Р Е Ш Е Н И Е № 8 София, 03.02.2017 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и шести януари две хиляди и седемнадесета година, в състав: Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА Членове: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА ГЕНИКА МИХАЙЛОВА при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№2549 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Б. К. и Я. А. К. срещу решение № 17 от 08.03.2016 г. по в. гр. д. № 16/2016 г. на Разградския окръжен съд. Жалбоподателите поддържат, че въззивният съд неправилно признал ищците В. М. М. и И. А. М. за собственици на първия жилищен етаж и гараж от сградата, построена в УПИ ІІІ-1410 от кв.124 по плана на [населено място], въпреки доказателствата по делото, от които следвало, че цялата сграда е съсобствена между ищците и ответниците-жалбоподатели. Освен това въззивният съд постановил диспозитив, с който потвърдил първоинстанционното решение в негова несъществуваща част по иск за установяване право на ползване на ищците върху части от дворното място и сградата. Ответниците в производството В. М. М. и И. А. М. оспорват жалбата. Считат, че тя е неоснователна. С определение №480 от 17.10.2016 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която след частична отмяна на първоинстанционното решение е признато за установено по отношение на Д. Б. К. и Я. А. К., че към момента на одобряване на кадастралната карта на [населено място] със заповед от 2008 г. ищците В. М. М. и И. А. М. са собственици на първи жилищен етаж от многофамилна жилищна сграда, находяща се в [населено място], [улица]/76; на три избени помещения № 3, 4 и 6 с полезна площ от 25,46 кв.м. и гараж със застроена площ от 16,29кв. м.; ½ ид.част от таван с полезна площ от 54,52 кв.м. и припадащата се идеална част от правото на строеж върху общински УПИ ІІІ-1410 с площ от 495 кв. м., както и в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за установяване правото на ползване на ищците върху източната половина от дворното място, както и на вътрешното стълбище и помещение № 8, намиращи се на втория жилищен етаж от сградата. Касационното обжалване е допуснато в първата част на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпросите дали договорът с нотариална заверка на подписите, с който носителите на правото на строеж разпределят собствеността върху бъдещите обекти в общата сграда, създава разделна собственост върху тези обекти и дали прехвърлянето на реални обекти от съсобствена сграда има вещен транслативен ефект. По отношение на втория диспозитив, касаещ правото на ползване върху реална част от дворното място и от сградата, касационното обжалване е допуснато поради съмнение за допустимостта на въззивното решение в тази част. Тъй като проверката за валидност и допустимост на въззивното решение предхожда проверката за неговата правилност, в случая следва да се прецени на първо място допустимостта на обжалваното в настоящото производство решение № 17 от 08.03.2016 г. по в. гр. д. № 16/2016 г. на Разградския окръжен съд, в частите, в които то е допуснато до касационно обжалване с определението по чл.288 ГПК. Решението е недопустимо и в двете посочени части. Съображенията за това са следните: Освен двата диспозитива, по отношение на които е допуснато касационно обжалване, въззивният съд е постановил и трети диспозитив, с който е признал за установено на основание чл.53, ал.2 ЗКИР /редакция преди измененията с ДВ бр. 49/2014 г. /, че поради допуснати грешки в кадастралната карта на [населено място], УПИ ІІІ-1410 от кв.124 неправилно е заснет като два отделни имота с различни идентификатори – 61710.504.4967 и 61710.504.4967, а освен това многофамилната триетажна жилищна сграда, находяща се в УПИ ІІІ-1410, неправилно е заснета като две отделни сгради на калкан, по една във всеки от имотите с отделни идентификатори. По отношение на този диспозитив касационното обжалване не е допуснато и в тази част въззивното решение е влязло в сила. С това решение е формирана сила на пресъдено нещо единствено по спора, който е предмет на този иск – че са налице грешки в кадастралната карта относно заснемането на дворното място и намиращата се в него сграда, в която права на собственост имат и двете страни по делото. Извън предмета на този спор е дали сградата е етажна собственост или не, тъй като този въпрос не се отразява на иска по чл.53, ал.2 /стара редакция/ на ЗКИР. Въпреки че се е произнесъл с изричен диспозитив по иска с правно основание чл.53, ал.2 /стара редакция/ ЗКИР, въззивният съд е постановил още един диспозитив, с който отделно е признал правото на собственост на ищците върху първия етаж от многофамилната жилищна сграда, но към минал момент – датата на одобряване на кадастралната карта на [населено място] със заповед от 10.03.2008 г. Този диспозитив дублира частично въззивното решение по чл.53, ал.2 /стара редакция/ ЗКИР и затова в тази част решението е процесуално недопустимо и следва да бъде обезсилено. Установителен иск за собственост към минал момент е допустим само в случаите, които са изрично посочени от закона – чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, чл.53, ал.2 /стара редакция/ ЗКИР, сега чл.54, ал.2 ЗКИР. Недопустимо е съдът да постановява отделен диспозитив, с който да признава собственост на сграда към минал момент, извън диспозитива по чл.53, ал.2 ЗКИР. Отделно от това – в настоящия случай спорът за грешка в кадастралната карта не е свързан с евентуален спор за това дали сградата е етажна собственост или е съсобствена между страните, тъй като тя като цяло е засегната от грешката, независимо от нейния статут, като отстраняването на грешката е в интерес и на двете страни по делото, а не само на ищците. Въззивното решение е недопустимо и в другата част, допусната до касационно обжалване. Първоинстанционният съд не е постановявал диспозитив, с който да отхвърля иск за установяване правото на ползване на ищците върху източната половина от дворното място, както и на вътрешното стълбище и помещение № 8, намиращи се на втория жилищен етаж от сградата. Затова въззивният съд не е имал възможност да потвърждава първоинстанционното решение в тази липсваща част. Такъв иск не е бил предявяван и не е бил разглеждан от съда. Ищците са се позовали единствено на извършеното от суперфициарните собственици разпределение на ползването на общинския УПИ ІІІ-1410 и уговорките им в договора за групов строеж от 07.07.1971 г. за начина на достъп до тавана, без обаче да въвеждат като предмет на делото спор относно това ползване. По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде обезсилено в посочените части. Тъй като касационната жалба е частично основателна, на жалбоподателите следва да бъдат присъдени половината от сторените разноски за касационното производство, съответстващи на уважената част от нея. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА решение № 17 от 08.03.2016 г. по в. гр. д. №16/2016 г. на Разградския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 378/24.11.2014 г. по гр. д. №418/2014 г. на Разградския районен съд за отхвърляне на иск на В. М. М. и И. А. М. срещу Д. Б. К. и Я. А. К. и [община] за установяване право на ползване на ищците върху източната половина от дворно място от 495 кв.м., за което в кв.124 по действащия план на [населено място] е бил отреден УПИ ІІІ-1410 и за установяване право на ползване върху вътрешно стълбище и помещение №8, разположени на първия жилищен етаж на построената в УПИ ІІІ-1410 от кв.124 по плана на [населено място] многофамилна триетажна жилищна сграда, както и в частта, с която е прието за установено, че към момента на одобряване на кадастралната карта на [населено място] със заповед № РД-18-37/10.03.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК [населено място], съгласно сключен с нотариален акт №146/26.09.1997 г. по нот.д.№3147/1997 г. на Р. договор за покупко-продажба В. М. М. и И. А. М. са собственици на първи жилищен етаж, находящ се в [населено място], [улица]/76, представляващ част от многофамилна жилищна сграда със застроена площ от 91,20 кв.м., състоящ се от три стаи с дневна, кухня с бокс, входно антре и хол, с отделен външен вход; на три избени помещения № 3, 4 и 6 с полезна площ от 25,46 кв.м. и гараж със застроена площ от 16,29кв. м.; ½ ид.част от таван с полезна площ от 54,52 кв.м., построени в дворно място – общинска собственост с отстъпено право на строеж, от 495 кв.м., за което в кв.124 от действащия от 1990 г. регулационен план на [населено място] е бил отреден УПИ ІІІ-1410. ОСЪЖДА В. М. М. и И. А. М. да заплатят на Д. Б. К. и Я. А. К. сумата от 400 лв. разноски за касационното производство. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: