Р Е Ш Е Н И Е № 394 гр. София , 09 декември 2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на десети ноември две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА АНТОАНЕТА ДАНОВА при участието на секретаря Иванка Илиева и прокурора от ВКП Атанас Гебрев след като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно дело № 1349/2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по касационна жалба ,депозирана от служебно назначения защитник на подсъдимия Ф. Т. Х. срещу въззивна присъда от 14.04.2015 г.,постановена по внохд №4179/2014 г. по описа на Софийски градски съд, на основание чл.348 ал.1 т.т.1-3 от НПК. В жалбата се твърди, че въззивният съд е допуснал нарушение на процесуалния регламент, предвиден в разпоредбите на чл.13, чл.14, чл.18, чл.19,чл.105 ал.2 и чл.107 ал.5 от НПК; че събраните по делото доказателства са интерпретирани в нарушение на изискванията на НПК; че са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничили правото на защита на Ф. Т. Х.; че неправилно е приложен материалния закон; че наложеното наказание е явно несправедливо, поради неприлагането на нормата чл.55 от НК. Моли се да бъде отменен атакувания съдебен акт и в условията на алтернативност се правят следните искания-подсъдимият да бъде оправдан или делото да бъде върнато със задължителни указания по приложението на закона, или наказанието намалено, като се приложи разпоредбата на чл.55 от НК. В подаденото от адв.Д. допълнение към касационната жалба , основанието по чл.348 ал.1 т.2 от НПК се аргументира посредством твърдение за допуснати четири съществени процесуални нарушения по делото: 1. че присъдата на СГС е неясна и от нея не може да се изведе действителната воля на въззивната инстанция ,тъй като не е ясно коя част от първоинстанционната присъда е била потвърдена; 2. правото на защита на подсъдимия е било нарушено ,тъй като му е бил назначен преводач едва във въззивното производство, както и че на Ф. Т. Х. не е бил предоставен превод от материалите по делото, съгласно изискванията на НПК; 3. след като СГС е констатирал в съдебния си акт, че „ от мотивите на първата инстанция не става ясно кои са доказателствените източници, позволили му да направи такъв фактически извод“, е следвало да върне делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, тъй като непълнотата на мотивите винаги е съществено процесуално нарушение; 4. събраните по делото доказателства не са внимателно анализирани,не са обсъдени наличните между тях противоречия, част от доказателствата са неправилно интерпретирани, като е даден необоснован приоритет на обвинителните пред оправдателните такива. Във връзка с оплакването за нарушение на материалния закон се посочва, че следва да намери приложение разпоредбата на чл.12 от НК, алтернативно чл.132 НК. Що се отнася до изразеното недоволство относно наказанието,наложено на подсъдимия, отново се настоява за приложението на чл.55 от НК. В съдебното заседание пред ВКС служебният защитник на подсъдимия Ф. Т. Х. поддържа жалбата ,ведно с допълнението към нея и моли тя да бъде уважена. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба ,тъй като не са налице основанията по чл.348 ал.1 т.т.1-3 от НПК. Моли въззивната присъда да бъде оставена в сила. По отношение подсъдимия Ф. Т. Х. производството пред ВКС се разглежда задочно,поради което същият не взема становище по жалбата. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД след като прецени доводите , релевирани в жалбата на подсъдимия Ф. Т. Х., становището на страните, изразено в съдебното заседание и материалите по делото, намери за установено следното: С присъда от 10.03.2014 г., постановена по нохд №1494/2011 г., Софийски районен съд е признал подсъдимия Ф. Т. Х. за виновен в това, че на 24.07.2010 г., около 19,10 часа в [населено място],[жк], пред вх.Д, на бл.53 причинил на Х. М. Д. средна телесна повреда, изразяваща се в избиването на втори горен ляв зъб,с което причинил трайно затрудняване дъвченето за срок по-дълъг от 30 дни, в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с насилие-опит да нанесе удар с юмрук в областта на лицето на подсъдимия,от което са били възможни да настъпят тежки последици за него-престъпление по чл.132 ал.1 т.2 във вр.с чл.129 ал.2 във вр.с ал.1 от НК, като на основание чл.78а от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание глоба в размер на 1000 лв. и го е оправдал по първоначално повдигнатото обвинение за престъпление по чл.129 ал.2 във вр.с ал.1 от НК. В тежест на подсъдимия са възложени и направените по делото разноски. По протест на Софийска районна прокуратура с искане за осъждане на подсъдимия Х. по първоначално повдигнатото му обвинение, е било образувано внохд №4179/2014 г. по описа на Софийски градски съд. С присъда от 14.04.2015 г., постановена по горното дело е била отменена първоинстанционната присъда и вместо нея подсъдимият Ф. Т. Х. е бил признат за виновен в това ,че на 24.07.2010 г., около 19,10 часа в [населено място],[жк], пред вх./вход/, на [жилищен адрес] като нанесъл три удара с ръка в областта на устата на Х. М. Д. му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в избиването на втори горен ляв зъб, с което причинил трайно затрудняване дъвченето за срок по-дълъг от 30 дни,поради което и на основание чл.129 ал.2 във вр.с ал.1 от НК му е наложил наказание три месеца лишаване от свобода,чието изпълнение на основание чл.66 ал.1 от НК е отложил за срок от три години.Присъдата е потвърдена в останалата й част. Касационната жалба е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА. По оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения. Не се констатират претендираните от жалбоподателя съществени процесуални нарушения. Твърдението за неяснота на диспозитива на въззивната присъда в частта относно потвърждаването на първоинстанционния съдебен акт, е лишено от основание. Въззивната инстанция разполага с правомощието по чл.336 ал.1 т.1 от НПК, а именно да приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление, ако е имало обвинение за това престъпление в първата инстанция ,като това правомощие, съгласно чл.336 ал.2 от НПК е възможно да се упражни само при наличието на съответен протест от прокурора, съответна жалба от частния обвинител или частния тъжител. В хипотезата на чл.336 ал.1 т.1 от НПК въззивният съд отменя първоинстанционната присъда в наказателно-осъдителната част и признава подсъдимия за виновен в извършване на по-тежко наказуемото престъпление. В конкретния случай въззивното производство е било образувано по протест на прокуратурата с искане за отмяна на първоинстанционната присъда и осъждането на подсъдимия по първоначално повдигнатото обвинение, т.е изискването на закона за наличието на съответен протест е било изпълнено. Постановяването на нова въззивна присъда, с която първоинстанционната присъда е била отменена и подсъдимият признат за виновен и осъден по първоначално повдигнатото му обвинение по чл.129 ал.2 във вр.с ал.1 от НК , което е по-тежко наказуемо в сравнение с престъплението по чл.132 ал.1 /за което е бил признат за виновен от първата инстанция/, не означава нищо друго освен ,че въззивната инстанция е отменила първоинстанционната присъда изцяло в наказателната й част ,състояща се според начина на изписване на диспозитива от два отделни абзаца- признаване на подсъдимия за виновен в извършването на престъпление по чл.132 ал.1 т.2 във вр.с чл.129 ал.2 във вр.1 от НК ,с приложението на чл.78а от НК и оправдаването му на основание чл.304 от НПК по обвинението по чл.129 ал.2 във вр.с ал.1 от НК. При това положение единствената останала част от диспозитива на първоинстанционната присъда е свързана с възлагането в тежест на подсъдимия на направените по делото разноски и именно нея въззивната инстанция е потвърдила. На следващо място, не се установява нарушено право на защитата на подсъдимия Ф. Т. Х. , обосноваващо се от защитника му с липсата на преводач, който да осъществява превод на разбираем за подсъдимия език. Видно от протокола за разпит на обвиняем, проведен в хода на досъдебното производство на 27.12.2010 г., Ф. Т. Х. собственоръчно е записал „разбирам и чета български“ , обстоятелство ,което наред с данните по делото ,че същият живее от 30 години в България, е преценено като такова не изискващо осигуряването му на преводач. В хода на първоинстанционното производство, предвид изявлението на подсъдимия, че не разбира добре български език е бил назначен преводача В. Т. Т., осъществявал превод от български език на виетнамски и обратно /протоколи от съд.заседание на 26.11.2012 г.; 15.07.2013 г.;10.03.2014 г./. Пред въззивната инстанция също е бил осигурен на Ф. Т. Х. превод от и на виетнамски език /протокол от съдебно заседание на 14.04.2015 г./. Протоколът от съдебното заседание е доказателствено средство, чрез което се установяват отбелязаните в него действия. Той служи както на съда , който решава делото ,така и на горните инстанции за проверка дали са спазени всички процесуални правила, гарантиращи правата на страните в процеса. Видно от посочените по-горе протоколи подсъдимият Ф. Т. Ха не е бил лишен от превод на разбираем за него език по време на съдебното производство, поради което и правото му да се защитава лично не е било нарушено. На следващо място, вярно е ,че е допуснато нарушение на регламента на чл.395а от НПК за осигуряване на писмен превод на актовете по чл.55 ал.3 от НПК- в случая на обвинителния акт, постановената присъда и решението на възззивната инстанция /изключва се постановлението за привличане на обвиняем, тъй като към този момент по изложените по-горе съображения разследващият орган не е имал основания да предостави писмен превод /, но това нарушение не би могло да бъде отстранено при новото разглеждане на делото и за това не съставлява основание за отмяна на съдебните актове /чл.348 ал.4 от НПК/. И това е така, тъй като от изисканите от ВКС писмени документи се установява, че актуално подсъдимият е напуснал пределите на Р.България , което наложи касационното производство да бъде разгледано в негово отсъствие и което прави безпредметно връщането на делото на посоченото основание. По-нататък, предложената от защитата теза за наличие на непълнота на мотивите на първата инстанция която е била констатирана от СГС ,но не санкционирана по установения ред, чрез отмяна на присъдата на районния съд и връщане на делото за ново разглеждане, не се възприема. Отразеното в съдебния акт на възззивната инстанция ,че „не става ясно от мотивите към присъдата на първата инстанция кои са доказателствените източници, позволили на първостепенния съд да направи такъв фактически извод“ /л.52 от съд.дело/, не следва се разглежда самостоятелно, а във връзка и в контекста на предходните изречения, от които е видно, че само за един отделен факт от фактическата обстановка, възприета от СРС, а именно „че св. Д. е напсувал подсъдимия Х.“, първостепенният съд не е посочил доказателствените източници, които го установяват. Порокът в мотивите води до отмяна на присъдата, само доколкото е съществен и в този смисъл е константната съдебна практика.Непълнотата в мотивите следва да бъде отграничавана от недостатъчната мотивировка, което не е основание за отмяна. На следващо място, ВКС не констатира допуснати нарушения на процесуалните правила при оценката на доказателствените източници , направена от въззивната инстанция. При извеждане на значимите обстоятелства за обективната и субективна съставомерност на деянието по чл.129 от НК , са спазени изискванията на чл.13,чл.14 и чл.107 ал.5 от НПК, поради което не са налице пороци ,които да поставят под съмнение правилността на формиране на вътрешното убеждение на въззивния съд. Не се установява неправилна интерпретация на доказателствения обем, оценка на доказателствата не според действителното им съдържание, подценяване или надценяване на едни доказателства за сметка на други. Въззивната инстанция в пълнота е обсъдила гласните доказателствени източници- показанията на свидетелите Х. М. Д., К. Н., Р. Д., А. Х. ,които е съпоставила помежду им, излагайки съображенията кои от тях възприема като обективни и достоверни, поради което кредитира, респективно на кои не дава вяра и по какви причини. Обсъдила е и противоречията в информацията / относно това дали пострадалият пръв е посегнал да удари подсъдимия/ , предоставена от Х. Д. и К. Н., от една страна и тази от А. Х., от друга, поради което отправеният в тази насока упрек от защитата, е неоснователен. Следва да се отбележи, че касационният съд не може да навлиза в съдържателната страна на вътрешното убеждение на съда по същество, като на проверка подлежи само спазването на процесуалните правила и правилата на формалната логика при неговото формиране. По настоящето дело, такъв порок не се констатира, поради което и искането на жалбоподателя за отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане на СГС ,не може да бъде удовлетворено. Касационната инстанция не намира да е допуснато нарушение на материално правните разпоредби на НК. Приетите фактически обстоятелства от въззивната инстанция, касателно дейността на подсъдимия Ф. Т. Х. правилно са били подведени под състава на престъплението по чл.129 ал.2 във вр.с ал.1 от НК. Чрез съответните доказателствени способи са били установени всички елементи от обективната и субективна страна на престъплението , ангажирало наказателната отговорност на подсъдимия . Мотивите по правото на градския съд са подробни и аналитични /л.52-53 от съд.дел/ и споделят се от настоящата инстанция. Не се установява непосредствено противоправно нападение от страна на пострадалия спрямо личността или правата на подсъдимия, поради което осъщественото от последният деяние –нанасянето на три удара с ръка в областта на устата на Х. Д. не е извършено в условията на неизбежна отбрана, и в този смисъл доводът на защитата за приложение на чл.12 ал.1 от НК, е неоснователен. Въззивната инстанция е подложила на преценка показанията на св.А. Х., в които единствено се съдържат данни за това ,че пострадалият пръв е ударил баща му /подсъдимия/ с ръка по лицето, съпоставил ги е с останалите доказателства, събрани по делото и е изложил убедителни съображения относно тяхната дискредитация. Не са налице основания и за преквалификация на деянието по чл.132 ал.1 от НК.За съставомерността на престъплението по чл.132 ал.1 от НК е необходимо да бъде установено, че телесната повреда е извършена в състояние на силно раздразнение, което е предизвикано от пострадалия с насилие,тежка обида или клевета или друго противозаконно действие против виновния или негови близки. Под силно раздразнение следва да се разбира такова състояние ,при което съзнанието на дееца е овладяно до такава степен от чувствата,че волята му се определя предимно от тях /Постановление №2 /1957 г.на Пленума на ВС,изм.и доп.с Тълкувателно постановление №7/1987 г. на Пленума на ВС/. В конкретния случай не се установява пострадалият да е осъществил някое от действията , изчерпателно изброени в закона, чрез които поначало би могло да се предизвика състояние на силно раздразнение у подсъдимия. От друга страна,приложената по делото СППЕ е дала заключение,че по време на извършване на деянието подсъдимият не е бил в състояние на физиологичен афект. И на последно място, касационната инстанция намира за основателно искането на защитата на подсъдимия за приложение на разпоредбата на чл.55 от НК. Налице е изключително смекчаващо отговорността обстоятелство, когато и най-лекото предвидено в закона за конкретното престъпление наказание / в случая три месеца лишаване от свобода/ се явява несъразмерно тежко и това е факта, че самият пострадал не желае подсъдимия да бъде съден, като още на досъдебното производство е заявил, че понастоящем двамата са изгладили всички недоразумения и конфликти помежду си и са в много добри приятелски отношения. Това обстоятелство, наред с останалите смекчаващи отговорността обстоятелства- чистото съдебно минало на подсъдимия , инцидентността на проявата, наличието на негативни емоционални преживявания ,оказали влияние върху поведението му, предизвикани от увереността му ,че пострадалият го е злепоставил във връзка с професионалните му умения , мотивират съда да приеме ,че на основание чл.55 ал.1 т.2 б. „б“ от НК на подсъдимия следва да се наложи наказание пробация със следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца, с периодичност на явяване и подписване на осъдения пред пробационен служител два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца. Именно това наказание, според касационния съд, е необходимото и достатъчно за постигане и на целите по чл.36 от НК. По изложените съображения и на основание чл.354 ал.2 т.1 във вр.с ал.1 т.3 от НПК,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,трето наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯВА въззивна присъда от 14.04.2015 г.,постановена по внохд №4179/2014 г. по описа на Софийски градски съд, НО в частта относно наложеното наказание на подсъдимия Ф. Т. Х. ,с ЕГН: [ЕГН] , като на основание чл.55 ал.1 т.2 б. „б“ от НК му определя наказание ПРОБАЦИЯ със следните пробационни мерки:1. задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца, с периодичност на явяване и подписване пред пробационен служител два пъти седмично и 2. задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца. ОСТАВЯ В СИЛА въззивната присъда в останалата й част. РЕШЕНИЕТО не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/