3 Р Е Ш Е Н И Е № 483 гр. София, 14 ноември 2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, първо наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври, две хиляди и дванадесетата година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ружена Керанова ЧЛЕНОВЕ: Мина Топузова Красимир Шекерджиев при участието на секретаря Даниела Околийска и прокурора Красимира Колова, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №1457 по описа за 2012 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е било образувано по искане на осъдения Г. Б. А. за възобновяване на воденото срещу него наказателно производство по ВНОХД №48/2012 г. по описа на Окръжен съд- гр.Монтана. С решение от 26.04.2012 г., постановено по ВНОХД №48/2012 г. по описа на Окръжен съд- гр.Монтана е била изцяло потвърдена присъда от 07.02.2012 г., постановена по НОХД №30462/2011 г. по описа на Районен съд- гр.Монтана, с което осъденият Г. Б. А. е бил признат за виновен в това, че за времето от 11 до 12.09.2011 в [населено място], при условията на опасен рецидив, отнел от владението на М. В. Г. прасе на стойност 160 лева, без съгласието на собственика, с намерение противозаконно да го присвои, като на основание чл.196, ал.1, т.1, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.54 НК му е било наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от две години, като същото е трябвало да бъде изтърпяно при първоначален „строг” режим на изтърпяване в затворническо общежитие от „закрит” тип. В жалбата на осъдения А. е отразено несъгласието му с постановените съдебни актове и се моли производството да бъде възобновено, а делото върнато на РС- гр.Монтана за ново разглеждане. Той поддържа, че всеки от атакуваните съдебни актове е неправилен и незаконосъобразен, като неправилно предходните съдебни състави са приели, че А. е бил съпричастен извършеното престъпление и без основание не са възприели неговите обяснения. Твърди се, че в хода на приключилото наказателно производство съдът не е допуснал до разпит свидетелите, посочени от осъдения, които щели да установят истинността на обясненията му. В касационното съдебно заседание защитата твърди, че в хода на воденото срещу А. наказателно производство са били допуснати съществени нарушения на процесуални правила и поддържа изцяло отразеното в жалбата. А. твърди, че е неправилно осъден и моли делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Представителят на държавното обвинение поддържа, че искането е неоснователно и предлага да бъде оставено без уважение. Поддържа, че липсват основанията на чл.422 НПК за възобновяване на приключилото наказателно производство, тъй като относимите към предмета на престъплението доказателства са били събрани и възприетата правна квалификация на инкриминираното деяние е точна. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното: По допустимостта на искането Депозираната жалба на осъдения А. има характер на искане за възобновяване на приключилото наказателно производство по ВНОХД №48/2012 г. по описа на Окръжен съд- гр.Монтана. Тя е подадена в срока по чл.421, ал.1 НПК и трябва да бъде разгледана. По основателността на искането Разгледано по същество искането за възобновяване е неоснователно. Всички оплаквания на осъдения А. са за допуснати от предходните съдебни състави съществени нарушения на процесуални правила във връзка с анализа на доказателствените материали и изясняване на релевантните за изхода на производството факти. Твърди се, че правото на защита на осъдения е било нарушено, тъй като не му е била дадена възможност да ангажира доказателства, подкрепящи защитната му теза. Касационната инстанция прецени, че в хода на воденото срещу А. производство не са били допуснати нарушения на процесуални правила. Първостепенният и въззивният съд са събрали всички относими към предмета на производството доказателства и доказателствени средства и задълбочено и правило са ги анализирали. Предходните съдебни състави правилно са кредитирали показанията на свидетелите Г. и Р., от които се установява къде е било оставено прасето- предмет на престъплението, обстоятелството, че същото не е могло да напусне кочината, било е изнесено от там, както и това, че именно подсъдимият е твърдял, че е негов собственик и го е предложил за продажба на свидетеля Р.. Показанията на тези свидетели са непротивочиви, кореспондират и с останалите доказателствени материали и установяват факта на извършване на престъплението и авторството на осъдения А.. Няма основание тези гласни доказателства да не бъдат кредитирани, тъй като очевидно свидетелят Р. (чиито показания са от съществено значение за изясняване на въпроса за авторството на инкриминираното деяние) не е пристрастен и няма мотив да се стреми да уличи осъдения в престъпление или да подведе съда. Законосъобразно не са били кредитирани обясненията на осъдения А., че е намерил прасето в центъра на селото, че търсил неговия собственик, че бил разбрал, че първото име на собственичката е М., но тъй като нея познавал не го бил върнал и това, че всички тези обстоятелства били възприети и от свидетеля Р.. Напротив, както правилно са приели предходните съдилища, от показанията на последния е било установено, че осъденият е твърдял, че прасето е негово и го е предложил за продажба, а впоследствие и продал същото. Обясненията на А. не само се опровергават от всички останали доказателствени материали, но са и нелогични и житейски неправдоподобни, тъй като няма как животното само да е напуснало помещението където е било заключено с резе отвън, както и е невъзможно след като го е взел, осъденият да не е разбрал, че то е чуждо и собственикът му го търси. В тази връзка от показанията на свидетелката Г. се установява, че тя е казала на повечето от съселяните си, че прасето й е откраднато, всички са знаели това обстоятелство и именно по този начин тя е била насочена към свидетеля Р., където впоследствие е намерила прасето. На тези основания и касационната инстанция прие, че предходните съдилища са направили верен и изчерпателен анализ на доказателствените материали и са изяснили правилно относимите към производството факти. Не могат да бъдат възприети и оплакванията на осъдения А., че е било нарушено правото му на защита, тъй като не са били уважени негови доказателствени искания. Напротив по делото е заличен като свидетел Н. К., но това е направено по изрична молба защитата на А.. Видно от съдебните протоколи, на осъдения е била дадена възможност да изложи версията си и той е направил това в пространни обяснения, като след това не е отправял към първостепенния съд никакви искания за разпит на свидетели или събиране на други доказателства. Оплаквания за ограничаване на правото на защита не са били правени и с въззивната жалба, като в производството пред ОС- гр.Монтана нито осъдения, нито неговия защитник са правили искания за провеждане на допълнително въззивно съдебно следствие или събиране на други доказателства. Ето защо касационният съд прие, че в хода на воденото срещу осъдения А. наказателно производство не са били нарушени правата му, не е било засегнато правото му на защита и не са били допуснати нарушения на процесуални правила, които да налагат възобновяване на приключилото наказателно производство. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Г. Б. А. за възобновяване на воденото срещу него наказателно производство по ВНОХД №48/2012 г. по описа на Окръжен съд- гр.Монтана. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.