дка в м. „К” на с. Г., имот № 2* по КП от 1987 г., а е отказано възстановяването на нива от 1.879 дка в същата местност по чл. 10б ЗСПЗЗ. Според техническа експертиза, наследодателят на ищците бил собственик на стар имот с пл. № 2* Част от него бил определен за възстановяване, а за останалите 1.879 дка наследниците трябвало да бъдат обезщетени. От скица за новообразуван имот № 2* е установено, че неговата площ е 2 297 кв. м., в който сбили включени претендираните от ищците 530 кв. м. Ответниците са наследници на Л. С. С нот. акт № 167 от 16.04.1964 г. техният наследодател закупил от ТКЗС „Д” с. Б. кв. м., парцел **** от кв. 1 в. з. Банкя. Тъй като ответниците не са заявили право на собственост по реституция на земята, решението на ОСЗ е достатъчно за да легитимира ищците като собственици на имота по предявения иск за собственост, без да е необходимо съдът да изследва придобивното им основание към момента на обобществяване. Влязлото в сила решение, придружено със скица, удостоверява правото на собственост и има силата на констативен нотариален акт за собственост върху имота. От друга страна, ответниците не са придобили собствеността на имота въпреки, че наследодателят им е закупил същия. Действително, ТКЗС са имали право да се разпореждат с имотите внесени от член-кооператори, с оглед нормата на чл. 11 от ПУ на ТКЗС. По силата на чл. 10 ал. 13 ЗСПЗЗ обаче, на предишния собственик се възстановяват и тези земи, които са били продадени от ТКЗС на трети лица, освен ако не е налице някое от изключенията посочени в закона. Такова изключение представлява нормата на чл. 10 ал. 7 ЗСПЗЗ. Тъй като не се спори че имотът не е застроен, следва да се приеме че той правилно е възстановен на наследниците на първоначалния собственик. В жалбите се твърди, че процедурата по възстановяване не е завършена. Твърденията са неоснователни. Практиката ВКС е категорична по въпроса, че искът по чл. 108 ЗС, който има за предмет за възстановена земеделска земя е преждевременно предявен ако ищецът не притежава решение на ОСЗ по чл. 18ж ал. 1 ППЗСПЗЗ придружено с издадена заверена скица на имота. Цитираната в жалбите съдебна практика обаче касае различна фактическа обстановка. Тя разглежда случаи когато въобще не е издадена скица. В случая процедурата по възстановяване на имота е завършена. Съгласно чл. 18ж ППЗСПЗЗ, в редакцията с ДВ бр. 31 от 04.04.2003 г., ОСЗ постановява решение за възстановяване правото на собственост в съществуващи или възстановими стари реални граници, в което се описват размерът и категорията на имота, неговото местоположение, границите, съседите, както и ограниченията на собствеността и основанията за тях. Към решението се прилага скица на имота, заверена от ОСЗ, а за имоти в границите на урбанизираните територии и от техническата служба на общината. В случая имотът е напълно индивидуализиран в решението - възстановен е имот № 2* от одобрен КП в границите на урбанизирана територия, затова към решението е следвало да бъде приложена скица от техническата служба на общината. Пред въззивната инстанция е представено удостоверение на ОСЗ ”О” което потвърждава факта, че решението е издадено въз основа на скица и удостоверение по чл. 13 ППЗСПЗЗ на имота от техническата служба към общината, по одобрен през 2001 г. помощен план, който съвместява действуващия регулационен план със стария кадастрален план. Действително, скицата по чл. 13 ал. 4 и 6 ППЗСПЗЗ, която е приложена към делото, е изготвена от фирма “Г”, но е заверена и от техническата служба на Община гр. Б.. От друга страна, тя е издадена в съответствие с разпоредбата на чл. 18в ал. 1 ППЗСПЗЗ, че техническата дейност по възстановяването на собствеността се възлага на изпълнител, който се занимава и с поддържането и осъвременяването на плановете. Издадената скица от фирмата изпълнител и решението на ОСЗ завършват фактическия състав по възстановяване на правото на собственост, тъй като индивидуализират обекта на реституция. При тези данни законосъобразно въззивният съд приел че процедурата по възстановяване правото на собственост върху земеделската земя, принадлежала на наследодателя на ищците, част от която е и спорният имот, е приключила. Налице е конкретен обект на собственост, който може да бъде предмет на иск за собственост. Спори се и дали решението на ОСЗ е нищожно, тъй като не е подписано от секретар. Решението на ОСЗ е постановено на 07.07.2003 г. и от отбелязването върху него е видно че е влязло в сила на 29.08.2005 г. То съдържа подписите на началник, заместник началник и членове. Според действуващата към този момент редакция на чл. 60а ППЗСПЗЗ с ДВ бр. 31/03 г., решенията на ОСЗ във връзка с възстановяването на собствеността се подписват от началника на службата и от определените със заповед на директора на областната дирекция “З” служители от службата. Като административен колективен орган ОСЗ е осъществила своите правомощия и е постановила законосъобразен акт в предвидения от закона състав. В тежест на касаторите е било да докажат че лицата подписали решението не са тези посочени в заповедта. До доказване на противното следва да се приеме, че издаденото решение на ОСЗ е подписано от лицата, които са определени със заповедта по чл. 60а от ППЗСПЗЗ. Няма нарушение и чл. 6 ал. 1 ЗАП /отм./, тъй като тази норма е обща и след като в ППЗСПЗЗ е записана специална норма, прилага се специалната, а не общата норма. При едновременно действие на общ и специален закон, специалният закон отменя действието на общия. По изложените съображения решението не противоречи на практиката на ВКС по въпросите поставени в жалбите, тъй като е съобразно и с доказаните по делото факти и следва да бъде потвърдено. Ответникът по касация претендира за разноски. С оглед представения списък на разноските по чл. 80 ГПК, касаторите дължат на ответниците по касация заплащане на 4 000 лв. разноски за настоящото производство.   Водим от горното и на основание чл. 293 ГПК ВКС   Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение от 05.06.2008 г. по гр. д. № 3876/07 г. на Софийски градски съд. ОСЪЖДА М. И. С., О. Л. С. и Г. Л. С. да заплатят на П. И. Х., Ц. И. Н. и Т. И. Т. 4 000 лв. разноски по делото за настоящата инстанция.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: