Р Е Ш Е Н И Е № 93/2017 година София, 28.02.2018 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, състав на ВТОРО отделение на гражданска колегия, в ОТКРИТО съдебно заседание на шестнадесети октомври две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ГЕРГАНА НИКОВА при участието на секретар Теодора Иванова изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА т.дело № 60268 /2016 година, преобразувано по описа на ГК и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл.295 ГПК. „ФОНД ЗА ЕНЕРГЕТИКА И ЕНЕРГИЙНИ ИКОНОМИИ/ ФЕЕИ/“ АДСИЦ, със седалище и адрес на управление [населено място] обжалва и иска да бъде отменено Решение No 1019 от 17.05.2016 година, постановено по т.В.д.Nо 141 / 2016 год. на АС-София, по отхвърлените искове заявени на основание чл. 79 ал.1 ЗЗД във вр. с чл. 266 ал.1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД.Поддържа се , че обжалваното решение е неправилно , поради нарушение на материалния закон и е необосновано. Доводите за незаконосъобразност на обжалваното въззивно решение се поддържат в насока на допуснати нарушение на процесуалните правила- несъобразяване на въззивното решение с дадените задължителни указания с отменителното решение на ВКС-ТК, несъобразяване с указанията за произнасяне по направените, при условията на евентуалност, възражения за погасителна давност, поради несъобразеното правното действие на Споразумение от 21.12. 2017 година между цесионера ФЕЕИ- АДСИЦ и длъжника- [община]. Поддържат се доводи за допуснато нарушение по приложение на материалния закон – разпоредбата на чл. 42а ЗОП /ДВ. бр.40/2014 год. / във вр. с парагр. 115 ал.3 ПЗР на ЗИЗОП/ ДВ. бр.40/2014 год. / досежно действието на договора за цесия. Поддържат се доводи за необоснованост на съдебното решение поради потвърден диспозитив на съдебния акт , несъобразен с практиката на ВКС по приложение на чл. 43 ал.1 ЗОП. Касационното обжалване е допуснато в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса за допустимостта в рамката на повторното разглеждане на делото от въззивния съд , последният да не съобрази процесуалното си поведение с дадените задължителни указания на касационната инстанция по прилагането и тълкуването на закона , като задължителни за съда, на който е върнато делото т.е. да не обсъди поотделно и в съвкупност събраните доказателства за съществуването на спорното право , относими към релевантните за спора факти и към защитните доводи и възражения на ищеца в процеса и да постанови, че е безпредметно обсъждането с оглед на приета теза , различна от тази по отмененото въззивно решение като произнесени в противоречие Решение Nо 18 от 22.07.2014 година по т.д. Nо 25/ 2013 год. на ВКС,ТК- II т.о., Решение Nо 246 от 15.01.2014 год. по гр.д. Nо 3417/ 2013 год. на ВКС, ГК-II г.о. и Решение Nо 115 от 30.04.2013 година по т.д. Nо 805/ 2011 год. на ВКС,ТК- II т.о. и др., както и в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК по материално - правния въпрос за приложение чл. 99 ал.4 ЗЗД относно начина, по който следва да бъде извършено уведомяването на длъжника по чл. 99 ал.3 ЗЗД, и за значението на факта, е длъжникът е престирал чрез плащане на част от паричното задължение първоначално на цедента, в последствие /след датата на договора за цесия/ и на цесионера без противопоставяне , че не му е съобщено ,че е извършена цесия, при липса на изрично уведомление. Ответникът по касация- [община] оспорва касационната жалба като неоснователна, с писмена защита , депозирана в открито съдебно заседание релвира доводи/ някои за първи път пред настоящата инстанция / и поддържа възражения : 1./ за процесуална недопустимост поради липса на надлежно процесуално представителство на АДСИЦ ; 2./ за неоснователност на заявената претенция поради недоказаност на ликвидно и изискуемо вземане , предмет на договорите за цесия; 3./спазване изисквания на ЗДСИЦ за формирано съгласие за придобиване на вземане 4./ за некачествено изпълнение на договорените СМР от страна на изпълнителя / трето лице помагач по делото /5./ за липса на доказателства за плащане от страна на [община] към ФЕИИ, 6./ поддържа се довода за погасителна давност.Като счита , че постановеното от въззивния съд решение е правилно, съобразено с указанията на ВКС по приложение на закона и не са допуснати нарушения на процесуалните правила при обсъждане на събрания доказателствен материал, поддържа искане за неговото потвърждаване. Претендират се разноски за касационното производство. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба доводи за отмяна и в правомощията по чл. 291 ГПК, 293 ГПК и чл. 295 ГПК /редакция до изм. ДВ. бр.86/2017 година /, намира : С Решение No 206 от 11.01.2016 година по т.д. No 3004/2014 година на ВКС-ТК- I ,по реда на чл. 290 ГПК касационният съд е дал отговор в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК на въпроса „ дали с цедирано вземане е настъпила промяна по отношение страните по договора, сключен под режим на ЗОП с оглед приемане , след датата на постановяване на съдебния акт на втората инстанция , на нов чл. 42а ЗОП на която разпоредба по силата на парагр.115 ал.3 ПЗР на ЗИЗОП е придадено обратно действие“, приемайки , че тълкуването на чл. 43 ал.1 ЗОП относно субективните параметри на договора относно забраната за цедиране на вземанията по ЗОП , която е била налице по време на постановяване на съдебните решение от първата и втора инстанция, след изменението ЗОП с ДВ. бр.40/2014 година е неприложима. Новата разпоредба на чл. 42а ЗОП отрича практиката , че цесията на вземанията по договори за обществени поръчки е недопустим от гл.т. на закона способ за промяна страните по договора по см. на чл. 43 ал.1 ЗОП. След като на разпоредбата на чл. 42а ЗОП е придадено обратно действие, то именно тази разпоредба, като приложим закон , намира приложение и регулира спорните правоотношения по всички висящи искови производства по спорове относно заварени правоотношения. С обжалваното решение , апелативният съд при повторно разглеждане на делото в правомощията на въззивна инстанция по чл. 294 ал.1 ГПК , е потвърдил решение на ОС- Враца, с което са отхвърлени заявените от ФЕЕИ- АДСИЦ обективно съединените искове с правно основание чл. 266 ал.1 във вр. с 79 ал.1 ЗЗД и чл. 92 ал.1 ЗЗД, произтичащи от неизпълнението на задължение за плащане по сключен договор за изработка по реда на НВМОП / отм./ от 06.04.2006 година, съответно за сумите 82 745.92 лв. и 7 447.14 лв., поради нищожност на Договор за продажба на вземане No ДЗО- 053 от 25. 09.2006 година , съгласно който [фирма] прехвърля вземането си по Договора за продажба на вземане No ЗСО-054 от 05.10.2006 година, съгласно който [фирма] цедира същото вземане на ФЕЕИ-АДСИЦ. В мотивите на въззивния съд , въпреки изцяло потвърдения отхвърлителен диспозитив на първата инстанция , се приема , че двата договора за цесия не са съобщени на длъжника [община] нито от цедента [фирма] , нито от цедента [фирма], а договорът за цесия може да породи действие , съгласно чл. 99 ал.3 ЗЗД, доколкото е съобщен на длъжника. До момента на съобщението титуляр на вземането остава цедентът. По изведените правни въпроси С цитираните решение на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, по изведения процесуално-правен въпрос съставите на касационния съд безусловно приемат , че дадените с отменително решение указанията на ВКС по прилагането и тълкуването на закона са задължителни за съда, на който е върнато делото. Задължителността на указанията на касационния съд обхващат не само материалния, но и процесуалния закон в насока кое е порочното процесуално действие , обосновало отмяна на въззивния акт и от кой етап на развитие на въззивното производство следва да се върне делото за ново разглеждане в тази инстанция. Указанията по прилагането и тълкуването на закона имат за цел да насочат въззивния съд към съдопроизводствени действия, необходими за правилното решаване на спора. Отклоненията от тях биха рефлектирали върху правилността на съдебния акт. За това и законодателят изрично определя задължителността им за съда, на който е върнато делото. По тези съображения решението, постановено в разрез с указанията по тълкуването и прилагането на закона е незаконосъобразно. Доколкото при повторното разглеждане на делото пред въззивния съд задължителна съдебна практика под формата на указания за долния съд не е съобразена при повторното разглеждане на делото, следва , че и новото въззивното решение е постановено при допуснато съществено процесуално нарушение на закона. Изискванията на чл. 235 от ГПК съдът да разреши въведения с иска правен спор, след като обсъди всички събрани по делото доказателства, относими към релевантните за спора факти и към защитните доводи и възражения на страните в процеса важи и в случаите на въззивни решения , постановени при новото разглеждане на делото в инстанцията , разбира се при съобразяване на параметрите на преклудиралите спорни въпроси / необжалвани с първата касационна жалба / . Изпълнението на задължението за обсъждане на доказателствата от значение за съществуването на спорното право е съществено условие за правилността на всяко съдебното решение. След като с императивна норма е закрепено задължението на съда, разглеждащ повторно делото във въззивната инстанция да съобрази указанията на касационната инстанция във връзка с тълкуването и прилагането на материалния и/или процесуалния закон , квалифициращ ги като „ задължителни“ , то тяхното несъобразяване води до незаконосъобразност на постановеното при новото разглеждане на делото въззивно решение. Материално-правният въпрос касае тълкуване разпоредбата на чл. 99 ал.4 ЗЗД . За да има действие извършеното прехвърляне на вземането по отношение на длъжника, законодателят е посочил, че договорът за цесия следва да бъде съобщен на същия от предишния кредитор/ цедента/. Законът не урежда изрично начина, по който следва да бъде извършено уведомяването на длъжника по чл. 99 ал.3 ЗЗД , а само установява , че това е задължение на предишния кредитор/ цедент/. Самото уведомяване като правно-релевантен факт не е основание да се приеме , че липсата му препятства изискуемостта и дължимостта на вземането. Уведомяването има за цел за извести длъжника за промяната на лицето-кредитор т.е. на лицето, комуто следва да се престира паричното задължение за да се счита, че длъжникът е изпълнява точно. Липсата на уведомяване е от значението като факт, че доколкото длъжникът е престирал чрез плащане дължимата част от паричното задължение на първоначалния кредитор /цедент/, то не може да му се вмени неизпълнение на задължението спрямо новия кредитор. Ако след датата на договора за цесия ,макар и без данни за надлежно уведомяване за договора за цесия, длъжникът е престирал част от паричното задължение на новия кредитор / цесионер / без възражения , че не му е съобщено за цедираното вземане, то не може да се приеме , че остатъкът от вземането не се дължи на основание липсата на надлежно уведомление по см. на чл. 99 ал.3 ЗЗД. По основателността на касационната жалба Обжалваното въззивно решение е неправилно, поради неточно приложение на материалния закон и необосновано поради логическото разминаване на мотивите на съда за отхвърляне на иска и постановения диспозитив на съдебното решение, основания за отмяна на обжалвания съдебен акт. Съдебното исково производство е образувано по предявените обективно съединени искове от "ФОНД ЗА ЕНЕРГЕТИКА И ЕНЕРГИЙНИ ИКОНОМИИ - ФЕЕИ"АДСИЦ-гр.С., в качеството му на цесионер срещу [община] , в качеството на длъжник съответно за сумата 90 193.06 лв. , включваща 82 745.92 лв.стойността на непогасени 16 месечни вноски, всяка в размер на 5 171.62 лв. , дължими по Договор от 06.04.2006 год. за извършване на СМР и инженеринг с гарантиран резултат и 7 447.14 лв.,представляваща начислена неустойка за неплатени месечни вноски, с правно основание чл.99 във вр. с чл.79 от ЗЗД във вр. с чл.266 ЗЗД във вр. с чл.86 от ЗЗД. Претендираните парични вземания на ищеца като цесионер касаят иска за плащане на посочените суми , произтичащи от Договор за покупко-продажба на вземане от 05.10.2006 год. с цедент [фирма] [населено място] в качеството му на цедент и цесионер по цедирано вземане по предходен Договор за продажба на вземане от 25.09.2006 год. от цедента [фирма]- [населено място] с длъжник [община], възникнало на основание Договор от 06.04.2006 год. за извършване на СМР и инженеринг с гарантиран резултат, сключен между [фирма]- [населено място] като изпълнител и Община-К.-възложител. От фактическа страна По силата на договор Договор от 06.04.2006 год. за извършване на СМР и инженеринг с гарантиран резултат, сключен между [фирма]- [населено място] като изпълнител и Община-К.-възложител , изпълнителят е поел задължението възмездно да извърши определен обем СМР и инженеринг за енергоефективни мероприятия и изграждане на отоплителна инсталация за сградата на Читалище ”Н.Й.В.-1924”- [населено място] и Общинска администрация - [населено място], като изплащането на дължимото възнаграждение е за сметка на реализираните икономии. Част от тази сума е изплатена на [фирма] [населено място]. С Договора за продажба на вземане/ цесия/ от 25.09.2006 година по силата на който [фирма]- [населено място] като кредитор на вземане срещу [община] е прехвърлило на [фирма] [населено място] неизплатената част / остатъка /от вземането си срещу [община] в размер на 424 073.16 лв. без ДДС . По силата на Договор за продажба на вземане от 05.10.2006 година [фирма] в качество на кредитор /цесионер/ е прехвърлило същото вземане на „Фонда за енергетика и енергийни икономии- ФЕИИ“ АДСИЦ. Претендираните суми от ФЕИИ-АДСИЦ , дължими към дата 31. 10. 2012 год. сочат на общо задължение на ответника- длъжник съответно в размер на 82 745.92 лв. по главното вземане и по вземането за неустойка в размер на 7 447.14 лв., които суми не платени въпреки отправената покана. [община], като ответник по заявения иск, с отговора си по чл. 131 ГПК възразява: 1./ относно липсата на договорни отношения с ищеца, позовавайки се на нищожност на договорите за цесия ; 2./ на възражението , че основното вземане на [фирма] е погасено по давност, като се позовава на действащия към онзи момент чл.24 чл.25,ал.1 и чл.55 ал.1 ЗДДС /отм./ ; 3./ на възражението, че [фирма] няма вземане към [община], поради обстоятелството, че не са постигнати икономии на електро и топлинна енергия в сградите, където са реализирани СМР. От правна страна : С оглед мотивите на отменителното решение на ВКС от правна страна спорът за действителността на двата договора за цесия на вземането, произтичащо от Договор от 06.04.2006 год. за извършване на СМР и инженеринг с гарантиран резултат, сключен по ЗОП , е преклудиран съгласно указанията на ВКС по приложение на материалния закон. Безспорно е , че договор за цесия на вземане , произтичащо от Договор, сключен по реда на ЗОП, е валиден и поражда правните последици, установени от разпоредбите на чл. 99 ЗЗД. Ето защо, няма спор относно качеството на кредитор / цесионер/ на ищеца по делото ФЕИИ-АДСИЦ и неговата материално-правна легитимация относно претендираната неизпълнената част / разлика до пълния дължим размер / цедираното вземане , съответно за сумите 82 745.92 лв. главница и неустойка в размер на 7 447.14 лв. Спорният въпрос кому дължи изпълнение длъжника- на своя кредитор-цеден или на новия кредитор - цесионер има своя отговор с дадените по горе в решението , по изведения правен въпрос, общи мотиви на касационният съд. Доколкото може да се приеме/ при конкретно ангажираните писмени доказателства/ , че е налице липсата на надлежно уведомление от страна на цедента - кредитор , че вземането е прехвърлено на друго лице / цесионер/ и последното има вече има качество на кредитор комуто се дължи изпълнение, е установено от законодателя в чл. 99 ал.3 ЗЗД в полза на длъжника . При условие , че последният е изпълнил част от периодичните задължения, формиращи общия размер на вземането на новия кредитор/ цесионер/ , длъжникът не може да ползва от възражението за липса на надлежно уведомление и , че договора за цесия му е непротивопоставим и няма действие спрямо него. Ето защо възприетата обратна теза с обжалваното решение на въззивния съд е неправилна , несъобразена с точното прилагане на закона и необоснована и са налице основания за отмяна на обжалваното решение. Като прима , че ищецът ФЕЕИ- АДСИЦ е материално-легитмирана страна , в качеството си на цесионер, да заяви защитата на вземането си по валидно сключен договор за цесия и при липсата на спор за размера на претендираните задължения , настоящият състав приема , че искът следва да се уважи съответно за сумата 82 745.92 лв.стойността на непогасени 16 месечни вноски, всяка в размер на 5 171.62 лв. , дължими по Договор от 06.04.2006 год. за извършване на СМР и инженеринг с гарантиран резултат и за сумата от 7 447.14 лв., представляваща начислена неустойка за неплатени месечни вноски, с правно основание чл.99 във вр. с чл.79 ЗЗД във вр. с чл.266 ЗЗД във вр. с чл.86 от ЗЗД. При възстановената висящност на спора в производството по чл. 295 ГПК, касационният съд следва да бъдат разгледани релевираните възраженията на ответника по реа на чл. 131 ГПК, заявени с отговора на исковата молба , а именно , че основното вземане на [фирма] за заплащане на сумите за изпълнение е погасено по давност, като се позовава на действащия към онзи момент чл.24 чл.25,ал.1 и чл.55 ал.1 ЗДДС/отм./ и възражението, че [фирма] в качеството си на изпълнител няма вземане към [община], поради обстоятелството, че не са постигнати икономии на електро и топлинна енергия в сградите, където са реализирани СМР. Не може да се приеме за основателно възражението за липса на изискуемо вземане на изпълнителя по Договор от 06.04.2006 год. за извършване на СМР и инженеринг с гарантиран резултат – дружество [фирма] поради обстоятелството , че няма постигнати икономии на електро- и топлинна енергия в сградата, обект на реализираните СМР от страна на изпълнителя. При данните по делото , установени с писмената кореспонденция между страните- [фирма] и [община] по повод на Договора от 06.04.2006 год. и тълкувайки договорните клаузи следва да се приеме , че е налице изпълнение от страна на изпълнителя на договорените СМР и инженеринг за енергоефективни мероприятия за изграждане на отоплителна инсталация на сградата на Читалище “Н.Й.В.-1924”-гр.К. и Общинска администрация-гр.К., прието без рекламации страна на възложителя. С чл.11 от Договора от 06.04.20006 година от било е уговорено, че цената на СМР и инженеринговите дейности възлиза на 521 299.69лв., включваща стойността на инвестицията, дължима от изпълнителя в размер на 329 695.88лв. без ДДС, обща стойност на лихвата в размер на 104 720.53лв., при 8.2% годишна лихва, определяна за срок от 7 години и ДДС с обща стойност 86 883.28лв., съгласно приетата структура на разходите-Приложение №1. Договорено е, че възложителят ще изплаща ежегодно на изпълнителя 1/7 част от стойността по чл.11, възлизаща на 74 471.38лв. с включен ДДС на равни месечни вноски от 6 205.95лв. с включен ДДС, при уговореното обезпечение по чл.40 ал.1 от Договора. , като обезпечение за изпълнение на задължението по чл.11 от Договора, а именно , че в 5 /пет/ дневен срок от сключването му възложителят издава в полза на изпълнителя „съгласие за незабавно инкасо” за пълния размер на цената договора и до изтичане на 60 дни след края на срока за Етап ІІ- т.е от уговорените 7 години. С подписания от страните на 20.07.2006 год. Приемо-предавателен протокол е констатирано, че всички необходими мероприятия са изпълнени съгласно условията на договора и изработените работни проекти и е взето решение за приемане на дейностите по първи етап от договора като извършени без забележки и преминаване към втори етап, а на 05.10.2007 год. е съставен и подписан Протокол за изпълнението на гарантирания резултат и необходимостта от извършване на корекционно плащане по договора. Прието е, че във връзка с изчислената стойност на коефициента на ефективност и на основание чл.12. /7/ от договора възложителят следва да извърши еднократно плащане на изпълнителя [фирма] в размер на 2 467.20лв. с ДДС.При тези данни и липсата на каквито и да данни / респ. ангажирани доказателства / за направени възражения от страна на възложителя в рамките на визираните в чл.264 ал.3 ЗЗД, чл.265 ал.2 ЗЗД при приемане на работата , възражението за неизпълнен договор се явява напълно необосновано. С касационната жалба , за първи път се реливират / обстойно в писмената защита на ответника по касация и ответник поиска / възражения за неоснователността на заявената претенция поради недоказаност на ликвидно и изискуемо вземане на изпълнителя по основния Договор от 06.04.2006 година , предмет на договорите за цесия предвид на некачествено изпълнение на договорените СМР от страна на изпълнителя / трето лице помагач по делото , както и за липса на доказателства за плащане от страна на [община] към ФЕИИ, за недължимост/ без основание / на извършените плащания в полза на ФЕЕИ. Желанието на защитата на ответника по касация [община] за по пълна защита интересите на довереника, не могат да постигнат желания резултат предвид изискванията на ГПК и по конкретно на въведеното с разпоредбите на чл. 131 ГПК и чл. 133 ГПК концентрационно начало на гражданския процес. Разбирано на този принцип, въведен с действащия от 2008 година ГПК на Република България , като стремеж на законодателя за „концентриране на доказателствения материал по делото“ ограничава времето за страната ответник, в което същият е може , следва и е длъжен да изчерпа своите възражения и да ангажира доказателства за това. Изключенията на това разбиране са изрично посочени в закона- като чл. 266 ГПК , чл. 342-343 ГПК, в исковия брачен процес. В правилата , уреждащи касационното обжалване няма предвидена възможност / освен в хипотезата на даден ход по същество и то само за събиране на доказателства/ да се въвеждат чрез възражения нови защитни форми. Ето защо обстоятелствените доводи за неизпълнен качествено договор и то при доказателства за приемане на работата по договора за изработка без възражения от страна на възложителя,фигуриращи за първи път по делото в писмените бележки на защитата на [община] , не могат да бъде предмет на обсъждане по същество от касационни съд поради безусловно настъпилата преклузия, която не е била преодоляна дори с насрещна въззивна жалба при повторното разглеждане на делото, когато за страните е било безспорно, че договорите за цесия не са нищожни. Същите разсъждения следват и за невъзможността направеното за първи път с тази касационна жалба възражение/ доколкото такова може да бъде основателно/ за неспазване изисквания на ЗДСИЦ за формирано съгласие за придобиване на вземане от страна на ФЕЕИ , като АДСИЦ, да получи отговор с решението по същество на ВКС. Относно възражението за процесуална недопустимост поради липса на надлежно процесуално представителство на АДСИЦ следва да се приеме за неоснователно, предвид категоричните доказателства още пред първата инстанция за представителството на дружеството-ищец. По отношение на релевираното възражения за погасителна давност. Настоящият състав на ВКС намира че няма основания за произнасяне по същото предвид липсата на каквото и да е уточнения от кога и защо ответникът- като възложител счита че е не дължи плащане на разликата до пълния размер на паричното задължение. Касае се до заявено защитно средство срещу предявения иск, което следва да е конкретно, пълно и точно, като процесуалното задължение за това е в тежест на заявилата го страна, тъй като за разлика от неясната искова молба на ищеца , за решаващия съд не съществува задължения да даде възможност за доуточняване при разпоредбата на чл. 133 ГПК. Като приема , че заявеният иск е основателен и доказан така като е заявен , съставът на ВКС в правомощията си по чл. 295 ГПК във вр. с чл. 293 ал.1 и 2 ГПК намира , че следва да постанови ново решение по съществото на спора , с което искът на ФЕИИ срещу [община] бъде уважен изцяло, с произтичащите от това претендирани последици- разноски по делото. По изложените съображения , настоящият състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА изцяло въззивно Решение No 1019 от 17.05.2016 година, постановено по т.В.д.Nо 141 / 2016 год. на АС-София,с което е потвърдено решение на Окръжен съд Враца, с което са отхвърлени заявените от ФЕЕИ- АДСИЦ срещу [община] обективно съединени искове с правно основание чл. 266 ал.1 във вр. с 79 ал.1 ЗЗД и чл. 92 ал.1 ЗЗД, произтичащи от сключен договор за изработка по реда на ЗОП от 06.04.2006 година, съответно за сумите 82 745.92 лв. и 7 447.14 лв. , поради нищожност на договора за продажба на вземане ДЗО- 053 от 25. 09.2006 година , съгласно който [фирма] прехвърля вземането си по Договора за продажба на вземане ЗСО-054 от 05.10.2006 година, съгласно който [фирма] цедира същото вземане на ФЕЕИ-АДСИЦ С. и вместо него п о с т а н о в я в а: ОСЪЖДА [община] област В. , ЕИК[ЕИК] да заплати на „Фонд за енергетика и енергийни икономии- ФЕЕИ“ АДСИЦ ЕИК[ЕИК] С. , с адрес на управление [населено място] , [жк] [улица] ет.1 в качеството му на цесионер съответно сумата от 82 745.92 лв./ осемдесет и две хиляди седемстотин четиридесет и пет и 0.92 лв. / стойността на непогасени 16 месечни вноски, всяка от които в размер на 5 171.62 лв./ пет хиляди сто седемдесет и един и о.62 лв. / , дължими по Договор от 06.04.2006 год. за извършване на СМР и инженеринг с гарантиран резултат и сумата от 7 447.14 лв./ седем хиляди четиристотин четиридесет и седем и о. 14 лв./, представляваща начислена неустойка за неплатените месечни вноски, надлежно прехвърлени по Договор за продажба на вземане No ДЗО- 053 от 25. 09.2006 година , съгласно който [фирма] прехвърля вземането си срещу [община] по сключения договор за изработка по реда на НВМОП / отм./ от 06.04.2006 година на [фирма] и по Договора за продажба на вземане No ЗСО-054 от 05.10.2006 година, съгласно който [фирма] цедира същото вземане на ФЕЕИ-АДСИЦ, на основание чл. 79 ЗЗД във вр. с чл.99 и чл.266 ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, както и за сумата 19 134.52 лв. / деветнадесет хиляди сто тридесет и четири и о.52 лв. / , разноски по делото за всички инстанции на основание чл. 78 ал.1 ГПК. Решението е постановено при участие на трето лице-помагач [фирма] [населено място]. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: