Р Е Ш Е Н И Е № 261 гр. София, 21 юли 2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на дванадесети май две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Евелина Стоянова ЧЛЕНОВЕ: Капка Костова Блага Иванова при участието на секретаря Аврора Караджова и в присъствие на прокурора Димитър Генчев, изслуша докладваното от съдия Капка Костова касационно дело № 552 / 2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната проверка се извършва по протест на прокурор при Варненската апелативна прокуратура (ВАП), срещу решение № 22 от 20 февруари 2014 година на Варненския апелативен съд (ВАС), по внохд № 112/2013 година, с което е отменена присъда № 43 от 18 април 2012 година на Варненския окръжен съд (ВОС), по нохд № 617/2010 година и наказателното производство срещу подсъдимата З. Л. М. по повдигнатото й обвинение за извършено престъпление по чл. 252, ал. 2 от НК, е прекратено. В протеста са заявени допуснати от въззивния съд съществени нарушения на процесуалните правила, които предпоставят отмяната на атакувания съдебен акт, а това ангажира отменителното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. В съдебно заседание пред ВКС представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа подадения протест при направените в него възражения срещу атакуваното решение на въззивния съд. Подсъдимата З. М. не участва лично, редовно призована. Представлява се от защитника си адвокат Ю. Г. от АК – [населено място], който изразява становище за неоснователност на касационния протест и оставяне в сила на въззивното решение. Частният обвинител и граждански ищец Д. Д. Филахтос също не участва лично, редовно призована. Не се явява и повереникът й – адвокат Н. И. от АК – [населено място]. По делото не е представено писмено становище по подадения касационен протест. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, установи следното: Процесуалното развитие на делото, преминало през неколкократно внасяне за разглеждане пред първоинстанционния съд, постановена присъда, извършени две въззивни проверки и една предходна касационна проверка, налага проследяване и обсъждане на хронологията му, с оглед очертаване рамката на настоящата проверка и съответните нейни последици. Както е отразено и в подадения касационен протест, изначално производството по делото е започнало по молба на обвиняемата (към онзи момент) З. Л. М., от 28. 04. 2009 година, подадена до ВОС, с правно основание чл. 368 от НПК (отм.) от Глава ХХVІ „Разглеждане на делото в съда по искане на обвиняемия”, в редакцията й от ДВ, бр. 109/2008 година. Впоследствие Глава ХХVІ от НПК е отменена изцяло (ДВ, бр. 32/2010 година, в сила от 28. 05. 2010 година) и приета отново през 2013 година, при идентичен процесуален регламент и съдържание на разпоредбите на чл. 368 и чл. 369 от НПК (ДВ, бр. 71 / 13. 08. 2013 година). Единствените различия касаят продължителността на срока по чл. 369, ал. 1 от НПК и в съдържанието на сроковете по този текст и по чл. 368, ал. 1 от НПК. По повод подадената от обвиняемата М. молба, е образувано нчд № 607/2009 година на ВОС. Постановено е определение от 29. 05. 2009 година, по реда на чл. 369, ал. 1 от НПК, само по отношение на обвинението срещу М. по чл. 252 от НК, доколкото по отношение на него са били налице предпоставките на чл. 368, ал. 1 от НПК. В дадения от съда и определен в закона двумесечен (тогава) срок, Варненската окръжна прокуратура (ВОП) е внесла обвинителен акт срещу обвиняемите З. Л. М. и Господин П. М., с обвинения по чл. 252, ал. 2 във вр. чл. 20, ал. 2 във вр. чл. 26 от НК и по чл. 211 във вр. чл. 20, ал. 2 във вр. чл. 26 от НК. Образувано е нохд № 1044/2009 година, насрочено от съдията-докладчик за изслушване на страните по реда на Глава ХХVІІ от НПК в открито съдебно заседание на 27. 10. 2009 година, в което заседание ход на делото не е даден. С определение № 789 от 03. 11. 2009 година (л. 65 от нох дело), в закрито съдебно заседание и при отразен в протокола процесуален ред по чл. 288, ал. 1 от НПК, съдът е прекратил съдебното производство по делото и е върнал същото на ВОП за отстраняване на констатирани нарушения при изготвяне на обвинителния акт. За отстраняването им определя едномесечен срок, съгл. разпоредбата на чл. 369, ал. 3 от НПК (отм.). На 03. 12. 2009 година ВОП е внесла в съда нов обвинителен акт, по който е образувано нохд № 1645/2009 година. В съдебно заседание на 01. 02. 2010 година, след направени от страните възражения и констатации на съда за неотстранени недостатъци на обвинителния акт и допуснати нови такива, съдебното производство отново е прекратено и делото върнато на ВОП за отстраняване на посочените нарушения. В периода, в който делото се е намирало в прокуратурата за отстраняване на недостатъците на обвинителния акт, защитата на обвиняемата М. е подала две идентични молби до ВОС (от 11. 02. 2010 година и от 19. 03. 2010 година), с искане за произнасяне на съда по реда на чл. 369, ал. 4 от НПК и прекратяване на наказателното производство срещу обвиняемата на посочените в тази разпоредба основания. ВОС е оставил молбите без разглеждане, а жалбите срещу определенията са оставени без уважение и без разглеждане от ВАС (внчд № 59/2010 година и внчд № 114/2010 година). Изложените от въззивния съд съображения са свързани с липсата на процесуална активност от страна на обвиняемата, каквато съдът намира за задължителна, въпреки констатирания пропуск от страна на съда да се произнесе по реда на чл. 369, ал. 4 от НПК при наличните недостатъци на внесения повторно обвинителен акт, както и с посочената като основание за прекратяването на съдебното производство разпоредба на чл. 288, ал. 1 от НПК, което е поставило процеса в рамките на общите съдопроизводствени правила (определение № 48 от 17. 03. 2010 година). На 14. 04. 2010 година във ВОС е внесен нов обвинителен акт срещу М. и М. със същите обвинения. Образувано е нохд № 617/2010 година по описа на ВОС. Проведено е съкратено съдебно следствие при условията на чл. 371, т. 1 от НПК, при дадено от страните и одобрено от съда съгласие да не се провеждат разпити на голяма част от свидетелите и вещо лице по делото, а при постановяване на присъдата да се ползва съдържанието на съответните протоколи и експертно заключение от досъдебното производство (л. 69 от това нох дело). В хода на съдебното разглеждане на делото съдът се е произнесъл по молба на подсъдимата М. за довършване на започналото производство по Глава ХХVІ от НПК, на основание § 66 от ПЗР на ЗИДНПК (ДВ, бр. 32 от 2010 година, в сила от 28. 05. 2010 година). Молбата е оставена без уважение, при съображения, изведени от решение на състав на ВКС, свързани с характера на производството по Глава ХХVІ от НПК и неговата ограниченост в рамките на досъдебната фаза на процеса (л. 177, т. 1 от нох дело). С постановената по делото присъда № 43 от 18. 04. 2012 година, ВОС е ангажирал наказателната отговорност на подсъдимата М. за извършено престъпление по чл. 252, ал. 2 от НК, за което й е наложила, при условията на чл. 55 от НК, наказание от три години лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено за срок от три години от влизане на присъдата в законна сила, както и глоба в размер на 5000 лева. Подсъдимата е оправдана частично по обвинението по чл. 252 от НК и изцяло по обвинението по чл. 211 от НК. С присъдата подсъдимият М. е оправдан по двете повдигнати му обвинения по чл. 252 и по чл. 211 от НК. В производство, инициирано от жалба на подсъдимата М. и жалба на частния обвинител и граждански ищец Д. Филахтос, е извършена въззивна проверка и е постановено решение № 93 от 25. 07. 2012 година на ВАС по внохд № 155/2012 година, с което присъдата е отменена в наказателно-осъдителната й част по отношение на подсъдимата М. и наказателното производство е прекратено на основание чл. 334, т. 4 от НПК и при предпоставките на чл. 369, ал. 4 от НПК. Присъдата е отменена и в частта й по възлагане на разноските по делото, като е потвърдена в останалата й част. Това решение на въззивния съд е атакувано по касационен ред с протест на прокурор при ВАП и с жалба на частния обвинител и граждански ищец Д. Филахтос. ВКС, ІІІ НО, се е произнесъл с решение № 497 от 15. 04. 2013 година по к. д. № 1806/2012 година, с което е отменил решението на въззивния съд само в частта му за отмяна на присъдата по отношение на подсъдимата М. и прекратяване на наказателното производство, както и в частта относно разноските. Върнал е делото в отменената част за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. За да направи това, ВКС се е обосновал с характера на производството по Глава ХХVІ от НПК, отменена през 2010 година, но поначало изчерпваща реда и приложението си с образуване на съдебно производство за разглеждане на делото. При новото разглеждане на делото е постановено атакуваното сега пред настоящия състав на ВКС решение, с което е постигнат идентичен резултат като при предходното въззивно разглеждане – присъдата е отменена в наказателно-осъдителната й част, вкл. в частта за разноските и наказателното производство е прекратено. Решението е постановено при особено мнение на член на съдебния състав, свързано с отменителното решение на ВКС и дадените, според съдията, задължителни указания по приложението на закона. Така изложената хронология на производството по делото очертава рамката на настоящата проверка само по отношение на подсъдимата М. и само относно отговорността й за престъплението по чл. 252 от НК. Оправдателната част на присъдата по обвинението по чл. 211 от НК срещу подсъдимата М. и по двете обвинения срещу подсъдимия М., е влязла в законна сила, защото в тази си потвърдителна част решението на въззивния съд № 93/2012 година, посочено по-горе, е оставено в сила с решението на ВКС, ІІІ НО. За да приеме, че са налице предпоставките за отмяна на присъдата в частта, в която производството по делото е висящо, както и такива за прекратяване на наказателното производство срещу подсъдимата М. на основание чл. 369, ал. 4 от НПК, въззивният съд е изложил подробни съображения по обстоятелствата по делото и по приложението на процесуалния закон (л. 7-9 от решението), които съображения настоящият състав не съзира причини да не сподели. В допълнение, ВКС намира за необходимо да отрази следното: Първо, от съществено значение при преценката за правилност и законосъобразност на оспорения съдебен акт е обстоятелството, че съдебното разглеждане на делото е станало възможно единствено поради сезиране на съда от обвиняемата (тогава) М. с молба по чл. 368, ал. 1 от НПК и намесата на съда по реда на чл. 369 от НПК. На правото на обвиняемия да поиска разглеждане на делото след изтичане на посочените в закона срокове, съответства задължение на съда да извърши необходимите действия, гарантиращи реализирането на това право и тези действия са разписани в текста на чл. 368, ал. 2 и чл. 369 от НПК (отм.). Второ, производството по Глава ХХVІ от НПК има особен характер и уредените в него срокове са различни по своето естество от процесуалните срокове, чието изчисляване, спазване, продължаване, възстановяване и пр. са уредени в чл. 183 и сл. от НПК. Без съмнение, тези срокове не са давностни, като изтичането им, заедно с предпоставките по чл. 369 от НПК, предпоставя задължително прекратяване на наказателното производство от съда, без да се изискват допълнителни процесуални действия или съгласие на обвиненото лице, инициирало започването на процедурата. Трето, приложението на процедурата по Глава ХХVІ от НПК не е ограничено само в досъдебната фаза на процеса. Вярно е, че единственото предназначение на този институт е да стимулира и обезпечи разумни срокове за протичане на тази фаза на наказателния процес. Процедурата е контролна и е насочена срещу процесуално бездействие. “Господар” на тази фаза на процеса е прокурорът и изцяло и единствено в негова власт е да упражни предоставените му от закона правомощия – да внесе делото за разглеждане в съда или да прекрати наказателното производство. Изтичането на законовия срок обаче, даден му от съда да извърши едното от тях, преклудира възможността да го направи впоследствие и оправомощава съда да финализира наказателното производство чрез прекратяването му, без да извършва друга проверка, освен тази за изтичането на този срок. Четвърто, въвеждането на правилото в чл. 334, т. 4 от НПК, че въззивният съд може да прекрати наказателното производство „... и когато първоинстанционният съд не е упражнил правомощието си по чл. 369, ал. 4” (ред. ДВ, бр. 86/2005 година, в сила от 29. 04. 2006 година и възстановена с ДВ, бр. 71/2013 година), дава основание за извода, че неприключилата процедура по Глава ХХVІ от НПК може и следва да бъде финализирана със съдебния акт на въззивния съд, независимо от проведеното съдебно производство пред първата инстанция и постановената от нея присъда. В потвърждение на този извод е и обстоятелството, че при отмяната на Глава ХХVІ от НПК (ДВ, бр. 32 от 2010 година), е създаден § 66 от ПЗР на ЗИДНПК, според който „...неприключилите производства по тази глава се довършват по досегашния ред”. Нещо повече – ако по силата на цитираната разпоредба на чл. 334, т. 4 от НПК (отменена и отново приета с незначителни модификации) въззивният съд е длъжен сам да приложи особеното прекратително основание по чл. 369, ал. 4 от НПК, то същото задължение, но на основание чл. 354, ал. 1, т. 2 от НПК, следва да се приеме за съществуващо и по отношение на касационната инстанция (в този смисъл р. № 14/25. 02. 2009 година на ВКС, І-во НО, р. 467/19. 12. 2011 година на ВКС, І-во НО). А щом това е така, с още по-голямо основание следва да се приеме, че първоинстанционният съд и сам е могъл да отстрани допуснатото от него нарушение, като макар и със закъснение, постанови пропуснатото прекратяването на наказателното производство, което обаче в конкретния случай той не е сторил. Оспореното сега прекратяване на наказателното производство от въззивния съд е следвало да бъде извършено от първоинстанционния съд на много по-ранен етап от процеса. От подробно изложената по-горе хронология на производството по делото е видно, че с дадения от съда двумесечен срок по чл. 369, ал. 1 от НПК (ред. до ДВ, бр. 32/2010 година), с внесения обвинителен акт с констатирани от съда недостатъци (нохд № 1044/2009 година), с последващото прекратяване на съдебното производство на това основание и даване на едномесечния срок по чл. 369, ал. 3 от НПК (същата редакция) за отстраняването им, производството по Глава ХХVІ от НПК е реализирано в голямата си част, но не е финализирано. И това е така, защото, внесеният отново обвинителен акт (нохд № 1645/2009 година) е със същите недостатъци, констатирани преди това от съда и неотстранени след връщане на делото на прокурора. При това положение, за съдебния състав по посоченото нох дело не е съществувала друга възможност, освен да прекрати наказателното производство на основание чл. 369, ал. 4 от НПК. Наличието на допуснати нарушения при изготвяне на обвинителния акт е несъмнено – противоречия между отразеното в обстоятелствената част и диспозитива по отделните пунктове на обвинението, посочване на част от предмета на престъплението само в диспозитива, без да е ясен неговият произход (п. 1, п. 2, п. 4 и пр. от обвинителния акт). Тези недостатъци на обвинителния акт са били отстранени едва при следващото внасяне на делото в съда (нохд № 617/2010 година), но след изтичане на дадените от съда и определени от закона срокове в процедурата по Глава ХХVІ от НПК. Както бе посочено по-горе обаче, изтичането на законовите срокове по чл. 369 от НПК преклудира възможността за внасяне на делото в съда с надлежен обвинителен акт или за прекратяване на наказателното производство, поради което е създало задължение за съда да финализира процедурата с прекратяване на наказателното производство още в рамките на нохд № 1645/2009 година. Като е прекратил наказателното производство при наличието на предпоставките на Глава ХХVІ от НПК и с оглед правомощието си по чл. 334, т. 4 от НПК, основавайки се на разпоредбата на § 66 от ПЗР на ЗИДНПК, въззивният съд не е нарушил закона, а законосъобразно е довършил започнатата при действието на отменените (и впоследствие възстановени) разпоредби процедура. За правилността на оспореното от прокурора с касационния протест прекратяване е без значение обстоятелството, че първоинстанционният съд е започнал разглеждането на нохд № 617/2010 година по общия ред, а въззивният съд го е приключил чрез финализиране на процедурата по Глава ХХVІ от НПК. Без значение е и това, че при предишното прекратяване и връщане на делото (нохд № 1645/2009 година) за отстраняване на недостатъци на внесения в съда обвинителен акт първоинстанционният съд не се е позовал изрично на разпоредбата на чл.- 369, ал. 3 от НПК или че при предходното прекратяване на производството по делото (нохд № 1044/2009 година) същият съд е посочил като основание за прекратяването и връщането разпоредбата на чл. 288, ал. 1 от НПК. Прокурорът обаче не би могъл да претендира последиците от прекратяването на производството и връщането на делото да са тези по общите правила, защото пренасянето на делото от досъдебната в съдебната фаза на процеса и неговото съдебно разглеждане e осъществено по реда на Глава ХХVІ от НПК. Това прави безспорно и приложението на § 66, ал. 1 от ПЗР на ЗИДНПК – започналото производство по Глава ХХVІ от НПК законосъобразно е приключило по реда на чл. 334, т. 4 от НПК. Този извод за законосъобразност на резултата по делото не се повлиява от предходната касационна проверка и постановеното отменително решение, при направена преценка за допуснати от въззивния съд съществени нарушения на процесуалните правила. Към момента на постановяване на решението на ВКС – 15. 04. 2013 година, разпоредбите на Глава ХХVІ от НПК не са били въведени отново, като това е станало със ЗИДНПК, бр. 71/13. 08. 2013 година. Съответно, в правомощията на въззивния съд все още не е била възстановена разпоредбата на чл. 334, т. 4 от НПК в настоящата й редакция, идентична с отменената през 2010 година. Или иначе казано, може да се приеме, че действащата към момента на постановяване на решението процесуална уредба не е предоставяла допълнителните аргументи, съдържащи се в регламента на правомощията на въззивния съд към настоящия момент. Обстоятелството, че съществуването на разпоредбите на Глава ХХVІ от НПК винаги е обвързано и с правомощията на въззивния съд по чл. 334, т. 4 от НПК, както и че преходната разпоредба на § 66 от ЗИД на НПК задължава съда да довърши започнатата процедура по тази Глава от НПК, дава основание за извода, че се касае за особено прекратително основание в рамките на процедура със самостоятелен процесуален живот, чието действие не е ограничено само в досъдебната фаза на процеса, защото правните последици могат да настъпят във всеки момент от него, вкл. в рамките на извършвана касационна проверка по делото (с оглед изложеното по-горе), както и по реда на възобновяването на наказателните дела (арг. от разпоредбата на § 66, ал. 2 от ПЗР на ЗИДНПК, ДВ, бр. 32/2010 година). При изложените съображения, подаденият касационен протест се явява неоснователен, а атакуваният съдебен акт следва да бъде оставен в сила като правилен и законосъобразен. Поради това, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 22 от 20 февруари 2014 година на Варненския апелативен съд, постановено по внохд № 112/2013 година по описа на този съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.