Ключови фрази
Иск за признаване уволнението за незаконно * отмяна-нарушено право на участие

? ? ? ? ? ? ?

Р    Е    Ш   Е    Н    И   Е

 

291

 

София, 7.04. 2010 година

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

      Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти март, две хиляди и десета година, в състав:

 

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАПКА ЮСТИНИЯНОВА    

                                       ЧЛЕНОВЕ : ЛЮБКА БОГДАНОВА

                                                               СВЕТЛА ДИМИТРОВА

 

     

при секретаря Райна Стоименова и в присъствието на  прокурора                                като изслуша докладваното  от съдията Светла Димитрова               гр.д.N 1214  по описа  за 2009  год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 303, ал. 1 ГПК.

Образувано е по молба на „Б” ООД гр. С., за отмяна на влязлото в сила решение № І* от 22.04.2009 г., на Софийския районен съд, 54 с-в, постановено по гр.д. № 34005/2008 г., с което са уважени исковете на Б. Б. Б. от гр. С. срещу молителя, за защита срещу незаконно уволнение, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ.

В молбата са развити оплаквания за нарушаване правото на молителя на участие в процеса, тъй като дружеството не било уведомявано надлежно за съдебните заседания и не са му връчвани редовно съдебните книжа по делото. Излагат се доводи за неправилно изготвяне и връчване на съдебните книжа по повод процедурата по съобщаване и призоваване, довели до невъзможност за узнаване за съдебното заседание, което водело и до нарушаване на правото му на участие в съдебното производство. Релевира се основание за отмяна на решението по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК.

Ответницата по молбата за отмяна Б. Б. Б. от гр. С., чрез пълномощника си адв. М от АК-София в писмен отговор по чл. 306, ал. 3 ГПК изразява становище за неоснователност на молбата за отмяна.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че молбата за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК е подадена в 3-месечния срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК, считано от узнаване за решението и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, молбата за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, е неоснователна.

Отмяната по чл. 303 и сл. ГПК е средство за извънреден, извънинстанционен контрол на влезли в сила съдебни решения. Основанията за отмяна са изчерпателно изброени в закона и са различни от основанията за касационно обжалване по чл. 281 ГПК. Съдът по отмяната не проверява правилността на решението, защото то не е предмет на отменителното производство, а се произнася единствено по наличието на съответния фактически състав по чл. 303, ал. 1 ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, аналогична на разпоредбата на чл. 231, ал. 1, б.”е” ГПК/отм./, може да се иска отмяна на влязло в сила решение, когато страната, вследствие на нарушение на съответните правила, е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник, поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее.

В производството по делото, отмяната на чието решение се иска, молителят, който е търговско дружество, е бил ответник в бързо производство по реда на чл. 310 и сл. ГПК, образувано пред Софийския районен съд по искова молба на Б. Б. Б., с предявени претенции за защита срещу незаконно уволнение, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ. В производството по делото Софийският районен съд не е нарушил което и да било процесуално правило, обезпечаващо възможността на ответното по исковете търговско дружество, да участва в процеса чрез свой представител. В тази връзка оплакването на молителя по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК не се подкрепя с позоваването на конкретна процесуална разпоредба, посредством чието нарушаване да е било осуетено упражняването на правото му на участие и защита по делото.

Призоваването на търговец, каквото качество има молителят, се извършва по последния посочен в търговския регистър адрес – чл. 50, ал. 1 ГПК. В случая адресната регистрация на търговеца според приложеното извлечение от регистъра, е тази, посочена в исковата молба и на този адрес са изпращани съобщенията и призовките за ответника. Нормата е специална и се прилага само за случаите на призоваване на търговци и юридически лица. В конкретния случай изпратеното на адреса на регистрация на дружеството съобщение е било оформено според изискванията на ГПК, като длъжностното лице-призовкар е отразило ненамирането на цитирания адрес на търговеца, отбелязвайки, че фирмата е напуснала адреса от една година, същият представлява частен дом и нов адрес е неизвестен, отбелязвайки източника на сведенията – „съседката Надка Алексиева”, с дата 21.11.2008 г. Съобщенията и съдебните книжа са били изпратени на адреса на управление на дружеството и по смисъла на чл. 50, ал. 3 ГПК би следвало да се приеме, че именно на този адрес се намира канцеларията на търговеца. Отбелязването в съобщението до страната, че същата е напуснала адреса, не означава, че съобщението е било ненадлежно връчено, съобразно процесуалните изисквания на чл. 50, ал. 1, 2 и 4, вр. с чл. 47 ГПК. В случая ответното търговско дружество не е намерено на адреса му на управление, вписан в търговския регистър, поради което изпратените на този адрес съобщения са приобщени към делото с отбелязване за редовно връчване в хипотезата на чл. 50, ал. 2, вр. с ал. 1 ГПК. Следва да се посочи, че търговецът реално ползва офиса, в който се помещава управлението му. Той е длъжен да осигури възможност за връзка чрез свой представител или чрез секретар, телефон, факс или поставено работно време. Когато напусне адреса на управление той е задължен да впише новия си адрес в търговския регистър с оглед надлежното уведомяване на търговците/арг. чл. 50, ал. 1 и ал. 2 ГПК/. Освен това, съгласно чл. 50, ал. 4 ГПК, когато връчителят не намери достъп до канцеларията, или не намери някой, който е съгласен да получи съобщението, той залепва уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК, като второ уведомление не се залепва. Именно по този ред е процедирал първоинстанционният съд. За насроченото съдебно заседание по делото на 25.03.2009 г. на ответното дружество е изпратена призовка и тъй като връчителят, който е посетил адреса на 05.03.2009 г. не е намерил лице, което да получи съдебните книжа, на основание чл. 47, ал. 1 ГПК, на 06.03.2009 г. е залепил уведомление на вратата на ап. № 76, ет. 11 на бл. 216 в ж.к. „Фондови жилища”, гр. С. в търговския регистър адрес на управление на търговското дружество/, т.е. в конкретния случай е спазен законовият процесуален ред за връчване на съобщенията и призовките на молителя-ответник, съгласно чл. 50 ГПК. Тези законови изисквания имат императивен характер като невъзможността да бъде открито лицето на адреса на призоваване се удостоверява единствено от длъжностното лице-призовкар, като се отбелязва само откъде черпи сведения за липсата, респ. преместването на призовавания. В случая това е било сторено, видно от съдържанието на съобщението на стр. 21 и уведомлението на стр. 43 от първоинстанционното дело. Правилно съдът е приел, че ответното дружество е редовно призовано за открито съдебно заседание на 25.03.2009 г., при условията на чл. 50, ал. 4 ГПК като уведомлението по чл. 47, ал. 1 ГПК е било залепено от връчителя на 06.03.2009 г. и в законоустановения двуседмичен срок, който е изтекъл на 20.03.2009 г., ответникът не е удостоверил получаването на съдебните книжа, които се намират приложени към делото. Съдът е констатирал, че не е изтекъл срокът по чл. 312, ал. 2 ГПК за становище на ответника по определението и доклада на съда по делото, не е дал ход на делото и го е отложил за 08.04.2009 г., за която дата правилно е приел, че ответникът да се счита уведомен съгласно чл. 56, ал. 2 ГПК.

Молителят не представя доказателства, с които да оборва констатацията, свързана с напускане на адреса на управление, а по отношение твърдението, свързано с непълна легитимация на свидетелката, както и че тя не живее на адреса, то същото е неотносимо, тъй като нормите в новия гражданскопроцесуален кодекс във връзка със съобщенията и призовките изискват отбелязването да се извършва от връчителя, което той удостоверява с подписа си. Нещо повече, предвиден е нов ред за връчване на съобщения и призовки – чл. 47 ГПК, в случаите, когато ответникът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението - чрез залепване на уведомление на адреса на ответника, съдържащо информация къде ответникът може да се снабди със съдебните книжа, който ред обезпечава в по-пълна степен възможността за участие на страната в процеса и който ред е използван в настоящия случай. В тази връзка без значение са обстоятелствата, че ответното дружество има и други офиси, известни на ищцата, с адреси, невписани в търговския регистър, както и че за апартамент № 76, където се намира вписания адрес на управление има сключен договор за наем с физическо лице.

Предвид изложеното следва, че съдът е изпълнил законосъобразно задълженията си по призоваването на ответното дружество, поради което не следва извод за допуснато нарушение, свързано с изпращане на съобщенията и призовките по реда на чл. 50 и чл. 47 ГПК.

При тези данни, настоящият състав на ВКС намира, че не е налице основанието за отмяна в първата хипотеза на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, тъй като процесуалните действия извършени от решаващия съд не са опорочени. Затова с довода за нередовно съобщаване и призоваване и неправилно приложение на чл. 50 и чл. 47 ГПК не се обосновава фактическия състав по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, тъй като предвидената в тази норма хипотеза засяга случаи на нередовно съобщаване и призоваване на страната вследствие нарушаване на съдопроизводствените правила, довело до лишаване възможността й да участва в делото, какъвто не е настоящия случай.

Предвид изложените съображения следва да се приеме, че не е налице основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК по посочената в молбата хипотеза, поради което същата следва да се остави без уважение.

На ответницата по молбата не следва да се присъдят разноски за настоящото производство, тъй като такива не са поискани.

С оглед на изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,

 

 

Р Е Ш И :

 

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „Б” ООД гр. С., за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, на влязлото в сила решение № І* от 22.04.2009 г., на Софийския районен съд, 54 с-в, постановено по гр.д. № 34005/2008 г.

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: