Ключови фрази


1
Р Е Ш Е Н И Е

№ 60199/21 г.

гр. София 22.06.2022 г..

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на 29 септември през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗОЯ АТАНАСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ
при секретаря Райна Пенкова, като разгледа докладваното от съдия З.Атанасова гр.дело № 3663 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 290 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ответника „Енерго- Про Продажби“ АД, чрез адв. Н. Г. срещу решение № 260204/27.07.2020 г. по в.гр.дело № 1170/2020 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 802/19.02.2020 г. по гр.дело № 14550/2019 г. на Районен съд [населено място], с което е прието за установено в отношенията между ищеца К. Б. Б. и ответника”Енерго-Про Продажби” АД [населено място], че ищецът не дължи на ответника сумата 12 305.14 лв., представляваща стойност на начислена ел.енергия за периода от 05.10.2017 г. до 04.10.2018 г., без правно основание, за обект на потребление, находящ се в [населено място], [улица] на основание чл.124,ал.1 ГПК и е осъден ответника да заплати на ищеца сумата 1400.92 лв. разноски за първата инстанция. С въззивното решение е осъден ответника да заплати на ищеца сумата 899.15 лв. разноски по делото пред въззивната инстанция.
Поддържаните основания за неправилност на решението са нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Искането е да се отмени въззивното решение и вместо него се постанови друго, с което предявеният иск се отхвърли.
Ответникът по касационната жалба К. Б. Б., чрез адв. И. З. в писмен отговор е изразил мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба по същество.
С определение № 350/28.04.2021 г., постановено по настоящото дело е допуснато касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК на въззивното решение на Варненския окръжен съд по правните въпроси: 1. След отмяната на чл.1 до чл.47 и чл.52 до чл.56 от ПИКЕЕ с решение № 1500 от 06.02.2017 г. по адм.дело № 2835/2016 г. на петчленен състав на ВАС могат ли да се прилагат разпоредбите на чл.48 до чл.51 включително? 2. При установено софтуерно въздействие върху средството за измерване, в резултат на което с него е измерено цялата доставена и потребена от абоната електрическа енергия, но е отчетена само част от нея, поради записването й в неизведен на дисплея на електромера регистър следва ли да се ангажира отговорността на купувача на електрическа енергия по реда на чл.183 ЗЗД?
Върховният касационен съд като взе предвид доводите на страните и извърши проверка на обжалваното решение намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от надлежна страна в процеса срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
Въззивният съд се е произнесъл по предявен отрицателен установителен иск по чл.124,ал.1 ГПК.
От фактическа страна е прието за безспорно между страните, че ищецът К. Б. Б. е потребител на електроенергия по силата на договорни отношения с ответника, както и че имотът, в който е монтиран процесният електромер, е присъединен към електропреносната мрежа.
Прието е още за установено от КП от 04.10.2018 г., че на посочената дата е извършена проверка на СТИ, отчитащо потреблението в обекта на ищеца, като предвид констатираните показания е извършена подмяна на електромера и монтиране на нов.
Посочено е, че е изготвена метрологична експертиза на СТИ от БИМ, ГД МИУ - РО Русе, за което е съставен КП № 1687 от 22.08.2019 г., в който е документирано, че е осъществявана външна намеса в тарифната схема на електромера, като е установено наличие на преминала електроенергия, която не е визуализирана на дисплея. Според КП електромерът съответства на метрологичните характеристики и изискванията за точност при меренето, но не и на техническите изисквания.
Съдът е приел, че със становище за начисление на електроенергия от 29.08.2019 г. е одобрено начисляването на допълнително количество електроенергия в размер на 65 073 кВтч за периода 05.10.2017 г. - 04.10.2018 г. Прието е, че корекцията е извършена на основание софтуерно прочитане паметта на СТИ, че въз основа на това становище по партидата на абоната е било начислено допълнително количество електроенергия за посочения период в посочения размер, за остойностяване на която е издадена фактура от 02.09.2019 г. за сумата от 12 305,14 лева. Посочено е, че по делото е представена процесната фактура, видно от съдържанието на която е, че начисленото количество електроенергия е с посочено основание „служебно“.
Въз основа на заключение на вещото лице по изслушана съдебно-техническа експертиза, включително с обясненията, дадени от вещото лице при изслушването му в съдебно заседание, проведено на 07.02.2020 г. е прието за установено, че СТИ е от одобрен тип, в метрологична годност, че практически е невъзможно да се определи началният момент, от който е започнало натрупването на електроенергия по трета тарифа, още повече че абонатът е битов и СТИ е тарифирано да отчита само по две тарифи, че наличието на данни, записани в регистър 1.8.4., се дължи на неправомерно софтуерно вмешателство в програмата за параметризация на измервателния уред и по-точно в тарифната схема.
От правна страна съдът е приел, че съществуващите договорни отношения между страните се регламентират от действащите Закон за енергетиката, ОУ по договора за доставка и продажба на електроенергия, одобрени с решение № ОУ–061 от 07.11.2007 г. на ДКЕВР /сега КЕВР/, както и от разпоредбите на ПИКЕЕ, обнародвани в „Държавен вестник“ брой 98 от 12.11.2013 г.
Прието е, че след изменението на ЗЕ от 2012 г. вече съществува законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, но само, ако е изпълнил задължението си по член 98а, алинея 2, точка 6 и по член 83, алинея 1, точка 6 от закона за предвиждане в ОУ на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка и при налични правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия.
Посочено е, че на съда е служебно известно решение № 1500 от 06.02.2017 г., постановено по адм.д.№ 2385/2016 г. от петчленен състав на ВАС, с което ПИКЕЕ са отменени с изключение на член 48 – член 51, като решението е обнародвано в „Държавен вестник“ брой 15 от 14.02.2017 г. Съдът се е позовал на чл. 195, ал. 1 от АПК, според който подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизане в сила на съдебното решение и е посочил, че няма обратно действие. Съобразена е разпоредбата на чл. 195, ал. 2 от АПК, според която правните последици от акта се уреждат от компетентния орган /в случая КЕВР/ в срок до три месеца от влизане в сила на съдебното решение. Отчетено е, че към настоящия момент КЕВР не е уредила правните последици, възникнали от отменените ПИКЕЕ. Формиран е извод, че с оглед действието във времето на решението на ВАС относно извършената на 04.10.2018 г. проверка на средството за търговско измерване отменените ПИКЕЕ не представляват приложим закон.
Посочено е, че според изменението на чл.98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ като необходимо съдържание на ОУ е предвидено и задължително уреждане на реда за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметки съгласно член 83, алинея 1, точка 6 от ЗЕ, каквото изискване липсва в ОУ на ответника, че последните не са представени по делото, че на съда е служебно известно тяхното съдържание.
Въззивният съд е приел, че едностранната корекцията на оператора е допустима при наличието на следните предпоставки: предвиждане в ОУ на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка; наличието на правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите за измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електроенергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената електроенергия; спазването на правилата за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите за измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване. Приел е още, че не е установено наличието на първата и третата предпоставки.
При тези съображения е изведен извод, че ответното дружество не е провело успешно пълно и главно доказване на твърденията, че е извършило правомерно и при спазване на всички изисквания едностранна корекция на сметката на ищцата-потребител, поради което искът е основателен и следва да се уважи.
По правния въпрос:
С решение № 150/26.06.2019 г. по гр.дело № 4160/2018 г. на ВКС III г.о. по чл.290 ГПК е възприета практиката на ВКС, изразена в решение № 21/01.03.2017г. по гр.д. № 50417/2016 г. на ВКС, I г.о. В последното се съдържа разрешение на правния въпрос за времето преди измененията в чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ /обн. ДВ бр. 54/2012г./ и преди приемането на ПИКЕЕ от 2013г., според което е допустимо електроразпределителното дружество да преизчислява сметките за потребена електрическа енергия за минал период, когато действително доставената енергия погрешно е отчетена и заплатена в по-малък размер.
Съдебният състав е приел, че горепосоченото разрешение, поради принципното му сходство, следва да намери приложение и в хипотезата по делото, при която са отменени ПИКЕЕ от 2013г., с изключение на чл. 48 – чл. 51, и липсва приложима специална подзаконова нормативна уредба за преизчисляване на сметки за електрическа енергия за минал период, поради неотчитане и незаплащане на част от действително потребената електрическа енергия, измерена в невизуализиран регистър на СТИ, в резултат на установено софтуерно въздействие върху СТИ от страна на крайния битов потребител. Прието е, че това разрешение произтича от договорния характер на правоотношенията между електроразпределителните дружества и крайните потребители на електрическа енергия, възникващи по силата на договори за продажба на електрическа енергия при публично известни общи условия, имащи своята специална регламентация в ЗЕ. Тази специална регламентация обаче не изключва за неуредените случаи приложението на общите норми на ЗЗД досежно задължението на купувача да плати цената на продадената енергия.
Прието е, че според общата норма на чл. 183 ЗЗД, когато е доставено определено количество енергия, но поради допусната грешка е отчетена енергия в по - малък размер и съответно е заплатена по - малка цена от реално дължимата, купувачът дължи доплащане на разликата. Дори да липсва специална правна уредба /преди приемане на ПИКЕЕ от 2013г. и след отмяната им с решения на ВАС, постановени по адм.дела с № 2385/2016 г., в сила от 14.02.1017г. и № 3879/2017г., в сила от 23.11.2018г /, този извод следва от общото правило, че купувачът по договор за продажба дължи заплащане на цената на доставената стока, и от общия правен принцип за недопускане на неоснователно обогатяване. Възприета е константната практика на ВКС, изразена в решения на състави, постановени по чл.290 ГПК, според която при неправомерно въздействие върху СТИ от страна на потребителя, той дължи заплащане на реално потребената електрическа енергия, ако доставчикът докаже наличието на потребление и действителния му размер, като това разрешение не влиза в колизия с дължимата и законово регламентирана защита на потребителите от евентуални неравноправни клаузи. Софтуерното въздействие върху СТИ, извършено от потребителя, при което не е отчетена при електроразпределителното дружество част от действително потребената електрическа енергия, влече като последица ангажиране на отговорността на потребителя по чл. 183 ЗЗД.
При липса на специална регламентация на процедурата и начина за преизчисляване на електрическа енергия поради грешки в отчитането й от СТИ, съдебната процедура по реда на ГПК е достатъчна за гарантиране на равни права на страните и за защита на добросъвестните крайни потребители. Затова в горепосочената хипотеза гражданските съдилища не могат да отхвърлят исковете за заплащане на реално потребена електрическа енергия, поради отсъствието на уредени специални предварителни процедури за защита на потребителите като например тези, съдържащи се в отм. чл. 47 – чл. 51 ПИКЕЕ от 2013г.
Настоящият съдебен състав възприема изцяло посочената практика на ВКС. Същата е доразвита в редица последващи решения на състави на ВКС по чл.290 ГПК.
Като взема предвид разрешението на правния въпрос съдът намира, че касационната жалба е основателна по следните съображения:
Безспорно е между страните по делото, че ищецът К. Б. Б. е потребител на електрическа енергия на основание сключен договор с ответника – сега жалбоподател „Енерго-Про Продажби” АД за доставка на такава енергия.
Видно от приложения по делото Констативен протокол № 1202428/04.10.2018 г. на 04.10.2018 г. длъжностни лица на „Електроразпределение Север” АД са извършили техническа проверка на измервателната система в обект на ищеца К. Б., находящ се в [населено място], [улица], с клиентски № .... и абонатен №..... При проверката са констатирани показания на СТИ, посочени в протокола, а именно: в регистър 1.8.1 са отчетени 006738 кВТч, в регистър 1.8.2 – 004173 кВТч, в регистър 1.8.3 - 002195 кВТч, в регистър 1.8.4 – 065071 кВТч, в регистър 1.8.0 – 078175 кВТч. Електромерът е демонтиран и подменен с нов, а подмененият електромер е поставен в индивидуална опаковка, пломбирана с пломба № 507946. Констативният протокол е съставен и подписан от двама служители на „Електроразпределение Север” АД и от ищеца.
От приложения по делото Констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване № 54821/28.08.2019 г. на Регионален отдел [населено място], към Български институт по метрология електромерът е представен в запечатан найлонов плик, пломбиран с пломба № 507946, че е придружен с Констативен протокол № 1202428/04.10.2018 г. на „ЕРП Север” АД. Посочени са показанията на тарифите: 15.8.1 – 006738.4 кВТч, 15.8.2 – 004173.8 кВТч, а 15.8.3 - 002195.2 кВТч. Констатирано е отсъствие на механични дефекти на кутията, клемите, клемния блок на електромера. При софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера. Констатирано е също наличие на преминала енергия на тарифа 15.8.4 – 065073.9 кВТч, която не е визуализирана на дисплея. В констативния протокол на БИМ е удостоверено, че електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност на измерването на електрическата енергия, но не съответства на техническите характеристики.
От приложеното по делото становище за начисление на електрическа енергия на ответното дружество от 29.08.2019 г. се установява, че е одобрено начисляване на допълнително количество ел.енергия общо в размер на 65 073 кВТч за периода от 05.10.2017 г. до 04.10.2018 г., от които 47 958 кВТч за периода от 05.10.2017 г. до 30.06.2018 г., 17 115 кВТч за периода от 01.07.2018 г. до 04.10.2018 г. Посочено е, че корекцията е извършена на основание софтуерен прочит на паметта на СТИ, при което е установено точното количество неотчетена ел.енергия.
По делото е приложена фактура №....../02.09.2019 г. с получател ищеца К. Б., според която е начислена сумата 12 305.14 лв. от ответното дружество, представляваща незаплатена от ищеца потребена електрическа енергия за процесния обект на потребление за периода от 05.10.2017 г. до 04.10.2018 г. по посочените в становището данни.
Установява се по делото от приложените писмени доказателства, констативен протокол от 04.10.2018 г., Уведомителни писма от „Електроразпределение Север” АД, че в присъствие на ищеца е извършена проверката на измервателната система на процесния обект и му е изпратено копие на съставения констативен протокол № 1202428/04.10.2018 г. Ищецът е уведомен за дължимост на сумата от 12 305.14 лв. по фактура №..../02.09.2019 г. със срок на плащане до 12.09.2019 г. Установява се също от приложеното извлечение за фактури и плащания на ищеца, че процесната фактура не е заплатена от същия.
От приложения по делото Констативен протокол за монтаж на СТИ № 1170726/26.05.2015 г. се установява, че на 26.05.2015 г. в процесния обект на потребление е подменено СТИ с нулеви показания на дневна и нощна тарифа.
Съгласно заключението на вещото лице инж. К. М. по назначената СТЕ процесния електромер е от одобрен тип. Характеристиките му са посочени в раздел IV,т.1. Вписан е в Държавния регистър на одобрени СТИ. Преминал е метрологична проверка преди да бъде монтиран на място. Метрологичната му годност е четири години - трифазен. Вещото лице е посочило, че процесният СТИ с фабр.№ 1114171564259098 електромер тип МТ 174 има така наречена нулева/сумарна/ тарифа и според изводите в констативния протокол от 04.10.2018 г. са снети показания по тарифи Т1 – 1.81, Т2 – 1.8.2, Т3 – 1.8.3, Т4 – 1.8.4 и Т0 – 1.8.0, конкретно отразени в заключението. Посочено е, че от показанията по изброените тарифи, сумарната тарифа Т0 съдържа в отчета си и отчета на тарифа Т4. Според заключението на вещото лице при неманипулирана/нормална/ схема на присъединяване на абонат към ел.разпределителната мрежа на ЕРП следва цялото количество потребявана ел. енергия на абоната да преминава през измервателната схема на СТИ/електромера/ Вещото лице е посочило, че в Консаттивния протокол от 04.10.2018 г. на „ЕРП Север” АД не е констатирана намеса в схемата на присъединяване на абоната – тя е трифазна и са отчетени товари и по трите фази. Вещото лице е дало становище, че отчетените количества електроенергия в тарифа Т4 в размер на 65071 kwh са преминали през процесното СТИ, били са регистрирани, но в тарифа Т4, която не е визуализирана на дисплея по заводска настройка и съответно не се отчита от инкасатора. Според вещото лице съобразно констатациите в Констативния протокол от 22.08.2019 г. на БИМ Русе:”установена външна намеса в тарифната схема на електромера” на практика представлява софтуерно претарифиране на СТИ, чрез въвеждане на още една тарифа – Т4, в която се отчита част от потребената електроенергия. Същата не се визуализира на дисплея и на практика не се инкасира и не се заплаща. Процесът се осъществява посредством използване на специализирана техника и парола за достъп до второ ниво.
С оглед на така установените факти правилно е прието от въззивния съд, че ищецът К. Б. е потребител на електроенергия на основание сключен договор за доставка на такава енергия с ответника „Енерго-Про Продажби” АД. Неправилен е извода, че в случая е допустима едностранна корекция на оператора при наличие на предпоставките: предвиждане в ОУ на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка, наличието на правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите за измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електроенергия; спазването на правилата за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите за измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, че не е установена първата и третата предпоставки.
Съгласно разпоредбата на чл.50 ПИКЕЕ от 2013 г. в сила към момента на проверката на СТИ - 04.10.2018 г. при установено несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от клиента количества електрическа енергия, операторът на съответната мрежа коригира количествата електрическа енергия като разлика между отчетеното количество електрическа енергия и преминалите количества електрическа енергия за времето от допускане на грешката до установяването й, но за период, не по-дълъг от една година. Тази разпоредба е неприложима към момента на момента на проверката на СТИ на ищеца - 04.10.2018 г. в хипотеза на преизчисляване на сметки за електрическа енергия за минал период, поради неотчитане и незаплащане на част от действително потребената електрическа енергия, измерена в невизуализиран регистър на СТИ, в резултат на установено софтуерно въздействие върху СТИ от страна на крайния битов потребител. Правоотношенията между електроразпределителните дружества и крайните потребители на електрическа енергия, възникват по силата на договори за продажба на електрическа енергия при публично известни общи условия и имат специална регламентация в Закон за енергетиката /ЗЕ/. Специалната регламентация в ЗЕ не изключва за неуредените случаи приложението на общите норми на ЗЗД относно задължението на купувача да плати цената на продадената енергия. Според общата норма на чл. 183 ЗЗД, когато е доставено определено количество енергия, но поради допусната грешка е отчетена енергия в по - малък размер и съответно е заплатена по - малка цена от реално дължимата, купувачът дължи доплащане на разликата. Дори да липсва специална правна уредба /преди приемане на ПИКЕЕ от 2013г. и след отмяната им с решения на ВАС, постановени по адм.дела с № 2385/2016 г., в сила от 14.02.2017г. и № 3879/2017г., в сила от 23.11.2018г /, този извод следва от общото правило, че купувачът по договор за продажба дължи заплащане на цената на доставената стока, и от общия правен принцип за недопускане на неоснователно обогатяване. Съгласно константната практика на ВКС, изразена в решения на състави, постановени по чл.290 ГПК при неправомерно въздействие върху СТИ от страна на потребителя, той дължи заплащане на реално потребената електрическа енергия, ако доставчикът докаже наличието на потребление и действителния му размер, като това разрешение не влиза в колизия с дължимата и законово регламентирана защита на потребителите от евентуални неравноправни клаузи. Софтуерното въздействие върху СТИ, извършено от потребителя, при което не е отчетена при електроразпределителното дружество част от действително потребената електрическа енергия, влече като последица ангажиране на отговорността на потребителя по чл. 183 ЗЗД.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че обжалваното решение, като постановено в нарушение на приложимия материален закон – чл.183 ЗЗД следва да се отмени.
На основание чл.293,ал.3 ГПК делото следва да се върне на въззивния съд за ново разглеждане, тъй като се налага да бъдат извършени нови съдопроизводствени действия. Съдът не е извършил преценка на всички доказателства относно установяване или не на факта на реално потребление на посоченото в скрития регистър количество електроенергия, налице ли е външна софтуерна намеса, кога е извършена, по какъв начин е осъществена, от кого и др.
При новото разглеждане на делото съдът следва да анализира доказателствата по делото и да формира решаващи изводи – фактически и правни по съществото на правния спор, както и да обсъди доводите и възраженията на всяка от страните. За изясняване на делото е необходимо да се ползват специализирани знания за начина и момента на осъществяване на съответната софтуерна намеса в програмата за параметризация на средството за търговско измерване, както и дали е възможно съответното количество електроенергия да премине през средството за търговско измерване през процесния период. Ответникът-сега жалбоподател е направил искане с отговора на исковата молба за назначаване на експертиза и е поставил въпроси от компетентност не само на електроинженер, но и от компетентност на софтуерен специалист. Първоинстанционния съд е определил вещо лице електроинженер за изпълнение на задачите. Поради това и при съобразяване на направените оплаквания във въззивната жалба в правомощията на въззивния съд е да констатира непълнотата на заключението на техническата експертиза и да допусне допълнителна или повторна експертиза на основание чл.201 ГПК за изясняване на релевантните за спора факти, в който смисъл са и задължителните указания по т.3 от т.решение № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС.
С оглед на посоченото съдът преценява, че обжалваното решение следва да се отмени като неправилно. Делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При новото разглеждане на делото въззивния съд следва да допусне комплексна електротехническа и софтуерна експертиза, която след като извърши софтуерен прочит на паметта на средството за търговско измерване да даде отговор на въпросите, поставени в отговора на исковата молба, както и на следните въпроси: осъществено ли е неправомерно софтуерно въздействие върху паметта на процесното СТИ и ако е налице – по какъв начин и кога е извършено; възможно ли е при положение, че СТИ е монтирано като ново (в обекта е монтирано на 26.05.2015 г. след първоначална метрологична проверка с нулеви показания), да се касае за грешка, която не се дължи на човешко поведение; преминала ли е реално отчетената в скрития регистър на СТИ електроенергия и през кой период от време; разполага ли ответното дружество със софтуерна програма, с която да може да променя показанията в тарифите на СТИ, или само с такава, която да чете данните в него; какво означава и по какъв начин е възможна констатираната в протокола на БИМ „намеса в тарифната схема“ на СТИ; при съобразяване на техническите параметри и характеристики на монтираното през 2015 г. на обекта СТИ, възможно ли през него да е преминало отчетеното в скрития регистър количество ел.енергия за 1-годишния период, за който допълнително е начислена стойността й и възможно ли е тя да се разграничи на дневна и нощна тарифа за потребление.
По разноските за касационната инстанция ще се произнесе въззивният съд на основание чл.294,ал.2 ГПК.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И :

Отменя изцяло въззивно решение № 260204/27.07.2020 г. по в.гр.дело № 1170/2020 г. на Варненския окръжен съд.
Връща делото на Окръжен съд Варна за ново разглеждане от друг въззивен състав.
Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: